Спомени и впечатления за социализма в България

Най-обичам някой дето елементарни познания няма да коментира като последна инстанция.

Не знам как е в цял свят, но тук не може защото няма изградена инфраструктура и техника в тец-овете за такива превключвания.

И да, може за в бъдеще да се направи, но като се направи финансов разчет с колко това ще оскъпи усулугата 99% от абонатите ще писнат и ще си искат профилактиките.
Те и в момента имат огромни проблеми заради отказ на значителна част от абонатите от услугата заради непосилни цени.

ПП Нямам нищо общо с топлофикация, освен базови познания как работи системата.

Всяка инфраструктура може и трябва да се промени спрямо новите технически възможности. Постепенно нещата се подменят, модернизират, изграждат нови.
Но трябва да се спре да се краде, а това е сладък спомен от онова време, който някои хора не искат да забравят.

                      Е ,това вече показва,че изобщо не сте в час по този въпрос!Пропагандата и промиването на мозъци е толкова голямо,че се чудиш какво е останало.То бива ,бива да се поддаваш на пропаганда ,ама всичко си има граници.За сведение ,за този,който иска да го прочете - По време на соца имаше Съюзи на хората с увреждания и главната им задача беше да се осигури достоен живот на тези хора.Имаше Съюз на слепите,такъв на глухите и т.н. Осигуряваше им се подходяща работа ,такава,която им даваше увереност,че не са изхвърлени от обществото.За децата имаше помощни училища и ДГ.Малка бройка в класовете със специалисти-урдопедагози,логопеди и т.н.От соца е останала една ДГ  - логопедична и да влезе такова дете там е почти невъзможно.В университетите имаше стабилна подготовка на тези специалисти.Имаше училищни лекари и сестри /това и в обикновените училища,не само в специалните./Познавам деца с увреждания,които завършиха и висше образование благодарение на осигурения достъп до университетите ,имаха предимство за определени бройки в достъпни за тях специалности.Тези деца се намираха под постоянната грижа на специално подготвени специалисти.Защо сега когато има толкова много грижа ,според вас , майките стоят на улицата и протестират.Отидохте ли да ги попитате ЗАЩО са там? Какво значи "интеграцията " сега?! Влизане на ресурсен учител,логопед или друг специалист за един час ,два пъти седмично.През останалото време това дете се намира в клас/група с още 30,че и повече при учител,който няма специална подготовка.Как се чувства в такава среда едно дете аутист?Задавали ли сте си този въпрос?Може да го разбере само човек,който е минал по тази пътека.Това ,ако е интеграция здраве му кажи! Какво става с тези деца когато станат възрастни- пълен аут от обществен живот и работа.Място за тях няма в това общество,камо ли грижа.То за здравите работа няма и избягаха по чужбините та какво остава за тези,които се нуждаят от специална подкрепа.Да ми цитирате поне един работодател,който е взел на работа човек с увреждане.Може би аз не познавам такъв и за това греша.За съжаление това е истината и хич не е лицеприятна.Поговорете с протестиращите майки и ще разберете за какво говоря и каква точно грижа се полага от държава,общество и институции за тези хора.

Моите спомени са, че на теория много се правеше, но на практика нямаха физически достъп до повечето места. Чак последните години се изградиха рампи и т.н.
В училищата също тези деца бяха подлагани на тормоз, подигравки и изолиране, сега впечатленията ми са много положителни.
Като цяло стремежът беше изолиране в определени групи и заводи, за да не са пред очите на другите.
За намирането на работа - да, тогава на всички се намираше, нормално, все пак всичко е в ръцете на държавата, можеше да си позволи да осигурява минималното на всеки.

За здравеопазването нямам добри впечатления, лекарски грешки и при мен, и при майка ми, които можеха да ни струват живота.

И нещо по-положително - имахте ли като деца надуваема лодка? С мъжа ми се оказа, че сме имали еднакви, едни жълти, леко заоблени, явно са били разпространени

В нашия клас в началното училище имаше момиче, което днес щеше да бъде с етикет СОП. В добро централно училище, влязло по разпределение. Никой не му се е подигравал, нито изолирал, тогава нито родителите, нито преподавателите са позволявали такива неща. Сега "ти да не си аутист" е нормална обида в градския транспорт, но тогава беше немислимо.
Момичето завърши средно образование между другото.

За дядо ми и баба ми -кореняци варненци ,комунизмът е бил кошмар.
Дядо ми помни как комунистите са взели къщата им ,петте магазина  на баща му,овощната им градина ,земята .Изгонили са ги накрая на града.
Баба ми също -как са им взели  магазините и земята, в къщата на баща и са настанили чужди хора,а тях са ги натирили в най-малката стая.
Дядо ми беше много щастлив ,че доживя да види как след края на комунизма върнаха почти всичко.

Аз бях дете през комунизма и имах много хубаво детство.
Родителите ми бяха с добри професии.
Имаше спокойствие и сигурност от 5 годишни играехме свободно по цял ден.

Е ,имам и някои лоши спомени.Например първия шамар изядох в училище от другарката.Вкъщи не са ме били,но в училище ни шамаросваха...

С такива лодки ли бягаха в Турция

Да,помня,че имахме надуваеми лодки ,моята беше жълта,а на брат ми синя и надуваема акула имах....

Общи приказки и подминаване на главния проблем - такова модернизиране е свързано с инвестиции, които болшинството от потребителите не могат да си позволят.

Същата е причината в.столичните квартали, вкл. елитните да димят комини и бълват сажди през зимата.


Това пък ме навежда на мисълта да разкажа прочетеното за това как са се справили чехите със същия проблем.
При либерализацията на цените и при тях започва масов отказ от централно отопление.
Дават си сметка, че това ще дестабилизира цялата система и веднага въвеждат подпомагане особено на пенсионерите.

Въобще състоянието на инфраструктурата в Бг е огромния проблем на съвремието ни. Ние продължааваме да разчитаме на изграаденото по време на соца, а то си има лимити и вече усещаме последствията. Лошото обаче тепърва предстои.

Е аз растях през 90-те и пак ми беше щастливо детството.

А относно социалната политика - при нас хем няма адекватна такава, хем не е като да не вдигат данъците. В САЩ данъците са ниски и прибираш почти всичко, но няма социалност, всеки получава срещу плащане. Бедните кучета ги яли. Иначе в Западна Европа работиш и половината ти заплата отива в данъци. От помощите и там както и тук се възползват не най-нуждаещите се, а малцинствата - цигани, албанци, африканци и мюсулмани. Културни особености.

На нас ни липсва соца защото бяхме вярното куче на СССР и се ползвахме с облаги каквито Румъния, Унгария, Чехословакия и Полша са нямали.

Проблемът е, че парите влизат в едни бездънни джобове и се подменят само неща, които вече няма накъде. Така е откакто е направена инсталацията, не е от днес.
Но няма какво да направим по проблема, а и гледам на нещата оптимистично, живеем в интересни времена, не всяко поколение има такъв късмет. Не винаги е лесно, но това е положението.

Знаех си, че сме били само ние

Глупости. Бяха много по-добре от нас. Без Румъния може би, макар че през 80-те и те дръпнаха по-напред. Масово хората ходеха на екскурзия дотам, за да си купят какао, кафе или кристални сервизи.
За бивша Югославия да не говорим...
Единствено Албания може да е била по-зле, но не съм сигурна.

Бе аз такава любов към Русия каквато виждам сред нашенци никога не съм виждал сред гореизброените. То едно е благодарност че са ни спасили от Турския ятаган, но чак пък толкова? А те забравят да са благодарни за азбуката и религията. Значи трябва да има друга причина в любовта у нас за Россия.

В Румъния точно 80-те цареше сериозна бедност.

Кристалните сервизи бяха китайски и много красиви, сервизи за кафе и красиви хавлиени кърпи също
китайски.
А, сетих се и за китайски играчки.
Редовно ходех и се запасявах с тоалетна хартия и салфетки от там.
Да, виждаше се бедност и мизерия, но някои неща там ги имаше свободно в магазините, а тук се намираха с връзки.