Спомени и впечатления за социализма в България

  • 557 946
  • 11 975
  •   1
Отговори
# 4 290
  • София
  • Мнения: 24 784
... в навечерието на Световния младежки фестивал в София...

1968 г. е велика година. Родителите ми, които са от твоето поколение, обаче я разказват по друг начин: през Пражката пролет, през надеждата, че нещо ще се промени. Не през фокуса на заведенията за проститутки. Но явно сте живели в различни вселени.
За мен '68 г. е най-вече годината, в която Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, чрез позивите, които разпространяват (и за което начинание плащат скъпо), поне малко ни отсрамват за участието на България в потъпкването на чехословашките събития. 50 години оттогава, а толкова малко се знае за тази проява на смелост.

Пражката пролет беше след фестивала.
По това време имах гостенка от Прага- година по- малка от мен. Бяхме тренирали на разменни начала с "Дукла".
Алена се казваше и ми пращаше писла, които получавах в отрязани пликове. В тях пишеше за " съветския окупатор".
И не, никой не ме е привикал да ме пита защо получавам тези писма.
За съжаление, след събитията, тя и семейството ѝ изчезнаха и така не разбрах какво стана.

Та, хайде не го избивай и ти на политика.
Майка ти и баща ти позиви ли са разхвърляли, отсрамвали ли са някого или просто са си живели живота на 17 годишни- ако са моя набор, а не по- малки дори?
Спомените им от нахлуването на войските на ВД ли са, баща ти ли е бил сред войниците, закарани там?

Кой ще разкаже свой спомен или на родителите си от онова време??

# 4 291
  • Мнения: X
Що се отнася до вицовете- лесно е.

Има ли нужда да обяснявам ,че зададох риторичен въпрос?!

Просто намирам за малко цинично да се обяснява: "Неее, нямаше такива работи. Съвсем добре си живеехме". Точно затова опонирах. Далеч не всички са си живяли добре. Просто е лесно да си затваряме очите и ушите за неприятните неща.

После, всички "прекрасни" спомени за морета и салами са чудесни. Радвам се, че са си живяли добре хорицата. Само че всички платихме сметката накрая, че и с лихвите.
Платихме сметката на сегашния елит, за да имат това, което имат в момента

# 4 292
  • Мнения: 9 741
Sparkles, доколкото знам самолетите летят все още до Северна Корея и Куба. Купи си еднопосочен билет за там и се наслаждавай на духовност.

# 4 293
  • Пловдив
  • Мнения: 3 774
Промили са мозъците на родените 80 година, те нямат спомени а само слушат каква свободна и демократична държава сме станали ...

Така, така, а предните две поколения също са с промити мозъци и не знаят нищо

# 4 294
  • Мнения: 35 621
Много е готино сега, затова половин България избяга.....затова хората си мечтаят да бият три хиляди километра да видят майка си......и по улиците вървят баби дето не разбират какво говорятвнуците  им, дошли на гости през ваканцията! Simple Smile ooooh!

# 4 295
  • Мнения: 2 843
absurT, имам роднини, които са били войници по това време - братът на майка ми.
Но по-важното е, че лично имах честта да се запозная с Александър Димитров - единственият жив от тримата, изправили се срещу властта. Знам как са постъпили с тях заради позивите им, гласящи "Вън войските на марионетката Живков от Чехословакия!"; знам за затворите, изселванията, потъпканите им животи; знам, че едва след 1989 г. Ал. Димитров е успял да завърши висшето си образование. И Алфред Фосколо познавам, който пък е бил в затвора заедно с Георги Заркин, по едно и също време...

Има разкази, има архиви, има досиета. Но за тези хора почти не се говори.
Гледайте "Отворени досиета", ако досега не сте, с тази поредица поне малко се компенсира срамното мълчание.
Епизодът с Фосколо:
https://www.youtube.com/watch?v=NDMfPz-z1xA

# 4 296
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 457
А вярно ли е, че е имало норматив за пломби и са пломбирали здрави зъби?Flushed
Не. В училище имаше и лекар, не като сега фелдшер или сестра, и зъболекар. Прегледи се правеха редовно. От ранни ученически години имам пломба, която и до днес не е мръднала и която ми сложиха заради реален начеващ проблем - нашите не пропуснаха да питат близък зъболекар.

# 4 297
  • Мнения: X
Ох аз се уморих да пиша така или иначе миналото е вече безвъзрватно отминало. Преди очите ми се смени един строй с друг, разрушиха се работещи предприятия, сринаха се училища, обезцени се националната валута, вдигаха се цени на хранителни продукти на фона на мизерна минимална заплата, лексрствата станах лукс, градините развъдници на бацили, а работното място или дива експлоатация или лъскави кухи тийм билдинги за лъснати кариеристи ... Социализмът е строй в полза на обществото, няма такъ в момента и е жалко

# 4 298
  • Пловдив
  • Мнения: 22 669
В Пловдив ходех на ДГ в близост до стария Стоматологичен факултет - на "Руски", пловдивчани би трябвало да го помнят. Имаше един момент, когато доста често ни водеха там - за профилактика и при нужда са ни оправяли кариеси.
"Зора" или "Люляк"?
Аз учех в бившето училище "Г. Димитров" и също ни водеха. Идваше една леля и четеше имената на децата, които трябваше да отидат. Останалите се молехме да ни вземе и нас, защото там беше яко - имаше картинки, даваха ни кутийки от борчета, изобщо беше интересно. Защо и дали не ни е спирала от това желание поне болката от бормашината, не помня. Зъбите ни ги работеха и студенти, освен лекарите. Някои от студентите бяха чужденци, а от зъболекарите помня доктор Крумова, тя беше една строга.

# 4 299
  • Сф
  • Мнения: 12 508
Аз познавам лекар, вече покойник,  изпратен да строи мавзолея заради буржоазния си произход.Нечовешки труд и простотия, в едно с криминални.
Човек видял и войната и смъртно ранен на фронта.Но не видял по- голямо зло от комунизма.
Относно професиите.Другият ми дядо е работил в мините на 100 км от дома за да плаща на баща ми ( едно дете) училището в града.Тежки времена са били- и тютюн се нижеше.
И двамата ми родители са с висше и дошли в Сф с конкурс за раб.място.И не не бяха с високи заплати, все взимахме назаем.
С професиите си , в "прогнилия" капитализъм нямаше да живеем 4 човека на 49 квадрата и да кара баща ми трабант до смъртта си.
Пенсия пък взе за 5 години и беше смешна. Но това е друга тема.
Духовност? - тук вече ще се изсмея.
Гонеха ни и за кръстчета и за дънки и за " шарени бонбонки" от другия свят.Материализма бе в основата, не духовността и вярата.Затова и сега сме мърша.Няма вяра, няма страх, няма спирка в краденето.

# 4 300
  • Мнения: 9 741
... Социализмът е строй в полза на обществото, няма такъ в момента и е жалко

Това просто е култово......  Да се смееш ли или да плачеш.

# 4 301
  • Пловдив
  • Мнения: 22 669
PureLove, не знам конкретно при твоите родители, но по принцип е съвсем възможно при една и съща заплата, сходни по численост семейства и т.н. един да стига до заеми всеки месец, а друг - не.
В работата на майка ми например е било така навремето. Тя беше от невзимащите заеми.
И сега е така при мнозина. Не че хич няма значение размерът, далеч съм от тази мисъл. Wink

Нас пък не са ни гонили ни за дънки, ни за бонбонки, освен че периодично училищата се юрваха в някакви акции за прилично облекло в клас, от което прилично облекло дънките бяха нежелана част. Затова пък сестрата на моя дядо, родена през 1914 г., като гимназистка, начи през 30-те години, е отнесла строга забележка от учител, който я срещнал на улицата в извънучилищно време без шапката, част от униформата. Май я държала в ръка.
За кръстчета наистина нищо не мога да кажа.

Последна редакция: вт, 17 юли 2018, 20:38 от Магдена

# 4 302
  • Пловдив
  • Мнения: 3 774
Магдена - ходех в "Свобода", точно срещу Лиляната. Много хубава къща беше. След промените я върнаха на собствениците. Години наред след това на първия етаж имаше някаква фирма. Последно като минах оттам, на първия етаж имаше частна занималня, нагоре е филиал на "Люляк", но не знам дали ползват третия етаж, където бяха спалните преди 30-тина години

# 4 303
  • Пловдив
  • Мнения: 3 774
И майка ми, и леля ми са кръщавани в църква тайно.
Благоевградският ми дядо е бил сочен с пръст, че владика му е осветил къщата - 1959 или 1960 година.
Отделно и баба ми, и майка ми разказват какво следене е било кой ходи на църква, особено по Великден.
Та толкова за духовността през това време.

# 4 304
  • Сф
  • Мнения: 12 508
Не бяха високи заплатите им- музиканти на щат бяха.Заводите биеха културата ми се струва Kissing Heart Поне попътуваха, но не избягаха , за да не подгонят родители и близки.
Иначе се радвам колко мисловен народ иде и тук в темата- от Пловдив, възрожденски град с мислещо мнозинство.
Тъжно е, че много хора не виждат по далеч от салама Кучешка радост.
Добре, че има бълг.филми да ни припомнят чрез призмата на хумора каква кочина беше тоя строй.

Общи условия

Активация на акаунт