Спомени и впечатления за социализма в България

Ей това вече искрено ме разсмя....те в болницата едва стабилизират, та в линейка....!
Хора, моля ви....явно пишем от два свята, различни като небето и земята.....нека прекратим и да си пишем по темата! Само за информация да кажа, че в селото няма личен лекар, камо ли лаборатория! Но това не е за смях....
не е!

Невена,ти наистина ли ги мислиш тези неща??
И във Франция не е по-добре - да,Париж всичко ти е там,обаче ако живееш в Ардеш,където най-близкия голям град с лекар е на 50км през планината,болницата е в Лион,а специалисти има по 2ма за целия регион,решението е да ти се изсипят в Париж ли?

Важното е,че акълите идват не от собствен опит в Б-я,а от постоянно живеещи в чужбина.ВЕрвайте им.
За живеещите в Ардеш-Франция ще изпратят хеликоптер.Съвета е даден от Австралия.Учете се бе хора,обменяйте опит.Накарайте политиците си да ви слушат и изпълняват.

Силвър,ами караме ги....ама не прихващат! Може би някой ден и ние ще стигнем стандарта на Франция, ама вече почна да не ми се вярва!  Та почнах да съжалявам, че знам само инглиш, а не немски или френски!

През 1986г.

Добре се, какво е странното да стабилизират катастрофирал на място и после да го закарат в болницата. Нали не мислите, че линейката е кола, в която натоварват ранен или пострадал и чакат да стигнат до болницата за да направят нещо. Ако беше така повечето хора с инфаркти и инсулти изобщо нямаше да стигат живи до болницата. И спешни хирургични интервенции правят в линейки.

В отдалечените планински райони, но и в градовете, понякога, болните се местят с хеликоптер. Мене бременна щяха чак в Ирландия да ме извозват, понеже нямаше налични кувьози в Лондон, но намериха един на 200км от нас, та ме закараха с линейка. Майка ми е придружавала тежко болни от една болница до друга с хеликоптер преди доста десетилетия в неразвита Либия. Едва ли съвременна България не разполага с такива.

БютифулМ, от Кантал или Ардеш ги закарват в най-близката болница, в която могат да бъдат лекувани, която понякога е в Париж. Свекър ми, при съмнение за тежка инфекция, го докараха със самолет от остров на Карибите, където живее до болница в град Нант. Там нямаха място. Никого не познава в Нант, синовете му са в Париж, но такъв е живота. Даже го върнаха обратно на техни разноски.

абсурт, какви изхвърляници те гонят. Такава е реалността и такава е сигурно и в България. Ако все още не е, много скоро ще стане. Темата е за соца и не крия, че никак не ми е харесвал. За какво да ми завижда някой сега? Всеки може да си хване чукалата и да дойде тук да живее. Не съм в Щатите или Австралия, примерно.

Аз искам да кажа - според мен в момента здравната система работи. За мен и моето семейство. Не знам дали е така за всички, дали винаги ще работи, но до момента за нас нещата се случват.

Мога да опиша подробно.

Янтра, ти това и преди си го казвала и си обяснявала подробно, но аз и много други можем да обясним (и сме го правили) как здравната система изобщо не работи, че даже и нерядко убива хора.
Аз чета тук как българи и чужденци от цял свят се стичат там да се лекуват. Нямам никакво обяснение за този феномен и освен за скъпа дентала процедура не бих го направила. Всъщност от всички българи в чужбина, които познавам, само една жена отлага всякакви прегледи за България, но тя си каза, че няма език, на който да може да говори тук с какъвто и да е лекар. Сега, не че ММ онзи ден не попадна на некадърна зъболекарка, но и в България ни се е случвало, но от друга страна тук е безплатно масовото зъболечение или в някои случаи се доплащат малки суми.

Тази дускусия какво общо има със соца? И да, по-добро беше здравеопазването тогава и то къде по-добро.

За здравната система, в България си е ок.

Аз също мога да опиша как тук, в едно село на 25 километра от Севлиево здравната система работи.
Линейката пристига за 20 минути, карат човека в спешното и действат.
Няма софийските изцепки, че не е за тук, ами за друга болница.

Check please, аз съм си правила една пломба и корона в България. Тук зъболекарка искаше да ми вади зъба и да слага имплант. Отказах и след 2 месеца в България сложих корона при много добър зъболекар. Бях много, много доволна от първата зъболекарка тук, но тя се пенсионира и следващата хич не ми хареса, нито сегашния ми. Не ми се занимава да търся друг.

На ендокринолог ходя в България. Много е добра и ме диагностицира с поглед по щитовидна хормони, които бяха в норма. Водила съм и децата на консултации там. Мама живее до Медицинска Академия, Пирогов и Военна болница и всичко е наблизо.

Бях много доволна от тукашното си джипи, което, ако бях приела да глътна глюкоза, би ме диагностицирал, но аз отказвах. Аз трябва да мра за да ида на лекар. Тук има добри специалисти и в България също.  Не мога да се оплача.

Много мои познати ходят в БГ за второ мнение или защото се разбират по-лесно. Някои услуги, като зъбни импланти, тук са безумно скъпи и затова и Французи ходят в Турция, Тунис и даже Македония. Българските зъболекари са наистина много добри.

Според мен, това, което липсва в България е човешкото отношение, иначе специалисти има добри. В Германия пък обратното, много мили, много чисто, но мен са ме осакатявали.

А в България такова отношение към мен като към родилка, само дето не ме биха. Все едно съм животно, думи нямам. много бях травмирана. Ако човек не си плати, е виновен че диша и детето му е виновно, изобщо родова вина. Добре, че майка ми идваше да ги стяга. Родилките ги виждат, че са уязвими и ги тормозят. 

 Друг е въпросът, че приятлката ми пък беше травмирана от хебаметата в Германия, при това в голям град е раждала, а аз съм на село. А тя си е и германка.

Ами ... за мен работи, сега как да кажа на бялото черно?!
Миналия понеделник синът ми се оплаква, че много го боли ухо, мъжът ми вижда капки кръв на възглавницата и ... Без много да го обмисля го води при  личния лекар. Лекарят го преглежда, казва, че е за специалист и издава направление. Мъжът ми отива в една от градските ДКЦ, където му казват, че в този момент няма дежурен УНГ, лятна отпуска и УНГ идва следобед. Силно разтревожен мъжът ми отива в Хирургиите (УМБАЛ Свети Георги - Пловдив) където в спешното преглеждат детето, и го насочват към УНГ. Преглежда го УНГ и го приемат в болницата в специализираното УНГ отделение. Тук се появих и аз, работя далече и ми трябваше време за да стигна до болницата. Понеже детето пищи и се мята и не дава да му пипнат ухото обясниха, че трябва да се направи с пълна упойка. Поставиха му абокат, дадоха му лекарства. После изследвания, консултация със педиатър. На другия ден сутринта дойде анестизолог, упоиха детето, направиха отоскопия и промиха ухото. Анестезиолога явно е бил много кадърен, детето се събуди веднага, след първия час стана и нямаше махмурлук (аз съм имала след упойка, знам за какво усещане говоря). На третия ден ни изписаха, със домашно лечение, днес (неделя!) бяхме на контролен преглед и ухото е спокойно. ЛЕВ не съм дала никъде, за нищо, капки за уши, за нос, антибиотици. Синът ми е палав, не знам как, но запуши 4 пъти абоката, 4 пъти в различни дни, 4 различни сестри търпеливо му го смениха, и успокоиха да не се плаши.
Положителните страни - много добро отношение навскъде, всички лекари в болницата бяха много възпитани, внимателни, обясняваха какво правят, търпеливи с детето (той пищи и се мята и не даваше да го пипнат), добри професионалисти, беше пълно с млади хора, специализанти, единия ден имаше изпити на студенти, МНОГО положително впечатление имам.
Отрицателните - системата се задъхва, навсякъде се чака, много хора, много цигани, много некъпани със седмици, самата болница се задъхва от претоварването, примерно проблем е да се качиш в асансьор.

Доволна съм от лечението и отношението, страхотни лекари, и възрастните, и младите специализанти.

Детето имаше префорация на тъпанче.

Аз не знам дали успяваш да схванеш, но лабораторията беше в закритатата болница, специалисти като кардиолози, пулмолози и пр. - също. Мислиш, че някой кардиолог ще дойде в град без болница да открие частен кабинет ли? Питам просто така, не държа да ми отговарвш, защото е ясно, че не схващаш картинката. За мен това е геноцид спрямо хората. Поради липса на пари да пътуват на лекар, отиват чак, ако се усъмнят, че ще пукнат. На такова място отказвам да живея именно заради такива неща, защото хляба може да си го изкарвам и там, но ако стане нещо, може да се броя за пукнала.

да съм принуден да пътувам километри до болница (и след това да се върна), да се правя на линейка с личния автомобил поради липса на такава, да си троша колата по дупките докато стигна до болницата ... и всичко това при положение , че плащам осигуровки като другите, на които и болниците и линейките са им до задниците ...ай мерси. преди не можехме да влезнем в Правителствена болница - сега не можем в нашите градски !?!? за мен това не е добро.

пп. по темата: преди години другите държави купуваха нашето месо (особено агнешкото) заради вкусотата му. сега ни се отблагодаряват с отлежало тяхно месо, което гладните кучета не го искат. със зеленчуците и млечните произведения (чисти) бяхме известни навсякъде и имахме пазар. сега се чудя защо само от ескимосите не са ни доставили домати и краставици.
тези неща ми липсват от онова време. дори и на ракийката посягат. посягат защото трябва да им купуваме техните шльоковици.
преди време бяха се преборили с доста болести бич за народа. сега се завръщат. имахме качествени висшисти. сега всеки може да стане висшист без проблем. качеството ... вълците го яли. важното е да имам вишу. 

Ето това е вярно - едно време имаше много повече лекари и бол.заведения навсякъде. Сега, излезеш ли от големите градове, просто си загинал.
Абе какво говоря - в училището няма лекар! При толкова деца накуп!
Като ме заболи корема - отивам при докторката, преглежда ме, взимам бележка, отивам си.
Сега братче - трай до края на часовете, нищо ти няма! Да, ама ако ти има...