По соца евтинията се постигаше през задължението всички да работят и да си плащат данъците.
Тогава нямаше неграмотни, никога не ходили на училище, нито помощи за безработни, лежащи на гърба на работещите.
Държавата беше осигурила работа за всички, за да внася всеки в хазната дори и малко да е.
Затова 94% от населението живееше в собствени жилища, въпреки огромното чакане с вноска в банката.
Хм, да, затова тогава всичко живо драпаше да работи в чужбина и да живее в скъпотия. След отварянето на границите, един милион осигурени със жилища, образовани младежи се втурнахме към живот под наем, на палатки и в бараки в дивия запад, където е скъпо, хората нямат жилища, за образование не са чували и живеят по-дълго от хората в България въпреки ужасното здравеопазване. Малко се върнаха обратно. Как пък никой не пожела да иде в Северна Корея? Там е още по-джиджано.
