Спомени и впечатления за социализма в България

И аз ги помня смътно легените с кисело мляко и порцелановите кастрони (така ги наричаха), в които се купуваше. Мисля, че съм била много малка и не са ме пращали с такава отговорна задача. И наистина го купувахме от сладкарницата. Помня го и сладоледа между две вафли - това беше най-евтиният вариант и аз не го обичах, защото се омазвах цялата. Имаше в едни конични фунийки, които протичаха отдолу и едни по-цилиндрични, които бяха най-стабилни. Помня, че имаше два вида сладолед - сметанов и млечен. На мен ми беше забранен млечният, защото според майка ми се правел със сурови яйца. Помня, че с баща ми често се разхождахме пеша и отивахме до гастронома на ЦУМ, където имаше много интересни неща. Обикновено си купувахме насипни бонбони (баща ми ми беше пълна конкуренция за всичко сладко), а един път взехме една кълбовидна червена питка сирене. Баща ми, който много обичаше сирена казваше, че е известен холандски вид сирене - не си спомням какво. Аз лично не помня мухлясал кашкавал едното време. Не понасях, че понякога миришеше на овца. Също не понасях и меките салами, много гадни ми бяха, а и майка ми ги забраняваше в къщи. Нооооо, луканката ..... не мога да намеря такъв вкус в днешно време, колкото и марки да пробвам. Понякога си мисля, че са увредени вкусовите ми рецептори.

Помня Световния фестивал на младежта- 1968г. лятото, когато на живо видяхме хипита- голи до кръста ,с къси гащи и космати крака, с кирливи коси до кръста. Изумени бяха от евтинията и изобилието от зеленчуци и плодове, които растат в страната ни, защото малко от тях въобще знаеха, че съществуваме на картата.
Имаше естради в целия град, където се свиреше "упадъчна" музика, а в операта гледахме невероятен концерт на севернокорейския състав- нещо подобно като внушение, на грузинския, който рекламират тези дни.
Всяка делегация имаше подготвени различни мероприятия и още ме е яд, че бях "закопчана" за тези, на които превеждах и не можех да огрея навсякъде.

Нормално е убийствата да са по-малко на брой и като промил в днешно време, защото:

1) Населението е доста по-малко на брой. 2 милиона потенциални убийци и жертви вече не са в България или са умрели.

2) Населението е доста застаряла. Профилът на убийците е обикновено млад мъж. Има и други, разбира се.

3) Липсва напрежението, породено от пренаселване, съжителство с родители, съседи. Някои входове в блоковете на областните градове са празни. Липсва социалният натиск да се седи в конфликтна връзка.

4) Младите хора са задоволени финансово, реализират по-лесно мечтите си и пред тях почти няма спънки да направят това, за което мечтаят без някой да им пречи. А са и много, много малко на брой.

5) Изневяра или подозрение в такава не е повод за ревност, защото от детството свикваме, че еднодневните връзки са ОК. По филми, жълти списания, реален живот четем ежедневно за раздели и нови връзки и това се превръща в норма.

6) младите хора често не контактуват с много хора извън училищната, работна и семейна среда. Контактите са в социалните медии, но в реалността срещат малко хора, които рядко са различни от тях самите и няма за какво да се стигне до конфликт.

Мунчо, помня Джо павето. Тогава грешно задържаха, осъдиха и убиха друг човек, та после компенсираха жена му и децата. В Стара Загора имаше някакъв, който през 60те причаквал жени и опитвал да им вади езика с ръце. На баба ми позната я бяха спасили по чудо, благодарение на това, че случайно в града бил голям специалист по лицево-челюстна хирургия.

Това за мишките не ми се вярва да е истина. Тези дървени рафтове в магазина за хранителни стоки  бяха с плъзгащи капаци.
Още помня татко, който беше майстор хлебар и отговорник в селската фурна  как често казваше, че ще идват от СИНИПИТ станцията на проверка и  белите месали за хляба, дъските за мятане във фурната, касетките, чувалите с брашното, маята, която правеха от хмел,  голямата машина  за месене и тезгяхът за  оформяне на хляба трябва да са изрядни.  В  моите детски представи тази СИНИПИТ станция звучеше много страшно, защото можеха да глобят татко. Даже не знам такава ли е била думата или аз така съм я възприемала. Нещо като сегашното ХЕИ.
Ама пък хлябът беше голям, кръгъл, дебел цяла педя,  ухаещ и с  най- вкусната кора. Ох, като се сетя за него?! Комат хляб, сирене и домат от градината!

Леле Пони спомням си го това холандско сирене, продаваха го и на малки питки в мрежичка, чевеното отгоре беше опаковката, мммм божествено! Меки салами и у нас не се ядяха, имаше един с едри сланинести парчета и много черен пипер, отвратителен, но не закуската, един по долнопробен! Луканката не ми харесваше, но виж шунката, от истински бут парчето........, виждаха се мускулите и кръговете на месото, не пресовани и слепени огризки като накои сегашни шунки!

И всичко това по времето, когато през деня не се заключвахме,  понякога и през нощта забравяхме да се заключим, денем оставяхме ключа под изтривалката и 6 годишни се мотаеха по улиците самички? Хайде стига пропаганда, и аз мога да ви измисля някакви данни.
Битова престъпност винаги е имало и при всеки строй, ама че хората са се убивали и изнасилвали като при война през 80- те, моля, моля.

Всъщност беше Санепид станция - т. е. санитарно епидемична станция. И аз го помня това словосъчетание, въпреки, че не сме имали сблъсък отникъде. Сигурно си яла хубав хляб с баща хлебар, ние ядяхме заводски, пак не беше лош. Аз дори го предпочитах, че ставаха по-равни филийки от него.

Нина, хората не заключваха през деня, защото винаги имаше хора у дома - баба и дядо, майка с дете, хора у съседите. А и нямаше какво да се открадне в повечето домове. Входните врати на входовете в блоковете не се заключваха никога, даже в София. Хората не бяха толкова мобилни в страната, нямаше емигранти и мигранти, чужденците бяха малко и идваха да учат висше или по работа. Повечето убийства са битови. 90% от убитите жени са убити от мъжете си, а не от случаен сериен убиец и това важи за целия свят. Нямаше и нови наематели ежемесечно. Непознат трудно можеше да се върти някъде без някой да го забележи. Нямаше неработещи, работещи само през уикенд, на четвърт работно време, шляещи се безцелно. Мъжете учеха, после работеха малко ако не завършат гимназия, казарма 2 години и пак работа, учене, работа и така до пенсия.

Убийства имаше доста, но нямаше свободни медии, които да ги раздуват, да следят МВР, съдебни процеси. Така е навсякъде. И в Англия и Америка, преди ДНК тестовете, мобилните телефони и интернет е имало повече убийства, но малко хора са разбирали за тях. Тогава по-трудно са залавяли убийците, защото не са имали сегашните технологии с GPS и ДНК. Тук бързо установиха, че психопат, отвлякъл с измама от сватбено тържество и убил момиченце е бил на фестивали в близост до хора, които са обявени за изчезнали и на някои са намерени части от скелета, но е късно да се каже как е умрял. На мислене за дезертьор военен намериха черепа в близост до мястото, където за последно е засечен мобилния телефон и където е засечен по същото време телефона на серийния убиец. Това в миналото не е било възможно.

Едно време нямаше улики като платени с карти обеди, вечери, пазарувания, самолетни и билети за влак. Ако помните убийството на Татяна Титянова и делата след него ще разберете за какво говоря. Всички улики сочеха удушаване и към убиеца. Установено е, че в съда той е излъгал, че се е прибрал в Б-я дни след убийството в кабината на пилота, а този пилот не е бил тогава на работа. Не е осъден и даже е взел децата и, и двете и едната и дъщеря се самоуби.

Ами, не е вярно, което го пишеш- днес трепят бабите и дядовците по къщите, нищо че се заключват с по няколко резета.
Децата играеха пред блоковете с ключовете на врата и нека каже някоя от пишещите тук, дали поне е чула да има нападнати, да им е взет ключа и да са изтарашили апартамента?
Глупаво е да обясняваме по- ниската престъпност с това, че нямало какво да се открадне.
Да не си живяла със сламеници на пода?

И не, не е вярно, че е нямало съдебни процеси срещу убийците- имаше, че и който решеше, можеше да присъства.
И имаше хора, които така се забавляваха през свободното си време- ходеха да гледат и слушат делата.
Истината е, че убийците ги осъждаха на смърт и ги махаха от нормалните хора завинаги.

Тия изсмукани от пръстите "факти" за високата престъпност през 1985 и нагоре, са направо смешни, ама щом някого го греят, няма проблем.

Невена, аз не твърдя, че не е имало убийства, ама 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания за месец през 1987 г. как ти звучи? Че то серийни убийци да имаше във всеки град нямаше да са толкова.

Обществото дали е информирано по някой въпрос,
няма нито една област, в която обществото е информирано, всичко, което се случва е в някаква мъгла има само и единствено промивка на мозъка, само пропаганда ...

Нина, не ми е ясно защо идеологизираш непрекъснато в полза на преди и след. Много ясно е, че тогава и сега е различно - за един сега е по-добре, за друг - преди. Темата е за спомени и впечатления

Това сега ли?
Дори и да не са ги пишели случаите във вестниците и да не са ги съобщавали по ТВ, всичко се разпространяваше от ухо на ухо и се знаеше.
Нищо не идеализирам, оборвам измишльотини. Какви спомени споделя Асос, като най-вероятно 1989 год. не е ходела още на училище? Аман от пропагандни материали.

Не казвам, че идеализираш, а че ИДЕОЛОГИЗИРАШ. Достатъчно живяхме с партийните лозунги тогава, сега мисля, че можем да говорим спокойно, а не да скачаме на всяко мнение.
Ето, казваш, че хората не са си заключвали вратите. Ми ние си я заключвахме - и тогава, и сега. И тогава имаше ексхибиционисти, и тогава имаше крадци. Наистина нямаше какво толкова да се краде - тук Невена е права. Помня, че в съседите ни беше влязъл крадец и беше им откраднал палтата от закачалката в антрето, докато са били в къщи. Тогава нямаше и наркомани - които да те пребият за 10 лв., но и тогава имаше насилие, имаше и кражби. Имаше и мошеници по улиците - спират те и ти представят някоя сърцераздирателна история, като накрая ти искат пари. Какво толкова е различното?

абсурТ, къде съм писала, че не е имало съдебни дела през соца? Опитах се да обясня защо, според мене, данните за престъпността са реални. И тогава потулваха разни престъпни истории. На наши познати синът им бе намерен убит пред блока си. Уж бил паднал от висок етаж. Правиха експерименти с кукли с неговия ръст и тегло, ама нито едно чучело не успя да падне под козирката на блока, където е намерен той. На погребението майка му установи, че вместо кожените обувки, които е дала в моргата са го обули в гуменки. Родителите му бяха адвокатка и лекар, не бяха големи риби, а просто нормални хора. Не зная кой кого прикриваше. Има десетки свидетели, видяли душевния врат на Татяна Титянова и следите от гуми по тревата, но следствието си твърди, че е хвърлена или се е хвърлила от висок етаж, въпреки че не са намерени следи от дрехите и и нея по прозорците на блока, от който уж се хвърлила. Тези дела са от соца и, за съжаление, не бяха разплетени и доста след края му.

Да, някои си слагаха ключовете под изтривалкате, децата на вратовете си. Някъде да съм го отрекла?

Не отричам и убийствата на баби и дядовци за 2 лева след соца. По соца имаше доста тежки наказания ако.хванат убиеца. През 90те изнасилиха и биха зверски наша 90+ годишна роднина, която почина от травмите. Изнасилвачът искал злато, което семейството имало, но тя отдавна го продала за да лекува раково болната си дъщеря. Умря след този тормоз.