КГБ = Клуб на Готините Баби - 167.

От моя опит-от мълчане файда няма. Късно го проумях, но това е положението. Сег а няма на кой да се опълчвам.

За цветята:

Вие ме провокирахте и вкарах 10-тината саксии от стълбите. Да си призная, не съм ги поглеждала, нито поливала, но още са живи. Изръсих сухите листа, но имам въпросче - трябва ли да ги орежа над пръстта, че са се издължили с едно-две листа /това за мушкатото/или да ги поливам и торя? Сакъзчетата са бойни, те нямат грешка. Но таз година петунии няма да правя, защото другите хванаха въшки. А, мерси 

Аз  от моите свекъри не мога да се оплача. Седем години са ни отглеждали. Бяхме студенти, когато се оженихме по на 22 години по средата на ученето,  без стотинка наши пари. Взимахме стипендия, но  родителите ни като цяло ни издържаха. Аз завърших и почнах работа, а съпругът ми продължи да учи  /медицината е  6 г./.  В  края на неговото учене  се роди първото ни синче. Свекърва ми беше плътно до мен, докато свикна с отглеждането на бебето. Помагали са ни за всичко, докато си стъпим на краката. Моите родители също са ни помагали, но  свекър ми и свекърва ми са ни помагали повече. Затова съм им безкрайно благодарна. Свекърва ми е още жива и ходя всеки ден да я виждам.

Римарче,късо е над пръстта,по нагоре може и  внимавай да има чепки да растат ,не да е голо и чакаш   и чепката да тръгне от някъде.Ако са ти много високи,де.Аз ги подрязах преди да прибера и  гледам има жертви,но не ми трябват ,ще оставя по стълбите на мазето по едно черепче,и  другото няма да прибирам ,ще гледам по едно от цвят.Нямам вече къде ,в мазето са и  без листа ,а  сакъзките си заминали виждам.Тъмно е там ,прозорче  мъничко ,педя на две. Не  става. И само навън вече и  няколко  по стълбите да не е без хич.Нали споменах ,че това не се яде?Имах много цветя докато имаше хора в къщи и топлехме навсякъде ,вече не може.И ме мързи да мъкна сандъчета ,е доста са ,над 40 но стига.Та  режи внимателно  и не до пръстта,това не е   трева да никне от корена пак,нито грудка. Това мисля аз ,пък и другите спецове по китки ще ти кажат.
КАТ ,мина ми вече за свекървата ,наистина накрая  особено ме докара до лудост,но не успя да завърши цикъла.Но  доста я споменавах и сякаш ми излезе ,вече не ме стряска и  ми е смешно  и забавно повече.Аз съм открит човек и разни  артистични дейности не обичам,минало  е.Сещам се по повод само.Но   майка ми не е гледала децата ,три дни са били там.Колкото да не е ,били са под свекървинските очи.Все е помогнала нещо.За  това съм си казвала също  и пред нея,което е ,то  е.Не  ни е издържала,обратното беше.До  едно време,когато децата по градовете и няма за нас,почнахме да искаме по нещо,дребни суми но да знае ,че трябва да участва. Примерно гюм със сирене купим,имаше година без крави,или други общи неща ,дърва,въглища ,даде по някой лев ,колкото има и може и иска. Но не като преди всичко наготово.При кравите и овце имахме си доях и правех и сирене,после и децата почнаха да участват ,единия  син де.Пуска се да подсири ,помага във всичко.То  без него щях повече зор да видя ,и  сега помага.И то й с моя  ген.

Мислих, мислих и си изпържих едни яйца с гарнитура сиренце. Пък си казах, що да не сипна чашка винце /да не вземе да се прокисне  /
Та, наздраве на всички 

  наздраве!
Римар,  яйца с всичко са ми вкусни. Ползвай виното, че да не стане на оцет накрая.
Аз имах грандиозни планове за следобеда - да чистя балкона. Той е към 8 м. дълъг, има си работа.
Но спряха водата заради авария и сега си гледам сериала Войната на розите на Нова плей. Пламен излезе да поработи. Традиционното коч парти се отложи, утре вечер сме канени при една от сестрите му - да празнуваме отпуснатата и пенсия. Ще разполага с крупната сума от 220 лв, но важното е дълги години да ги получава.
За свекърви и подобни не мога да се изкажа - все съм си живяла у нас. Виждала съм ги рядко, ако ни поканят на гости. Аз някак си се резсейвах с връщане на поканата за  при мене.  Айде, нема нужда.

И аз съм си живяла у нас и слава Богу! Иначе екшъни съм имала. Сега ще повдигна завеската: харесала свекървата някакви рокли, поръчала на мен и зълвата и като се обади човека аз плащам и очаквам да възстанови паричките. Нали уж бяха подарък. Да, ама не - идва запис за една. Щях да получа удар, добре че ММ го нямаше и приятелката ми беше у нас. Само да вметна, че роклите не струваха, а на мен стоеше ужасно. Никога не я облякох. След време я дадох на майка за вкъщи и след това я изхвърлих с кеф.
Даже като бяха мънички съм купувала жилетки, защото е застудяло внезапно през лятото, а те имаха 2 огромни гардероба с детски дрешки. Ама кой да ти даде...
Леле, цял роман мога да напиша с изцепки. Вече не се ядосвам, но ги помня 

Римарче, я се спри, щото ще взема дума аз и след мен никой няма да може да се впише поне три дена.

Що  бе Хули ,толкова ли е критично,да не може да се смели....Я се похвали за разходката...

Май от винцето ми е вдъхновението. Не си го слагам на сърце. 

Бори, не е критично душко вече. Тогава беше .
А разходката, аааааааааааааааа клюкарка такава  
Да знаеш, че ти си следващата. Така съм си набелязала дестинацията.
Имам и една друга, току що въздъхнах съкрушено - Фло  
Римар, лошо няма, дори и да ти е на сърце. Споделеното е наполовина, казват.

Да  ти имам проблема,да не реши да ме плашиш

Оооо, не, не те плаша. Да ти се виждам страшна   :35 И като ти казах, че си клюкарка, не си мисли, че го мисля наистина. Давам ти карт-бланш да публикуваш всичко от моята стена във фейса, което  ти е харесало.

   Аз пък,не знам как стана,но се научих да забравям.Ако някой ми беше казал тогава,нямаше да му повярвам. Ако се случи сега да се замисля и се учудвам,все едно не се е отнасяло за мене.

Яжка, при мен това се случи много отдавна. Преди 23 години, когато ме диагностицираха/ защото аз все още не мога да се примиря, че съм болна/Тогава разбрах и си прередих приоритетите. Има хора, които все още не могат да разберат, защо съм се променила. Включвам и ММ.
Никога няма да се научиш да забравяш ! Остава в теб спомена.