Здравейте, близо година и половина бях заедно с моя приятел, в началото всичко беше идеално, обичахме се, подкрепяхме се и давахме всичко един за друг. С времето, обаче, нещата започнаха да се променят, близо 5 месеца аз бях подложена почти на всекидневен психически тормоз, под формата на постоянни крясъци и обиди, причината, за които бяха лоши дни или моето мнение, което не му допада. Разбирах, че това, което се случва не е правилно, че този човек не е за мен, но чувствата ми ме спираха всеки път, когато бях решена да приключа тази връзка.
Един ден,обаче, той реши да приключи взаимоотношенията ни, въпреки това, направих всичко по силите си, за да го задържа, но уви не успях.
От тази наша раздяла, мина почти месец, но аз все още не спирам да го сънувам, да мисля за него и да свързвам много от нещата с него и преживявам тази раздяла наистина тежко, макар всичко случило се. Загубих всякакъв самоконтрол и самочувствие и не знам по какъв начин да си ги върна обратно. Според Вас какво е най - добре да направя в случая?
Един ден,обаче, той реши да приключи взаимоотношенията ни, въпреки това, направих всичко по силите си, за да го задържа, но уви не успях.
От тази наша раздяла, мина почти месец, но аз все още не спирам да го сънувам, да мисля за него и да свързвам много от нещата с него и преживявам тази раздяла наистина тежко, макар всичко случило се. Загубих всякакъв самоконтрол и самочувствие и не знам по какъв начин да си ги върна обратно. Според Вас какво е най - добре да направя в случая?
Свършиха се мъжете на света, че току зарони някоя сълзи по някой пещерняк. 
