Когато двамата имат еднакво мислене проблем няма. Но ако за нея семейство значи подпис, ако ще всички други да са без и да са щастливи, нея няма да я грее.
- Публикувана: 15 апр. 2016, 12:48 ч.
- Последно мнение: 3 май 2016, 13:23 ч.
Семейство без брак
Да де, сега се е хванала... НО ако наистина пък толкова го иска - сядат, говорят, обсъждат...като зрели хора и бъдещи родители. Не е казано, тя да му предлага брак, има хиляди начини да подхване темата. Ако си познава човека - веднага ще усети какво иска или не иска той и ще знае. И ако толкова го иска - винаги могат да вдигнат сватба при вече родено дете...Даже е много сладко според мен - до теб да има една малка принцеса или принц в ролята на шафер и да види сватбата на мама и тати.. 
Абсолютно.... Когато се види, че една връзка има бъдеще, че нещата стават сериозни, в днешно време въпроса за брака е наистина важен. Всеки има своите разбирания за нещата и в един момент се поучава тази ситуация - ами аз искам да съм булка, ама той не ми предлага. За мен винаги е било все едно дали ще има подпис или не, за мъжа ми също. В крайна сметка, обаче той се реши и ми направи предожение. Бяхме сгодени от година, когато забременях. Помня, че в началото даже се опитах да го убедя да отложим сватбата за момент, в който детето ни ще е поотраснало, защото изобщо не исках да съм бременна булка. Да, ама от дума на дума лека полека се организирахме и в крайна сметка се оженихме. Изобщо не ми е било важно, изобщо не съм чувствала несигурност в себе си или в него...може би и заради това не държах толкова на подписа...
Точно това се опитвам да ти кажа - аз нямаше как да се разочаровам ако беше бездействал, просто защото не беше от съществено значение за мен. Но (тук има голямо НО) ние го бяхме обсъждали и то многократно.. Просто тогава според мен него го беше обзела една такава еуфория, връзката ни беше в един страхотен етап и за това се случиха нещата. Но пак подчертавам - аз никога не съм изпитвала несигурност е него или в себе си.
И друго - връзката ни тогава беше от 10 години... 
Тази година правим 13 заедно и 3 от брака... но имаме и голяма разлика. 
Направо не разбирам как така практично да гледаш на нещата от живота. Аз съм толкова емоционална и не само сега, ами като цяло. Чувствам се обидена от факта, че ако искам да се оженим, трябва да му кажа - иначе никакъв шанс за самоинициатива.
Ние сме си набори, но виждам, че хора, които са 92-ри набор, се решават преди нас, а за него пак е много голяма крачка. Може и в мен да е грешката, но ако искам да купим диван - ще ида да му кажа. Ама ако искам да се оженим - освен аз да му предложа и да се разделя с представите ми кое е редно и кое не намирам за редно, просто не виждам какво друго мога да направя.
Скрит текст: Страхотно е, че така е станало при вас и че за теб това не е било от значение. Хубавото е, че инициативата е била негова и ти не си имала възможност да се разочароваш от бездействието му, както е в моя случай.
Точно това се опитвам да ти кажа - аз нямаше как да се разочаровам ако беше бездействал, просто защото не беше от съществено значение за мен. Но (тук има голямо НО) ние го бяхме обсъждали и то многократно.. Просто тогава според мен него го беше обзела една такава еуфория, връзката ни беше в един страхотен етап и за това се случиха нещата. Но пак подчертавам - аз никога не съм изпитвала несигурност е него или в себе си. И друго - връзката ни тогава беше от 10 години... Тази година правим 13 заедно и 3 от брака... но имаме и голяма разлика.
Направо не разбирам как така практично да гледаш на нещата от живота. Аз съм толкова емоционална и не само сега, ами като цяло. Чувствам се обидена от факта, че ако искам да се оженим, трябва да му кажа - иначе никакъв шанс за самоинициатива. Абсолютно.... Когато се види, че една връзка има бъдеще, че нещата стават сериозни, в днешно време въпроса за брака е наистина важен. Всеки има своите разбирания за нещата и в един момент се поучава тази ситуация - ами аз искам да съм булка, ама той не ми предлага. За мен винаги е било все едно дали ще има подпис или не, за мъжа ми също. В крайна сметка, обаче той се реши и ми направи предожение. Бяхме сгодени от година, когато забременях. Помня, че в началото даже се опитах да го убедя да отложим сватбата за момент, в който детето ни ще е поотраснало, защото изобщо не исках да съм бременна булка. Да, ама от дума на дума лека полека се организирахме и в крайна сметка се оженихме. Изобщо не ми е било важно, изобщо не съм чувствала несигурност в себе си или в него...може би и заради това не държах толкова на подписа...
И друго - връзката ни тогава беше от 10 години... Тази година правим 13 заедно и 3 от брака... но имаме и голяма разлика. Ние сме си набори, но виждам, че хора, които са 92-ри набор, се решават преди нас, а за него пак е много голяма крачка. Може и в мен да е грешката, но ако искам да купим диван - ще ида да му кажа. Ама ако искам да се оженим - освен аз да му предложа и да се разделя с представите ми кое е редно и кое не намирам за редно, просто не виждам какво друго мога да направя.
Лесно е, когато искаш само подпис - ставаш, обличаш се, отиваш и се подписваш - точка.
Аз искам обяснение, предложение и романтика. А тези неща не зависят от мен. А най-ми се искаше да се беше сетил сам, не аз да казвам.
Аз искам обяснение, предложение и романтика. А тези неща не зависят от мен. А най-ми се искаше да се беше сетил сам, не аз да казвам.
Ти реално не искаш брак и да си женена, искаш доказателства за чувствата му, ама точно по един начин.
Миличка, много различни двойки има по света... За мен не е било от такова значение, защото до голяма степен имах финансова, имуществена и каквато щеш независимост от него и по принцип съм силен характер, борбен. Защо приемаш, че трябва едва ли не ти да му предложиш? Просто подхвани темата и обсъдете въпроса, така ще хванеш настроението му. Не с "Аз искам да се оженим", а например - "Миличък, ние никога не сме говорили за брак, какво мислиш/как го чувстваш... " (не е най - оригиналното, но тази седмица от работа мозъка ми се е изпържил вече) или докато гледате някой сватбен филм му подхвани темата. Аз за себе си имах сигурността, защото си познавам човека до болка и бях сигурна, че това ще е най - страхотния баща, със или без подпис и ще ни носи на ръце.
Ако идеята е "искам да съм булка" е малко тъпо, би трябвало да е "искам да сме семейство". А щом и двамата го искат, при положение, че са стигнали до идеята за бебе, редно е никой да не се дърпа от подписа. Много пъти съм чувала "подписът не ми е важен" от хора, които не искат да подписват. Ми, като не е важен - подпиши
Мисля си, че човек, който не иска законен съюз, малко или повече се пази и мисли за евентуална раздяла. А да търгнеш да раждаш дете в такава несигурност, си е доста смело.
Мисля си, че човек, който не иска законен съюз, малко или повече се пази и мисли за евентуална раздяла. А да търгнеш да раждаш дете в такава несигурност, си е доста смело.
По-скоро ме мъчи фактът, че няма да сме истинско семейство с детето после... Мъчи ме и фактът, че досега не сме направили тази стъпка и че аз нямам желание това да се случва по-късно. В същото време сега нямам физически и психически сили за подобна организация. Малко - хем сърби, хем боли. Ако мога някак да приема, че нещата не са следвали стандартния ред, ами малко я объркахме последователността, ще живея по-леко.
Бременна или не, държанието ти е детско! Скрит текст: Страхотно е, че така е станало при вас и че за теб това не е било от значение. Хубавото е, че инициативата е била негова и ти не си имала възможност да се разочароваш от бездействието му, както е в моя случай.
Точно това се опитвам да ти кажа - аз нямаше как да се разочаровам ако беше бездействал, просто защото не беше от съществено значение за мен. Но (тук има голямо НО) ние го бяхме обсъждали и то многократно.. Просто тогава според мен него го беше обзела една такава еуфория, връзката ни беше в един страхотен етап и за това се случиха нещата. Но пак подчертавам - аз никога не съм изпитвала несигурност е него или в себе си. И друго - връзката ни тогава беше от 10 години... Тази година правим 13 заедно и 3 от брака... но имаме и голяма разлика.
Направо не разбирам как така практично да гледаш на нещата от живота. Аз съм толкова емоционална и не само сега, ами като цяло. Чувствам се обидена от факта, че ако искам да се оженим, трябва да му кажа - иначе никакъв шанс за самоинициатива. Абсолютно.... Когато се види, че една връзка има бъдеще, че нещата стават сериозни, в днешно време въпроса за брака е наистина важен. Всеки има своите разбирания за нещата и в един момент се поучава тази ситуация - ами аз искам да съм булка, ама той не ми предлага. За мен винаги е било все едно дали ще има подпис или не, за мъжа ми също. В крайна сметка, обаче той се реши и ми направи предожение. Бяхме сгодени от година, когато забременях. Помня, че в началото даже се опитах да го убедя да отложим сватбата за момент, в който детето ни ще е поотраснало, защото изобщо не исках да съм бременна булка. Да, ама от дума на дума лека полека се организирахме и в крайна сметка се оженихме. Изобщо не ми е било важно, изобщо не съм чувствала несигурност в себе си или в него...може би и заради това не държах толкова на подписа...
И друго - връзката ни тогава беше от 10 години... Тази година правим 13 заедно и 3 от брака... но имаме и голяма разлика. Ние сме си набори, но виждам, че хора, които са 92-ри набор, се решават преди нас, а за него пак е много голяма крачка. Може и в мен да е грешката, но ако искам да купим диван - ще ида да му кажа. Ама ако искам да се оженим - освен аз да му предложа и да се разделя с представите ми кое е редно и кое не намирам за редно, просто не виждам какво друго мога да направя.
Лесно е, когато искаш само подпис - ставаш, обличаш се, отиваш и се подписваш - точка.
Аз искам обяснение, предложение и романтика. А тези неща не зависят от мен. А най-ми се искаше да се беше сетил сам, не аз да казвам.
Аз искам обяснение, предложение и романтика. А тези неща не зависят от мен. А най-ми се искаше да се беше сетил сам, не аз да казвам.
Ти реално не искаш брак и да си женена, искаш доказателства за чувствата му, ама точно по един начин.
Май точно това ми е случая...
Мисля си, че в момента просто имаш нужда от малко повечко внимание от негова страна... права ли съм? За това си се "вкиснала" така. Искаш обгрижване, показване и доказване на любовта, интимност, в което няма нищо странно, предвид ранната ти бременност. Вариант е и да споделиш с него, че имаш нужда от малко повече внимание в момента, защото не се чувствваш добре и да видиш когато се нормализират хормоните (до колкото е възможно) как ще се усещаш по темата "брак". Правите ли секс (питам просто,предвид, че си в ранен етап от бременността, може да ти е забранено)?
kukurukuvaflachudna, предложението за брак може да е прост разговор като този какво да се купи от магазина! Не е нужен романтизма, за да е проедложение за брак! И както казах- и двамата сме против брака въпреки 9-те години разлика, сме на едно и също мнение, просто той иска да ме осигури финансово и здравословно! аз ако искам и сега няма да подпиша, просто не искам да давам цялата сума при раждането, не ми е толкова зор за болестта! Въпроса е, че за толкова години, че и преди да забременея първия път си бяхме изяснили какво иска всеки един от нас! Семейство не се започва с недомлъвки и надеждата човека отсреща да ти разчете мислите по паранормален начин ли хвъляйки боб или каквато и да е друга варива! Това, че днес си бременна и без мечтаната сватба си е лично твоя вина, нито на мъжът ти, нито на когото и да е! И ако толкова силно го желаеше нямаше да се оправдаваш, че сега не ти се е занимавало с такива неща! Това си е голо оправдание! Никой няма да ти помогне с нещата които желаеш, ако сама не ги гониш, без значение дали говорим за брак, работа, фигура или цвета на косата ти! Хвани се в ръце и започни да си живееш живота, вместо да седиш и да чакаш някой друг да се сети за теб и твоите нужди! 
Аз винаги си казвам мнението и гоня мечтите и желанията си! Не се съобразявам много много с това кой какво очаква от мен! Ако тръгна да живея по желанията на другите никога няма да си изживея живота така както искам и като стана дърта бабичка, ще се тюхкам за това! Искам брак- поставям го на дневен ред, искам да отсъствам от вкъщи 6 месеца- също, не седя да си мълча! Това е най-голямата грешка, която някой може да направи!
Аз винаги си казвам мнението и гоня мечтите и желанията си! Не се съобразявам много много с това кой какво очаква от мен! Ако тръгна да живея по желанията на другите никога няма да си изживея живота така както искам и като стана дърта бабичка, ще се тюхкам за това! Искам брак- поставям го на дневен ред, искам да отсъствам от вкъщи 6 месеца- също, не седя да си мълча! Това е най-голямата грешка, която някой може да направи!
Аз не разбирам драмата тук. Ами подхвани темата. Виж какво мисли за брака по принцип и тогава се самосъжалявай. Живота не е романтична комедия и нещата не винаги се случват като в представите ни. Може пък той да си мисли, че не си падаш по брака, щом до сега сте говорили само за дете, а брак не си споменавала. Когато реших аз, че ми е дошло време да се омъжа, казах на ММ, че тази мисъл ми се върти напоследък в главата и след няколко месеца получих предложение. Седнете и поговорете в крайна сметка, правиш си заключения без да си сигурна какво мисли той по въпроса
kukurukuvaflachudna, предложението за брак може да е прост разговор като този какво да се купи от магазина! Не е нужен романтизма, за да е проедложение за брак! И както казах- и двамата сме против брака въпреки 9-те години разлика, сме на едно и също мнение, просто той иска да ме осигури финансово и здравословно! аз ако искам и сега няма да подпиша, просто не искам да давам цялата сума при раждането, не ми е толкова зор за болестта! Въпроса е, че за толкова години, че и преди да забременея първия път си бяхме изяснили какво иска всеки един от нас! Семейство не се започва с недомлъвки и надеждата човека отсреща да ти разчете мислите по паранормален начин ли хвъляйки боб или каквато и да е друга варива! Това, че днес си бременна и без мечтаната сватба си е лично твоя вина, нито на мъжът ти, нито на когото и да е! И ако толкова силно го желаеше нямаше да се оправдаваш, че сега не ти се е занимавало с такива неща! Това си е голо оправдание! Никой няма да ти помогне с нещата които желаеш, ако сама не ги гониш, без значение дали говорим за брак, работа, фигура или цвета на косата ти! Хвани се в ръце и започни да си живееш живота, вместо да седиш и да чакаш някой друг да се сети за теб и твоите нужди!
Аз винаги си казвам мнението и гоня мечтите и желанията си! Не се съобразявам много много с това кой какво очаква от мен! Ако тръгна да живея по желанията на другите никога няма да си изживея живота така както искам и като стана дърта бабичка, ще се тюхкам за това! Искам брак- поставям го на дневен ред, искам да отсъствам от вкъщи 6 месеца- също, не седя да си мълча! Това е най-голямата грешка, която някой може да направи!
Аз винаги си казвам мнението и гоня мечтите и желанията си! Не се съобразявам много много с това кой какво очаква от мен! Ако тръгна да живея по желанията на другите никога няма да си изживея живота така както искам и като стана дърта бабичка, ще се тюхкам за това! Искам брак- поставям го на дневен ред, искам да отсъствам от вкъщи 6 месеца- също, не седя да си мълча! Това е най-голямата грешка, която някой може да направи!
kukurukuvaflachudna - ето тук е разликата между теб и нас с Mushmoranka. Аз разсъждавам почти на 100% като нея и явно имаме доста сходни характери. Гоним това, което искаме, не се жалваме и отстояваме позицията си. И накрая - ако наистина се обичате, наистина искате да сте заедно - със или без брак - това не трябва да ви попречи.
Мисля си, че в момента просто имаш нужда от малко повечко внимание от негова страна... права ли съм? За това си се "вкиснала" така. Искаш обгрижване, показване и доказване на любовта, интимност, в което няма нищо странно, предвид ранната ти бременност. Вариант е и да споделиш с него, че имаш нужда от малко повече внимание в момента, защото не се чувствваш добре и да видиш когато се нормализират хормоните (до колкото е възможно) как ще се усещаш по темата "брак". Правите ли секс (питам просто,предвид, че си в ранен етап от бременността, може да ти е забранено)?
Относно секса - не ми е забранен, но си имам неразположения почти всеки ден - повръщане, гадене, замайване, в комбинация с болезнени гърди и сънливост, от което желанието ми се стопи.