Семейство без брак

И аз това се чудя.

В такъв случай не смятам, че мъжът ти има какъвто и да било полезен ход в момента. И да се ожените - ще е изпросено, и да не се - защо не сте се...
Най-приятелски ти казвам - хормоните ти влияят и си емоционална.

Моето мнение за брачния съюз май съвпада с това на авторката. Смятам, че никой никого не бива да притиска за това, за да не се почувства някой прецакан впоследствие и да няма основания за обвинения. За себе си установих, че мъжете от намеци и от общи приказки не разбират и, за да се изясни една тема, трябва да се постави ребром. Партньорът трябва да е наясно, че разговорът не е по принцип, а се обсъждат конкретни планове с конкретен срок. Освен това, не става въпрос за нещо материално, а за съвместния живот на двама души, които се обичат, и в която не може да мине без комуникация и осъзнати решения и компромиси.

Аз съм в почти същата ситуация - планирана бременност без брак и без годеж. Заедно сме от 9 години. Също като теб хем искам брак, хем да знам, че е желан и от другата страна и че не е изпросен.

Направих си сметката, че 1. бракът на практика е договор, че 2. подсъзнателно го възприемам като нещо по-висше, като промяна в социалния статус, която ми е важна, че 3. връзката ми с конкретния човек ми е по-важна, защото си пасваме добре и имаме общи виждания за всичко останало, и че 4. съм склонна да направя конкретен компромис, но не и да се напрягам в очакване на нещо, за което дори не знам дали има шанс да се случи.

Месец преди да започнем опитите за бебе, вече ми омръзна да намеквам и да очаквам "кога ще ми предложи". Затова срам-несрам една вечер просто повдигнах темата, казах му как се чувствам, че съм се начакала, че бракът за мен е важен (и защо), но по-важен е човекът до мен и ще взема предвид мнението му, само искам да знам какво е то - иска ли или не и защо. Разбира се, разговорът беше много емоционален, аз съм си ревла и не мина без хлипане. Приятелят ми беше много изненадан, не знаел, че това е толкова важно за мен, дори не беше разбрал намеците ми, обясни ми причините, които го спирали да ми предложи до момента, обсъдихме ги, и каза, че вече ще има предвид желанието ми и, когато намери подходящия момент, смята да направи стъпката. За мен е достатъчно, че изяснихме открито позициите си, че искаме да сме заедно и имаме еднакви приоритети. Най-вече съм доволна, че дадох нужния знак (той си беше направо като навигация на летище) и чакането ми става смислено.

Според мен всичко идва от хормоните в момента
И както се каза по-назад - проблема им не е от липсата на предложение за брак, а от куцащата комуникация.
Не всички хора искат сватба или дори подпис.
Аз, например, от малка съм наясно, че НИКОГА няма да се омъжа, да подпиша, да бъда булка и т.н. Намирам го за ненужно, безсмислено и т.н. Човекът до мен е наясно с това. Още в началото на връзката ми сме говорили за тези неща и съм му казала, че ако държи прекалено много на тези неща е по-добре да се разделим, вместо след време да ми обяснява как си е загубил времето с мен.
А това, че двама души не се водят семейство по документ не означава, че не са истинско такова Я авторката да се замисли, колко хора живеят в подобни "семейства" ама я някой от (или) двамата съпрузи изневеряват, я единия тормози другия ... И какво? Ще каже, че те са истински семейства ли? Не мисля ...

Не харесвам сватбите.От дете.Самия ден и всичко свързано с него.Бягам,като дявол от тамян.Противно ми е.Та....
Това го знаят всички приятели,семейството ми....Това го казах и на ММ, когато се запознахме.Понеже не ме познаваше добре явно си е мислил,че не е сериозно.Около 6-7 месеца след,като беше казал на родителите ми, че има сериозни намерения към мен и да се преместя да живея при него/и се бях преместила/ повдигна темата.Аз казах не искам.Обясних в лек вариант, че не искам.Той попита -Значи не искаш да се видиш в бяла рокля? Казах- Не.
Той каза-Ако някога решиш и искаш когато и да е ще го направим.
Не е романтичен тип.Така,че това се брои за предложение.
Ако той беше настоявал щях да се боря за подпис с близки приятели и после да почерпя на заведение.Нямаше и да облека булченска рокля.
Та...хубаво е да направиш и ти компромис с твоите изисквания за предложение,брак и т.н.Хората са различни.И имането/нямането на брак не е определящо за семейно щастие.Така,че и да не стане изцяло на твоята пак може да сте щастливи.

Аз пък винаги съм искала да се видя в бяла рокля.Романтична натура съм и всичката тая дандания покрай сватбата ми харесва.Но мъжо не иска.Има един неуспешен брак преди мен,и сега не иска да подписваме.За него брака убива любовта.Макар,че последно време като се базикаме на тема сватба, вика някой ден може би,но аз вече свикнах с мисълта че моята мечта ще я изживия с дъщеря си.

Тоест докато си го обработвала за бебе, си забравила да го дообработиш и за брак? 

Не мога да повярвам, че за 6 години не е ставало дума! Че аз знам мнението за брака на половината ми колеги, с които не съм особено близка, но сме разтягали локуми на обяд - кой не иска със сигурност; на кой му се иска, но не и с цялата дандания; кой се сгодил, само за да угоди на роднините, но няма намерение да се жени и т.н.

Ако това ти е по-важно, може да си направите едно представление. Просто му кажи, че не искаш нищо ангажиращо, но пък ти липсва романтично предложение и снимка в бяла рокля.
За мен по-важно би било дали ще припознае детето и дали детето ми ще може да разчита на сигурност и   на отговорно отглеждане от двама родители.

От никакви хормони не е, има си такива хора и от двата пола.

В крайна сметка при липса на комуникация след толкова години и той няма никаква представа какво харесваш и искаш, вариантите са 2: открит разговор, но липса на предложение във вида, в който искаш да е, или манипулация - ваш общо близък/а да му каже в подходящо време какви са мечтите ти. И да се надяваш да е съгласен...

Т.е., живели сте заедно и преди, и след брака.Какво точно се е объркало след подписа?
Честно, за мен е странно.4 месеца живяхме заедно, преди подписа, ами нищо различно и гадно не се случи нито на следващия ден след сватбата, нито следващия месец, нито следващата година....все сме си същите и все така се разбираме.   

И в двата случая ще ѝ остане чувството за неудовлетвореност  - затова не мисля,че мъжът ѝ може да направи каквото и да било.

Love!, както за някои хора нищо не се променя с един подпис, така за други нещата се променят.
Аз, например, само при мисълта да подпиша брачно свидетелство и имам чувството, че някой започва да ме души за врата Не е като да се притеснявам за евентуалното делене на някакви имоти, примерно, просто приемам брака като нещо неприятно. Да не говорим, че май нямам нито една позната, която да се е омъжила само и единствено заради собственото си желание. Повечето го направиха по време на бременността и то главно за да угодят на бъдещите баби и дядовци, а не толкова защото са искали да се видят в бели рокли
От друга страна има хора, за които подписа е едно нищо. Имам познати, които бяха заедно от 4 месеца и подписаха само за да им дадат апартамент в общежитието към университета, вместо да плащат високи наеми за друг апартамент.
Трети пък се чувстват сигурни в една връзка само ако имат свидетелство за брак. Ще рече човек, че така някой им гарантира безпроблемна връзка, обгърната в любов и разбирателство за цял живот.

Именно, Зизу, май е въпрос най-вече на вътрешно (психично) усещане.
За мен връзката без брак/подпис е някак незавършена, половинчата, все едно сме си все гаджета, т.е., нищо сериозно и обвързващо.Бракът е просто следваща,  "по-висока" стъпка напред в отношенията ни, както детето, купуването на общ дом, общи инвестиции....
За мен е важно, не си представям да живея с гаджето цял живот.Но със съпруга си, да.

Явно и авторката така се чувства, щом пита "Какво семейство ще сме с детето, след като не сме женени?" (по памет, че не помня точните й думи).

Има много причини да е хубаво да се ожените, не е отживелица брака. Нито си му наследник, нито роднина, нито наистина никаква така. Такива са законите тук и не е до издръжка при развод, а много по-съществени ситуации и проблеми.

Та не се тръшкай, че не те обича щом не е телепат. Кажи му, че искаш да се ожените, сега като бременна го разбираш, така ще се чувстваш по-сигурна и се оженете. Пък хормоните ти замъгляват мислите очевидно, защото как да му хрумне на мъж, който живее с теб от 6 години на семейни начала, че си недоволна от това и искаш брак. Със същия успех и той може да ти се сърди, че явно не го обичаш щом не казваш, че искаш да се ожени за теб. Това са глупости, зарежи ги.

А бе не са баш глупости.
За шест години, ако не са обсъждали изобщо гледните си точки за брака или съвместното си бъдеше си е проблем, поне за мен.
Едно е да знаеш и разбираш човекът до теб защо не/уважава брака, друго е да гадаеш как би се чувствал в евентуален такъв.

Въпроса е, че логиката зад това е толкова болна, колкото и да питаш доколко е млякото с ориз млечница, безнякой си след като го е изсипал в купичките, не е написал в менюто- млечница! Семейство не се става след като си одписал и облякъл в бяла рокля и наканил стотици хора, семейство не се става след като са минали незнам си колко години, смейство е когато двама човека започнат да се грижат заедни за съвместното им бъдеще, когато живеят под един покрив и се справят заедно с проблемите си, когато вървят напред заедно, независимо дали има във връзката дете! Защото по същата логика какво семейство екогато единият родител го няма! Авторката трябва първо да узрее, а не да се дърци толкова детски! Искала е и продължава да иска брам- ами да не мълчи и да се прави на принцесата и бобеното зърно- все нещо й смърди- било изпросено предложението ако каже, че иска да се жени, но не й харесва, че толкова години човека до нея не й предлагал! Ако за толкова години не е разбрала, че вече са семейство, няма да го разбере и след като се навлече в бялата рокла, и ако ще 150 договора да подпише! И ако седи и си мълчи толкова за важни неща в живота, представям си и колко са обсъждали забременяването и появатта на детето! Имам чувството, че тази жена ще стане като баба ми- нещастна бабка, на които всички са й виновни, че не си е изживяла живота както иска, просто защото не си е отваряла устата, но недай си боже да е насаме снякое малко дете се започва един монолог колко й е тежък живота, защото никой не се интересувал от това какво иска! Ами да си го каже като толкова мисли, че истинските семействата се градят единствено върху една подписана хартийка и булчинска рокля! Ние пък с неистинските семейства ще продължаваме да си живеем като хората и ще си изказваме мненията и делим имуществата(въпреки, че всичко за децата отива) и без булчински рокли!
П.С. Романтиката няма нищо общо с брака, оставете филмите! И аз съм романтичен човек, бък не съм сключвала брак и въпреки това имам романтика в живота си!