Семейство без брак

  • 43 228
  • 760
  •   1
Отговори
# 555
  • Мнения: 2 269
Глупости, в цял свят може да си сключиш само граждански брак, църквата е по желание. Да не би всички хора да са вярващи (аз лично съм)? Дори смятам за лицемерно да се жениш в църква, ако не вярваш в Бог.

# 556
  • София
  • Мнения: 19 725
Цитат
Скрит текст:
Иначе романтичното предложение, което й се иска на авторката няма как да стане, ако мъжът не е такъв тип. Само, че това дали някой е романтичен и му харсват големите и пищни сватби изобщо не е сред най-важните качества на един човек. Дядо ми не е падал на колене пред баба ми пък имаха щастлив семеен живот над 50 години. И все пак ако и това ни е толкова важно и сме неудовлетворени, търсим по-подходящ. Ама докато е време, а не след 5 години връзка.

Скрит текст:
Не е задължително предложението да е романтично. Един приятел заведе приятелката си в Париж, друг падна на коляно в една гондола във Венеция.... Моят съпруг се прибра една вечер от среща с приятели и ми каза следното: "Сашо каза, че няма да прави голяма сватба - само булката и той, кумовете и родителите им - подписват, хапват и после заминават за Дубай. И аз му казах, че и аз мисля да направим така!" И аз, както режех салата изведнъж бях  Shocked Shocked Shocked. След толкова години заедно, две деца и един единствен разговор по темата преди години, в който той ми казва, че никога не иска да се жени, аз изобщо не съм очаквала. Спретнахме си съвсем скромна сватба само с приятели, шафери ни бяха двете деца и си го направихме чудесно - нямаше романтично предложение, нямаше нищо. След сватбата мъжа ми се скъса да обяснява на всички свои неженени приятели колко е важно за една жена да се види булка, колко е хубаво да сте всички с еднакви фамилия, да нарича жена си "съпруга" и т.н. Чак аз му се чудех на ентусиазма  Simple Smile
Пропускаш факта, че именно авторката се блъска и тръшка, защото не иска просто някакво си предложение, а иска романтика, падане на колене, след това и сватба като по филмите.

Истината е, че каквото и да иска авторката, както и да си го представя няма как да го получи, ако не намери начин да поговори с половинката си, да му обясни как точно се чувства, какви са очакванията и желанията й и т.н. И само защото не иска да е изпросено няма да получи нищо, защото явно приятеля й го устройва ситуацията в момента. Да, но нея не. И или трябва да премълчи и да продължат, както до сега или трябва да преглътне егото си и да поговори с него  Peace

# 557
  • Пловдив
  • Мнения: 2 181
Глупости, в цял свят може да си сключиш само граждански брак, църквата е по желание. Да не би всички хора да са вярващи (аз лично съм)? Дори смятам за лицемерно да се жениш в църква, ако не вярваш в Бог.
В днешно време можеш да, но допреди половин век или си католик или източноправославен, или си мюсюлманин или пък протестант, хиндуист, будист и т.н. всички тези си имат определени религиозни ритуали и те са по-важни за тях от подпис на хартийка някъде си. И не съм казала в какво вярвам и в какво не, че да съм лицемерна. Все пак аз уважавам брака като институция както уважавам и избора на хората решили да живеят без брак. За мен лично и брачните и съжителстващите са равни и не разпитвам хората вие имате ли брак или не.

# 558
  • София
  • Мнения: 31 472
Скрит текст:
In4i, няма как да се сетиш за всичко, което би наложило решение/намеса на съпруг и съпруга (по повод поста на Янeчeк). Тогава кой ще вземе решение? Маминка ли, защото явно този/тази, с когото/която съжителстваш ти се пада никакъв/никаква и няма право нито да взема решения, нито да те наследи, нито нищо. Ох, забравих, че точно от това наследство се страхува мамата на мениджъра! Да не вземе някой "палата" му и натрупаното богатство.

Аз пак да попитам: А, ако мамин сладък срещне жена, която е на по-високо ниво от него (финансово и професионално), маминка ще настоява ли снахата да се застрахова с/у синчето или тогава ще е ухилена до уши?

Нямам момиче, но като чета тук, ако имах, силно щях да се надявам да не срещне мениджъра през живота си и да не вземе да го хареса маминия красавец, че има теглило да тегли с такъв "мъж" и родата му.
Тук не става въпрос за палати или пари. Става въпрос за чувства, кога те са истински и само подписа ли гарантира тяхната истинност или е по-важен конкретния човек.
Скрит текст:
И по повод сватбите и подписите да споделя един съвсем пресен случай - при двойка която живее заедно от 3-4 години изведнъж жената решава, че тя много държи на подписа въпреки, че винаги е казвала, че не държи на това. Мъжа не беше очарован, но се съгласи. След което обаче се вдъхнови, че искал автентична сватба, с носии и всичките му там автентични ритуали, булката остана потресена, защото тя пък изобщо не си пада по такива неща. След кратко сърдене и спорове собствените й родители казаха, че не може винаги да става по нейната и както тя държи на подписа и той се съгласи, така сега и тя трябва да отстъпи и да направят ритуала както предлага той. Та така булката се подписа с носия далеч от представата й за бяла рокля тип русалка и изискано тържество, в интерес на истината обаче всички роднини, гости и приятели се забавляваха на тяхната сватба далеч повече от нея.

Чакай, чакай, тук нещо се обърках. За какви чувства говорим, след като майката предварително е взела мерки и е записала всичко на нейно име от страх, че синът няма акъл за 5ст и ще надуе корема на някаква парцалана? Нали говорим за чувства? Къде са чувствата в конкретната ситуация? Значи сем-то на мениджъра (чак ми е смешно, че това за маминка е голямо постижение) подхожда още в началото меркантилно, а не с чувство? Или се очаква чувствата да са само от страна на снахата?

И това с традициите ми е толкова смешно и непонятно. Голям срам е да носиш носия или да се венчаеш по бг традиция, а иначе не е срам да сваляш жартиери с уста, да хвърляш букети по американска традиция, това е някак изтънчено или да хвърляш гюбеци по ориенталски. Много поевропейчени и поамериканчени станахме.

Танцьорка съм и винаги с гордост съм обличала носия, танцувала съм български народни танци и съм показвала чисто българските традиции. Не ме е било срам от нищо българско. bowuu Срам ме е било на бг сватба да се въртят гюбеци, а младоженците да не могат да изиграят едно право хоро. Stop Да не говорим, че в днешни дни хабер си нямаме какво е чисто бг сватба, защото всичко се е изродило в някаква каша м/у чалгия и американски традиции.

# 559
  • Мнения: 5 508
Глупости, в цял свят може да си сключиш само граждански брак, църквата е по желание. Да не би всички хора да са вярващи (аз лично съм)? Дори смятам за лицемерно да се жениш в църква, ако не вярваш в Бог.
Факт, но в цитата, който Вяра споменава, се говори за исканията на авторката, а не за това кой как се е омъжил/оженил или кое е задължително и кое не Peace
Авторката няколко пъти написа, какво предложение и каква сватба иска и спомена, че всичко останало за нея няма да е удовлетворяващо. Т.е. дори нейният да се съгласи да сключат брак, но по-скромно, тя няма да е доволна. Няма да е доволна и ако тя самата му каже, че държи на брака, защото ако после й предложел щяло да бъде изпросено, а в това нямало нищо романтично ...
Ясно е, че всеки по различен начин си представя брака, но нека не забравяме, че в случая темата не е "Дали и как аз бих се омъжила?", а е по-скоро "Бащата на бъдещото ми дете не иска сватба, а аз мечтая за романтиката от филмите. Какво да правя?" Whistling

# 560
  • Пловдив
  • Мнения: 2 181
Скрит текст:
In4i, няма как да се сетиш за всичко, което би наложило решение/намеса на съпруг и съпруга (по повод поста на Янeчeк). Тогава кой ще вземе решение? Маминка ли, защото явно този/тази, с когото/която съжителстваш ти се пада никакъв/никаква и няма право нито да взема решения, нито да те наследи, нито нищо. Ох, забравих, че точно от това наследство се страхува мамата на мениджъра! Да не вземе някой "палата" му и натрупаното богатство.

Аз пак да попитам: А, ако мамин сладък срещне жена, която е на по-високо ниво от него (финансово и професионално), маминка ще настоява ли снахата да се застрахова с/у синчето или тогава ще е ухилена до уши?

Нямам момиче, но като чета тук, ако имах, силно щях да се надявам да не срещне мениджъра през живота си и да не вземе да го хареса маминия красавец, че има теглило да тегли с такъв "мъж" и родата му.
Тук не става въпрос за палати или пари. Става въпрос за чувства, кога те са истински и само подписа ли гарантира тяхната истинност или е по-важен конкретния човек.
Скрит текст:
И по повод сватбите и подписите да споделя един съвсем пресен случай - при двойка която живее заедно от 3-4 години изведнъж жената решава, че тя много държи на подписа въпреки, че винаги е казвала, че не държи на това. Мъжа не беше очарован, но се съгласи. След което обаче се вдъхнови, че искал автентична сватба, с носии и всичките му там автентични ритуали, булката остана потресена, защото тя пък изобщо не си пада по такива неща. След кратко сърдене и спорове собствените й родители казаха, че не може винаги да става по нейната и както тя държи на подписа и той се съгласи, така сега и тя трябва да отстъпи и да направят ритуала както предлага той. Та така булката се подписа с носия далеч от представата й за бяла рокля тип русалка и изискано тържество, в интерес на истината обаче всички роднини, гости и приятели се забавляваха на тяхната сватба далеч повече от нея.

Чакай, чакай, тук нещо се обърках. За какви чувства говорим, след като майката предварително е взела мерки и е записала всичко на нейно име от страх, че синът няма акъл за 5ст и ще надуе корема на някаква парцалана? Нали говорим за чувства? Къде са чувствата в конкретната ситуация? Значи сем-то на мениджъра (чак ми е смешно, че това за маминка е голямо постижение) подхожда още в началото меркантилно, а не с чувство? Или се очаква чувствата да са само от страна на снахата?

И това с традициите ми е толкова смешно и непонятно. Голям срам е да носиш носия или да се венчаеш по бг традиция, а иначе не е срам да сваляш жартиери с уста, да хвърляш букети по американска традиция, това е някак изтънчено или да хвърляш гюбеци по ориенталски. Много поевропейчени и поамериканчени станахме.

Танцьорка съм и винаги с гордост съм обличала носия, танцувала съм български народни танци и съм показвала чисто българските традиции. Не ме е било срам от нищо българско. bowuu Срам ме е било на бг сватба да се въртят гюбеци, а младоженците да не могат да изиграят едно право хоро. Stop Да не говорим, че в днешни дни хабер си нямаме какво е чисто бг сватба, защото всичко се е изродило в някаква каша м/у чалгия и американски традиции.
Защо имам усещането, че ме нападаш!? Не знам защо решиха, че брат ми е "мениджърче", а майка ми "маминка", и аз и брат ми сме напуснали родния си дом когато сме завършили 12 клас, не сме разглезени богаташчета, нито пък сме на хранилка при мама и татко. Никой не ми е намирал работа, или ми е помагал в унивеситета, аз се справям отлично и сама,а ако съм с  някого то е защото имам дълбока емоционална връзка с него, а не за финансова изгода, да ми спира системите или пък да ми направи дете. Нямам нищо против бедните или пък тези които не блестят с особен интелект, но имам много против готованците, защото много съм си патила от такива. На мен с носия ми е комфортно, аз обичам историята, традициите и всичко българско, дори моята лична носия се предава в рода ни от поколения всичко по нея е ръчно като се започне от тъканите, много е детайлна и я обожавам. Дадох пример с автентичната сватба, за да покажа, че човек когато много иска другия да отстъпи за нещо трябва веднага да е готов да отстъпи и самия той.

# 561
  • Пловдив
  • Мнения: 2 181
Глупости, в цял свят може да си сключиш само граждански брак, църквата е по желание. Да не би всички хора да са вярващи (аз лично съм)? Дори смятам за лицемерно да се жениш в църква, ако не вярваш в Бог.
Факт, но в цитата, който Вяра споменава, се говори за исканията на авторката, а не за това кой как се е омъжил/оженил или кое е задължително и кое не Peace
Авторката няколко пъти написа, какво предложение и каква сватба иска и спомена, че всичко останало за нея няма да е удовлетворяващо. Т.е. дори нейният да се съгласи да сключат брак, но по-скромно, тя няма да е доволна. Няма да е доволна и ако тя самата му каже, че държи на брака, защото ако после й предложел щяло да бъде изпросено, а в това нямало нищо романтично ...
Ясно е, че всеки по различен начин си представя брака, но нека не забравяме, че в случая темата не е "Дали и как аз бих се омъжила?", а е по-скоро "Бащата на бъдещото ми дете не иска сватба, а аз мечтая за романтиката от филмите. Какво да правя?" Whistling
Аз предлагам да се съберем всички бг-мами и да го намерим това момче, по-романтичните ще дадат идеи за най-романтичното предложение, по-артистичните  ще изиграят някаква репетиция, по-материалните ще отидат с момчето по магазините, за да поръчат огромен камък с пръстенче на него и няколко оксиженови маски против диамантен блясък, по-сръчните ще направат милион и едно хартиени гълъбчета, ще надуем няколко хиляди балона, а тези които се славят с екзотерични способности може да се опитат да превърнат някоя тиква в карета и т.н.

# 562
  • София
  • Мнения: 24 838

Съвсем същото може да се приложи с обратен знак против брака. Притискаш някого като отказваш да разбереш примерно аргументите му против брака. Изобщо не е с мисълта, че сме 21 в. и сме много еманципирани. Просто болшинството не намират наистина смисъл да го правят, защото на практика съжителството е едно и също с брак, или без. Никаква разлика няма. Това им е основният мотив, никакъв друг.
Разбира се, нали с това се започна- притискането на този, който не иска брак.
Само че, точна дифиниция на " брак" има, има и СК, и ако някой иска да има семейство, си казва.
Ако не иска, също си казва.
Не да обяснява, че нямало никаква разлика дали живееш с подпис или без, пак сте си семейство и важна била само любовта.
Защото разлика има и е достатъчно да се прочете закона, за да стане ясно.
Освен това, законът е производно на традицията и църковните канони.
Т. е, идеята за обвързването на двама души в едно, идва от хората и после е облечено законово в тяхна защита при евентуална раздяла.

# 563
  • София
  • Мнения: 31 472
Скрит текст:
Скрит текст:
In4i, няма как да се сетиш за всичко, което би наложило решение/намеса на съпруг и съпруга (по повод поста на Янeчeк). Тогава кой ще вземе решение? Маминка ли, защото явно този/тази, с когото/която съжителстваш ти се пада никакъв/никаква и няма право нито да взема решения, нито да те наследи, нито нищо. Ох, забравих, че точно от това наследство се страхува мамата на мениджъра! Да не вземе някой "палата" му и натрупаното богатство.

Аз пак да попитам: А, ако мамин сладък срещне жена, която е на по-високо ниво от него (финансово и професионално), маминка ще настоява ли снахата да се застрахова с/у синчето или тогава ще е ухилена до уши?

Нямам момиче, но като чета тук, ако имах, силно щях да се надявам да не срещне мениджъра през живота си и да не вземе да го хареса маминия красавец, че има теглило да тегли с такъв "мъж" и родата му.
Тук не става въпрос за палати или пари. Става въпрос за чувства, кога те са истински и само подписа ли гарантира тяхната истинност или е по-важен конкретния човек.
Скрит текст:
И по повод сватбите и подписите да споделя един съвсем пресен случай - при двойка която живее заедно от 3-4 години изведнъж жената решава, че тя много държи на подписа въпреки, че винаги е казвала, че не държи на това. Мъжа не беше очарован, но се съгласи. След което обаче се вдъхнови, че искал автентична сватба, с носии и всичките му там автентични ритуали, булката остана потресена, защото тя пък изобщо не си пада по такива неща. След кратко сърдене и спорове собствените й родители казаха, че не може винаги да става по нейната и както тя държи на подписа и той се съгласи, така сега и тя трябва да отстъпи и да направят ритуала както предлага той. Та така булката се подписа с носия далеч от представата й за бяла рокля тип русалка и изискано тържество, в интерес на истината обаче всички роднини, гости и приятели се забавляваха на тяхната сватба далеч повече от нея.

Чакай, чакай, тук нещо се обърках. За какви чувства говорим, след като майката предварително е взела мерки и е записала всичко на нейно име от страх, че синът няма акъл за 5ст и ще надуе корема на някаква парцалана? Нали говорим за чувства? Къде са чувствата в конкретната ситуация? Значи сем-то на мениджъра (чак ми е смешно, че това за маминка е голямо постижение) подхожда още в началото меркантилно, а не с чувство? Или се очаква чувствата да са само от страна на снахата?

И това с традициите ми е толкова смешно и непонятно. Голям срам е да носиш носия или да се венчаеш по бг традиция, а иначе не е срам да сваляш жартиери с уста, да хвърляш букети по американска традиция, това е някак изтънчено или да хвърляш гюбеци по ориенталски. Много поевропейчени и поамериканчени станахме.

Танцьорка съм и винаги с гордост съм обличала носия, танцувала съм български народни танци и съм показвала чисто българските традиции. Не ме е било срам от нищо българско. bowuu Срам ме е било на бг сватба да се въртят гюбеци, а младоженците да не могат да изиграят едно право хоро. Stop Да не говорим, че в днешни дни хабер си нямаме какво е чисто бг сватба, защото всичко се е изродило в някаква каша м/у чалгия и американски традиции.
Защо имам усещането, че ме нападаш!? Не знам защо решиха, че брат ми е "мениджърче", а майка ми "маминка", и аз и брат ми сме напуснали родния си дом когато сме завършили 12 клас, не сме разглезени богаташчета, нито пък сме на хранилка при мама и татко. Никой не ми е намирал работа, или ми е помагал в унивеситета, аз се справям отлично и сама,а ако съм с  някого то е защото имам дълбока емоционална връзка с него, а не за финансова изгода, да ми спира системите или пък да ми направи дете. Нямам нищо против бедните или пък тези които не блестят с особен интелект, но имам много против готованците, защото много съм си патила от такива. На мен с носия ми е комфортно, аз обичам историята, традициите и всичко българско, дори моята лична носия се предава в рода ни от поколения всичко по нея е ръчно като се започне от тъканите, много е детайлна и я обожавам. Дадох пример с автентичната сватба, за да покажа, че човек когато много иска другия да отстъпи за нещо трябва веднага да е готов да отстъпи и самия той.

Ооо, не те нападам изобщо, просто ти сама се похвали в темата с брат, който е мениджър и с майка, която всичко записала на нейно име от страх от парцаланата. Това са твои думи, не мои. Фактът, че изобщо си позволявате във вашето сем-во да квалифицирате бъдещата снаха (което и да е тя) с подобни епитети, за мен говори много и съжалявам момичето, което ще попадне в това сем-во. Не искам да те обидя, но самият ти пост не говори за кой знае колко високо ниво, за да изисквате подобно нещо от отсрещната страна. Все си мисля, че образовани хора, с висок стандарт на живот, на ръководни постове и постигнали много, не могат и нямат право да си позволяват подобен език и думи.

Това, което описваш, че е постигнало вашето сем-то не е нещо нечувано, невиждано и невъзможно. Има хора, които са постигнали в пъти повече и са останали хора, а не треперят от страх, че някой ще им вземе това, което са постигнали. Обикновено този страх се поражда у хора, които са били лишавани много, не са имали добър стандарт на живот, поизмъкнали са се леко от тази среда и са помислили, че вече са друга класа. Точно тези хора ги е страх да не им вземат панелката, златната парица в джоба или едната колица. Другите просто мислят разумно, имат предбрачни договори и си гледат доброволно всички деца от всички бракове.

Казвам го с най-добри чувства. Дано имате късмет със знатна снаха. Peace

Скрит текст:
Ако моето дете бъде посрещнато в другото сем-во с подобна нагласа и с думите "парцалан/парцалана", бих го посъветвала да бяха с 200км в обратната страна. Халал да са им "богатствата". Stop Не му трябва нито брак, нито деца, нито нищо.

Последна редакция: сб, 30 апр 2016, 14:40 от missence

# 564
  • Пловдив
  • Мнения: 2 181
Скрит текст:
Скрит текст:
In4i, няма как да се сетиш за всичко, което би наложило решение/намеса на съпруг и съпруга (по повод поста на Янeчeк). Тогава кой ще вземе решение? Маминка ли, защото явно този/тази, с когото/която съжителстваш ти се пада никакъв/никаква и няма право нито да взема решения, нито да те наследи, нито нищо. Ох, забравих, че точно от това наследство се страхува мамата на мениджъра! Да не вземе някой "палата" му и натрупаното богатство.

Аз пак да попитам: А, ако мамин сладък срещне жена, която е на по-високо ниво от него (финансово и професионално), маминка ще настоява ли снахата да се застрахова с/у синчето или тогава ще е ухилена до уши?

Нямам момиче, но като чета тук, ако имах, силно щях да се надявам да не срещне мениджъра през живота си и да не вземе да го хареса маминия красавец, че има теглило да тегли с такъв "мъж" и родата му.
Тук не става въпрос за палати или пари. Става въпрос за чувства, кога те са истински и само подписа ли гарантира тяхната истинност или е по-важен конкретния човек.
Скрит текст:
И по повод сватбите и подписите да споделя един съвсем пресен случай - при двойка която живее заедно от 3-4 години изведнъж жената решава, че тя много държи на подписа въпреки, че винаги е казвала, че не държи на това. Мъжа не беше очарован, но се съгласи. След което обаче се вдъхнови, че искал автентична сватба, с носии и всичките му там автентични ритуали, булката остана потресена, защото тя пък изобщо не си пада по такива неща. След кратко сърдене и спорове собствените й родители казаха, че не може винаги да става по нейната и както тя държи на подписа и той се съгласи, така сега и тя трябва да отстъпи и да направят ритуала както предлага той. Та така булката се подписа с носия далеч от представата й за бяла рокля тип русалка и изискано тържество, в интерес на истината обаче всички роднини, гости и приятели се забавляваха на тяхната сватба далеч повече от нея.

Чакай, чакай, тук нещо се обърках. За какви чувства говорим, след като майката предварително е взела мерки и е записала всичко на нейно име от страх, че синът няма акъл за 5ст и ще надуе корема на някаква парцалана? Нали говорим за чувства? Къде са чувствата в конкретната ситуация? Значи сем-то на мениджъра (чак ми е смешно, че това за маминка е голямо постижение) подхожда още в началото меркантилно, а не с чувство? Или се очаква чувствата да са само от страна на снахата?

И това с традициите ми е толкова смешно и непонятно. Голям срам е да носиш носия или да се венчаеш по бг традиция, а иначе не е срам да сваляш жартиери с уста, да хвърляш букети по американска традиция, това е някак изтънчено или да хвърляш гюбеци по ориенталски. Много поевропейчени и поамериканчени станахме.

Танцьорка съм и винаги с гордост съм обличала носия, танцувала съм български народни танци и съм показвала чисто българските традиции. Не ме е било срам от нищо българско. bowuu Срам ме е било на бг сватба да се въртят гюбеци, а младоженците да не могат да изиграят едно право хоро. Stop Да не говорим, че в днешни дни хабер си нямаме какво е чисто бг сватба, защото всичко се е изродило в някаква каша м/у чалгия и американски традиции.
Защо имам усещането, че ме нападаш!? Не знам защо решиха, че брат ми е "мениджърче", а майка ми "маминка", и аз и брат ми сме напуснали родния си дом когато сме завършили 12 клас, не сме разглезени богаташчета, нито пък сме на хранилка при мама и татко. Никой не ми е намирал работа, или ми е помагал в унивеситета, аз се справям отлично и сама,а ако съм с  някого то е защото имам дълбока емоционална връзка с него, а не за финансова изгода, да ми спира системите или пък да ми направи дете. Нямам нищо против бедните или пък тези които не блестят с особен интелект, но имам много против готованците, защото много съм си патила от такива. На мен с носия ми е комфортно, аз обичам историята, традициите и всичко българско, дори моята лична носия се предава в рода ни от поколения всичко по нея е ръчно като се започне от тъканите, много е детайлна и я обожавам. Дадох пример с автентичната сватба, за да покажа, че човек когато много иска другия да отстъпи за нещо трябва веднага да е готов да отстъпи и самия той.

Ооо, не те нападам изобщо, просто ти сама се похвали в темата с брат, който е мениджър и с майка, която всичко записала на нейно име от страх от парцаланата. Това са твои думи, не мои. Фактът, че изобщо си позволявате във вашето сем-во да квалифицирате бъдещата снаха (което и да е тя) с подобни епитети, за мен говори много и съжалявам момичето, което ще попадне в това сем-во. Не искам да те обидя, но самият ти пост не говори за кой знае колко високо ниво, за да изисквате подобно нещо от отсрещната страна. Все си мисля, че образовани хора, с висок стандарт на живот, на ръководни постове и постигнали много, не могат и нямат право да си позволяват подобен език и думи.

Това, което описваш, че е постигнало вашето сем-то не е нещо нечувано, невиждано и невъзможно. Има хора, които са постигнали в пъти повече и са останали хора, а не треперят от страх, че някой ще им вземе това, което са постигнали. Обикновено този страх се поражда у хора, които са били лишавани много, не са имали добър стандарт на живот, поизмъкнали са се леко от тази среда и са помислили, че вече са друга класа. Точно тези хора ги е страх да не им вземат панелката, златната парица в джоба или едната колица. Другите просто мислят разумно, имат предбрачни договори и си гледат доброволно всички деца от всички бракове.

Казвам го с най-добри чувства. Дано имате късмет със знатна снаха. Peace

Скрит текст:
Ако моето дете бъде посрещнато в другото сем-во с подобна нагласа и с думите "парцалан/парцалана", бих го посъветвала да бяха с 200км в обратната страна. Халал да са им "богатствата". Stop Не му трябва нито брак, нито деца, нито нищо.

Всичките ти разсъждения са на човек, който няма какво да губи. И защо всички ги пишете тези панелки, само панелки ли има в България!? Майка ми прибягва да тази стъпка, защото моя бивш мъж хубавец, с романтично предложение за брак, сватба и "голяма любов"  живееше в керпичена къща когато се запознах с него, но рисуваше хубаво, обичаше музиката и имаше обща култура..... докато се оженихме, малко след това той стана много различен, все му се излизаше, не му се работеше, а аз опъвах каиша, за да не призная пред никого, че съм се провалила. Издържах и себе си и него и детето, и панелката - която си беше голям и скъп за поддържане апартамент, и роднините му, които след сватбата изведнъж станаха много близки..... След 6 години мъки и вменяване на вина, че видиш ли аз не го обичам щом не искам да издържам него и цялото му семейство, и защото не искам той да се развява с приятели и приятелки по цели нощи по кръчми, да излагат мен и цялото ми семейство с пиянските си оргии се разделихме. Наглостта му стигна до там, че той дори не искаше да ми дава развод въпреки, че живееше вече с друга, издръжка не ми е плащал не помня от колко години не ме и интересува, но затова пък не дава разрешително на детето да излиза в чужбина, а тя е много талантливо дете пееше в голям хор и напусна, понеже хора пътува редовно на участия, а не могат да разчитат на нейния глас. И след всичко това да ти кажа .... да ви е и романтиката и чудото и състраданието и съпричастността..... не сте ли от една черга трудно ще се получат нещата.

# 565
  • София
  • Мнения: 31 472
Скрит текст:
Скрит текст:
Скрит текст:
In4i, няма как да се сетиш за всичко, което би наложило решение/намеса на съпруг и съпруга (по повод поста на Янeчeк). Тогава кой ще вземе решение? Маминка ли, защото явно този/тази, с когото/която съжителстваш ти се пада никакъв/никаква и няма право нито да взема решения, нито да те наследи, нито нищо. Ох, забравих, че точно от това наследство се страхува мамата на мениджъра! Да не вземе някой "палата" му и натрупаното богатство.

Аз пак да попитам: А, ако мамин сладък срещне жена, която е на по-високо ниво от него (финансово и професионално), маминка ще настоява ли снахата да се застрахова с/у синчето или тогава ще е ухилена до уши?

Нямам момиче, но като чета тук, ако имах, силно щях да се надявам да не срещне мениджъра през живота си и да не вземе да го хареса маминия красавец, че има теглило да тегли с такъв "мъж" и родата му.
Тук не става въпрос за палати или пари. Става въпрос за чувства, кога те са истински и само подписа ли гарантира тяхната истинност или е по-важен конкретния човек.
Скрит текст:
И по повод сватбите и подписите да споделя един съвсем пресен случай - при двойка която живее заедно от 3-4 години изведнъж жената решава, че тя много държи на подписа въпреки, че винаги е казвала, че не държи на това. Мъжа не беше очарован, но се съгласи. След което обаче се вдъхнови, че искал автентична сватба, с носии и всичките му там автентични ритуали, булката остана потресена, защото тя пък изобщо не си пада по такива неща. След кратко сърдене и спорове собствените й родители казаха, че не може винаги да става по нейната и както тя държи на подписа и той се съгласи, така сега и тя трябва да отстъпи и да направят ритуала както предлага той. Та така булката се подписа с носия далеч от представата й за бяла рокля тип русалка и изискано тържество, в интерес на истината обаче всички роднини, гости и приятели се забавляваха на тяхната сватба далеч повече от нея.

Чакай, чакай, тук нещо се обърках. За какви чувства говорим, след като майката предварително е взела мерки и е записала всичко на нейно име от страх, че синът няма акъл за 5ст и ще надуе корема на някаква парцалана? Нали говорим за чувства? Къде са чувствата в конкретната ситуация? Значи сем-то на мениджъра (чак ми е смешно, че това за маминка е голямо постижение) подхожда още в началото меркантилно, а не с чувство? Или се очаква чувствата да са само от страна на снахата?

И това с традициите ми е толкова смешно и непонятно. Голям срам е да носиш носия или да се венчаеш по бг традиция, а иначе не е срам да сваляш жартиери с уста, да хвърляш букети по американска традиция, това е някак изтънчено или да хвърляш гюбеци по ориенталски. Много поевропейчени и поамериканчени станахме.

Танцьорка съм и винаги с гордост съм обличала носия, танцувала съм български народни танци и съм показвала чисто българските традиции. Не ме е било срам от нищо българско. bowuu Срам ме е било на бг сватба да се въртят гюбеци, а младоженците да не могат да изиграят едно право хоро. Stop Да не говорим, че в днешни дни хабер си нямаме какво е чисто бг сватба, защото всичко се е изродило в някаква каша м/у чалгия и американски традиции.
Защо имам усещането, че ме нападаш!? Не знам защо решиха, че брат ми е "мениджърче", а майка ми "маминка", и аз и брат ми сме напуснали родния си дом когато сме завършили 12 клас, не сме разглезени богаташчета, нито пък сме на хранилка при мама и татко. Никой не ми е намирал работа, или ми е помагал в унивеситета, аз се справям отлично и сама,а ако съм с  някого то е защото имам дълбока емоционална връзка с него, а не за финансова изгода, да ми спира системите или пък да ми направи дете. Нямам нищо против бедните или пък тези които не блестят с особен интелект, но имам много против готованците, защото много съм си патила от такива. На мен с носия ми е комфортно, аз обичам историята, традициите и всичко българско, дори моята лична носия се предава в рода ни от поколения всичко по нея е ръчно като се започне от тъканите, много е детайлна и я обожавам. Дадох пример с автентичната сватба, за да покажа, че човек когато много иска другия да отстъпи за нещо трябва веднага да е готов да отстъпи и самия той.

Ооо, не те нападам изобщо, просто ти сама се похвали в темата с брат, който е мениджър и с майка, която всичко записала на нейно име от страх от парцаланата. Това са твои думи, не мои. Фактът, че изобщо си позволявате във вашето сем-во да квалифицирате бъдещата снаха (което и да е тя) с подобни епитети, за мен говори много и съжалявам момичето, което ще попадне в това сем-во. Не искам да те обидя, но самият ти пост не говори за кой знае колко високо ниво, за да изисквате подобно нещо от отсрещната страна. Все си мисля, че образовани хора, с висок стандарт на живот, на ръководни постове и постигнали много, не могат и нямат право да си позволяват подобен език и думи.

Това, което описваш, че е постигнало вашето сем-то не е нещо нечувано, невиждано и невъзможно. Има хора, които са постигнали в пъти повече и са останали хора, а не треперят от страх, че някой ще им вземе това, което са постигнали. Обикновено този страх се поражда у хора, които са били лишавани много, не са имали добър стандарт на живот, поизмъкнали са се леко от тази среда и са помислили, че вече са друга класа. Точно тези хора ги е страх да не им вземат панелката, златната парица в джоба или едната колица. Другите просто мислят разумно, имат предбрачни договори и си гледат доброволно всички деца от всички бракове.

Казвам го с най-добри чувства. Дано имате късмет със знатна снаха. Peace

Скрит текст:
Ако моето дете бъде посрещнато в другото сем-во с подобна нагласа и с думите "парцалан/парцалана", бих го посъветвала да бяха с 200км в обратната страна. Халал да са им "богатствата". Stop Не му трябва нито брак, нито деца, нито нищо.

Всичките ти разсъждения са на човек, който няма какво да губи.
Скрит текст:
И защо всички ги пишете тези панелки, само панелки ли има в България!? Майка ми прибягва да тази стъпка, защото моя бивш мъж хубавец, с романтично предложение за брак, сватба и "голяма любов"  живееше в керпичена къща когато се запознах с него, но рисуваше хубаво, обичаше музиката и имаше обща култура..... докато се оженихме, малко след това той стана много различен, все му се излизаше, не му се работеше, а аз опъвах каиша, за да не призная пред никого, че съм се провалила. Издържах и себе си и него и детето, и панелката - която си беше голям и скъп за поддържане апартамент, и роднините му, които след сватбата изведнъж станаха много близки..... След 6 години мъки и вменяване на вина, че видиш ли аз не го обичам щом не искам да издържам него и цялото му семейство, и защото не искам той да се развява с приятели и приятелки по цели нощи по кръчми, да излагат мен и цялото ми семейство с пиянските си оргии се разделихме. Наглостта му стигна до там, че той дори не искаше да ми дава развод въпреки, че живееше вече с друга, издръжка не ми е плащал не помня от колко години не ме и интересува, но затова пък не дава разрешително на детето да излиза в чужбина, а тя е много талантливо дете пееше в голям хор и напусна, понеже хора пътува редовно на участия, а не могат да разчитат на нейния глас. И след всичко това да ти кажа .... да ви е и романтиката и чудото и състраданието и съпричастността..... не сте ли от една черга трудно ще се получат нещата.

Напротив, пиша ти точно като човек, осигурен много преди брака, ММ ми също. И двамата сме с много добро образование (извън БГ) и не е като да сме нямали какво да губим, а просто сме с друго мислене. Това е ключовата дума, а не кой какво има.

Просто думата "парцалана" няма как да я използвам по отношение на бъдещата си снаха, пък ако ще да сме милионери или най-големите просяци. Peace Защото животът е въртележка и ако днес си горе, утре може и да си долу. Wink  Успех със снахата. Peace

# 566
  • София
  • Мнения: 19 725
Скрит текст:
Скрит текст:
In4i, няма как да се сетиш за всичко, което би наложило решение/намеса на съпруг и съпруга (по повод поста на Янeчeк). Тогава кой ще вземе решение? Маминка ли, защото явно този/тази, с когото/която съжителстваш ти се пада никакъв/никаква и няма право нито да взема решения, нито да те наследи, нито нищо. Ох, забравих, че точно от това наследство се страхува мамата на мениджъра! Да не вземе някой "палата" му и натрупаното богатство.

Аз пак да попитам: А, ако мамин сладък срещне жена, която е на по-високо ниво от него (финансово и професионално), маминка ще настоява ли снахата да се застрахова с/у синчето или тогава ще е ухилена до уши?

Нямам момиче, но като чета тук, ако имах, силно щях да се надявам да не срещне мениджъра през живота си и да не вземе да го хареса маминия красавец, че има теглило да тегли с такъв "мъж" и родата му.
Тук не става въпрос за палати или пари. Става въпрос за чувства, кога те са истински и само подписа ли гарантира тяхната истинност или е по-важен конкретния човек.
Скрит текст:
И по повод сватбите и подписите да споделя един съвсем пресен случай - при двойка която живее заедно от 3-4 години изведнъж жената решава, че тя много държи на подписа въпреки, че винаги е казвала, че не държи на това. Мъжа не беше очарован, но се съгласи. След което обаче се вдъхнови, че искал автентична сватба, с носии и всичките му там автентични ритуали, булката остана потресена, защото тя пък изобщо не си пада по такива неща. След кратко сърдене и спорове собствените й родители казаха, че не може винаги да става по нейната и както тя държи на подписа и той се съгласи, така сега и тя трябва да отстъпи и да направят ритуала както предлага той. Та така булката се подписа с носия далеч от представата й за бяла рокля тип русалка и изискано тържество, в интерес на истината обаче всички роднини, гости и приятели се забавляваха на тяхната сватба далеч повече от нея.


Скрит текст:
Защо имам усещането, че ме нападаш!? Не знам защо решиха, че брат ми е "мениджърче", а майка ми "маминка", и аз и брат ми сме напуснали родния си дом когато сме завършили 12 клас, не сме разглезени богаташчета, нито пък сме на хранилка при мама и татко. Никой не ми е намирал работа, или ми е помагал в унивеситета, аз се справям отлично и сама,а ако съм с  някого то е защото имам дълбока емоционална връзка с него, а не за финансова изгода, да ми спира системите или пък да ми направи дете. Нямам нищо против бедните или пък тези които не блестят с особен интелект, но имам много против готованците, защото много съм си патила от такива. На мен с носия ми е комфортно, аз обичам историята, традициите и всичко българско, дори моята лична носия се предава в рода ни от поколения всичко по нея е ръчно като се започне от тъканите, много е детайлна и я обожавам. Дадох пример с автентичната сватба, за да покажа, че човек когато много иска другия да отстъпи за нещо трябва веднага да е готов да отстъпи и самия той.
Скрит текст:
Чакай, чакай, тук нещо се обърках. За какви чувства говорим, след като майката предварително е взела мерки и е записала всичко на нейно име от страх, че синът няма акъл за 5ст и ще надуе корема на някаква парцалана? Нали говорим за чувства? Къде са чувствата в конкретната ситуация? Значи сем-то на мениджъра (чак ми е смешно, че това за маминка е голямо постижение) подхожда още в началото меркантилно, а не с чувство? Или се очаква чувствата да са само от страна на снахата?

И това с традициите ми е толкова смешно и непонятно. Голям срам е да носиш носия или да се венчаеш по бг традиция, а иначе не е срам да сваляш жартиери с уста, да хвърляш букети по американска традиция, това е някак изтънчено или да хвърляш гюбеци по ориенталски. Много поевропейчени и поамериканчени станахме.

Танцьорка съм и винаги с гордост съм обличала носия, танцувала съм български народни танци и съм показвала чисто българските традиции. Не ме е било срам от нищо българско. bowuu Срам ме е било на бг сватба да се въртят гюбеци, а младоженците да не могат да изиграят едно право хоро. Stop Да не говорим, че в днешни дни хабер си нямаме какво е чисто бг сватба, защото всичко се е изродило в някаква каша м/у чалгия и американски традиции.

Скрит текст:
Ооо, не те нападам изобщо, просто ти сама се похвали в темата с брат, който е мениджър и с майка, която всичко записала на нейно име от страх от парцаланата. Това са твои думи, не мои. Фактът, че изобщо си позволявате във вашето сем-во да квалифицирате бъдещата снаха (което и да е тя) с подобни епитети, за мен говори много и съжалявам момичето, което ще попадне в това сем-во. Не искам да те обидя, но самият ти пост не говори за кой знае колко високо ниво, за да изисквате подобно нещо от отсрещната страна. Все си мисля, че образовани хора, с висок стандарт на живот, на ръководни постове и постигнали много, не могат и нямат право да си позволяват подобен език и думи.

Това, което описваш, че е постигнало вашето сем-то не е нещо нечувано, невиждано и невъзможно. Има хора, които са постигнали в пъти повече и са останали хора, а не треперят от страх, че някой ще им вземе това, което са постигнали. Обикновено този страх се поражда у хора, които са били лишавани много, не са имали добър стандарт на живот, поизмъкнали са се леко от тази среда и са помислили, че вече са друга класа. Точно тези хора ги е страх да не им вземат панелката, златната парица в джоба или едната колица. Другите просто мислят разумно, имат предбрачни договори и си гледат доброволно всички деца от всички бракове.

Казвам го с най-добри чувства. Дано имате късмет със знатна снаха. Peace
Скрит текст:
Ако моето дете бъде посрещнато в другото сем-во с подобна нагласа и с думите "парцалан/парцалана", бих го посъветвала да бяха с 200км в обратната страна. Халал да са им "богатствата". Stop Не му трябва нито брак, нито деца, нито нищо.

Всичките ти разсъждения са на човек, който няма какво да губи. И защо всички ги пишете тези панелки, само панелки ли има в България!? Майка ми прибягва да тази стъпка, защото моя бивш мъж хубавец, с романтично предложение за брак, сватба и "голяма любов"  живееше в керпичена къща когато се запознах с него, но рисуваше хубаво, обичаше музиката и имаше обща култура..... докато се оженихме, малко след това той стана много различен, все му се излизаше, не му се работеше, а аз опъвах каиша, за да не призная пред никого, че съм се провалила. Издържах и себе си и него и детето, и панелката - която си беше голям и скъп за поддържане апартамент, и роднините му, които след сватбата изведнъж станаха много близки..... След 6 години мъки и вменяване на вина, че видиш ли аз не го обичам щом не искам да издържам него и цялото му семейство, и защото не искам той да се развява с приятели и приятелки по цели нощи по кръчми, да излагат мен и цялото ми семейство с пиянските си оргии се разделихме. Наглостта му стигна до там, че той дори не искаше да ми дава развод въпреки, че живееше вече с друга, издръжка не ми е плащал не помня от колко години не ме и интересува, но затова пък не дава разрешително на детето да излиза в чужбина, а тя е много талантливо дете пееше в голям хор и напусна, понеже хора пътува редовно на участия, а не могат да разчитат на нейния глас. И след всичко това да ти кажа .... да ви е и романтиката и чудото и състраданието и съпричастността..... не сте ли от една черга трудно ще се получат нещата.

Наистина много съжалявам, че се е случило така с теб.  Точно защото и аз, и ММ сме хора, които имат какво да губят, преди сватбата подписахме декларация за режим на разделност. След това си направихме сватбата и всичко е чисто - който, каквото си купи си е негово и това е. Никой няма да има претенции за нищо, защото нищо закупено по време на брака няма да е общо. Според мен това е най-добрия вариант.
Освен това мисля, че не правим добре да пишем за разводи, делби на имущества, издръжки на деца и т.н. в темата на едно бременно момиче, което споделя, че иска да се омъжи и иска съвет как да постъпи. Редно е да я подкрепим, да й дадем съвет и да помогнем с каквото можем, защото това е едно прекрасно преживяване и не хубаво да го опорочаваме с негативни истории  Peace

# 567
  • София
  • Мнения: 24 838
Всичките ти разсъждения са на човек, който няма какво да губи. И защо всички ги пишете тези панелки, само панелки ли има в България!? Майка ми прибягва да тази стъпка, защото моя бивш мъж хубавец, с романтично предложение за брак, сватба и "голяма любов"  живееше в керпичена къща когато се запознах с него, но рисуваше хубаво, обичаше музиката и имаше обща култура..... докато се оженихме, малко след това той стана много различен, все му се излизаше, не му се работеше, а аз опъвах каиша, за да не призная пред никого, че съм се провалила. Издържах и себе си и него и детето, и панелката - която си беше голям и скъп за поддържане апартамент, и роднините му, които след сватбата изведнъж станаха много близки..... След 6 години мъки и вменяване на вина, че видиш ли аз не го обичам щом не искам да издържам него и цялото му семейство, и защото не искам той да се развява с приятели и приятелки по цели нощи по кръчми, да излагат мен и цялото ми семейство с пиянските си оргии се разделихме. Наглостта му стигна до там, че той дори не искаше да ми дава развод въпреки, че живееше вече с друга, издръжка не ми е плащал не помня от колко години не ме и интересува, но затова пък не дава разрешително на детето да излиза в чужбина, а тя е много талантливо дете пееше в голям хор и напусна, понеже хора пътува редовно на участия, а не могат да разчитат на нейния глас. И след всичко това да ти кажа .... да ви е и романтиката и чудото и състраданието и съпричастността..... не сте ли от една черга трудно ще се получат нещата.
Много си огорчена, затова пречупваш всичко през собствената си призма, но забравяш, че за тангото са нужни двама.
Твоя грешка е, че не си преценила човека- не защото е от друга черга, ти сама казваш че и е рисувал добре, и е имал нужните на твоята черга еквиваленти.
Не виждам, за да сме в темата, с какво би било по- добре положението ти, ако не беше сключила брак?
Щеше да оставиш детето си с баща неизвестен?
Защото жилището както си е било твое, така и си е останало такова.
 

# 568
  • София
  • Мнения: 31 472
In4i, съжалявам за това, което ти се е случило, но съм на мнението на absurt, че вината си е твоя. Ти си сгрешила в преценката си, С брак или без брак ситуацията нямаше да е по-различна. Просто си си платила цената. Така е в живота. Всяко нещо има цена и често за грешките си плащаме скъпо. Това се отнася и за мъжете. Когато сбъркат и се съберат с грешната жена, направят дете и се разделят, просто трябва да си платят сметката накрая и да осигурят на детето добър начин на живот, дори това да означава да се разделят с някой имот или със значителна сума пари.

Сега се замислих по друг въпрос: законът защитава ли мъжа? Мъжът ми има колега, който отглежда детето си сам, защото жена му избяга. Не ми е удобно да го попитам, но бракът защитава ли в такива случаи мъжката страна?

# 569
  • Мнения: 2 846
,Missence, имаш предвид дали по закон жената дължи издръжка за детето? Дължи.

Общи условия

Активация на акаунт