ЕЛП 53 - медена, архимедена, овнешка... с трион!

Ло, записвай си:

- кони
- слони
- лъви
- джоби
- Спонджи Боби
- Котараки Томи

Дали вече не съм ги споделяла тия неща, че не помня? 

Добри, за теб специално издание на ШНУР: обвивка от млечен шоколад с пълнеж от маринована камба, в която има завити настъргани зеле и морков.

  и карфиол 
жива да си, ама ми се допи 

Малко е шоколадът, затуй.
Розе, чудни!
При нас: косйъми и братове.

една много философска мисла на любимия ми Пратчет ми се прищя да споделя днес с вас:

Колко е хубаво

И в духа на това малко от Алиса:

Може би е хипотеза защо в крайна сметка са пържени яйца за вечеря 

Бубс, страхотна мисъл. Допълвам с "понякога сътворяват пиршествата и наяве, но само за специални хора и при вдъхновение, иначе залагат на свястно приготвените яйца - вкусни и ти остава време за сериала след това."  

И аз като Атти чета с гордост и възхищение творчеството на ЕЛП-джуниъри, нищо, че нямам личен принос в тях.   Страхотна смяна расте.

Ако комбинираме окачения таван на Атти с ШНУР-а на Добри, липсва само кафето с четири правописни грешки, за да сме добре подготвени за КОКОШКА С КИСЕЛО ЗЕЛЕ.  

Колко се радвам, че се върнахте и прописахте пак!
Такова удоволствие е за мен да ви чета!
Това завръщане и оживяване на ЕЛП го броя като една от прелестите на есента.
Може да вали и да духа, да е мъгливо и мрачно, обаче тук е топличко, уютно и най-вече - готино.
 

дори тийновете знаят кога мама е ядосана - влиза с няколко часа закъснение и репликата "само да се изпишкам и идвам да ми се караш"
намачках я, все още се дава 
извиненията за задръстването на светофара в метрото игнорирох

Да вземете да му кажете на колегата Пратчет, когато там си му дойде времето за среща с него, де, че не е прав - за готвенето и онова там. Не е повсеместно прав, така да се каже, в наше село например не е така.

Когато искам да готвя, абсолютно нищо не може да ме спре. Нито цена на продукти, нито липса на условия, нито умора, нито безсмислие, ни стихийно бедствие или слаба предварителна подоготовка. Съсредоточен съм като лазарен лъч. А виж, за другото много неща могат да ме спрат. И мързел, и умора, и хорско мнение, и времето метереологично или астрономическо, и дископатията, и книгите, и белота и още хиляди таквиз.

И друга, ама най-съществената разлика е проспал Тери - това, че обектът на готвенето: разните му там лук, шерденчета, магданоз, джолани, целина, капия, сепия, кървавица, бахур, бут, вайсбрат, картофи, зехтини и оризи  - действието връз тях винаги дава хубав резултат. Запомнящ се. А за другото - много рядко. Почти никога. Абе досега никой не се е похвалил, хеле пък както са ми хвалили сармите, примерно.

А за другото - първо нямаш работа със обект, ами е още един субект, само дето е трижди по-чувствителен, мнителен и взискателен от теб, и няколкостотин пъти повече от всяко прясно пуешко, съвсем примерно казано. Има изисквания, адети, периоди и подпериоди, усеща студ, прах, пот, пясък, вятър, шумове и колебанията ти собствени.

И никога, ама никога, никоя щафета праз не би ви налазила, докато съвсем чинно четете "Човешкото действие", да речем. А тия субекти вършат и това.

Та с две думи - аз съм за готвенето. То ми и личи, де....

Отплеснах се, а съвсем важно нещо имам да питам - много ли е грешно, ако всичкият отел вместо на вино го предам на оцетна ферментация? То не е много хубаво вино отеловото.... Не че ще спра да потребявам, сакън, как можахте да си помислите, просто ще обогатявам салатите, туршиите и проч.?

А?

Бубс  

Свечи, недей отсега за мъгливо и мрачно, дано ни се позадържи слънчицето... а?

А по другия въпрос, не че не обичам приготвеното и готвенето с адет и мерак, ама, такова, ако трябва да се избира по зададената опозиция, предпочитам обратното на готвенето. 

Яяяяя, колко хубаво се е понапълнил пъба, точно навреме  Чакаме още няколко липсващи елементи, но аз през това време да туря софрата. И така, драги съпъбници, елпейци, елпийци и съответно прилежащите елпчета, имам честта да обявя тържествено навлизането на Мастър ъф дизастер, a.k.a. Философ Многознаев официално в тийнейджърската възраст. С други думи, вече завършваме на -тийн и от утре очаквам върху бедната ми архитектурна глава да се стоварят всякакви пъпки, настроения, изстъпления и прочие дивотии. Не ми казвайте какво ме чака, не искам да знам. Той за момента е нахранен с торта, наигран по всякакви забавления, разходен с приятели. Получи за подарък 7-портов юсб хъб и геймърска мишка с десетина бутона и хеллски дизайн. Почерпете се за неговото здраве и моите нерви:

Междувременно кроткото ми синеоко момиченце успя да си сцепи брадата посред мола, да олее с кървища и черва целия етаж и да огласи в минорни акорди половин София. Аз пък днес получих и неочакван подарък - безплатен урок по японска анимация и комикси. Естествено, ще заведа и Дреболинда и силно подозирам, че ще се запишем и на последващия курс.

Ехее, какъв хубав празник (въпреки минорно-кървавата нотка). Да ти е жив и здрав Философчо, и Дреболинда също! Все тъй весели, творящи и откриватели! А не бързай да оплакваш предварително тийн фазата, предстоят ти страхотни и незабравими (в хубавия смисъл) моменти!

Всъщност, мила Атти, личи да си си прекарала чудесно, но не прочетох никъде какво точно си пила? Може би е стилистичен пропуск, не дай, Боже - фактологически.

Нека расте младежът, честит да е. Не бързай с пубертета - мъжете се развиваме бавно, а някои хич и не се.

Записа се на курс, значи. То си е купон.

Абе ще взема да направя и аз някакъв курс. Сушеночушкопълнене. Меденкофигуркопечене.

И още една идея имам, но разправят, че практиката не била здравословна.


Обратното на готвенето е чипс в пликче, а не е онова, другото. Нали така?

Онова и готвенето -  според Т.П.- не са обратни, ами подобни.

Реферирах твоята теза, която оборва Пратчетовата и твърди, че не са подобни. Тъй че обратното не е чипсът, а другото. 

Може ли да не говорим повече за храна, щото вече ми се приядоха не само шерденчета с лук и гювеч с магданоз, ами и чипс. 

Атти, курсът по комикси звучи супер, чак на мен ми се прииска да съм на годините на Дреболинда, че да се запиша.
А ако има курс по меденки или ШНУР, се пиша жури. 

Съгласен съм да не говорим за храна. Или пък, ако е неизбежно - да говорим, ама с лошо.

Ето при мен, например. Дали съм припрян, или просто есента се случи много слънчева, но провесеният днес първи прът с наденички биде нападнат от мухи. Не е драма, утре ще го увия в марля, вдругиден ще ги натисне студът и ще се покрият. Но естетиката, къде е, къде?

Прът със суджуци, увит в марля. На севроизточната ми фасада, Атти! Грозотия! Декаданс!