Как решихте да напуснете половинката?

Здравейте,мисля че това не е решение което можете да вземете по съвети на други хора.Най-малко защото ние хората имаме един навик който наблюдавам във всеки човек да не споделя собствените си грешки а така никой не може да е безпристрастеб в съветите си.Аз имам 9 годишна връзка и син на 1 година отношенията с партньора ми са минали през много падения и възходи за това време не веднъж съм стигала до вашите мисли.Но наблюдавайки хората около себе си отдавна осъзнах че любовта не е вечна след известно време остава само привързаността и уважението но не смятам че това е лошо... Важно е все пак да искате да се радвате един друг . И в нашето семейство е същото положението както и във вашето но,мисля че и вие трябва да разберете мъжа си повярвайте ми след дългия ден от рев различните настоения на малчогана готвенето чистене и прането слагане и вдигане на маса до късно вечер понеже мъжа ми се прибира късно и на мен не ми е до интимност просто искам да се добера до възглавницата .Не смятам че едно семейство е толкова крехко че да се затрие с лека ръка .Освен това съм дете на разведени родители ,което изключително ме тормози и до  днес .Нашите на едно място не се събират от години празниците за мен са почернени просто малък ад на бала ми баща ми не присъства на изписването ми от болницата с детето баща ми не присъства за годинката на детето правихме две събирания за да са поотделно .С баща ми връзките са почти скъсани което не ми дава мира понеже осъзнавам че живота е твърде кратък .Друго което мога да ви кажа че сегашните семейства и на двамата не са самейства като семейства никой не приема чуждото дете за свое .И майка ми и баща ми са нещастни .Надявам се това което ви разказах да ви е от полза ,да направите изводи сама за себе си и да помислите добре .Желая ви успех от все сърце  

Аз имам друг прочит на споделеното от нея.
Права си, авторката едва ли ще се включи,спирам да разсъждавам върху историята ѝ.

Вие осъзнавате, че връзката с бащата може да е скъсена и без развод нали?
При положение, че той не се грижи за детето, не му обръща внимание, хладен и студен е, каква връзка е това по-точно?
Той пак може да не присъства на бала, РД-то или род.среща, защото "много работи".

Да, забравих, пак тя е виновна, че не му казала или намекнала да не пренебрегва собственото си дете

Интересно ми е вие разбирате ли значението на думичката "уважение", защото аз я слагам наравно с грижа, внимание ако щете, там студенина и пренебрегване няма. Особено към собственото ти дете. Винаги съм се чудела, защото детето взима И двете имена на баща си, като майката играе 90% от неговия живот......

Вишна, струва ми се, че някои хора не го осъзнават.
 Заедно = щастливи. Да се разделят, щом няма бой и обиди, значи не си ценят семейството и зорлем си го развалят.

О някои и въпреки обидите /вкл. И изневяра/ продължават да стоят.

Семейство = заедно
....
Не знам чии очи затварят, вероятно собствените си.
И затова се отглеждат деца с изкривена представа за семейство и кръгът продължава.

Близките хора са брат ми и жена му, те виждат, че не се случва нищо между нас, че той не полага усилия за малкия, ще се върна само защото ме е жал, че е сам и заради малкия. Но отвътре не ми идва, като ги няма другите усещания...

Ще се върнеш от жал?   имай малко самочувствие...

Ами като гледам какви отговори има...Затова винаги има един въпрос: Да бъдем ли заедно заради децата?

Ми нали той не се грижи за детето, сама каза, че не му обръща внимание, за какво му е такъв "баща"?
Я не се връщай...
Сериозно и тази тема ли е пързалка? Не вярвам такива хора да съществуват

Направи го, защото ти го искаш, а не заради отговорите на другите. И не очаквай отговорите да ти дадат решение или да ти защитят твоето решение, защото ти ще го живееш твоето решение. Но от жал взето решение няма дълго да просъществува, а по-скоро ще свали от плещите ти твоята отговорност, че си решила нещо, защото си го искала. Но все пак - помисли - ако сте се обичали с този човек и сте създали човек, толкова ли е лесно да махнеш с ръка? Няма ли и със следващ да е така?

Ако другия хипотетично се държи като баща, защо да маха с ръка?
За да остане заради децата, не се ли предполага, че трябва да имат баща, който да се държи като такъв? В този случай нима имат...

А кой е другият?

Хипотетично от поста на orleman

Може би по-вярното е да се полагат усилия всеки ден докато не си е отишла любовта. А иначе - могат да се полагат усилия и ако си е отишла, но само ако я е имало. Аз все още продължавам да обичам хората, които съм обичала - така че не вярвам любовта да си отиде завинаги. Просто сме недоволни от хората, които обичаме и затова позволяваме и на малкото останали чувства да си отидат. Но дали сме доволни от себе си? Аз лично не бях доволна от това, което съм правила някога, за да се запази семейството ми. Но си давам сметка за това след години.

Хипотетично? Това е несериозно. Авторката и идея си няма за друг, пита за настоящия, вие обаче я вкарвате в измислени казуси.