Как решихте да напуснете половинката?

Работя постоянно с него и часове наред на крак, такава е работата. Като забременях работих с него до 8-мия месец, беше ми тежко, но помагах. Роди се малкия, той дори не отдели един ден цял, когато изписахме малкия. После се преместих за 5мес при нашите да ми помагат с бебето, защото той по цял ден е на работа и преди да идем при нашите си взе надуваемо легло за да може да спи в кухнята, да не го буди бебето. Явно не съм осъзнавала в началото да му напомням постоянно да помага за бебето, защото знам, че е по цял ден на работа.  Аз пък бях по цял ден с бебето, само майките знаят дали и това е лесно. Като се прибрах от нашите с бебето, спяхме и тримата вече на едно място. Много е тежко като се разболи бебе, таткото и тогава го нямаше, или беше там, но заспива дори и когато малкия плачеше. Сърцето ми се къса когато малкия не е добре и няма да мога да спя, нося го, гушкам го, а таткото спи. Аз ли да му напомням какво да прави. Таткото не знае какви лекарства е пил малкия , един път му е слагал памперс, рядко го е обличал, 2 пъти го е къпал за 4год, и това ли да напомням, то идва от вътре, то е желание. Но тогава не го виждах, но сега го виждам, когато и малкия пита :Тати защо не си играе с мен.  Ходих на операция за отстраняване на киста, малкия беше на 4мес. Таткото идваше само вечер за малко. Знаете ли колко е кофти. На консултация никога не е ходил с мен, на доктор с малкия, или при педиатър не е ходил. Не ги знае нещата свързани с малкия. Не мисля, че работата напълно го оправдава. Време винаги се намира, желание да има и отвътре да ти идва.  Свикнал е с нас и знае, че мога да се грижа за много неща. Винаги много съм му помагала в работата, дори и малкия е бил там, аз отивам да помагам за някой час и после тръгваме с малкия.  Има и други неща, но мисля, че достатъчно написах. Няма го до нас и нещата може би затова изчезнаха помежду ни, не съм виновна само аз си мисля, защо само  жените трябва да полагат усилия, мисля, че с много неща съм му показала грижите към семейството, за да го подсещам за абсолютно всичко. Не съм виновна, че чувствата ми ги няма, това идва отвътре, случило се е и чувствам нещата такива, каквито ги мисля.

Горе главата, момиче! Ще се справиш, разбира се. Спасявай се, то е ясно. Прегръщам те

Хайде да се появят отново онези, които говореха да си запазела "семейството", да направела усилие, бил и омръзнал, даже и за някакви авантюри и пионки четох....

gagica, звучиш така като че да си осъзнала, че си направила грешен избор и сега съжаляваш за това. Като виждаш, че другите мъже са съпричастни или помагат и започваш да съжаляваш, че твоят на е такъв, но може пък той да си има други предимства? А може би той и преди си е бил такъв, но ти не си виждала тези му черти. Може би наистина няма съпричастност, помощ и взаимност в този човек, но не ги е имало и преди. А ти вместо да го въвлечеш да ти помага или дори молейки за помощ докато сте били още в добри отношения, си оставила нещата да отидат трайно в едната посока като си отишла при родителите си. Виждам и себе си в някои описани от теб случки. И аз след като ги преживях, се напъвах още повече да поемам ангажименти и да правя всичко, вместо да помоля за съпричастност, да се опитам да пробудя бащински чувства, да накарам другия да си поеме ангажиментите. И така той се отдалечи повече от  мен и детето. Сега за теб може би е прекалено късно, прекалено дълго нещата са били в едната посока, прекалено сте се отдалечили без да ви е грижа, без да даде единия или другия сигнал. Не виждам и да има любов в случая и от двете страни. Не знам какво да кажа, но ако не вземеш под внимание някои неща сега, ще продължиш да ги носиш и в следващите връзки.
Връщам се да добавя, че се съмнявах, че има друг, който съветва да си тръгнеш, защото не смятам, че някой близък, който желае наистина щастието ти, ще те посъветва да си тръгнеш и че имаш право да си по-щастлива - звучи толкова инфантилно. Поне аз не бих го направила за дъщеря ми. Още повече като има налице дете.

От какво да се спаси, Вишне?
От това, че вместо да  поиска заедно да гледат детето, е отишла при мама и 5 месеца наред е оставила мъжа си сам да ергенува?
От това, че когато е била в болница, бил идвал само по веднъж на ден- вечер, след работа, да я види, а не е седял пред стаята ѝ денонощно?
Не бил сменял памперсите и не бил давал лекарство, и видиш ли, когато я изписали не могъл да отдели цял ден-това са смъртните му грехове.
Самата тя казва, че работата е такава- на крак и до късно, но той няма право да е скапан, а трябва да е зареден с енергия да отгатва какво ту иска той да направи.
Щото, така трябвало- да се сеща.
Както и да е, яд ме е, когато жена, попаднала на свестен мъж, от глупост си разбие семейството и направи детето си нещастно.

Абсурт, такива интересни и смислени постове пишеш, що се излагаш така тук????

Явно дойде момента да опиша, какво означава свестен мъж - моят баща.

Главен полицай в районно /да добиете представа за работата му първо/, вкъщи беше поел готвенето изцяло.
Майка ми /на сходна позиция със същата заплата/  беше взела чистенето. Прането е всеки от тях го прави. Гладене също.

Баща ми организираше менюто /буквално списък правеха двамата през почивните дни/.
Когато се пенсионира, пое и чистене, и пазаруване, разбира се отново организирано отново двамата според бюджета, нуждите и брошурите от супермаркетите.
Преди да се пенсионира, взима майка ми с колата, заедно правят салата и готвят /добре де той готви, тя помага/. А сега - майка ми се прибира, салатата и вечерята вече са готови.
Като дете стоя си в моята стая, той отново прави ми ядене, фреш, крем карамел, палачинки за закуска. Не му казвам, напомням и т.н. има желание, затова Е баща. Длъжността му като такъв не се изчерпва с едната сперма и после игнор и дори крясъци и претенции, че не може да спи от бебето /примерно/.
Да, пие алкохол бая, но не прави поразии, не се напива или сигурно е късно вечер и си ляга. Да, стои на компютъра, но не си пренебрегва задълженията. Защо ли...
Съжалявам, че майка ми не се включва в представа ви за "семейство" - изтормозена, обгрижва мъжа, децата, жилището, чисти, готви, пере, докато РАБОТИ, трябва И да напомня на мъжа си, че е баща... Мила картинка. От кой филм беше? Нещо около Персийския залив май.

И аз това се чудя на Абсурт, голям фен съм и по принцип.

Ще ти кажа защо.
Защото за тангото са нужни двама и ако жената седи и чака мъжът да се сети, за да я обгрижи и да поеме наравно ангажимента по детето, ще си остане само с чакането.
Колко пъти пишещите тук мами са обяснявали как са наложили равното участие в домакинските задължения- с разговори, с настоявания, с ултиматуми дори.
Не са си били камшика за 5 месеца при мама, че да им помага за бебето.
От всичките обяснения на авторката, ако погледнем безпристрастно, ще видим едно семейство с мъж, който бачка много и до късно и жена, която е поела домакинските задължения. И това ѝ тежи, и вече не обича мъжа си, затова ѝ е черен пред очите.
Хайде, вие кажете, колко от мъжете ви самички са се "сетили" след цял ден на крак, да се втурнат да ви отменят в грижите? Бас ловя, че е трябвало вие да ги вкарате в коловоза на отговорностите.
Нейният е кротък, не хойка, бачка здраво и твърди, че без нея и детето не може.
От нея зависи как ще постъпи с тези му качества и нагласи.
Само че, проблемът е в нейните чувства.
Тя не го обича- доказва го и примера ѝ с болницата, дето я бил посещавал само по веднъж на ден.
Пак ще кажа- яд ме е, когато жена със свестен мъж не знае как да си задържи любовта и семейството.
Утре и друг да срещне, пак до същото положение ще се докара.

Като не го обича какво да прави да стои и да бъде с него цял живот ли Не мисля,че е правилно.
Право на авторката е да вземе решение за себе си и детето.

Разбира се, че не си виновна.И моите чувства биха ме напуснали, също като теб.Виж, в нашата народопсихология дълбоко е залегнало, че жената освен съпруга на мъжът си, е добре и майка да му бъде.Да го отменя във всичко и ако може и перфектната любовница да му е.Реалността е друга.Мъжът трябва да бъде до жена си и тя до него, защото освен че в тангото са двама, те трябва да бъдат двама и в трудните моменти.Много жени са ме убеждавали как едва ли не аз съм си виновна, когато съм зарязвала мъж, който не ме е обичал.Това не е така.В момента живея с мъж, който знае що е то грижа, толерантност и уважение.Може и да не е Ален Далон, но аз никога няма да го напусна.Майка му и баща му са го научили от малък на отговорност и обич.Също като мен.Поне знаеш как  не трябва да се държи един мъж със семейството си, в лицето на бащата на детето ти.

Няма да те убеждавам нито да го напускаш за винаги, нито да се връщаш при него.Постави му условие да промени навиците си.Ако видиш разлика, но в теб не се пораждат чувства, тогава го напусни окончателно.Семейство без чувства на взаимност, не е семейство.

Аз до този момент мъж, който "да се сеща", не съм видяла. И моля ССФ сега да не почне да ми говори как нейният изкарва 5000 лв, вечер като се прибере почва да готви, мие, пере, гледа детето и прочие, че накрая да обгрижи и сексуално партньорката си, защото е жребецът/или магарето/, което върши всичко изброено!! Авторката сама си е виновна, че не го е включвала в семейните задължения! Един мъж, като го разглезиш, иди го карай да помага после. Да не говорим, че си е чиста наглост да споменаваш как мъжът имал нахалството един вид да си спи, докато детето плаче, при условието, че работи постоянно и се прибира много късно! С тази философия и с тази гордост: "Аз ли да му напомням какво да прави.", чувствата и към всеки следващ, ще се изпаряват!

Така е, решението е нейно. Тя обаче не решава, а пита, като даже дава ограничен обем информация.
При това положение какво чудно, че получава всякакви отговори според опита и разбиранията на отговарящите? А и всяка отговаряща сама си допълва (фантазирайки най-вече) картинката, защото информацията е оскъдна и неясна. Хората са различни, имат различен светоглед и различен опит. Затова и отговорите са различни, а ако някой не иска да чува различни мнения най-добре да не пита, а не да се сърди, ако не му харесва нещо в отговорите.

gagica
А ти уста нямаш ли да му споделиш на този мъж какво ти е ,и какво искаш от него? Толкова ли са важни ,,пустите,, пари да са много,но да няма време за семейството си.... Ако си мълчиш и траеш и чакаш някой по телепатия да разбере положението - жестоко се лъжеш,че ще стане....
Мъжа ти е казал ,че не може без вас - реално ти можеш без него - голямата част от проблема е в теб... И ,,да,, един дълъг и смислен разговор - в насока ,,какво искаш да се промени и как да го направи,, - според мен би оправило нещата - при условие,че той има желанието...
Ако този човек се промени,работи по-малко има време за вас и помага - съм сигурна,че ще го заобичаш пак... Много семейства преживяват такива кризи - особено,когато се роди детето - живота на всички ви се преобръща... От теб зависи дали ще оцелее това семейство- човека ти е казал,че ви иска и не може без вас.  Да не мислиш,че всички мъже са досетливи и научени, като се роди синът ми - беше чудо...и аз си мислех тогава - за какво ми е този мъж,като нищо не ми помага.. И да - таткото се суетеше и не знаеше какво и как да помогне и ако не му бях давала напътствия и искания съм убедена,че нямаше да се включи и до сега.. Но за няколко месеца - всичко си дойде на мястото- много ми помага, дори намали часовете на работа за да ми помага...Но това никога нямаше да стане,ако трябваше да го оставя да се досеща сам...

Много смислен пост на Анонимен. Само не зная защо се крие? Иначе кризата, след раждането на детето и ние сме я преживели. Всичко написано в горният пост е вярно и подкрепям напълно.

Абсолютно съм съгласна !!! И моя мъж дори не чува детето като плаче а аз не мога да си седя на краката от безсъние идва ми да го удоша на момента ,но не бих си разбила семейството заради това .Някои мъже просто не ги бива в това да са грижовни и така на татък ... това не означава че не обичат семействата си .И определено за нищо не се сещат сами !