Как решихте да напуснете половинката?

Да си кажа и аз. Вкопчила си се в идеята за раздяла и тя ти се вижда най-привлекателна, най-добра, най-смислена. Не го обичам вече. Какъв по логичен довод от този? Аз мисля, че това е криза на връзката. Как ще излезете от нея зависи от вас, но е добре да излезете с обща позиция, пък дори с риск тази позиция да е раздяла. Ако пречките са непреодолими раздялата е най-естественият избор, но това, дали са преодолими или не, зависи от становището на двамата, от разговори, споделяне, чисто приятелско общуване. Имам чувството, че в главата ти си само ти и твоето дете, отказваш да си обясниш поведението на мъжа си. Оправна си, работлива си, справяш се, но защо той е виновен за това? Не те нападам. Изтъкваш, че не се грижи за детето, ами връчи му го да се грижи. Ще откаже ли? За воденето на лекар, аз знам майчиният инстинкт какво върши с майките при болно дете. Ти не си допуснала той да го заведе на лекар. Узурпирала си грижата за бебето, а сега той е виновен. Аз лично съм се насилвала да се доверя на мъжа си - да го заведе на лекар без мен, да го извежда без мен, да го храни без мен. Щото аз мога по-добре. Да, ама аз съм половината родител и общуване не се изгражда по снимка.

Казват, най-трудните за изричане думи били - моля те, помогни ми, прости ми. Казвала ли си му ги? Възможно е дори да не подозира колко ти тежи, даже ти е казал, че вие сте му всичко. Мъжете са рационални, не са ни в главите, често освен от дума от друго не разбират. Трудно се досещат. Нали знаеш колко филми и книги са написани по тая тема?

Казвам всичко от позицията на човек преминал през това. Свободата на времето, в което живеем ни подлъгва. Можем сами, значи по-добре сами. Защо просто не изчакаш да се подредиш? Не поговориш с разни хора и най-вече с него? Защо не си припомниш какво толкова много му хареса, че да имате дете? Детето е половината той, нали?

Разбира се, говоря на теория, защото ситуацията може да е много различна от това, което изглежда.
Успех, каквото и да решиш.

Има хора, на които представата им за семейството, е жената в кухнята и с детето, а мъжът да бачка и да дава пари. И толкоз. Жената няма право да е изморена, мъжът - има, нали е бил на работа. И вечното клише  "той е мъж, не се сеща". Как пък толкова мъже се сещат, като се приберат вкъщи, да си играят с детето си, да го обгрижват, да помогнат на жена си и не щат медал за това?
Авторката е отишла при майка си, когато бебето се е родило, за да не е сама и да има подкрепа и помощ. Какво я съдите, че не е могла да се справи сама? Не всички са супер-майки. И не всеки иска да си гледа детето сам, с баща на хартия. Да, единственото, което ще изгуби, е времето си, ако реши да се върне на си скрепява семейството и да учи мъжа си да бъде баща, че и съпруг. Животът не е само работа и пари. Ако човек има желание, един почивен ден ще има, но ще го използва да обгрижи най-близките си хора. Да не е единственият работещ баща на тоя свят? Аз не си спомням моят баща да е спял някога, когато съм била болна, да не е идвал с мен на лекар, даже си е взимал болничен да ме гледа.

Не знам защо не смееш дори с ника си да застанеш зад думите си, но някога питала ли си се, дали грижите на бащата ти са му били вродени?
Дали не се е налагало за нищо да бъде подсещан?
Дали не са водили разговори с майка ти, за да си напаснат вижданията?
Теб, майка ти ли те научи, че един мъж не може да бъде умороен, не може да не се сеща и няма право да не знае какво точно обгрижване желае жената, м?

Подкрепям мнението на Абсурд в този спор, който не знам защо водите.... Мисля, че всичко изписано е безпредметно. Авторката е решила да напуска мъжа си и ще го направи, независимо дали ще срещне подкрепа И в този женски форум, или не. Каквото сам си направиш....както и да е. Почти съм сигурна, че авторката има друг клон, на който се кани да се хване, но не иска да го напише. Това ще е и причината да получава подкрепа от близките си да разбие брака си. Иначе такива съвети се дават при остри ситуации, а тази очевидно не е такава.

Няма друг клон, съжалявам, че ще ви разочаровам. Това го мисля от доста време, но нямах смелост, защото мислех, че заради детето не трябва да го правя. Брат ми и жена ми са до нас и виждат, че мислете на мъжът ми са или в работата, или в занимавката с коли, защото той обича това. Брат ми много ме  подкрепя и толкова пъти са ми казвали, че заради децата не трябва да пренебрегваме себе си, ако не се чувстваме добре и щастливи. Ако реша да се върна е защото съм свикнала с обстановка, навик и т.н. Защото в момента съм при нашите и винаги е трудно да свикнеш, че си на друго място, далеч от многото хора, трябва и да пътувам постоянно, защото ще започна и работа, да водя малкия на детска и да го взимам.  Това, че сме имали достатъчно и не сме се лишавали не ме кара да се върна, защото не чувствам това което преди е имало, като уют, прегръдки, отношения като мъж и жена, защото и отношенията в леглото ги няма от 2 месеца преди да поговорим сериозно. Не знам друго какво искате да знаете, не искам да си говорим тук грубо, просто исках да обясня ситуацията, защото тук всеки е изпадал в различни ситуации и от опит може да даде отговор. Благодаря Ви

Ами, така пишеш, че наистина не можем да разберем!
Няма прегръдки, няма близост, няма секс, нямаш чувства...........
Така го описваш и оставаме с впечатлението, че при него ги има, но тъй като при теб отсъстват, той се вглъбява в работата и компютъра.

И как оставаш с впечатлението, че при мъжа й ги има тези чувства, Абсурт? Откъде точно? Защото той е зарязаният?п
От разказа й останах точно с обратно впечатление, тя през цялото време разказва, че мъжът й постоянно работи и тя се е уморила да бъде сама.

Мен ме впечатли, че не се е трогвал от болното си дете и не е бил до жена си, когато самата тя е била болна.Не виждам човешката грижа тук.Виждала съм подобно отношение в познато семейство, което вече не е семейство.Последствията бяха много тежки и го отнесоха децата.Някак не им се получаваше да се превъзпитават нито с думи, нито с дела.Дано при авторката да е различно, де.

Във връзка със спора по-рано дали развод е по-добре за децата - имаше едно мащабно изследване преди години, според което разводът се отразява добре само на децата в много конфликтна семейна среда. Тогава промяната е положителна. Във всички други ситуации, класическата семейна среда води до по-добри резултати.

Това не е съвет в никаква посока, просто информация по темата.

А по темата - Разбираемо е, че авторката се чувства сама, уморена и нещастна. Не би трябвало да търпи. Въпросът е дали се е опитала да промени ситуацията преди да вземе окончателното решение, дали смята че нещо би се променило?

По принцип, смятам че нищо не мотивира по-добре един мъж от заплахата да загуби семейството, което е приел за даденост. Може пък нейната категоричност в моменра да го разтърси и промени. Той няма как да се промени, ако не се срине светът му преди това.

Колкото хора сме тук, толкова различни мнения може да има. И никое няма да е само вярно или само грешно. Дали защото съм от по-възрастното поколение, но ми се струва, че много лесно младите хора се отказват да се борят за семейството. Покрай себе си имам няколко семейства, на които бабите са поели изцяло грижата за децата, а младите (разделени)си живеят живота. И от време на време виждат и играят с децата си поотделно. Още при първите трудности всеки тръгва да си търси щастието. И всеки смята, че заслужава повече. Мен са ме  възпитавали по друг начин. Излязла ли съм от дома си веднъж , мога да се връщам само на гости. Мога да преспя там, да изпратя децата за малко при баба и дядо, но да се местя при родителите отново не е било никога опция. Даже и когато съм имала нужда от помощ за децата като бебета. Аз имам свое семейство и трябва се справям както намеря за добре. Трудности много покрай децата сме имали, но сме се справяли без да споделяме с родителите си. Те са на друг етап от живота си и не е необходимо да знаят всичко. Всяка любов и страст отминава с времето, както и други писаха. Но това, през което са минали двама души (и хубаво и лошо) ги сплотява. Е има случаи , когато разводът е неизбежен. Когато има насилие, побоища и то с години, няма как да се търпи. Но случаят на авторката не е такъв.  Така, че аз съм от тези, които не биха подкрепили раздялата при дадените обстоятелства. Съвети не давам. Всеки сам трябва да намери пътя си. Компромиси винаги се налагат. Но в търсене на идеалното, можем да се изгубим...а и да нараним други хора, което не е маловажно за мен.

Аз съм споделила на родителите какви са в момента отношенията с мъжът ми и не искам финансова помощ от тях. Ще започна до месец работа, а малкия тръгва на детска. Трудно ми е с транспорта, защото ще пътувам постоянно с автобуси. Трябва да се справя и заради малкия. Какво да направя, че мъжът ми е свикнал просто с нас и не намира за необходимо да полага усилия за близост, грижа и т.н. Правим едно и също, изгуби се контактът между нас. Малкия като порасне и тръгне някъде какво ще ни свързва, след като сега липсват толкова неща. Само пари не могат да ме върнат, или обтановката, или това, че съм свикнала вкъщи с нещата. Липсва ми щастието и близостта, дори и това, че отсъства в много неща с детето. И аз съм работила много с него, постоянно, не съм си седяла само. Много грижи поемам, дори достатъчно мисля. Не съм виновна само аз мисля, че са ни угаснали  нещата. Не мисля, че постоянно жената трябва да побутва мъжът за всичко. Защото и жените ходят на работа...

Тролче, наистина ли не ти е опция, да се върнеш вкъщи, ако се разделиш с мъжа ти, или само на гости без приспиване? Щото преди три месеца си тръгнах от мъжа си, но се прибрах в къщата на майка ми, докато стане моя апартамент. Ако нямах възможност да го имам, щях да си стоя при нея. Нито тя би ме изгонила, нито на мен ще ми е неприятно в дома и. Така де, аз си имам дом, но ако нямах нямаше да ида на друго място.

gagica
Последно само ще ти напиша,че никой друг/следващ/мъж,няма да обича сина ти както истинския му баща... Сама си направи извода...
Като има нещо угаснало съберете се и вижте как може да го ,,запалите,, пак..
За съжаление усещам,че си взела решението вече... Не знам на какво се надяваш,че ще намериш по-добър баща за сина ти?Че ще изживееш една бурна любов,която някой ден пак ще се превърне в рутина и пак ще избягаш...
Според мен си в една голяма депресия и действаш прибързано...Забави нещата недей да взимаш такива крайни решения- отидете на семеен терапевт... Положи усилия,сигурна съм ,че и мъжа ти ще положи...И ако след всичко това пак не се получат нещата - тогава се разделяй...
Но първо опитай,много лесно се предаваш -депресия -не било същото вече, не помагал - развод...
Има хора с къде-къде по-големи проблеми и се оправя...малко се иска от теб..ама като гледам няма да го направиш..
Дано не съжаляваш след време,дано намериш ,,принца на белия кон,,...

А аз съм на обратното мнение... Щом една жена иска да се разведе с мъж, който не е агресивен, не изневерява и не пие и няма никакви "видими" пороци, то нещата са безнадеждни. Тя направо не може да го трае явно и не виждам какво има да се спасява въобще.

Скука!