Борянка, има брат - 1961 г. Той не само готви, а и обича да ходи по магазини, следи промоции и кухнята е пълна с манджи.
Отделно хладилника се пука - препълнен с разни мръвки, сирена, млекца и десерти.
Нали гледахте семейството по тв - само той липсваше. Жена му и трите деца + снахата бяха.
Но почти никой не яде - зетя пътува, дъщерята и малкото дете са на работа в заведение. Прибират се късно и не им е до ядене.
Сина и снахата са на долния етаж, сами се хранят. Жена му .... рядко си е в къщи.
Рециклира манджи, носи на строежа да храни колегите. Май само те и племенника/от коч-партито/ си хапват.
И пак продължава да купува и готви.
Отделно хладилника се пука - препълнен с разни мръвки, сирена, млекца и десерти.
Нали гледахте семейството по тв - само той липсваше. Жена му и трите деца + снахата бяха.
Но почти никой не яде - зетя пътува, дъщерята и малкото дете са на работа в заведение. Прибират се късно и не им е до ядене.
Сина и снахата са на долния етаж, сами се хранят. Жена му .... рядко си е в къщи.
Рециклира манджи, носи на строежа да храни колегите. Май само те и племенника/от коч-партито/ си хапват.
И пак продължава да купува и готви.
, пък дано ме стигне. И така: В София съм, в София съм...Днес все нещо не вървеше, все наопаки беше. Има такива дни. Отидохме, чекираха ни и изненадаааа. Самолета от Виена още не беше тръгнал от там. Времето лошо и не може да излети. Настанихме се в Бизнес салона и започна едно чакане...По едно време обявиха, че полета ни се отменя. Взехме си багажа от лентата и обратно у дома. Все едно, че направихме генерална репетиция 
. Утре, ако е рекъл Господ, пак ще се пробваме 
Да видим какъв ще е рекордът по мълчанка! Нещо съвсем ни оредяха редиците - дори и редовно пишещите по-рано замлъкнаха. Да видим в колко ще е следващият пост! 