Паническо разстройство - 25

  • 88 014
  • 743
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 14
Пробвала съм два пъти не се получава,единствено майка ми ме разбира и когато ми стане зле и звъня и като започна да си говоря с нея и ми поолеква,все едно ми преминава

# 46
  • Мнения: 513
,, Здравейте, братовчедка ми получи страхова невроза и искам да й помогна много, затова бих искала да ви помоля да препоръчате наистина добри психиатри/психолози в София. Особено тези от вас, които са се оправили. ''

Няма ли друг, който може да помогне?  Confused

Здравей!

Ето моите две предложения

/quote]

Благодаря ти! Лично ли си използвала тези специалисти и са ти помогнали, или просто от друго място ги знаеш?

# 47
  • Мнения: 491
,, Здравейте, братовчедка ми получи страхова невроза и искам да й помогна много, затова бих искала да ви помоля да препоръчате наистина добри психиатри/психолози в София. Особено тези от вас, които са се оправили. ''

Няма ли друг, който може да помогне?  Confused

Здравей!

Ето моите две предложения

/quote]

Благодаря ти! Лично ли си използвала тези специалисти и са ти помогнали, или просто от друго място ги знаеш?

Не съм им ползвала услугите тъй като мъжът ми е психолог.
Жената е негова колежка с която се познават лично. Завършила е малко след него.
Мъжът е председателят на Българската асоциация по хипноза и хипнотерапия и в момента му преподава на него Simple Smile От личен опит не мога да споделя имена.

Мария много обича работата си и имам позната, която се е лекувала при нея. Би могла да се консултираш и с двамата и да видиш дали някой от тях отговаря на очакванията ти, изискванията ти и т.н..

Имам още една приятелка, която е психолог. Но сега ще видя дали мога да й намеря координати - това й е страницата във Фейсбук -За жалост не мога да намеря телефонния й номер, защото е в тефтера ми в България, а аз съм в Германия в момента.

# 48
  • Мнения: 8
Здравейте, искам да споделя моите патила. В средата на януари получих едно непрестанно и видимо с просто око туптене под лъжичката ( както казваше баба ми ) умора  и недостиг на въздух, хукнах се по доктори и след 2 седмични изследвания  в които ме надупчиха като игленик и висене при кардиолог, гастроентеролог, ендокринолог и други ми поставиха диагноза паническо растройство. Психиатърът ми изписа деанксит.След 1 месечен прием ефект никакъв туптене под лъжичката  си продължи. Теглих една на родната медицина и спрях приема на лекарството. Заех се сама да се справя и тъкмо мислех, че се оправям каквато съм касметлийка получих бъбречна криза, която пак отключи всичките тези симптоми. Смених психиатъра и сега съм на витамин В комплекс и магнизий натурален морски , пия ги от седмица ефект никакъв. Вече се отчайвам незнам какво да прая.

# 49
  • Мнения: 491
Психотерапия опитвала ли си?

# 50
  • Мнения: 8
Не не съм пробвала, а и не знам добър психотерапевт и не съм сигурна да ли съм за него, можеби ако спре това туптене ще се оправя то ме яде най много,  защото е видимо. Приемам всякакви съвети и мниния. Благодаря

# 51
  • Мнения: 516
Здравейте ,
пия транксен 5 мг веднъж дневно , но от аптеката ми казаха , че е спрян от производство .
Дали има някой с подобен проблем и с какво е заменено лекарството ?
Благодаря !

# 52
  • Мнения: 258
Момичета някоя от вас да знае утре мисля да си правя веждите и се слага упойка дали е проблем?

# 53
  • София
  • Мнения: 749
Аз съм си вадила зъб с упойка докато пия АД. Просто предупреди, но принципно няма проблем.

# 54
  • Мнения: 332
Здравейте момичета Simple Smile

Ива, не може нито с едното нито с другото, поне в началото. Трябва да намериш начин да обясниш и да започнеш да се лекуваш. Аз напълно те подкрепям за медикаментите, и аз ги отричам, но трябва да вземеш някакви мерки. ПР не изчезва от само себе си.

nyany, aз съм имала такова туптене преди години, ежедневно, особено като легна по гръб. Обиколих сума ти и лекари и накрая нищо, нерви казаха ми. И така си и отмина както си дойде - от нищото. Просто спрях да му обръщам внимание. Сега също ми се случва да го имам често от както съм с ПР. Там има съсредоточени изключително много нервни окончания и когато си под стрес реагират. Няма нищо, което да те притеснява според мен. Просто трябва да спреш да му обръщаш внимание, все едно го няма и то ще спре. Hug

# 55
  • Мнения: 8

Cvety_S благодаря за успокоителните думи, яфно трябва да се въоръжа с търпение и да си гълтам витомин В - то и магнезия. Лек ден.

# 56
  • Мнения: 2 165
Мами, докато свикна сега със Сероксат, голяма мъка ми е:) Днес е 11 ден, още сигурно поне толкова. Направо съм неадекватна, отвътре ми е превъзбудено, изнервено, тремор, ставам залитам Sad Още малко, дано да е моето спасение този медикамент:) А това чувство, че ще припадна направо ме изяжда:) А ми е толкова лошо, че немога и да се разсея.

Последна редакция: чт, 05 май 2016, 12:59 от neli_20

# 57
  • Мнения: 332
Нелка, не искам да те засягам, напротив, само да помогна. Грешката ти е там че цялата ти надежда е съсредоточена в това хапчетата да започнат да ти помагат, и стоиш и чакаш това да се случи, а най-важната работа всъщност трябва да я свършиш ти. Не приемай симптомите си като проблеми със свикване с медикамента, и аз ги имам без да пия нищо, това си е чисто и просто разклатената ти нервна система в следствие от силния стрес при ПР. Трябва да ги бориш ти, с чакане няма да стане колкото и АД да смениш. Прегръдки Hug

# 58
  • Мнения: 2 165
Нелка, не искам да те засягам, напротив, само да помогна. Грешката ти е там че цялата ти надежда е съсредоточена в това хапчетата да започнат да ти помагат, и стоиш и чакаш това да се случи, а най-важната работа всъщност трябва да я свършиш ти. Не приемай симптомите си като проблеми със свикване с медикамента, и аз ги имам без да пия нищо, това си е чисто и просто разклатената ти нервна система в следствие от силния стрес при ПР. Трябва да ги бориш ти, с чакане няма да стане колкото и АД да смениш. Прегръдки Hug
Права си, опитвам, бях успяла с Ципралекс донякъде, но всичко се възвърна след седмици. Хапчетата дават една патеричка, с която да си помогнем. Усетя ли, че имам някаква упора ще тръгна напред. Гадното е, че при всички АД трябва да мине този голям период на натрупване, а преди това много странични неща, които влошават малко нещата и трябва да се потърпи и издържи. При мен се проявяват с пълна сила, което ме смачква, а знаеш ли колко много неща искам да правя? Искам да пътувам, да се разхождам сама дори:)) Комфорта на тази емоционална свобода искам да постигна, а не да живея като затворничка:) Прегръдки

# 59
  • Мнения: 332
Знам, мила, чудесно те разбирам. И аз съм така. Толкова искам да посетя разни места, да се разхождам без страх. Примерно моя приятел пътува сравнително често по работа за по няколко дни или седмица и по някога има възможност да ходя с него, да разглеждам и да се разхождам докато той си върши нещата, но не мога. Само като се сетя, че трябва да летя със самолет или да стоя сама докато той си приключи работата и се отказвам. Сама успявам да излизам, от това твърдо отказвам да се лиша, въпреки че ми е лошо и замаяно. Ходя малко като неадекватна, онзи ден някаква патица ми се разкрещя от колата си че съм и пречела да мине, била съм вървяла по средата на улицата. Мина ми през едното ухо и ми замина през другото. Грам да не ти пука. Виж колко време си мислиш, че ще припаднеш, но никога не се случва. Това трябва да те води напред. Hug

Общи условия

Активация на акаунт