Съчувствие не търся, разбиране е точната дума.
- Публикувана: 5 май 2016, 14:18 ч.
- Последно мнение: 13 май 2016, 12:11 ч.
Непланирана бременност - как продължихте напред
Птичке, щом пишеш в темата и излагаш толкова подробности за себе си и обстоятелствата около теб, заначи търсиш съвет, решение или просто съчуствие/подкрепа. Имаш ги 
. Не е лесно да си майка. Значи да загърбиш целия си досегашен живот, дори да пожертваш някои амбиции и житейски планове и да обгрижваш едни ревящи, неблагодарни и вечно искащи нещо от теб писукнчета (макар ти вече си го минала този бебешорски период и би трябвало по-ведро да гледаш на нещата). Та през това време докато ти жонглираш със сто неща, твоят мъж най-вероятно си живее почти както преди и те гледа недоумяващо, когато истерясваш за нещо дребно. Ако към това се прибавят и отговорности на работно място съвсем....При нас най-големите кризи бяха, когато двете ни породени момиченца - второ и трето бяха бебета. Аз не знаех на кой свят се намирам от изтощение и пр, а исках да свърша сто други неща различни от това да бутам колички и да сменям памперси. И мъжът ми бая си ги отнесе тогава. Пак ме изтърпя.... В крайна сметка - правиш, каквото е нужно, за да оцелееш - и психически, и физически. Майка много ми помагаше тогава с бебетата, макар да създаваше допълнително напрежение, наехме жена да чисти къщата и прочие. Мъжът ми много се занимава с децата, но домакинската работа му е меко казано чужда. След две години почнах работа, за която трябваше много подготовка и тогава децата бяха почти ежедневно при бабата. После дори докторат защитих. И последваха едни четири-пет много спокойни години, в които бях отново много влюбена и щастлива. Просто, когато напрежението е голямо най-лесно е да се нахвърлим върху най-близкия, още повече, че той е пряк "виновник", за основния ни товар - децата. Аз също съм го правила и не се гордея с това. С четвъртото дете не съм спирала да работя нито бременна, нито той като бебе. Работата ми е гъвкава и позволяваше да съм вкъщи поне половин ден. Бабата отново беше ангажирана. Наехме и допълнително човек да идва половин ден да чисти и готви. В България трудът е толкова евтин, че даже ме е страм като си спомня колко малко й плащахме, а колко ни облекчаваше живота. Е, сега сме в чужбина и нямаме нито баби, нито помощници в дома и доста по-скромно се налага да живеем - та трябва някак да се спасяваме сами. И пак изтерясвам от време на време, но поне се познаваме по-добре и не стигаме до кризите от преди. И да, мъжът ми ме е подкрепял теоретично, но ако нещо съм правила, то е защото аз съм си организирала нещата да станат както съм искала да станат. Честно, не виждам и с какво повече можеше да помогне. Ако съм искала нещо от него конкретно - обичайно съм го получавала, но да му се ядосвам, че не е сготвил, изчистил и изпрал е меко казано смешно...
Нищо от горното нямаше да е възможно, ако не бях вярваща (всъщност станах на втората година от брака ми и съм убедена, че без това отдавна да съм се развела). Бог има много общо с целия ти живот, особено със семейството ти и начинът, по който ти се отнасяш към съпруга си. И няма нищо робско в това, както изкоментираха предишните потребителки. Той ми помогна да променя мисленето си и обстоятелствата около мен по чуден начин се стичаха, за да ми съдействат, в каквото правим. Без него каквито и да е съвети - промени това, онова, и пр. ще бъдат празни и лишени от смисъл. Ти и мъжът ти ще си останете грешни и егоистични същества, които съвсем естествено е да мислят основно и само за себе си и дори няма да осъзнаете къде всъщност е проблемът. Пиша ти много лични неща и се надявам - не само ти, но и другите съфорумки да подходят с необходимото уважение.
. Не е лесно да си майка. Значи да загърбиш целия си досегашен живот, дори да пожертваш някои амбиции и житейски планове и да обгрижваш едни ревящи, неблагодарни и вечно искащи нещо от теб писукнчета (макар ти вече си го минала този бебешорски период и би трябвало по-ведро да гледаш на нещата). Та през това време докато ти жонглираш със сто неща, твоят мъж най-вероятно си живее почти както преди и те гледа недоумяващо, когато истерясваш за нещо дребно. Ако към това се прибавят и отговорности на работно място съвсем....При нас най-големите кризи бяха, когато двете ни породени момиченца - второ и трето бяха бебета. Аз не знаех на кой свят се намирам от изтощение и пр, а исках да свърша сто други неща различни от това да бутам колички и да сменям памперси. И мъжът ми бая си ги отнесе тогава. Пак ме изтърпя.... В крайна сметка - правиш, каквото е нужно, за да оцелееш - и психически, и физически. Майка много ми помагаше тогава с бебетата, макар да създаваше допълнително напрежение, наехме жена да чисти къщата и прочие. Мъжът ми много се занимава с децата, но домакинската работа му е меко казано чужда. След две години почнах работа, за която трябваше много подготовка и тогава децата бяха почти ежедневно при бабата. После дори докторат защитих. И последваха едни четири-пет много спокойни години, в които бях отново много влюбена и щастлива. Просто, когато напрежението е голямо най-лесно е да се нахвърлим върху най-близкия, още повече, че той е пряк "виновник", за основния ни товар - децата. Аз също съм го правила и не се гордея с това. С четвъртото дете не съм спирала да работя нито бременна, нито той като бебе. Работата ми е гъвкава и позволяваше да съм вкъщи поне половин ден. Бабата отново беше ангажирана. Наехме и допълнително човек да идва половин ден да чисти и готви. В България трудът е толкова евтин, че даже ме е страм като си спомня колко малко й плащахме, а колко ни облекчаваше живота. Е, сега сме в чужбина и нямаме нито баби, нито помощници в дома и доста по-скромно се налага да живеем - та трябва някак да се спасяваме сами. И пак изтерясвам от време на време, но поне се познаваме по-добре и не стигаме до кризите от преди. И да, мъжът ми ме е подкрепял теоретично, но ако нещо съм правила, то е защото аз съм си организирала нещата да станат както съм искала да станат. Честно, не виждам и с какво повече можеше да помогне. Ако съм искала нещо от него конкретно - обичайно съм го получавала, но да му се ядосвам, че не е сготвил, изчистил и изпрал е меко казано смешно... Нищо от горното нямаше да е възможно, ако не бях вярваща (всъщност станах на втората година от брака ми и съм убедена, че без това отдавна да съм се развела). Бог има много общо с целия ти живот, особено със семейството ти и начинът, по който ти се отнасяш към съпруга си. И няма нищо робско в това, както изкоментираха предишните потребителки. Той ми помогна да променя мисленето си и обстоятелствата около мен по чуден начин се стичаха, за да ми съдействат, в каквото правим. Без него каквито и да е съвети - промени това, онова, и пр. ще бъдат празни и лишени от смисъл. Ти и мъжът ти ще си останете грешни и егоистични същества, които съвсем естествено е да мислят основно и само за себе си и дори няма да осъзнаете къде всъщност е проблемът. Пиша ти много лични неща и се надявам - не само ти, но и другите съфорумки да подходят с необходимото уважение.
Точно това е и причината да пиша от името на себе си и да не се крия. Има доста хора, които споделят подобни възгледи, и всъщност, не виждам причина да са остракирани. Разни хора, разни преживелици, изглеждащи на 'нормалните' хора - шизофренични. Без да знаят значението на думата даже, считащи, че са вся и всьо. Мисля, че има място и за различни преживявяния.
Доста хора ми писаха на лични съобщения, които ги е страх да се представят с реалните си мнения. Преди споделянето ми за хероиновата зависимост. Хора, които изпитват страх да напишат, че ползват помощта на терапевт. Мисля, че мястото на всички нас е тук.
Валерина, на теб ще кажа само, че съм живяла 20 години с човек като теб, мразещ всички и всичко, което е различно от него. Това ми даде сили да изразя себе си, независимо от всичко.
Фабия, на теб лично, както и на Иванула и на Сметанапалата, благодаря за подкрепата и разбирането, чета с изключително удоволствие житейската ви мъдрост...
Човечето, както винаги, беше на мястото си и изрази становища за мъжете от 21 век, които неимоверно много ценя.
Доста хора ми писаха на лични съобщения, които ги е страх да се представят с реалните си мнения. Преди споделянето ми за хероиновата зависимост. Хора, които изпитват страх да напишат, че ползват помощта на терапевт. Мисля, че мястото на всички нас е тук.
Валерина, на теб ще кажа само, че съм живяла 20 години с човек като теб, мразещ всички и всичко, което е различно от него. Това ми даде сили да изразя себе си, независимо от всичко.
Фабия, на теб лично, както и на Иванула и на Сметанапалата, благодаря за подкрепата и разбирането, чета с изключително удоволствие житейската ви мъдрост...
Човечето, както винаги, беше на мястото си и изрази становища за мъжете от 21 век, които неимоверно много ценя.
интересен начин да изразиш съжаление към някого отчаяните си напъни, да изляза от форумски мнения, които отричат съществуването на бивши хероинови наркомани. Ти наистина ли?
Птиченце, не ти достига потенциал, откажи се.
Слаба си в играта. Тренирай, може и да задобрееш и да приложиш успешно манипулациите си и извън този форум. Засега си само смешна и жалка в отчаяните си напъни да излезеш от лай..та, които сама произведе.
Слаба си в играта. Тренирай, може и да задобрееш и да приложиш успешно манипулациите си и извън този форум. Засега си само смешна и жалка в отчаяните си напъни да излезеш от лай..та, които сама произведе.
Първите пет страници беше "излъга, че ще ме пази, но ме забремени". Следващите пет страници - "той е безотговорен, не мога да разчитам на него, всичко върша аз, той взима пари на заем, аз ги връщам". После пет страници - "той имаше зависимост, аз бях до него, а мен ме насърчава да пия АД, които комбинирам с алкохол, никой няма да ме иска с две деца". И съвсем накрая - "той беше хероинозависим, толкова сме преживели, по-добър е от всички вас, много ми е добър". Темата била и други да споделят за живота с бивш хероинозависим, но е озаглавена "Непланирана бременност". 
А по-скоро е "Хем сърби, хем боли".
А по-скоро е "Хем сърби, хем боли". 
Чак ми стана неудобно заради авторката 
Нощна птица, не е хубаво това, което правиш.
Ако търсш помощ, трябва да си откровена, а не да готвиш манджи от полуистини, лъжи и фантазии.
Лично аз започвам да мисля, че децата ви са в риск.
Той- от черен по- черен, бивш хероинов наркоман; ти- със зависимости и определено- със сериозни психични проблеми.
Дано някой те познава коя си и и да сигнализира в социалните служби, че децата ви се отглеждат в ненормална обстановка.
Нощна птица, не е хубаво това, което правиш.
Ако търсш помощ, трябва да си откровена, а не да готвиш манджи от полуистини, лъжи и фантазии.
Лично аз започвам да мисля, че децата ви са в риск.
Той- от черен по- черен, бивш хероинов наркоман; ти- със зависимости и определено- със сериозни психични проблеми.
Дано някой те познава коя си и и да сигнализира в социалните служби, че децата ви се отглеждат в ненормална обстановка.
Кои са дейностите, които може?
защото за на авторката не знам. Да се седнат и да обсъдят какво още може да поеме като задължения. Но да говорят спокойно и с добро. Защото с "искам, длъжен си" най-много още повече да се запъне като магаре на мост.Ако не могат да постигнат консенсус, раздялата е много по-добър вариант от сълзи, антидепресанти и алкохол.
Темата май не е за твоя и не, не питам за твоя. Питала съм Нощна птица.
В какво се е превърнала темата???
Вадят се вече какви ли не неща, не знам.
Изначалната идея, за лъжата, за липсата на доверие се разми сякаш в разни обвинения.
Кои са дейностите, които може?
защото за на авторката не знам. Да се седнат и да обсъдят какво още може да поеме като задължения. Но да говорят спокойно и с добро. Защото с "искам, длъжен си" най-много още повече да се запъне като магаре на мост.Ако не могат да постигнат консенсус, раздялата е много по-добър вариант от сълзи, антидепресанти и алкохол.
Темата май не е за твоя и не, не питам за твоя. Питала съм Нощна птица.
В какво се е превърнала темата???
Вадят се вече какви ли не неща, не знам.
Изначалната идея, за лъжата, за липсата на доверие се разми сякаш в разни обвинения.
Препоръчани теми