Баба знае 2 и 200. Ще си минеш 5те км между кухнята и банята.
- Публикувана: 7 май 2016, 08:42 ч.
- Последно мнение: 23 март 2017, 14:58 ч.
Мъжете и домакинстването
Да, абсолютно вярно.
Аз обаче искам да попитам всички мъже и всички жени, които вършат домакинска работа. Кога успявате, бе хора? Как имате време за себе си? Например, при едно стандартно работно време от 9-18 ч. кога започвате да готвите, кога си почивате и т.н. Аз си признавам, че никога не съм успявала, мъжът ми също. И поради това, сме делегирали цялото домакинство извън семейството. Как успявате? Аз например се пробирам в 8 вечерта, защото задължително трябва да си мина петте километра движение след работа. Как да готвя в осем? Като ми се иска да се прибера и да си почивам, а не тепърва да готвя. Аналогична е ситуацията и с мъжа ми, въпреки че неговото работно време е различно.
Ами, така както го описваш, вие си живеете живот на несемейни 18 годишни, отседнали в хотел, което не че е лошо, ама когато имаш деца, когато искаш да им създадеш някакви навици и уют, е по- различно.
Да, абсолютно вярно.
Аз обаче искам да попитам всички мъже и всички жени, които вършат домакинска работа. Кога успявате, бе хора? Как имате време за себе си? Например, при едно стандартно работно време от 9-18 ч. кога започвате да готвите, кога си почивате и т.н. Аз си признавам, че никога не съм успявала, мъжът ми също. И поради това, сме делегирали цялото домакинство извън семейството. Как успявате? Аз например се пробирам в 8 вечерта, защото задължително трябва да си мина петте километра движение след работа. Как да готвя в осем? Като ми се иска да се прибера и да си почивам, а не тепърва да готвя. Аналогична е ситуацията и с мъжа ми, въпреки че неговото работно време е различно.
Ами, така както го описваш, вие си живеете живот на несемейни 18 годишни, отседнали в хотел, което не че е лошо, ама когато имаш деца, когато искаш да им създадеш някакви навици и уют, е по- различно.
Да, точно така е. Аз лично никога не съм могла да създавам уют. Просто не го умея, а то си е умение. Но ако не живеем така, просто в нас ще се натрупа огромно напрежение и то няма как да не рефлектира и върху децата. Ние им създаваме навици иначе, караме ги да си подреждат нещата, да си оправят леглата, да си мият чашка, чинийка и т.н. Но просто ако щеш вярвай, аз наистина не разбирам хората как се оправят работейки, грижейки се за домакинство и за деца. А време за тях самите остава ли?
Скрит текст:
Да, абсолютно вярно.
Аз обаче искам да попитам всички мъже и всички жени, които вършат домакинска работа. Кога успявате, бе хора? Как имате време за себе си? Например, при едно стандартно работно време от 9-18 ч. кога започвате да готвите, кога си почивате и т.н. Аз си признавам, че никога не съм успявала, мъжът ми също. И поради това, сме делегирали цялото домакинство извън семейството. Как успявате? Аз например се пробирам в 8 вечерта, защото задължително трябва да си мина петте километра движение след работа. Как да готвя в осем? Като ми се иска да се прибера и да си почивам, а не тепърва да готвя. Аналогична е ситуацията и с мъжа ми, въпреки че неговото работно време е различно.
Ами, така както го описваш, вие си живеете живот на несемейни 18 годишни, отседнали в хотел, което не че е лошо, ама когато имаш деца, когато искаш да им създадеш някакви навици и уют, е по- различно.
Да, точно така е. Аз лично никога не съм могла да създавам уют. Просто не го умея, а то си е умение. Но ако не живеем така, просто в нас ще се натрупа огромно напрежение и то няма как да не рефлектира и върху децата. Ние им създаваме навици иначе, караме ги да си подреждат нещата, да си оправят леглата, да си мият чашка, чинийка и т.н. Но просто ако щеш вярвай,
аз наистина не разбирам хората как се оправят работейки, грижейки се за домакинство и за деца. А време за тях самите остава ли? Да, абсолютно вярно.
Аз обаче искам да попитам всички мъже и всички жени, които вършат домакинска работа. Кога успявате, бе хора? Как имате време за себе си? Например, при едно стандартно работно време от 9-18 ч. кога започвате да готвите, кога си почивате и т.н. Аз си признавам, че никога не съм успявала, мъжът ми също. И поради това, сме делегирали цялото домакинство извън семейството. Как успявате? Аз например се пробирам в 8 вечерта, защото задължително трябва да си мина петте километра движение след работа. Как да готвя в осем? Като ми се иска да се прибера и да си почивам, а не тепърва да готвя. Аналогична е ситуацията и с мъжа ми, въпреки че неговото работно време е различно.
Ами, така както го описваш, вие си живеете живот на несемейни 18 годишни, отседнали в хотел, което не че е лошо, ама когато имаш деца, когато искаш да им създадеш някакви навици и уют, е по- различно.
Да, точно така е. Аз лично никога не съм могла да създавам уют. Просто не го умея, а то си е умение. Но ако не живеем така, просто в нас ще се натрупа огромно напрежение и то няма как да не рефлектира и върху децата. Ние им създаваме навици иначе, караме ги да си подреждат нещата, да си оправят леглата, да си мият чашка, чинийка и т.н. Но просто ако щеш вярвай,
Да, точно така е. Аз лично никога не съм могла да създавам уют. Просто не го умея, а то си е умение. Но ако не живеем така, просто в нас ще се натрупа огромно напрежение и то няма как да не рефлектира и върху децата. Ние им създаваме навици иначе, караме ги да си подреждат нещата, да си оправят леглата, да си мият чашка, чинийка и т.н. Но просто ако щеш вярвай, аз наистина не разбирам хората как се оправят работейки, грижейки се за домакинство и за деца. А време за тях самите остава ли?
Ох, не знам, отстрани изглежда, че ги карате да правят неща, които вие сте делегирали на външни хора, което създава чувството, че са по- долна категория хора- като обслужващ персонал.
От друга страна- като се върнеш в 20ч., кога ти остава време да им обърнеш на тях внимание?
Защото, за да се отпусне едно дете и да разкаже какво му се е случило през деня, му трябва наистина близък контакт с родителите и истински интерес от тяхна страна.
Което ще се отблагодари в онази безумна тийн възраст.
Мисля си, тези твои 5 километра, не могат ли да включат и децата?
Реално, ти си отделяш това време само за себе си, а като се върнеш, си уморена и пак искаш време за себе си.
А, като прибавиш и работното време, което е пак твое, за никого другиго не остава.
За всичко ми остава време. С изключение на работата на машини и робот (предстои ми покупката и на подомиячка, за да е пълно щастието вкъщи), нищо не съм делегирала. Прибираме се между 18.30 и 19.30. Готвене на риба/мръвка/супа + салата не отнема повече от 30 мин. После не им бая, докато станат готови, така че времето до вечеря не го пиша бегАло.
Аз работя до 16,30 макс - 17,00. В 17,30 съм си в къщи, ако реша. Манджите ми са под 1 ч. - пиша го и като време за релакс след работа. Не се налага да готвя всеки ден, но въпреки това го правя. Чисто е, подредено. След това до...времето за лягане - времето си е изцяло мое/наше. Доскучава понякога, вярно е, обииииичам скуката. 
Това зимно време.
Когато е топло - навън! Любимата тераса, кръчма или просто разходка.
Малки деца нямам. Преди да пораснат, работех от време на време и имах предостатъчно време за тях.
ММ работи когато мноооооого му доскучее, та и той не се е "изгърбил".
Не го разбирам това от 7,30 до 19,00 да си на работа. Почти 12 ч. /включвам и транспорта ест./ 8 ч сън и.... за децата, къщата и милУто колко - 4 часа на ден? Голямо внимание, спор няма.
Това зимно време.Когато е топло - навън! Любимата тераса, кръчма или просто разходка.
Малки деца нямам. Преди да пораснат, работех от време на време и имах предостатъчно време за тях.
ММ работи когато мноооооого му доскучее, та и той не се е "изгърбил".
Не го разбирам това от 7,30 до 19,00 да си на работа. Почти 12 ч. /включвам и транспорта ест./ 8 ч сън и.... за децата, къщата и милУто колко - 4 часа на ден? Голямо внимание, спор няма.
Скрит текст:
Да, абсолютно вярно.
Аз обаче искам да попитам всички мъже и всички жени, които вършат домакинска работа. Кога успявате, бе хора? Как имате време за себе си? Например, при едно стандартно работно време от 9-18 ч. кога започвате да готвите, кога си почивате и т.н. Аз си признавам, че никога не съм успявала, мъжът ми също. И поради това, сме делегирали цялото домакинство извън семейството. Как успявате? Аз например се пробирам в 8 вечерта, защото задължително трябва да си мина петте километра движение след работа. Как да готвя в осем? Като ми се иска да се прибера и да си почивам, а не тепърва да готвя. Аналогична е ситуацията и с мъжа ми, въпреки че неговото работно време е различно.
Ами, така както го описваш, вие си живеете живот на несемейни 18 годишни, отседнали в хотел, което не че е лошо, ама когато имаш деца, когато искаш да им създадеш някакви навици и уют, е по- различно.
Да, точно така е. Аз лично никога не съм могла да създавам уют. Просто не го умея, а то си е умение. Но ако не живеем така, просто в нас ще се натрупа огромно напрежение и то няма как да не рефлектира и върху децата. Ние им създаваме навици иначе, караме ги да си подреждат нещата, да си оправят леглата, да си мият чашка, чинийка и т.н. Но просто ако щеш вярвай,
аз наистина не разбирам хората как се оправят работейки, грижейки се за домакинство и за деца. А време за тях самите остава ли? Да, абсолютно вярно.
Аз обаче искам да попитам всички мъже и всички жени, които вършат домакинска работа. Кога успявате, бе хора? Как имате време за себе си? Например, при едно стандартно работно време от 9-18 ч. кога започвате да готвите, кога си почивате и т.н. Аз си признавам, че никога не съм успявала, мъжът ми също. И поради това, сме делегирали цялото домакинство извън семейството. Как успявате? Аз например се пробирам в 8 вечерта, защото задължително трябва да си мина петте километра движение след работа. Как да готвя в осем? Като ми се иска да се прибера и да си почивам, а не тепърва да готвя. Аналогична е ситуацията и с мъжа ми, въпреки че неговото работно време е различно.
Ами, така както го описваш, вие си живеете живот на несемейни 18 годишни, отседнали в хотел, което не че е лошо, ама когато имаш деца, когато искаш да им създадеш някакви навици и уют, е по- различно.
Да, точно така е. Аз лично никога не съм могла да създавам уют. Просто не го умея, а то си е умение. Но ако не живеем така, просто в нас ще се натрупа огромно напрежение и то няма как да не рефлектира и върху децата. Ние им създаваме навици иначе, караме ги да си подреждат нещата, да си оправят леглата, да си мият чашка, чинийка и т.н. Но просто ако щеш вярвай,
Така е. До желание, опира най-вече. Гореописаното направо умът не ми го побира, честно. В такава ситуация, наистина няма как да не искам да си поделим домакинството с мъжът ми.
Скрит текст:
Чистенето по домовете не е никак скъпо, между другото.
Цитат
Не съм работила работа, която не обичам, но не мога да си представя да ми заема 10- 11 часа от времето.
Ако разработвам бизнес, да, както и ми се е случвало, но работно време 9- 18ч. не ми е било опция.
Ако разработвам бизнес, да, както и ми се е случвало, но работно време 9- 18ч. не ми е било опция.
Е, то това си нечовешко просто. Само за собствен бизнес, който би ми донесъл много пари бих работила толкова.
На мен от 9-18 ми е най-доброто време. При нас предлагат опцията и "Хоум офис" и това определено тушира всички негативи, които да речем едно такова работно време има.
Цитат
Bella Anna, същата съм като теб. Може би затова толкова ти симпатизирам. И на мен времето за почивка / лични дейности ми е свещено и не позволявам на нищо и никого да ми го опорочават.
Мерси Блек кет. Да, и аз мисля, че затова си симпатизираме взаимно. 
Болднатото е точно все едно аз съм го писала. Едно към едно. Много си ми сладка. 
Както казва баща ми - пари не се изкарват с много работа 
И ние предпочитаме професии, които не са свързани с твърдо време и бюро, но пък да ви кажа има си хора, които харесват точно такава работа, така че за всеки влак си има пътници.
Работата по 10+ часа също не я разбирам, животът минава толкова така бързо, че в крайна сметка не разбират нищо от него... Но съм говорила с такива кариеристи и открито си казват, че нарочно взимат повече работа, вместо да му викат децата на главата вкъщи или да са с жена/мъжа си. Затова тях не ги жаля, но за другите от семейството им едва ли е много приятно.
В крайна сметка всеки трябва да знае, че може да подреди живота си точно по неговите разбирания, независимо дали са жената пред печката, жената с кариера или др. среден вариант. Не да се води по градски легенди - мъжете са такива, жените онакива, и да седи във връзка, която не се я устройва или да се чуди как да го променя. Не става така
И ние предпочитаме професии, които не са свързани с твърдо време и бюро, но пък да ви кажа има си хора, които харесват точно такава работа, така че за всеки влак си има пътници.
Работата по 10+ часа също не я разбирам, животът минава толкова така бързо, че в крайна сметка не разбират нищо от него... Но съм говорила с такива кариеристи и открито си казват, че нарочно взимат повече работа, вместо да му викат децата на главата вкъщи или да са с жена/мъжа си. Затова тях не ги жаля, но за другите от семейството им едва ли е много приятно.
В крайна сметка всеки трябва да знае, че може да подреди живота си точно по неговите разбирания, независимо дали са жената пред печката, жената с кариера или др. среден вариант. Не да се води по градски легенди - мъжете са такива, жените онакива, и да седи във връзка, която не се я устройва или да се чуди как да го променя. Не става така
Скрит текст:
Да, точно така е. Аз лично никога не съм могла да създавам уют. Просто не го умея, а то си е умение. Но ако не живеем така, просто в нас ще се натрупа огромно напрежение и то няма как да не рефлектира и върху децата. Ние им създаваме навици иначе, караме ги да си подреждат нещата, да си оправят леглата, да си мият чашка, чинийка и т.н. Но просто ако щеш вярвай, аз наистина не разбирам хората как се оправят работейки, грижейки се за домакинство и за деца. А време за тях самите остава ли?
Ох, не знам, отстрани изглежда, че ги карате да правят неща, които вие сте делегирали на външни хора, което създава чувството, че са по- долна категория хора- като обслужващ персонал.
От друга страна- като се върнеш в 20ч., кога ти остава време да им обърнеш на тях внимание?
Защото, за да се отпусне едно дете и да разкаже какво му се е случило през деня, му трябва наистина близък контакт с родителите и истински интерес от тяхна страна.
Което ще се отблагодари в онази безумна тийн възраст.
Мисля си, тези твои 5 километра, не могат ли да включат и децата?
Реално, ти си отделяш това време само за себе си, а като се върнеш, си уморена и пак искаш време за себе си.
А, като прибавиш и работното време, което е пак твое, за никого другиго не остава.
Да, точно така е. Аз лично никога не съм могла да създавам уют. Просто не го умея, а то си е умение. Но ако не живеем така, просто в нас ще се натрупа огромно напрежение и то няма как да не рефлектира и върху децата. Ние им създаваме навици иначе, караме ги да си подреждат нещата, да си оправят леглата, да си мият чашка, чинийка и т.н. Но просто ако щеш вярвай, аз наистина не разбирам хората как се оправят работейки, грижейки се за домакинство и за деца. А време за тях самите остава ли?
Ох, не знам, отстрани изглежда, че ги карате да правят неща, които вие сте делегирали на външни хора, което създава чувството, че са по- долна категория хора- като обслужващ персонал.
От друга страна- като се върнеш в 20ч., кога ти остава време да им обърнеш на тях внимание?
Защото, за да се отпусне едно дете и да разкаже какво му се е случило през деня, му трябва наистина близък контакт с родителите и истински интерес от тяхна страна.
Което ще се отблагодари в онази безумна тийн възраст.
Мисля си, тези твои 5 километра, не могат ли да включат и децата?
Реално, ти си отделяш това време само за себе си, а като се върнеш, си уморена и пак искаш време за себе си.
А, като прибавиш и работното време, което е пак твое, за никого другиго не остава.
Като се прибереш от работа в седем и започнеш с другата т.е. домакинската работа какво внимание да обръщаш на децата? (не ти конкретно, разбира се
) Уморен и от работа, и от къщи. Оправяне на легла и подреждане на стая е нещо, което не сме делегирали на чужди хора, че да остава у децата чувство на прислуга. Не могат да се включат в петте километра, защото са на училище и градина, и не е възможно. Но задължително ще са научени да имат достатъчно физическа активност.
Цитат
Както казва баща ми - пари не се изкарват с много работа
Пари може и да не се изкарват с много работа, но много пари се изкарват именно с това, много работа. Поне в "белите" държави и в "белите" компании. Много пари можеш и да изкараш и без много работа, но пак ще е с достатъчно много усилия, за да може правенето на много пари, да е постижимо за малцина.
Аз обаче не съм алчна. Цитат
Работата по 10+ часа също не я разбирам, животът минава толкова така бързо, че в крайна сметка не разбират нищо от него... Но съм говорила с такива кариеристи и открито си казват, че нарочно взимат повече работа, вместо да му викат децата на главата вкъщи или да са с жена/мъжа си. Затова тях не ги жаля, но за другите от семейството им едва ли е много приятно.
Моите познати кариеристи и на тях вкъщи не им се седи, защото светът им буквално е станал работата им. Тя им е на първо място, единственото поле на изява и единственото, което ги удовлетворява. Разбирам ги, това им е заниманието. И в комбинация получават и много пари.
Цитат
В крайна сметка всеки трябва да знае, че може да подреди живота си точно по неговите разбирания, независимо дали са жената пред печката, жената с кариера или др. среден вариант. Не да се води по градски легенди - мъжете са такива, жените онакива, и да седи във връзка, която не се я устройва или да се чуди как да го променя. Не става така
Това е и моето разбиране. Личната свобода да си такъв, какъвто си.
Аз живея само с детето и сме абсолютно сами.БНД не съществува,родителите ми починаха,а аз работя на открито по 8 часа права на крак..Няма дъжд,вятър,виелици,жеги...Навън си...Втора смяна ми е от 10 до 19,което значи,че излизам в 9.15, и се прибирам в 19.45...
Някакъв ад е и по отношение на контрола върху детето,и за домакинските дейности,а за уют пък да не говорим..
Тъжно ми е,обвинявам се,че допуснах малкия да расте така..
Който има възможност,да не се впряга много,времето за самия себе,времето с любимите хора..Това е най-ценното време в живота, голяма работа,че чинийте не са измити..
Някакъв ад е и по отношение на контрола върху детето,и за домакинските дейности,а за уют пък да не говорим..
Тъжно ми е,обвинявам се,че допуснах малкия да расте така..
Който има възможност,да не се впряга много,времето за самия себе,времето с любимите хора..Това е най-ценното време в живота, голяма работа,че чинийте не са измити..
За парите - часовете работа определят заплащането. Други хора за наполовина по-малко часове правят повече пари.
Така че съвсем реално е човек да работи нормални часове и да изкарва прилични пари. Милиардер няма да стане, но ще живее съвсем комфортно.
В крайна сметка какво значение има, че имат малко повече пари, при положение, че не могат да си хванат шапката днес и да кажат - ей сега 3 дни ще си почина на някое приятно място. Парите са сладки, когато можеш да ги похарчиш. Не да си затрупан с работа и да се чудиш как да отделиш време за отпуск.
Какво?
Дано нещата се подобрят и имаш повече време, за съжаление не винаги нещата зависят от нас, има моменти, в които човек трябва натисне малко повече за известно време, няма как...
Така че съвсем реално е човек да работи нормални часове и да изкарва прилични пари. Милиардер няма да стане, но ще живее съвсем комфортно.
В крайна сметка какво значение има, че имат малко повече пари, при положение, че не могат да си хванат шапката днес и да кажат - ей сега 3 дни ще си почина на някое приятно място. Парите са сладки, когато можеш да ги похарчиш. Не да си затрупан с работа и да се чудиш как да отделиш време за отпуск.
Какво?
Дано нещата се подобрят и имаш повече време, за съжаление не винаги нещата зависят от нас, има моменти, в които човек трябва натисне малко повече за известно време, няма как...
Аз пък работя минимум 10 часа дневно, като това време включва както работата ми по договор, така и частните ми проекти. Осъзнавам, че за това изборът е изцяло мой, но съм свикнала с високите доходи и ми е трудно да се откажа.
Проблемът е в това, че мъжът ми не желае външна помощ. Имали сме хиляди жестоки спорове по темата. За себе си предпочитам да се занимавам с работата, която ми доставя удовоствие, вместо да чистя прозорци и да гладя. И така, проблемът си виси неуреден години наред.
Поне за цялото това време, той се научи да поема част от дребните домакински неща, защото преди това, благодарение на маман, си беше типичния ... еми българин. Извинете.
Проблемът е в това, че мъжът ми не желае външна помощ. Имали сме хиляди жестоки спорове по темата. За себе си предпочитам да се занимавам с работата, която ми доставя удовоствие, вместо да чистя прозорци и да гладя. И така, проблемът си виси неуреден години наред.
Поне за цялото това време, той се научи да поема част от дребните домакински неща, защото преди това, благодарение на маман, си беше типичния ... еми българин. Извинете.