Трудно проговаряне - ТЕМА 20

Махнахме памперса точно на възрастта, на която е дъщеричката ти (две години и един или две години и два месеца). През нощта го будих в точно определен час и го слагах на гърнето и някак си бързо свикна и взе да става по часовник в определеното време. Гърнето плътно до кошарата с времето все по рядко ставаше, докато спря да става да пишка през нощта. Естествено търпях много критики как така съм будела детето, защото не било правилно. Ами при нас така стана и не виждам да  е травмиран от това, че съм го будила. Имаше няколко изпускания и това беше.
Научават, всяко по различен начин, но щом е разбрала смисъла, според мен, я приучи. Гледай гърнето да е на видно място, за да достига по-лесно до него без да е нужно да съобщава. Ти пак ще й казваш какво трябва да ти каже, но без да я натискаш задължително. Успех

Рибеното масло,което взех от хомеостаза е на капсули за баткото.Мнцо трудно му го давам,винаги с уговорки.Засега лятото го спрях,стои си в хладилника.Взех зелена енергия на аквасорс, не съм го дала още.
И ние сме на фаза слагане на гърне, с него сме из всички стаи,той казва пиш, но не винаги го прави в гърнето.Имахме случаи ,като го оставя без памперс върви и пикае навсякъде.

На 2,3 г. махнахме дневния памперс, около седмица имаше изпускания, след това много рядко се случваше. Нощния памперс го махна сам,2-3 месеца по-късно, отказа да спи с памперса, събуждаше се и го водехме в тоалетната, той предпочита на детската дъска, вместо на гърнето.

Благодаря за мненията. Значи купувам гащи и ще пробваме. За нощното ставане няма да има проблем, тя и без това ни придружава до wc като усети, че ставаме 
Иначе наистина откакто сочи с пръст, забелязвам голям напредък.
Сега се моля и чакам и сестра й да започне.

Иванкака, дневния и нощния едновременно ги махнахме. Аз мислех, че за нощния питаш. Сваляй памперса и по гащи да пишка на воля, гътнето винаги на линия, моята опика къщата за два дни и на третия зацепи, даже на парка пишка до едно дърво.

Моят тепърва се отучи от дневния, а е на две и седем месеца. Стана много лесно или поне доста по-лесно отколкото очаквах. Честно казано отлагах, понеже го подценявах, все си мислих, че не е готов, защото не говори почти, а разбира когато си иска, през останалото време му минава покрай ушите. В края на краищата свикна лесно и без проблеми. Не ми казва, когато му се ходи до тоалетна, но си му личи, започва да се пипа и да се стиска. Когато пишка в гърнето ми казва понякога "пиш", но когато му се пишка не ми съобщава. Сега, обаче, проблемът е, че иска да пишка само в гърнето. В това, точно това гърне  И навън имаме проблем, трябва да го нося с мен постоянно. Днес взех за проба едно преносимо гърне, води се за пътуване, обаче не иска и в него, стиска и това е. След яслата го водя в парка, там стиска и чак вкъщи пишка на гърнето. Отвреме навреме излизам с количката, за да мога да нося гърнето в багажника, но не мога постоянно и него да разнасям с мен. Дано се научи в това портативното, ще продължавам да опитвам с него.

Някой ходил ли е при детски невролог проф. Иванов в Пловдив? Питам, защото ми трябва телефон на който да се свържа за да запазя час. Преди време се опитвах да се свържа на един телефон, обаче за два месеца почти всеки ден обаждания, вдигна точно два пъти и двата пъти ми каза да се обадя след няколко дни да се разберем и пак не вдигаше след това.

Cyberspace, твоето момче ми напомни една случка от преди години. Стоя в една болница и си чакам реда, а до мен един татко с момченце на около 3 г. Детето каза на баща си, че му се пишка и човекът го поведе към WC. Но момчето започна настойчиво да иска  "гънето, гънето!".

Мили момичета, влизам за да дам малко кураж както на вас така и на себе си! Познавам едно детенце, което до 3г не говореше нищо освен "китайски" дори към майка си не се обръщаше със мамо, не бях ги вижадала точно 6 месеца и като ги видях за моя голяма радост детето беше проговорило с изречения, да не кажа че е и подминало връсниците си! Майката ми каза, че не го е водила никъде и не му е давала нищо (тя по принцип е супер спокойна) само ,че си ходи на градина! Знам, че може да не е при всички така, но мисълта ми е че явно 3тата година играе много важна роля в развитието на детето, трябва да вярваме в нашите деца и да не се отчайваме, защото и те го усещатат! Успех на всички дечица в проговарянето и много търпение за нас родителите!

Сайбърспейс, моят така пишкаше в кофичка детска пластмасова с която няколко месеца бяхме неразделни. И досега ме подиграват с тази кофичка нашите познати. Синът ми обаче не харесваше тесни тоалетни и шума от пускане на вода го ужасяваше. Нашата тоалетна е тотално клаустрофобична.... Еми мина се, трябва малко време..

    И аз го мъчих с кофичка, но от КМ без успех  Абе, ако трябва ще мъкна гърнето, аз толкова се радвам и гордея, че се отучи от памперса, че няма да ми е такъв проблем. Е, големичък е за количката, ама ще се жертвам да го извеждам с нея, за да мъкна и гърнето  Иначе веднага задобря, в началото пишкаше извън гърнето, уж стои на него, но като започне да пишка и ъгълът на струята се измества нагоре, обаче бързо се научи да го придържа и държи в гърнето. Като си го знам какъв е, това за него е достатъчно голям прогрес и няма да го мъча прав да го изпишквам засега. Ще помъча известно време с преносимото, ако не стане ще нося голямото.


    Наскоро се жалвах, че не иска да пие Брейн Бустъра. Сега да се похваля, че изпи едно шише без проблем, без тръшкане и плюене. Просто се започна едно умоляване и преследване с лъжицата, докато не го изпие. Като го изпие - бонбон. Не, че си пада по сладки неща по принцип, но му давах за да си оправи вкуса, защото явно вкуса му е проблема. Няколко дни баща му го преследва с лъжицата и двамата го умолявахме, та накрая се примири, че няма не искам, ще трябва да се пие.


    По повод това, което казва veselina8600,
да, аз също като се замисля имам наистина доста познати с късно проговорили дечица - след 3-3,5г., (май всички имаме такива примери наоколо за стимул) чиито родители категорично отказваха да чуят даже да им се намекне, че детето доста закъснява с говора и изведнъж, като с вълшебна пръчка децата проговаряха. Последно се сещам за пример с точно две дечица на мои познати. И двете са с година по-големи от моето и миналата година по това време, т.е. на възрастта на моето в момента, децата се държаха по същия начин като моя - изразяваха негативните си емоции с писъци и тръшкане и т.н., а сега към днешна дата са неузнаваеми. Едното говори изключително добре за възрастта си, на другото едва му се разбира, но щом проговориха се промениха изцяло. Успокоиха се, станаха по-щастливи и удовлетворени най-вероятно точно заради това, че вече могат да се изразяват и останалите да ги разбират. За жалост, обаче, не всички проговарят като с вълшебна пръчка. Имам друга приятелка, чието детенце е над четири и половина, без диагноза е, но все още не говори, въпреки помощта от специалисти от доста ранна възраст. Никога не знаем ще стане ли от самосебе си или не, затова още щом родителят почувства, че детето има проблем е добре да се посещава специалист. Не е хубаво да сме прекалено черногледи, винаги трябва да вярваме в децата си, но е несериозно да сме и прекалени оптимисти. И на мен все ми се опява за "комшийката", "братовчедката", "стринката" и т.н., чиито деца проговорили след три и аз едва ли не сега търся под вола теле и му диря зорлем проблеми, пък как го стресирам с логопеди и невролози    Не знам, един ден когато мине достатъчно време и погледна обективно, може и да дам правилна оценка трябвало ли е или не да го водя тук и там, но сега знам, че не мога да стоя безучастно и да чакам "вълшебните три". Всички, които са все още тук и чиито деца са над три, всъщност са минали през периода на голямото очакване на тези въпросни "вълшебни три", но не при всеки играе роля това. Дадох му почивка досега на моят, защото страшно много се беше стресирал при една невроложка в Пловдив от едно единствено посещение, но сега смятам, че е готов да отидем отново за мнение, затова търся и връзка с проф. Иванов. Да не говорим и аз самата как го преживях, направо се сринах, потънах в земята, чувствах се като най-скапания родител на тази земя и замалко ѝ повярвах, че детето е хванато от гората, полезно изкопаемо, непоправим случай и нищо не мога да направя за него, а вината е почти изцяло моя 

Три годинки беше повратна точка в развитието на моето дете, но наистина за съжаление не е задължително да е така, затова не трябва да лежим на тази кълка. Но в никакъв случай пък не трябва и да се отчайваме. Аз имам приятелка тук в Ирландия, детенцето е на 6, на 5 го диагностицираха с атипичен аутизъм и го записаха в училище за деца със специални нужди. Сега след 1 година и различни терапии, между които и барокамера, детето говори с цели изречения, дръпна страшно много и тази година не, но по следващата ще ходи на масово училище. А преди да го диагностицират майка му беше психясала от отчаяние. За една година нещата понякога коренно се променят, така че трябва да вярваме в децата си.

Киберспейс, аз точно така давам добавки, в едната ръка пипетата, в другата харибо мече и запипвам да я увещавам. Детето бръчи нос, но ги пие. Това обаче го правим от една година, на 2+ никога нямаше да проработи при моята щерка.
Иначе да ти кажа на годинка и половина мен така ме беше психясала тук ОБЩИНСКАТА МЕДИЦИНСКА СЕСТРА  която заяви, че не е нормално на тази възраст да не си подрежда играчките и да не разпознава цветовете. Истината е, че когато детето ти има изоставане в говора, каквото и да ти кажат или подметнат, винаги ти смачкват психиката. И аз минах през периода на дългото чакане, когато се будех през нощта и сън не ме хващаше. Имам си екстра от този период, клаустрофобични пристъпи на затворени тесни места.

Именно 
Аз да се оплача-понеже моят калпазан се научи сам да си пуска лаптопа, да сърфира и да си пуска каквото му душа сака ( и не само на бг )  и да иска да гледа постоянно (съответно се превъзбужда) и му го скрих .
Обаче ММ му дава телефоните си да играе  и пак се почна с тръшканията когато му ги взема. 
Не помагат залъгвания, ни говорене, нито наказания!
Вечер като трябва да лягаме се дере като магаре минимум половин час 
Говорих, обяснявам на ММ-обаче "какво толкова", "голяма работа" и не му дреме.
Че и аз излизам виновна и на мен вика малкият като се дере.
А детето гледа и после на мен тропа с крак и се отговаря, дори и след наказание.
И накрая аз излизам лошата, а ММ добрия.
 

Лъки, при нас майка ми ги върти тези номера. Тя живее близо до нас и кой знае колко не ми гледа детето. Като я вземе само за два часа обаче, на дъщеря ми й е пизволено всичко - телевизия, таблети, сладко на корем, пуканки, пълна анархия с една дума. Като я прибера у нас, цялата се тресе от превъзбуда, бузите зачервени, натъпкана със захар до козирката. За да имам два часа рахат, колкото да пусна прахосмукачка и да се изкъпя на спокойствие, после ми излиза през носа, защото са истерии за чудо и приказ. И най-много ме дразни майка ми с изявленията колко лесно било да се гледа това дете, какво толкова ми се тръшкало на мен, явно съм нямала подход    искам да ви кажа, че тя не я води никога на парк или някъде другаде, а я гледа предимно у тях пред телевизора. Така и аз мога да я гледам без проблем, всъщност така ще изгледам 3 деца.

Бабите ни поне са надалеч и като видях, че полза няма от тях сега гледам рядко да се виждаме, иначе с ММ е същата работа 
И му обяснявам, че така му вреди-не и не!
Аз съм лоша, защото тормозя детето. 
А за яденето да не говорим-знае, че вече млечни не му понасят и пак дудне кога щял да прояде 
Като се обърна само да шетам и го натъпкал с шоколад и бисквити!
Не знам вече какво да правя-как се учи дърто магаре на нови номера? 

Аз през учебната година рядко прибягвам до услугите на баба й, обаче лятото с тази ваканция нямам избор.
Виж мъжът ми ме слуша каквото кажа и преди да й даде да яде нещо винаги пита, когато я гледа той. Даже като кажа, че сутрин трябва да реди пъзели или да работят с пластелин, ми праща снимки да документира положението, че надуша ли, че е било седянка пред телевизора, лошо му се пише. Знам, че понякога съм много строга с нея, пък и с мъжа ми, но който не е имал инато и своенравно дете, той не знае през какво минавам. Малко да отпуснем нещата и става страшно. Трябва да се научат на правила, иначе ако на 4 не можем да ги овладеем, на 14 като ги затресе пуберетът, трябва да си режем вените.