Трудно проговаряне - ТЕМА 20

И аз мисля, че е рано за отговор на въпросът "защо". Трябва да е доста наясно с причинно-следствените връзки, за да му хрумне да ги търси.
Ако разбира въпросът "къде" /къде е зайчето, къде да ти обувките/, значи чува и осмисля информацията. Въпроси като "искаш ли...можеш ли..." , дори и "покажи как танцуваш" пак е показател, че те разбира.

Въпросът "защо" не се ли появява първо от самото дете? Иска нещо, казваш "не може", следва въпросът защооооо???? Батко ти е наказан - защоооо? Отговорът на "защо", всъщност, е най-трудната задача.
Има деца, които в един момент прекаляват със защо-тата, става като игра, даже не те чуват какво им отговаряш. Но определено е на по-късна възраст, не е на 3г 

Бенчолино, аз също правя много играчки на моята. В момента много играем с миниатюрни дрехи, изрязани от пяна, които уж перем в пералнята и после опъваме едно въже между два стола и ги простираме с миниатюрни щипки - упражняваме дрехите. Също от пяна и режа пица и я правим на парчета, слагаме праченца чушка, гъби, сирене, яйце. За съжаление обаче щерка ми въонще не обича да изрязва, да рисува, да лепи и т.н. Може би е още малка ли, не знам... Иначе играе с всичко, каквото й направя.

Въ , каква е тая пяна - казвай бързо .
Според мен рисуването, рязането е до интерес и до някъде страх, че не могат да се справят. Наблюдавах едно детенце, набор на моя, в абсолютната "норма", което не искаше да реже, защото не знаеше как, а не искаше да изглежда, че не разбира от нещо - характер човека, лидер.
Пробвай първо с късане на листи, после ги прегъвай, а тя да ги къса в прегъвката (става прав хубав отрязък), после с безопасна ножица и накрая с обикновена. Може и ножицата да и е неудобна, задължително ползвам такива, на които ушите са еднакви (стават и за левичари и за дясно ориентирани). Моят не обича да рисува много, много (ама то от мен, защото го бях наела в един период страшно много с това занимание) сега предпочита оцветяването (ама и него ще намрази...като гледам). Поощрявам го като му лепя творенията на хладилника, понякога той ме поощрява и слага моите  . Абе мъка си е, ама надявам се да успяваме (всички) да наваксаме. Не ми се мисли като дойде време за училище.... с тези изисквания как ще я караме

Ами при нас след интервенциите на ушите, когато всъщност и детето замлъкна почти всичко сме го "вливали" в главата и устата. Така се случи и със "Защо", аз обяснявам, той повторя. Докато един ден поради не възможността да излезем заради силно духащия вятър, съвсем не очаквано ме попита: "Защо духа вятъра?" - а аз не бях подготвена...

Благодаря ви за разясненията( най- вече на мандаринка), объркана съм понеже децата с които дружим, като че ли разбират много повече от колкото моят юнак, а са дори по-малки от него! Знам, че не трябва да го сравнявам, но все пак ....

Ето този материал му казват пяна. По лесно се реже от филца, а е в пъти по дебел и издръжлив от обикновената цветна хартия.
http://www.slanchogled.com/Product-Слънчоглед-лист-фоам-2-mm%2c-А4%2c-пакет-10-листа-от-един-цвят_5963.aspx
Идеи за игри черпим от нета, но онщо взето преглеждам шаблони за тихи книжки
https://www.google.ie/search?q=quiet+book&client=ms-android- … w=360&bih=560
Редакция: този материал го има в слънчоглед и му казват фоам. Два пъти поствам линка и не го публикува както трябва, съжалявам но съм от телефона.

Благодаря, вземаме такова от "Джъмбо", но не се бях заглеждала за наименованието му. За магазин ползвам рекламните брошури от хипермаркетите - вършат ми чудесна работа.

А аз искам да питам как се справяте със самото звучене на гласа - дребният говори на фалцет (а според възрастта му вече трябва да е минал в по-долни "тонове"). Правим различни дихателни упражнения. Не искам да му казвам, че не  е правилно да говори така, защото може да го върна назад.

Здравейте, едното ми дете е с температура и давам панадол, нурофен и тн. Имате ли представа дали мога да давам в същото време брейн бустер?
Тази сутрин не го дадох...

poppy-fairy, страхотни занимания предлагаш на детето! Знаете ли колко деца "в норма" имат нижда някой малко да ги ангажира с нещо подобно, да им покаже какво могат да изработят и сами...и колко безхаберни родители има.../знаете, де, въпросът е риторичен.../

Това все едно си го писала за моя син - напълно "в норма", даже стъпка напред. Но до ден днешен, ако нещо не го е пробвал и не знае дали "го може" - категорично отказва да пробва. То и това е проява на ниско самочувствие, не си вярва. За разлика от сестра си /продължавам да ги сравнявам двамата, колкото и да си налагам да не го правя, а е напълно пагубно за мен/, която вече е убедена, че не се справя с нищо  така че още нещо в списъка с несправяне...все тая.

За твое успокоение ще кажа, че първата стъпка в решаване на проблем е осмисляне на наличието на такъв. Изискванията са големи, учителите са напълно неподготвени да работят с по-различни деца, с различни подходи, децата и останалите родители са нетолерантни. Не искам да отчайвам никого, пиша, за да сте подготвени психичски, да сте заредени с търпение и да вдъхвате много увереност на децата си. Те правят своите стъпки напред, с тяхното си темпо. И сравнението трява да е с това, какво е било преди месеци, какво са постигнали, а не да се сравняват с Гошко и Иванчо на съседката. Те са нашите малки бойци и на тях също им е много трудно 
Ние сега борим аритметиката. Ще си позволя един съвет - развивайте логическото мислене, подготвяйте децата за математиката - имаме 2 книжки, дай да вземем още няколко, да ни станат повече. А, много книжки станаха, дай да оставим няколко, да ни станат по-малко. Много е важно да знаят смисъла на събиране и изваждане и на сравнението /3 е повече от 2/. Защото идва момента, в който трябва да се сблъска с графичното изобразяване на събиране, изваждане и сравнение /+ - < >/ и ако не е напълно ясно какъв е физическия смисъл - е още по-трудно да го обърне в графични символи.
Моята преди да тръгне на училище подреждаше масата, казвах й - слагай вилици. И тя отива, гребва и вади точно 4 вилици. Ако извадя от чекмеджето 3 и й ги подам - тя ги поглежда колебливо и отива да извади още една. Т.е. - преценява ги колко са и за мен всичко беше наред. Но когато се сблъска с "колко е 3+1" - пълна мъгла. Не може да пренесе визуалното - 3 вилици не стигат, трябва още една, за да станат 4, в цифри.

Мандаринка, точно на вълна елементарна.математика и логика сме. На мен това лято цел са ми числата до 5/визуално разпознаване, броене до 5 и от 5 до 1, мислех и да се мъчим да ги пишем, но май само ще минем с повтаряне с пръстчето на таблета, не иска да пише и не искам да я насилвам/. Играем на магазин и обикновено тя пазарува и аз казвам колко монетки струва нещото. Детето започна да схваща как да изброява внимателно монетите и какво изобразяват всъщност числата, защото досега ги знаеше папагалски да ги рецитира.

Друго нещо, на което фокусираме - четене на книжки. Тя не обича, трудно й е да следи историята и най-вече й е трудно да стои до мен мирна 15 минути. С триста зора усоявам да пробутам по една история на ден.

Третата ни скромна цел за лятото - игра на т.нар board games, подобни на Не се сърди човече. На моето дете му е трудно да изчаква своя ред, както му е трудно да схване правилата и логиката на игрите. Подбирам разни игри подходящи за нейната възраст.

Тук, както съм ви казвала, системата е различна и детето ако не е с диагноза, е почти невъзможно да се вреди за логопед следващите 6 месеца, така че нямам избор, трябва аз да работя с нея. От монтесори заниманията съм много доволна, но в момента са във ваканция и трябва да я занимавам лятото по цял ден с нещо, иначе ще виси на телевизора

Бенчолино, дъщеря ми нон стоп вика, тя не може да говори тихо. Правя й забележки постоянно, защото вече разбира и трябва да й го изкореня този навик. А вика, защото до скоро аз за да чува ясно и отчетливо какво говоря, боботех и сричкувах по цял ден у нас 

Мандаринка, за съжаление, илюзиите, че всичко ще е лесно отдавна съм си го избила от главата. Поради тази причина гледам да вървя с "учебния материал" една крачка на пред. От септември почвам материала за първи клас, за да може да го поосмисли (надявам се). Смята на пръсти, но според заплануваното ще почваме да го обличаме и с графичните символи. Това много му помага и във взаимоотношенията с госпожите в детската градина, защото като започнаха да им представят рисунки с пунктир, работни листи с чертички и подобни, той се справяше (поне за сега) много добре и те спокойни, защото покрива ДОИ, ама нали разбирате колко мъки у дома му коства това. Обаче пусто разказване по картинка (само казва какво има на нея и кой какво прави - подчертавам с помощни въпроси и изискване за изречение - последователност това е мъъъкааа).
Рoppy-fairy, борд игрите и ред дребния научи първо с мемори карти - най-интересно му беше и тебешири (правя чертичка на асфалта, после той, после аз и така). Има една игра "куцанка" (от нашо време) много е интересна му е интересна, а има числа, ред, подскоци - пробвай щом е подвижна може да и допадне.
 

Здравей, въпросът "защо" предполага отговор"защото", което е причинно-следствена връзка от много сложен порядък.Моят син е с дисфазия от смесен тип и този въпрос започна да го разбира и "отразява" на 7 години.Да не те отчайва, при вас може и по рано да се случи осмислянето. Моят опит сочи, че първо се започва с най елементарното откъм въпроси,които изискват отговори-да и не, в последствие започнах да въвеждам въпросите-кой,къде,как, като къде беше най труден за обяснение,поне за моя син.Но един по един, за да не се обърква детето.Когато задавах въпрос задължително давах отговора, за да осмисля детето готовите речеви конструкции. За съжаление, децата с разстройства на речта разбират и възпроизвеждат по трудно от т.нар."нормални", затова моят съвет е-не сравнявайте. Никога! Всяко дете има негов ритъм.Аз направих грешката да сравнявам, което в един момент ме доведе до пълно отчаяние, граничещо с тотално емоционално пропадане и мрачни мисли за битието на моята особа, което навреди както на мен,така и на детенцето ми. Светлина в тунела има. Моят син работи с логопед,психолог и ресурсен учител от 3,5 годишен, виждах как ножицата с връстниците се разтваря,все повече, и все повече с изминаване на годините....беше кошмарно да го гледам на 5г. как се мъчи с 9 думи, докато другите деца активно комуникира ха. ..и в един момент, на 7 години, бентът се строши и той буквално изля като потоп всичко научено с годините.За месеци наваксваше години.Изведнъж ножицата започна да се затваря.Научи се да чете и пише за 4 месеца,като в същото време и думите валяха като порой.Въпросът "защо" го учихме около три месеца,като винаги казвах "защото", накрая ме разбра.Сега активно го употребява. В речника му има думи като аргумент и аминокиселина...и това за дете,което преди 8 месеца крещеше и мучеше ,  с речник от 200 думи.
Много работа е рецептата,много,ама много.С години съм въртяла като латерна думички,фрази,изрази,пластелини, мозайки,картинки.Аз,логопеда,психолога,ресурсния в кооперация,накрая бента се отприщва.Точно в пика  на най върлото отчаяние.Ако някой ми беше казал,че 3,5 години трябваше да чакам,за да го видя наваксал..не знам как щях да реагирам.Пиша това,не за да ви отчайвам,а за да споделя опита си и да подчертая,че накрая усилията винаги се възнаграждаваТ.

Извинявайте, че така нахлух в темата,но ви чета от години,без да пиша. 

Имаме нужда да четем такива истории с положително развитие. Благодаря    Дано всички мами тук един ден се похвалят със същото.

Споделям казаното от Poppy-fairy. Благодаря и аз, Paprikaĺ

Здравейте майчета ! Има ли тук детенце с диагноза дислексия?Малкия го водя в момента на обследване  на Екзарх Йосиф 59  и психоложката предполага дислексия за това, че не говори с разбира.....Може ли на 3години или 4 да се говори за дислексия? Скоро ще получа епикриза но сега се образовам на тема алалия и дислексия 😀 Да видим още колко предположения ще има.Поздрави

Споменахте игра на "детски магазин" с пари и стоки. Може ли да ми препоръчате такава?
А с апраксия/диспраксията някой запознат ли е?