Публикувана: 12 май 2016, 16:04 ч.
Последно мнение: 26 май 2016, 16:44 ч.

Аватарни игри 22

31 358
743
1

Отговори

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какви комбинации и аватари се споменават в публикациите?
Какви са популярните теми за дискусия във форума?
Какви са някои от комбинациите, които участниците създадоха?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какви комбинации и аватари се споменават в публикациите?
  
  В публикациите се споменават различни комбинации и аватари, които участниците избират за играта. Някои от комбинациите включват арабска писменост, брайлова азбука, глаголица, кирилска азбука и други. Авторите на публикации са разнообразни като #bvlgari, Lovely, Didi, Bulgari, Esme и Tiffany.
- Какви са популярните теми за дискусия във форума?
  
  Темата на дискусията във форума е свързана с игра, в която участниците създават комбинации от аватари и подписи, вдъхновени от различни теми като писменост, приказки и други. Популярни теми в дискусиите на форума включват създаването на комбинации с герои от приказки, проблемите със сайтовете за качване на снимки, рождените дни и предстоящото тръгване на децата на ясла. Участниците споделят своите комбинации, поздрави за рожден ден и съвети за редактиране на снимки. Темите за разговор във форума включват споделяне на идеи за игри, писане на стихотворения, изпращане на поздравителни съобщения за рождени дни, предлагане на нови теми за игри и изразяване на благодарност между потребителите.
- Какви са някои от комбинациите, които участниците създадоха?
  
  Участниците създадоха различни комбинации като френска поща, френска пощенска картичка, глаголица, кирилица, приказки и други вдъхновени творения от различни теми.
- Как реагират участниците, след като победителите бъдат обявени?
- Какви теми обсъждат участниците във форума?

# 555 23 май 2016, 23:07 ч.

Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
Мнения: 13 178

Момичета не зачитайте моята комбинация Praynig

Пропуснала съм,че Тиф е с Пепеляшка и съм дублирала идеята.

# 556 23 май 2016, 23:11 ч.

in Wonderland
Мнения: 6 244

е, и аз и ВиПи сме с Алиса, какво от това?? Нищо де, и двете сте прекрасни Heart Eyes

# 557 23 май 2016, 23:21 ч.

in Wonderland
Мнения: 6 244

Момичета, по случай светлия празник утре, ви предизвиквам да споделите тук едно от любимите си български стихотворения.
Аз ще дам тон с едно мое, много любими и тематично стихотворение на Иван Вазов:

БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Пловдив, 1883

А най, най- любимото ми стихотворение е на Пенчо Славейков, винаги когато го чета и се просълзявам:

Скрит текст:

НЕРАЗДЕЛНИ

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.

Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина -

с шепота на плахи листи, шепот сладък и тъжовен:
"Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен.

Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето,
ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето!

И не грееше туй слънце от високо, от далеко -
грееше ме, гледаше ме от съседски двор напреко.

Гледаше ме сутрин, вечер Иво там от бели двори
и тъжовна аз го слушах, той да пее и говори:

"Първо либе, първа севдо, не копней, недей се вайка,
че каил за нас не стават моя татко, твойта майка.

Верни думи, верна обич, има ли за тях развала?
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла."

Думите му бяха сладки - бяха мъките горчиви -
писано било та ние да се не сбереме живи...

Привечер веднъж се връщах с бели менци от чешмата
и навалица заварих да се трупа от махлата,

тъкмо пред високи порти, там на Ивовите двори, -
"Клетника - дочух между им да се шушне и говори: -

право се убол в сърцето - ножчето му още тамо!"
Аз изтръпнах и изпуснах бели медници от рамо.

През навалицата виком полетях и се промъкнах,
видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах

остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го,
върху Ива мъртва паднах и в прегръдки си обвих го...

Нек' сега ни се нарадват, мене майка, нему татко:
мъртви ние пак се любим и смъртта за нас е сладка!

Не в черковний двор зариха на любовта двете жъртви -
тамо ровят само тия, дето истински са мъртви -

а погребаха ни тука, на брегът край таз долина...
Той израстна кичест Явор, а до него аз Калина; -

той ме е прегърнал с клони, аз съм в него вейки свряла,
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла..."

Дълго аз стоях и слушах, там под сянката унесен,
и това що чух, изпях го в тази моя тъжна песен./spoiler]

# 558 23 май 2016, 23:27 ч.

Мнения: 4 255

Когато се съберат достатъчно комбинации, тогава ще пусна общия пост. Няма да върна никой желаещ да се включи. Забравете, че съм дала срок. Беше просто начин за мотивация Mr. Green

Захарче, по тази логика трябва да изключим и други участнички. Има 2 Пепеляшки, 2 Алиса, 2 Спящи Красавици.. Не се притеснявай! Няма правило да не повтаряме идеи Hug

Акаша - 5т.
Есме - 4т.
Тифани - 3т.
Грийни - 2т.
Крамел - 1т.

Приз за Диди bouquet

# 559 23 май 2016, 23:33 ч.

Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
Мнения: 13 178

Правило специално в тази тема имаш.Карина помоли да са различни героите които се представят.И не е честно спрямо Тифани.Извинявай Тиф заплес съм признавам Blush

# 560 23 май 2016, 23:35 ч.

Мнения: 5 128

Захарче, това беше пожелателно, важното е всеки да играе с това, което му е на сърце по темата Peace

Не се притеснявай изобщо Hug

# 561 23 май 2016, 23:49 ч.

София
Мнения: 5 337

Цитат на: ~ Dee_Dee ~ в пн, 23 май 2016, 23:21

Момичета, по случай светлия празник утре, ви предизвиквам да споделите тук едно от любимите си български стихотворения.

Чудесна идея, Диди!
Аз съм влюбена във Вапцаров и му знам голяма част от произведенията наизуст, затова пускам най-най-най-любимото си българско стихотворение:

Скрит текст:

ВЯРА

Ето – аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.

С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! –
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!

Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
"Как, искаш ли час да живееш?"
Веднага ще кресна:
"Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!"

За него – Живота –
направил бих всичко. –
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.

Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.

Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? –
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.

Какво ще остане
от мене тогава? –
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право –
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.

Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?

А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! – Не струва! –
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

И, тъй като ти си пуснала две, пускам и второто си любимо българско стихотворение - този път, от Миряна Башева:

Скрит текст:

ЛЮБОВ

Когато вече няма да те има
във вид, така удобен за любов -
ще отпечатат черното ти име
на белия тържествен послеслов...
Отдолу с едър шрифт ще се разпишат
десетки равнодушни имена.
Под тях (по-дребно) - и жена ти (бившата);
под нея - и по-бившата жена;
и тъй нататък... Седем-осем души
(от най-долуподписаните там)
ще седнат в клуба. Ще мълчат. Ще пушат.
И ще поливат с вино пепелта.
И някой, който те е мразил приживе,
ще се кълне в любов към твоя прах.
А някой, който и не те е виждал,
ще викне: "Как, бе?! Вчера го видях!"
И някой стар и предан съслужител
на всички ще раздава черен креп...
У вас ще плачат и ще варят жито.

И
само
аз
ще бъда
още
с теб.
Ще бъда с теб!
Сред тайнствения шепот
на докторско-латински диалект.
Край санитаря, който пуши в шепа
и чака да докарат нов ковчег.
За мене чакането свърши вчера.
Затуй не чувам и не ме боли,
когато тъй обичания череп
пробиват с най-дебелите игли.
Затуй не виждам нито тоя скалпел,
под който кръв отдавна не шурти,
ни тая ледено-студена талпа,
която уж си - ти... Нима си ти?!
Това си ТИ...
Добре, де - нищо ново.
И жив съм те целувала - студен! -

Сега поне не си съвсем виновен;
не знаеш ТИ какво ми е на МЕН -
и слава богу! Аз дори се кръстя -
от атавизъм, не че има бог...
Уж коленича, а - стоя на пръсти,
за да те стигна... Колко си висок!
И както много, много много пъти -
ДУША В ДУШАТА - те целувам пак...
Изтръгват ме със сила от трупа ти.

И чувам през мъгла от амоняк:
"Ценим високо силните ви чувства.
Но тук се искат нерви на стоик!
И затова ви молим да напуснете -
най-страшното тепърва предстои...
Върви си!
Чуваш ли!
Тук аз нареждам!
И без това съм доста угнетен...
Ах - тоя - твоят!... Беше безнадежден.
Вертебро-базиларен инцидент."

"Аз, докторче, съм цялата - спокойствие.
Но мога и да откача така,
че цялото ти вертебрално войнство
не може да те вдигне на крака!
Познаваме се... хич не ме закачай;
не ме плаши с най-страшните неща.
Те вече минаха през мен. Така че -
прави, каквото още имаш там..."

Дали, че докторът е стар приятел
(нали и той е малко некрофил) -
но аз стоя отново до главата ти...
(Като във български игрален филм.)
И гледам как най-страшното се случва -
разрязват те... при пълна тишина...
(Това е вече филм на Бертолучи.)
Костта е тънка - като на жена.
(И кожата ти беше като костите!
И вечно се раздираше - до кръв -
от прекалена нежност; от недостиг
на нежност... Е, не беше ли такъв?)

А... Докторите вече те отвориха!
Сега оголват мозъчния ствол...
Като корона
на огромен орех
аз виждам
сивото ти вещество!

Аз виждам чудо, за което никой
не можеше да ме предизвести...
От тая крехка тъкан е пониквал
безкраен космос... Е - това си ти!
Безкраен космос. И безкрайно малък...
Но той до молекула е побрал
и звездния, и хорския наваляк;
и корените в земните недра;
безумието: "Вие или ние?!" -
с кръвта, която тече и тече;
надеждата в летящите чинии
с невинното зелено човече;
и тая вечна вяра - че сме вечни! -
разгаряна в любовния екстаз
на всичко живо - и живяло вече -
и станало на прах...
And all that jazz.

Къде са те сега?
Къде потъват
угасналите в буря светове?
Дали съвпада пътят към отвъдното
със тоя, който тук ни е довел?
Къде отиваме? Защо? За дълго ли?
Или е само за милион плюс хикс
години, след което като гълъби
се връщаме под старите стрехи?
Да!
Виждам всичко, що е излетяло
по тоя път: натам - насам - натам...
И жалко, че сегашното ми тяло
е тежичко за тая красота.
Аз виждам как летим!
Ах, няма начин
пробудената памет да греши -
познавам тия полети безбрачни
на мъничките бъдещи души...

Аз виждам и смъртта:
Като утроба -
там зреем. Ден след ден.
И ген след ген,
докато в своя образ и подобие
отново ще се възпроизведем!

Аз виждам -
бурно клетъчно делене -
полу-кошмар, наполовина - стих,
и - някогашният ни дъх последен
се слива с първия ни вик...
Mehr Licht!

Изгрял е ден, какъвто рядко има -
невероятно слънчев и зелен...
Седим си с него двама най-интимно -
денят и аз. Па нека ни е зле!
Седим си тъй, почти додето мръкне
и стане време той да си върви.
След него с писък литват двама
щъркели.
Подире им със двойно силен вик
подскачат до небето разни жаби
и скакалци. Свещена простота!...
А може просто да се размножават
невинните зелени божества?...
Гадини, твари, бръмбари, добичета,
маймуни, риби, паяци, орли -
човек не може
да не ви обича!
Не бива
да не ви боготвори.

О, китове, избити в океана,
о, лъвове, разстреляни на лов -
приемате ли своя цар неканен,
ако царува с почит и любов?
О, семена и спори вездесъщи,
и вие, инфузории безчет,
помагайте му - вечно да се връща
от хаоса - за да му слага ред!
Да бъде член на вашто съзаклятие,
да мине всички форми на белтък
и пак да зацарува на земята,
отново сключил шеметния кръг.
(То... някои царе са чисто голи...
като парче одялано дърво...
Е - всяка жаба да си знае гьола!
За недостойни - няма втор живот.)

А ти?
За теб ще има ли, любими?
Любим - и любил - влюбен - и влюбчив,
и цял - любов... За теб, в чието име
с камбанен звън съдбата ми звучи?
Да. Да! Че ако ти не си достоен
да бъдеш абсолютно опростен,
и пак да се родиш - тогава - кой е?
И има ли достойни въобще?!?
Не казвам, че си бил богоподобен.
Не казвам, че си бил благочестив...
Напротив - казвам (с много, много обич]
- ех, имаше си недобри черти...
Една добра на лоши сто да смятам -
пак взимам и едната, и стоте!
Обикнах и приех дори смъртта ти,
тъй както всяка друга част от теб!

И после... Знаеш по-добре от мене...
И аз ще легна тука - някой ден.
А после? Мога ли да се зачена,
ако не знам, че вече си роден?
Аз вярвам - ти отново ще поникнеш!
От кал... от прах... от кости...
Вярвам! Знам.
И цялата Вселена ще извика:
"Добре дошъл, Адам!
Cherchez la femme!"

Ще бъде ден, каквито рядко има -
горещ, ала прохладен летен ден...
Начален ден на вечно слънчев климат,
известен още в древния Едем.
И не под ябълка, ами под орех
до теб за пръв път - пак - ще се допра.
И мигом от короната до корена
ще мине ток в жадуващата пръст.
Ще падне гръм. Ще трябва да се скрием
един във друг от дяволския дъжд.
И ти, попаднал в родните стихии,
ме правиш луда, както неведнъж...
Лъготиш: "Ама ние май се знаем?
Аз, санким, съм ви виждал и преди..."
Ах, мое скъпо дребно изкопаемо,
ти сам не знаеш колко си правдив!
И тъй нататък... Старата история:
душите се надушват с жаден нос
и под носа на бдителния орех
от две тела ще станем пак едно!
А засега...
Пази се - долу, в твойта
най-дълга зима. И бъди готов!
Не ме забравяй. Чакай ме! Ще дойда
във вид
отново
годен
за любов.

# 562 24 май 2016, 00:46 ч.

Вестерос
Мнения: 39 263

Захарче спокойно, както казах няма проблем Hug

Ох аз едно стихотворение не мога да си харесам, има толкова много любими, ама много наистина. Blush

   КОГАТО СИ НА ДЪНОТО

   Когато си на дъното на пъкъла
   Когато си най тъжен и злочест
   От парещите въглени на мъката
   Си направи сам стълба и излез
   Светът когато мръкне пред очите ти
   И притъмнява в тези две очи
   Сам слънце си създай и от лъчите
   Създай си стълба и по нея се качи
   Когато от безпътица премазан си
   И си зазидан в четири стени
   От всички свои пътища премазани
   Нов път си направи и сам тръгни
   Трънлив и зъл е на живота ребуса
   На кръст разпъва нашите души
   Загубил всичко, не загубвай себе си
   Единствено така ще го решиш

Д,Дамянов

Прощално

   На жена ми

Понякога ще идвам във съня ти

като нечакан и неискан гостенин.

Не ме оставяй ти отвън на пътя –

вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,

ще вперя поглед в мрака да те видя.

Когато се наситя да те гледам –

ще те целуна и ще си отида.

Н.Вапцаров

Утре ще препиша още едно от една книжка

# 563 24 май 2016, 00:53 ч.

SF
Мнения: 25 045

5 точки за Дар
4 точки за Сисето
3 точки за Caramell
2 точки за VIP
1 точка за Tiffany

Приз за Акаша и DeeDee.

# 564 24 май 2016, 07:52 ч.

Мнения: 1 904

Честит празник, мили момичета! Науката е слънце!

И моето подреждане:
5 т. Esmee
4 т. Акаша
3 т. sise_to
2 т. green eyes
1 т. Карина
Приз за Orlean Angel

# 565 24 май 2016, 08:18 ч.

Whatever our souls are made of, his and mine are the same.
Мнения: 2 386

Добро утро и честит празник,момичета! bouquet

Гласувам:

5т - Карамел
4т - Карина
3т - Тифани
2т - Дар
1т - Вип

Приз за Orlean Angel bouquet

# 566 24 май 2016, 09:00 ч.

Ако ви трябвам, да знаете, че съм на същото място, където бях и когато не ви трябвах.....
Мнения: 13 178

Добро утро момичето Hug

Чести празник!
Снощи забравих да пиша,че Диди даде страотна идея.Едно от любимитеми стихотворения вече го има тук.Затова ще напиа едно от многото други.

СРЕЩА

Дамян Дамянов

С тебе ни събра случайността,
А можеше нима да се разминем ?
От пътища кръстосан е света
и всеки път е дълъг със години.
Ти щеше да останеш непознат,
аз нямаше да знам, че съществуваш,
аз нямаше да чувствам топлината
на устните, които ме целуваха.
Аз нямаше да стискам твойте длани
да пия от очите ти успокоени.
О, това не можеше да стане
виновникът е нашето рождение.
С тебе ни събра случайността
един на друг сме били просто нужни
и сме се търсили, събра ни любовта,
защото не можеше да бъдем чужди.

# 567 24 май 2016, 09:13 ч.

SF
Мнения: 25 045

Здравейте и честит най-български празник!

Прощално
***
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неканен гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.

Ще вляза тихо, кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

Последна редакция: вт, 24 май 2016, 15:05 от Esmee

# 568 24 май 2016, 09:28 ч.

in Wonderland
Мнения: 6 244

Добро утро!!!!

С пожелание за повече книги и по-малко телевизия!!! Честит празник, любители на буквите!

Благодаря на всички, споделили любим стих, особено ми е приятно днес да прочета всеки един от тях Peace

# 569 24 май 2016, 09:30 ч.

Мнения: 4 255

Честит празник, момичета! Аз имам много любими стихотворения, но ще споделя първото, което ми стана любимо.

Юноша

Аз не зная защо съм на тоз свят роден,
не попитах защо ще умра,
тук дойдох запленен и от сивия ден,
и от цветната майска зора.

Поздравих пролетта, поздравих младостта
и възторжен разтворих очи,
за да срещна Живота по друм от цветя
в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,
не поръси ме ябълков цвят:
пред раззинали бездни до черни стени
окова ме злодей непознат.

И през облаци злоба и демонска стръв
черна сянка съзрях да пълзи —
златолюспест гигант се изправи сред кръв,
сред морета от кръв и сълзи.

В полумрака видях изтерзани лица,
вред зачух плачове като в сън
и жестока закана на гневни сърца
се преплете с оковния звън.

Аз познах свойте братя във робски керван,
угнетени от Златний телец;
и човешкия Дух — обруган, окован,
аз го зърнах под трънен венец.

И настръхнал от мрака на тази земя,
закопнях, запламтях и зова:
— Ах, блеснете, пожари, сред ледна тъма!
Загърмете, железни слова!

Нека пламне земята за пир непознат,
нека гръм да трещи, да руши!
Барикаден пожар върху робския свят!
Ураган, ураган от души!…

И тогава — залюбен в тълпите, пленен
от лъчите на нова зора, —
без да питам защо съм на тоз свят роден,
аз ще знам за какво да умра.

Христо Смирненски

Препоръчани теми

COVID-19 (COrona VIrus Disease-2019) Тема - 2

🌹 ЕРГЕНЪТ 🌹 - Сезон 3, Тема 8

GoT 34 ПОСЛЕДЕН СЕЗОН - Нищо не е вечно

Августовски бебчета 2018 тема 3

737
Родени 2018 г.

Причина:

Причина: