Многодетни мами - тема № 66

Все пак, да не савняваме ябълки с мандарини. Сигурна съм, че ситуацията в чужбина е съвсем различна отколкото тук. Тук семейства като нашите по-често са принудени да минават на режим „bare survival“. Защо трябва да ме е срам, че не мога да си позволя да отделя време и ср-ва за допълнителни занимания? В чужбина тези неща са уредени съвсем по различен начин, но тук, тук всеки се спасява поединично.

Точно в тази връзка исках да ви питам нещо, но не знам как да го формулирам, за да не бъда разбрана погрешно. Искаше ми се да споделите, ако не е прекалено, мислите си относно това, какво според вас е необходимо да осигурим на децата си, на всяко поотделно и на всички заедно, от гледна точка на материалния план, защото иначе ще го ударим на философски размисли и страсти.

Въпросът го задавам по повод изразените желания на мнозина за още едно дете, а и защото нас често ни обвиняват (и съответно лъв ми се самообвинява), че не можем да осигурим достатъчно на трите си деца. Та, в тоя ред на мисли, исках да разбера вие какво им осигурявате и какво мислите, че би трябвало като минимум и т.н.

Весела Коледа на всички! И светли празници по-натам, ако няма активност в темата!

Мяуче при нас не е финансов проблема за четвърто дете, просто таткото смята, че трите са ни достатъчни, а и тъкмо са пораснали, затова не мога да се включа точно по зададеният въпрос.
Все пак за мен минимума е да са нахранени и облечени, но и най-вече да се чувстват желани и обичани в семейството. Без допълнителни занимания и всякакви модерни джаджи със сигурност голяма част от нас,(аз лично) сме се справили и не това е най-важното нещо, което би повлияло на моето решение за повече деца. Разбира се един минимум е необходим за да може и самите родители да не са изнервени и да бъдат спокойни.
В нашето семейство мисля, че им осигуряваме всичко, което им е нужно чисто материално, проблема ми е достатъчно свободно време за тях.

Мислила съм си да си остана вкъщи и да не работя, бихме се справяли и по този начин, но така или иначе те са целодневно на училище и това няма да промени особено нещата.
Все пак смятам, че това е едно от основните неща на които ще наблегна следващата година, повече занимания заедно с тях и прекарано заедно време . Това, че не карам кола също ме ограничава значително и когато поради някаква причина мъжът ми не е тук, ходенето до училище и работа е по-трудно и допълнителните занимания почти изцяло отпадат. А те обичат да ходят на тях и са разочаровани, когато ги пропускат. Все пак смятам, че не е нужно всичко да е само розово и няма лошо да разберат, че не винаги всичко става както те искат.
А един опреснителен курс  и престрашаване да карам в София са целта ми за следващата година.

И една почерпка от мен за днешният ден  
Както и две снимки, преди десет години и сега  

Ами моите деца са малки и не знам колко адекватно мисля по този въпрос. Предполагам, че по-големите деца, изискват по-големи разходи, с които още не сме се срещали и не съм напълно обективна. На този етап-с две градинчета и едногодишно няма кой знае какви прищевки и планове за изпълнение. Пред нас като семейство обаче стои огромният въпрос, че живеем под наем и дори не сме почнали да търсим жилище. Наскоро си взехме кола, която не е кой знае какво и пак глътна едни десет хил. изведнъж, та взимахме малка чадт на заем... Върнахме я де.. Сега уж интензивно трябва даспестяваме за къща(това ни е мечтата) 

Ако прескочим факта, че нямаме собствен дом, всичките ни ежедневни нужди са задоволени. Дори си позволяваме глезотии като фотосесия веднъж годишно, да речем(която не беше мн евтина, понеже взехме много снимки)
За децата гледам да не се изхвърлям,примерно, обувките им да са около 20-30лв макс, не маркови. Не знам дали е супер важно като тръгнат на у-ще да са с маркови маратонки.. Ще ми се свиди да дам 100лв и нагоре за обувки. (аз за мене си също не давам)За дрехите същото. За играчки... тъй като в момента са зарити с неща, това направо няма да коментирам, те просто нямат нужда от нищо...
Телефонената мания в училищата мн ме дразни и се надявам да не купувам на детето си по-луксозен тел от моя(аз съм с най-обикновен, не смарт, имам си таблет за нета)

За курсове, музика, спорт бих давала до колкото мога,смятам че трябва да има подобни странични дейности.В малкото градче обаче такива неща са малко на брой и съответно по-евтини. Да речем, тенисът на малкия беше три пъти седмично и максималната сума, която плащах беше около 30лв.Вярно,че беше в група, а не индивидуални уроци, новсе пак един час занимавка. На пиано пък ходеше за 5лв-30мин,което според мен е скъпо, но бих ги давала, ако му се ходи. Като гледам ние основно за баткото се харчим, все едно сме само с едно . Липсата на време е винаги голям проблем, но това си е нормално.

Аз преди време бъзиках мм-Ще ги направим децата, а ти ще имаш ли пари да ги гледаш? - та той се справя засега, а аз от 5г и нещо съм в майчинство, добре, че все пак и от там един доход. . За мен това е било много важно винаги-да съм достатъчно свободна и финансово спокойна. Без луксове, като пътуване в Дубай например:-) или почивка в пет звезден хотел. Не сме богати, но и не сме разделени като все повече семейства-жената в Бг при децата, мъжът в ЕС на гурбет(и накрая всички навън.. - не ги обвинявам хората, напротив) . Това е ужасно за мен. Така че съм доволна. В провинцията е страшно... безпаричие. Ниско заплащане, ниска покупателна способност. Цялата среда е бедна и много хора в действителност нямат финанси за повече от едно дете.. Което е подтискащо.

Завиждам на хората в чужбина, че децата им имат много по-лесен достъп от нашите до музикални уроци. Едно време в града ми имаше много школи, пиано, китара, пеене. може би защото бях в училише с изкуства(е, аз бях с рисуване), но имаше концерти, изяви. Сега сякаш са много по-малко желаещите. А това е култура, която възпитава добър музикален вкус.. а оттам и естетика и отношение към света изобщо..

Айла, честит ти рожден ден!  Много сте хубави и ти и момичетата ти, да сте живи и здрави! 

Аз никога не съм била привърженик на това децата да са ангажирани 24/7 и да не могат въздух да поемат. След като са готови с подготовката на уроците за следващия ден, имат час-два да полежат по дивани/легла, да четат, разглеждат книги/списания. Игрите на екран са през почивните дни, телевизия - след вечеря. Батковците ходят на футбол 2 пъти седмично (третата тренировка я пропускам умишлено). През декември, януари и февруари не тренират. Тренировките се провеждат на открито и -5℃ са ми в повече за ритане. Според времето през март подновяват. През лятото са основно на морето - тренировки са лежане/въргаляне в пясъка, плуване, събиране на миди, копаене в пясъка.
Малката още не посещава никакви тренировки, вкъщи усилено тренира "Как да дразня някой батко". Много е добра.

На въпроса " Какво трябва да осигурим на гарджетата?" отговарям:
1. Храна и дом.
2. Минимум 9-10 часа сън.
3. Добро възпитание.
4. Адекватни дрехи.
5. Образование.
Следващите точки са въпрос на лична преценка, възможности (материални и физически) и желание.
6. Дом/ове, които да ползват след смъртта на родителите.
7. Пари и ценности.

Ако сме покрили точки 3 и 5, с малко повече късмет и усилия децата ще успеят.

Честито Рождество Христово на всички!
Бъдете здрави, мир и обич да има в домовете!

Весела Коледа на всички вас и семействата ви!  

Мяуче, не знам колко е различна ситуацията за гледане на деца в моята чужбина (Англия) и в България. Не съм имала деца докато живеех в България, и отдавна почти 20г не живея там. Аз споделям как е тук и предполагам, че и в България родителите гледат децата си, те ходят на училище/детска градина и тн. Наистина тук повече родители имат 3 деца, в сравнение с България.

За мен материално ми е важно да осигурим на децата ни:
Храна; дом, като всяко дете да си има собствена стая (това е културна особеност тук); образоване; спорт (какъвто искат но по  2-3 пъти в седмицата да ходят);  музикален инструмент; уроци по плуване и ски, докато се научат. Последните, защото с мъжа ми обичаме и децата щат не щат ще се присъединяват към нас, докато отраснат. За спорта също така ние сме отрастнали, спорта учи на дисциплина, отговорност и още много неща. Мобилни телефони/таблети/компютри за деца под 12г не купувам; достъп до каквито и да били екрани/телевизор/интернет е позволен вкъщи само за 1 час привечер.

Друго семейство може да си имат различни приоритети, както Gwen писа осигуряване на жилища за пълнолетни млади хора. Това на нас не ни е в мирогледа, а и по силите.

Аз ще се радвам, ако успеем да отгледам здрави и мислещи хора, с добро и адекватно образование.
Повече не ми трябва, но не и никак малко, ако се замислиш.

В момента ходят на допълнителни занимания, но ако не мога да си позволя, няма да ходят. В училището има занимания на не лоши цени.

За следващото дете, аз много искам, но си давам сметка, че това ще означава по-малко внимание за другите деца, а те си искат своето.

Честито Рождество/ Весела Коледа! Желая ви много здраве, любов и спокойствие в домовете ви!

Доволна съм от празниците. Най-сетне се наспах и помързелувах вкъщи. Понеже до последно работих преди Бъдни вечер, предварително се отказах от състезанието със сармите и прочее традиционни гозби. Приоритет беше чистенето, защото последната седмица вкъщи беше станало страшно. Питката поръчах от близката фурна, постните манджи - от едно ресторантче, където често хапваме. Тъй де, то в това няма много за хвалене, но нарочно го споделям за успокоение, ако още някой е изпаднал в подобно положение.

Дядо Коледа се представи добре, всички си харесаха подаръците. Галя получи фризьорско студио на Play Go ( с пластилин), докторски комплект и настолна игра "Мумия". Предварително беше отбелязала близо 42 неща на каталога на Хиполенд и точно преди празника го загубихме някъде из къщи, та Дядо Коледа трябваше да пазарува по памет.

Аз си самоподарих новото издание на приказките на Братя Грим в оригиналния вариант, за голямата ми дъщеря също бях избрала книга, защото тя страшно много чете, голяма хубава тетрадка с твърди корици ( май ще си води нещо като дневник ) и коледни чорапи ( на тях сякаш най-много се зарадва). Мъжът ми се сдоби с нов Киндъл, че счупихме стария, без да искаме. Синът ми предвидливо си поиска палто и парички за разни екстри в игрите, на които играе.
 
Мяуче, на въпроса ти за материалните приоритети:

1. Храна и нормални битови условия, което ще рече за всеки да има кътче къде да спи, да учи и да работи. По-конкретна от това не мога да бъда, защото всеки разбира добрите битови условия по различен начин, но определено не е задължително семейството да има къща или огромен апартамент.

2. Дрехи и обувки
3. Здравно обслужване и лекарства
4. Образование, което включва и разходи за учебници, помагала, училищни аксесоари.
5. Книги и достъп до култура - купуване на книги, достъп до обществена библиотека, посещения на концерти и театър.
6. Физическа активност, която не е задължително под формата на организиран спорт, а най-вече възможност за игри на открито, излети в планината, отдих на море.

В графата "Силно пожелателни", но не задължителни, слагам също спорта и допълнителните занимания.

Бихме помогнали, ако можехме, за самостоятелни жилища по-нататък. Като младо семейство родителите на мъжа ми ни купиха апартамента, в който живеем и досега, и признавам, че помощта беше огромна. Работим на пълен работен ден от 24- годишни, не сме лежали да мързелуваме, но като си представя какъв разход е наемът или да вземеш кредит за жилище....с нашите неголеми заплати щеше да ни е много трудно. Но това в никакъв случай не е условие. Който има възможност, помага, който няма - децата ще работят, ще се издържат сами, все някак ще се справят.

Момичета, почерпете се за мое здраве, днес ставам на 31 

Имах идея да идем през деня на разходка, да заведем децата на някой детски център или сладкарница, обсче се оказа, че и двамата с мм сме много изморени и не ни се ходи никъде.
Така, че си направих тортичка-мус вкъщи и сега я чакам да стегне, че да я хапнем.
Мъжа ми, пък нещо съвсем се разкисна, някаква настинка май се опитва да го матира, ама ще видим.

В този ред на мисли, човек трябва да е доволен от нещата, които има и най-вече, да е благодарен за семейството и здравето си, всичко друго се нарежда и подрежда и не трябва да се впрягаме твърде много в материалните си желания  

Та за повода си пожелавам здраве, а също и на вас и семействата ви, другото ще се нареди! 

Весели празници на всички, исках да пиша преди няколко дена, но не остана време.

И аз мисля, че не е задължително да осигурим децата си домове, в които те да свият гнездо. Просто няма смисъл да се купува нещо предварително, докато са още малки, защото няма как да предвидиш като пораснат къде ще решат да живеят. Някои избират друг град, други-чужбина, трети се местят постоянно. Абсолютният минимум е да са облечени, нахранени и да имат покрив над главите си, сега, докато са малки. Следващата стъпка е възпитанието и образованието. Те си вървят ръка за ръка. А когато са вече по-големи(защото моите са още малки, само баткото е ученик и то за първа година), горе долу от пубертета нататък - напътствия и подкрепа, когато имат нужда. Любовта не я споменавам, тя се подразбира, че я има винаги и е я има дори, когато ние сме на по 70г, а те на по 40-50г. Пък и тя не е материална...

Книгите са ми отделна и любима тема. Към тях имам такава слабост, че направо си граничи с наркомания... С дрехите пък изобщо не наблягам на модерното, както и с разните там все по-нови устройства. Не бързам да се оборудваме с нови и модерни джаджи, че само разправии ще има за счупени неща.

pum_pall, честит рожден ден! Ние с теб май сме набори  Аз на 17-ти навърших 31г. Дърто магаре станах и пак ми избива на игри с децата. Хич не се чувствам като сериозен и "тежък" възрастен човек.

Емелче, ЧРД и на теб!   Да си жива и здрава! Шшш, няма да се обиждаме ся, може и да сме магарици, ама що пък дърти хихи, нали на 30животът тепърва започвал   Ако съдя по всекидневната ми заетост, моят дори още не е започнал даже

Аз не смятам, че родитешите са задължени да купуват на децата си апартаменти(както и моите не са се засилили, но са ми дали ваичко необходимо, за да си купя сама-образование и култура) Ако имам възможност бих помогнала и в това на децата си, най-вече като се съберат с половинките си да не живеят при мен, ами отделно от дъртони, че другото си е мъчение..

Честито Рождество - здрави да бъдат всички и малки и големи  

Здрави да сте, декемврийски рожденици!

Emel, на Коледа навърших 40 По-"дърто" магаре съм Но и аз така като теб, забавленията едва сега започват

За осигуряване на минимум - покрив над главата, практични и удобни дрехи и обувки,  качествена храна и здравеопазване ... и гледаме да осигурим възпитанието и образованието (вкл. и спортуването) както го намираме за правилно и по интересите (а понякога и не съвсем - пр. средната има уроци по пиано ... музикант няма да я правим, но смятаме, че е добре да има и тази гледна точка към музиката) на децата За сега се справяме без излишности

Честита Коледа и честити рождени дни на младите 31-годишни момичета, както и на нетолкова младите 40-годишни дами . Бъдете здрави, щастливи, вдъхновени и винаги, без изключение, доволни и несъжаляващи за нищо, понеже, както добре знаем, това е животът.

Аз в края на септември тази година навърших 41 и не мога да се похваля с особена енергия и жизненост, но съм си такава по принцип, леко флегматична и съзерцателна (притежавам темперамент на меланхолик). Просто още не мога да се приема и все се напъвам да бъда каквато не съм - голяма грешка.

GI, съжалявам, че съм прозвучала малко или повече рязко, упрекващо. Но репликата не беше към теб, а към една от мамите, която сподели, че я е срам, дето децата ѝ не посещават странични занимания. Вероятно не е имала предвид буквално, но... много  често се улавям и аз да изпитвам вина за нещо, за което съм виновна единствено поради факта, че искам да имам голямо семейство и осъществих това голямо семейство... в България.

Благодаря на онези, които ме разбраха и споделиха вижданията си за материалното измерение на отглеждането на децата (в Б-я или където и да било).

Весело посрещане на новата година! Дано за всички ни тя да бъде мирна и щастлива и да сме здрави ние и всички, които обичаме и ни обичат!!

Аз за себе си казвам, pum_pall, не за тебе. Като си помисля в тинейджърска възраст колко много ми се струваха 30, излиза, че съм одъртяла. Но ако питаш мм, не съм мръднала откакто се знаем с него. Даже ми се умилква, че съм се разхубавявала Де го вижда това, не 'нам, ама от мен да мине, ще му вярвам

Честит рожден ден и на теб, Почти безобидн@!

Мяуче, не се коси, и ние сме на подобно дередже. Живеем в собствен апартамент, приписан на мм с условие от неговите родители. Вътре има много малко нови ремонти направени - едната тераса, два прозореца с нова дограма и един климатик. Не са ни обзаведени идеално всички стаи. По стените имаме шедьоврите на децата и стискаме зъби да пораснат, за да ги боядисаме или сменим тапетите. Плочките в кухнята се лющят, мухалът в банята се е настанил трайно, в тоалетната има паднали плочки от стената, които мм не се наема да оправи, старата грамадна секция в хола се разпада - децата работят старателно по въпроса(да са ми живи и здрави). Подовете ни са на балатум... да продължавам ли? Здраве да е, с времето малко по-малко и това ще пооправим. На почивки не ходим, най-голямата ни почивка беше преди 2 години - 2 нощувки на Барите(комплекс близо до Варна). Това може ли да се брой за почивка? Кино, театър, ресторанти, кафета - това за мм е разхищение. На този етап развлеченията са тенисът на маса за мм, книгите за мен(записала съм се в библиотеката ни, регионалната за 1,20лв такса на година, юхуууу!), за децата изобилието от играчки(благодарение на майка ми най-вече), тв по-малко и интернет, а през лятото селата, където са двата пчелина. 1-2 пъти се случва да огреем за по 2-3 часа на централния плаж в Балчик, колкото да изгорим малко. С дрехите и ние сме като вас - предимно втора употреба и размяна на дрехи с едната ми братовчедка. Но аз и не отдавам толкова голямо значение на облеклото, че да се кося, че не са нови и/или по последна мода. Важното е, че децата ми са здрави. Боледуват най-често от сополи и кашлица. Това лято и един вирус с разстройство и повръщане хванахме. Температура рядко се случва вече да вдигне някой. Не мога да се оплача, положението не е идеално, но нямаме никакви кредити, а имаме куп мечти, за които да работим, така че смятам, че се справяме

Мяуче прочетохте и разбрах! Идеално са си децата, хората могат да бъдат много лоши. Само това за кредитите е лошо, изплащайте ги тях бързо.
Аз написах, че тук просто си е културна особеност за всяко дете стая. Дори бебетата са в отделна стая от малки. Ние затова се озорихме да купим голяма къща. Ако бяхме в България, това нямаше да е нужно. Моите деца също си износват дрехи и обувки. Аз и друг път съм писала че в годината купувам само един чифт училищни обувки на дете, скъпи и качествени, но едни на дете. И по едни маратонки, че са спортисти. Нямаме и никога не сме имали баби помагачки. Децата ни нямат телефони, таблети и др. време-губки поне докато не тръгнат на прогимназия на 12г.
И аз станах на 40г семпември .
Докато децата бяха по-малки не сме ходили на море. Живеем в къща, близо до парк и закрит басейн, и през лятото и ние и децата добре се забавляваме в къщи. Тази година за пръв път от 7г плануваме да отидем на море някъде в чужбина. Но сме ходили на ски през зимата почти всяка година.
По приятели в България забелязвам че очакванията са да се ходи много често, поне на 3-4 месеца на почивки, спа, по море, ски, в чужбина. И това е масово. Тук, в Англия, при семейства с деца обикновено имат по 1 почивка годишно, мах 2.