Историята на Корине Хофман - бялата масайка

  • 22 633
  • 107
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 25 673
Книгата не е никак тежка, напротив, като вестник се чете. За два дни я прочетох.

# 76
  • Мнения: X
Тя го казва в друг смисъл , но не е тежка .
 Няма литературна стойност и се чете лесно.
   Затова толкова пъти написах да прочетете книгата преди да коментирате . Филма просто е доста обран .

# 77
  • Мнения: 25 673
Прочетох и втората. bowuu Няма ли и други от вас прочели скоро?
Жената си обяснява силното и привличане към масаите и племето самбуру със минал живот, в който е била родена там... Thinking

# 78
  • Мнения: X
Това съм го забравила - с миналите животи .
 

# 79
  • Мнения: 25 673
След Килиманджаро тя разсъждава, защо в Танзания не се  е почувствала както навремето в Кения. Там споменава, че може да е била масай в минал живот, да е живяла в племе, за това се е влюбила така, и се е чувствала толкова сигурна с селцето...

Цитат
Често ме питат дали има миг, в който съм съжалявала, че съм се отдала на любов с воин самбуру. Винаги отговарям, дълбоко убедена: - Никога! За мен беше привилегия да бъда част от култура, която сигурно няма да съществува още дълго време, и да изживея такава голяма любов. Ако наистина имаме по няколко живота, то със сигурност в някой от предишните съм
родена в племето самбуру. Само така мога да си обясня онова чувство отпреди, че се прибирам вкъщи. И това, че въпреки цялата мизерия там, при Лкетинга и семейството му, се чувствах сигурна и защитена. Сигурна съм, че ако тогава не бях последвала вътрешния си глас, щях цял живот да съжалявам, че съм изпуснала нещо важно и решаващо. Нямаше да я има и Напираи, която обичам повече от всичко.
Дори в предишен живот да съм била част от племето самбуру, в този си живот съм родена и израснала в Швейцария и съм повлияна от европейската култура. Това сигурно е основната причина, че любовта ни с Лкетинга не издържа. Бяхме просто прекалено различни. Освен това не разбирахме добре езика на другия. В сегашната си връзка забелязвам колко важно и хубаво е да споделяш мисли и чувства чрез езика. Не
мога вече да си представя, че мога да се лиша от тукашните удобства, след като точно в

Последна редакция: пт, 27 май 2016, 00:25 от So Lucky*

# 80
  • Мнения: 25 673
Снимка от сватбата:

# 81
  • Мнения: 6 581
Прочетох повече от половината от  първата книга и се отказах. За мен  при тази жена липсва инстинкт за самосъхранение ,а и причините и да се премести там са подходящи за 14 годишно момиче, не за млада жена. Има някакъв мазохизъм ори нея, който отказвам да разбера...

На снимката , в тази бяла рокля, в тази среда ми изглежда нелепо.

# 82
  • Мнения: 25 673
Чета третата книга, но ми е някак скучна и мисля да я зарежа, разбрах основното. Laughing
Biserka_a , довърши си книгата, все пак си я започнала. Ще ти се изясни донякъде. Peace

Последна редакция: пн, 30 май 2016, 16:18 от So Lucky*

# 83
  • Мнения: X
Аз чета първата, но много бавно, че нямам никакво време покрай малкия, а такаа ми е интересно.

Преди години и аз бях на косъм да хукна подир един мъж в чужда страна, но цивилизована.
 Mr. Green

# 84
  • Мнения: 1 825
Въпроса не е да хукнеш подир някой мъж в някоя си държава. То и в България некадърни, неуки, агресивни и т.н мъже колкото си искаш има.
Въпросае, че тази жена, въпреки условията и културата на тези хора, заряза питомното и тръгна за дивото.

# 85
  • Мнения: 25 673
Имала е нужда от нещо по емоционално в живота си.

# 86
  • Мнения: X
Ако не му беше родила дете, щях да си помисля, че е отишла за да напише книгите и не всичко е реално.

# 87
  • Мнения: 25 673
Ако не му беше родила дете, щях да си помисля, че е отишла за да напише книгите и не всичко е реално.
Може наистина първоначално да го е мислила само като приключение...но после като се мести и в неговото село...а и неколкократно лети до Щвейцария и обратно. Любов ли бе да го опишеш. Crazy

# 88
  • Norge
  • Мнения: 2 311
Преди години книгата (май бяха двете) ми попадна в ръцете случайно, беше пъхната гратис в плика на едно списание.
Изчетох я, поне първата.
Със смесени чувства.  Tired
Всъщност онова, което особено добре помня, е отсъствието на целувка в тамошните разбирания.
А също последователността и подробностите в разказа. В смисъл такъв, че човек остава с едно странно усещане. Като че тази жена през целия си престой там си е водила бележки с цел писане на книга.
Далеч съм от мисълта, че това е така, просто чувството се промъква.

# 89
  • Мнения: 6 991
Аз сега я подхванах тази сутрин.
Много ми е неприятно, че е в сегашно време, ама ще свикна.  Laughing

Общи условия

Активация на акаунт