Женен съм, но влюбен в друга

Даниел Стийл си е направила регистрация във форума? Съжалявам, но историята е съшита с бели конци и не вярвам на нито една дума. Кой мъж се изразява по подобен сълзлив и неуравновесен начин - топли очи, мразя парфюма ѝ, нежната извивка на шията, безброй многоточия и накъсвания на мисълта?
Иначе в самата ситуация няма нищо странно - не е рядкост хора, които прекарат повече време служебно, да се сближат и ако са от различен пол, да се повлюбят. Никак няма да е новост любовна история на работното място. Съвети не давам, защото няма подробности, но един възрастен човек трябва да е наясно, че всяко решение влачи след себе си последици, които ще трябва да си понесе, даже никак да не му харесват.

Не се и съмнявам, че някои хора сте точно като мишките и не се срамувате да постъпвате като мишки.

http://www.yourbrainonporn.com/porn-novelty-and-the-coolidge-effect

Тва обяснява много неща, но са пропуснали да споменат и за извънземните т.е жените. Хората не са пингвини, колкото и да се опитват да ни го насадят, се вижда че модела куца. Мисля че след век, два ще четат уроците по история и ще се чудят какво ни е имало.

Аз пък вярвам,че мъж е способен на такива думи. Имам такъв до мен и ги чувам със собствените си уши.
Авторът да не остава нещата на самотек, само се измъчва. Чудя се жена му не усеща ли нещо?
Че и аз имах подобен случай вкъщи, и моя така беше лапнал по една, но го надуших и притиснах да направи избор, за жалост беше грешен 

Така де, защо грешен? И отсамосебе си ли да подразбираме коя е избрал? Щото.... за тебе грешен, ама за него може и да не е, съгласи се....

да, това е любов
който не го е разбрал (а забележките за Джаки Колинс и Даниел Стийл са мега нелепи) значи не знае какво е любов.

Знаете ли кое е странното ( в случая трябва да призная за себе си , че обичам странните неща), че повечето хора говорят за любовта като за някаква логика. Темата е интересна... голяма дискусия се оформи, но си мислех, че аз съм объркан ( а явно има по-объркани от мен ). И всички говорят като да обичаш е все едно да се движиш логично и под норми. Любов и логика е вдно изречение е нелогично. В този ред на мисли, може би, аз не съм обърканият. Объркани са хората, които иронизират "извивките" , за които е нормално едно пошляпване по дупето, като комплимент, тези които описват любовта като войнишки марш (леви-десни), без да имаш право да "ходиш" нормално, свободно.

Съжалявам, ако на някои от вас, никога не са им казвали хубави думи.
Ако детето ви каже, че сте най-добрата майка на света , това ще е лъжа. Важното е в неговите очи да сте най-добрата майка. Ако съпругът ви каже, че имате най-красивите очи (надявам се го прави), това ще е лъжа, но в една малка мини-вселена ще е истина. И това е хубавото, различното и трябва така да се чувствате.
Знаете ли как аз успях в живота - мечтаех. Поставях си високи летви и ги прескачах, и по-високи и тях прескачах. Но има летви, които не се знае дали трябва да опиташ да прескочиш. И в момента пред мен е една от тези летви.

Тук някой спомена, че съм страхлив... слаб може би, но страхлив - не. Не мога да говоря с факти, но през живота си съм направил безумно смели неща... наистина безумни (умни понякога)...

И разбира се, че в една любовна ситуация като моята, събитията довели до нея не са нещо необичайно. Последствията са необичайни, защото се познавам (вече не)...

От темата (понеже някой попита) не очаквам нищо за себе си. Но ако някой открие в нея липсващо парче пъзел за своята история, да си го сглоби. Защото "логика, битовизми и трябва" са като олио и вода с "любов и искам". Важното е , след като теглиш чертата (мразех висшата математика) резултата от уравнението да ти хареса. Разбира се, че всички "неизвестни" в него ще се асимилират , но трябва да има резултат. В противен случай ще бъде едно нерешено "уравнение" в архива на живота....

Важното е, след последната глътка въздух, да кажеш "аз живях" ,а не "аз съществувах"...

Авторе, всичко е така  и е чудесно, сигурна съм.
Само че..ако беше чак толкова вълшебно и истинско, с тази романтика в теб, едва ли щеше така да се самоизяждаш от чувство за вина.
Докато имаш съмнения е увлечение, когато направиш крачката - ще си сигурен дали е любов.

Ама тук няма никаква любов все още, а само един мъж, който е хлътнал по колежката и му се праска с нея, дори и за влюбване е рано да се говори. Любов е, когато и в битовизмите запазите силна връзка, когато и след 20 години забелязваш красивата извивка на шията и топлите очи, а не пискливият й глас, който те нахоква, че е трябвало да свършиш това, това и това, а ти се мотаеш. Когато преживееш и болест, и нещастие с този човек и пак се държите един за друг, по-силно отколкото в началото. Любовта няма срок на годност, ако изчезне, просто не я имало никога.

Янечек, любовта както я описваш след 20г все трябва да започне от някъде.
Започва точно така, както я описва този мъж.
Всички, които изредиха как това било до време, даже тези, които на база емпиричен опит го мислят, в случая не са прави. Сарказмът, недоверието и насмешките си лежат в тяхната градина и би било добре да се замислят защо са толкова скептични, защото тоя скептицизъм не е спрямо историята разказана от този мъж, а спрямо любовта изобщо.

Не всичко в живота има рационално обяснение.
Ако не минава това влечение с времето, ако има необяснимо привличане,с което просто така не може да бъде заобиколено, особено ако си човек, както пишеш, отговорен, загрижен, а не развей прах, това в повечето случаи означава, че си срещнал друг човек, с когото е нужно да извършите обмяна на енергии, общуване, вземане и даване.
То може да не продължи дълго.
Но след обмяната може и да изчезне това ирационално привличане. И няма нищо странно и лошо, просто кармичните дългове са отдадени.
А може и да заживеете заедно.
Животът ще покаже.

"Това, което не може да схване и най-голямата глава, а може и най-малкото сърце е любов." Блез Паскал
"Най-хубавото се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите." Антоан дьо Сент  Екзюпери

Така започва в любовните романи, в живота може да започне по хиляда начина. Важното е как ще се развие тази история, която засега дори не е започнала. И е едно да си свободен от ангажименти към семейство и деца, че да си позволяваш да хлътнеш и съвсем друго е да си обвързан и да се впускаш да изживяваш "любовта". То е видно, че авторът вече си търси оправдание да кривне - винаги бил мислил първо за другите и никога за себе си, иска да го окуражим да вземе да помисли най-сетне за себе си. Точно като по учебник - първо си намира извинение и после с чиста съвест се впуска в приключението. Може наистина това да е любовта на живота му, но по-скоро е мимолетно влюбване, което ще мине. Но, каквото сам си направиш, никой друг не може, за собствения си живот сам носиш отговорност, за живота на децата си - също.

Речникът ти е омаловажаващ, което не прави ситуацията лишена от истински чувства и любов, Янечек, дори да го наречеш "кривване", "мимолетно влюбване", "хлътване" и тн.
Значи, ако беше свободен мъж е любов, но ако вече е обвързан - простащина някаква...
В теб вригва някакво чувство за справедливост (сигурно и жената на този мъж би се изразила така), което пак казвам, не прави историята по-малко истинска, нали?

За мен това е любовта, даже тия излишни точки след всяка фраза ми идват простички и верни.

Когато бях тийнейджърка майка ми ме попита каква е разликата между влюбването и любовта! Аз разбира се бях много малка и незнаех! Според нея любовта е като огънят- има нужда от подклаждане от време на време, докато влюбването е като запалена клечка кибрит- в началото има силен пламък, но колкото повече гори- толкова повече намалява неговата сила! След годините опит, които имам мога да кажа, че е права!
Допълнително влюбването наистина замъглява или пък още по-лошо виждаме лошите черти на на шия обект като прекрасни и затова по-късни може да те дразни пискливият й глас, а преди да си припадал по него! Въпросът не е дали ще те дразни пискливият й глас или нещо друго- нормално е с развитието на една връзка и особено неговото съжителство да има неща, които започват да дразнят, но важното е въпреки дразнителите да продължаваш да виждаш красивото в нея- дали ще е извивката на врата й или силата на характера или малкото й пръстче на левия крак- все едно! Това е разликата между любовта и влюбването след като изгасне клечката кибрит!
Според мен е нормално човекът да е изправен на кръстопът и да се чуди в коя посока да поеме! Все пак не е малко нещо да си създал семейство, просто защото сте били заедно от деца и не си виждал друг човек, с когото си преживял много неща и т.н. и да стигнеш до там да си изоставиш партньора, защото сърцето ти е почувствало нещо, което до сега е било неизвестна величина за него!
Не ми харесва човек да си разваля "семейството" (въпреки че за мен от момента, в който в една двойка се появи дете, те не престават да са семейство! Просто двойката се разделя! ... в повечето случаи ), но пък още повече не ми харесва човек да не изживява животът си, вързан от обществени и законови норми и страх!

Странни изводи си правиш. Не казвам, че ако е необвързан е любов, а думата простащина съвсем не бих използвала в случая. Казвам, че още не е ясно дали е любов, но за един свободен човек е много по-лесно да се впусне в такава история, семейните все пак си имаме приоритети и не се поддаваме на всеки порив. Иначе наистина не бихме се различавали от маймуните.