Здравейте,
До сега не ми се е случвало подобно нещо, затова ще ви бъда благодарна, ако можете да споделите как се чувствахте и за колко време се възстановихте след манипулация с вакуум?
Някъде в седма седмица прокървих. Още не се чуваше сърчице на ембрион, но всичко друго изглеждаше нормално развиващо се, затова започнахме терапия с утрогестан. Изчакахме още седмица и отгоре, но се развиваше само плацента, а вътре нямаше ембрион. АГ-то каза, че на този етап няма да успее да се изчисти само, затова е необходимо да се подложа на манипулация. Колебах се, но в крайна сметка реших, най-вече защото имам две дечица, които са постоянно около мен и които не искам да бъдат свидетели, когато започне спонтанното изчистване. Досега в живота си съм влизала в болница само за двете си раждания, никога не са ми слагали упойка и изобщо нищо друго. Така, отидох, сложих ми упойката, след един час се събудих и лекарката каза, че всичко е минало гладко и точно. Изправих се и си тръгнах. Чувствах се добре вечерта, шетах си цяла вечер из къщи. На следващия ден големият ми син имаше рожден ден. Тръгнахме сутринта с готовност за празненства, тъкмо го оставих в училище и ми стана ужасно зле. Сърцебиене, усещане, че ще колабирам всеки момент. Бях близо до болницата, върнах се при тях. Казаха ми, че било паник атака. Укрепих се с валидол и мента, глог и валериан. Изкарах някакси деня, спах добре през нощта, но тази сутрин отново се чувствам на ръба на силите си и като стана и се опитам да свърша нещо, започвам да се замайвам.
Не ме боли нищо в областта на корема, но все още си тече червена кръв (АГ-то беше споменала май, че трябва да стане кафяво зацапване?)
Та въпросът ми към вас е - колко време и какво беше кървенето след процедурата, чувствахте ли замайване и липса на сили и за колко време се възстановихте?
Благодаря за включването!
До сега не ми се е случвало подобно нещо, затова ще ви бъда благодарна, ако можете да споделите как се чувствахте и за колко време се възстановихте след манипулация с вакуум?
Някъде в седма седмица прокървих. Още не се чуваше сърчице на ембрион, но всичко друго изглеждаше нормално развиващо се, затова започнахме терапия с утрогестан. Изчакахме още седмица и отгоре, но се развиваше само плацента, а вътре нямаше ембрион. АГ-то каза, че на този етап няма да успее да се изчисти само, затова е необходимо да се подложа на манипулация. Колебах се, но в крайна сметка реших, най-вече защото имам две дечица, които са постоянно около мен и които не искам да бъдат свидетели, когато започне спонтанното изчистване. Досега в живота си съм влизала в болница само за двете си раждания, никога не са ми слагали упойка и изобщо нищо друго. Така, отидох, сложих ми упойката, след един час се събудих и лекарката каза, че всичко е минало гладко и точно. Изправих се и си тръгнах. Чувствах се добре вечерта, шетах си цяла вечер из къщи. На следващия ден големият ми син имаше рожден ден. Тръгнахме сутринта с готовност за празненства, тъкмо го оставих в училище и ми стана ужасно зле. Сърцебиене, усещане, че ще колабирам всеки момент. Бях близо до болницата, върнах се при тях. Казаха ми, че било паник атака. Укрепих се с валидол и мента, глог и валериан. Изкарах някакси деня, спах добре през нощта, но тази сутрин отново се чувствам на ръба на силите си и като стана и се опитам да свърша нещо, започвам да се замайвам.
Не ме боли нищо в областта на корема, но все още си тече червена кръв (АГ-то беше споменала май, че трябва да стане кафяво зацапване?)
Та въпросът ми към вас е - колко време и какво беше кървенето след процедурата, чувствахте ли замайване и липса на сили и за колко време се възстановихте?
Благодаря за включването!
и благодаря за разказа. Аз и аз сигурно щях да припадна всеки момент, добре, че бяхме само с ММ, без децата. Заради рожденния ден на детето вчера не само не можах да лежа, ами и гости посрещах, почерпки и партита организирах. Днес май ще трябва да го оставя за лежане. Имам и аз смущения на сърдечния ритъм... до какъв извод стигна, може ли да са резултат от упойката? Кървенето днес също е по-силно, отколкото вчера. Искам да ям, защото виждам, че нямам сили, а нямам апетит. То и след 40 дни гадене, после един пълен ден без храна и вода заради упойката, следващия в несвяст и напрежение и определено здраво съм стопила запасите....