Баба ми, на 70-75(честно да ви кажа, нямам си на представа) е сляпа от 2 години, след инфаркт. Оттогава стои сама, през лятото е при сина си, през зимата - при дъщеря си (там е по-топло). Стои сама по цял ден и въпреки че рядко я виждам, когато я видя винаги говори несвързано (което предполагам е нормално за хора на тази възраст и с подобни здравословни проблеми) и говори за страхове, за умиране и т.н.
Та питах се, какво според вас е най-доброто решение? Говорил съм с баща ми да й пуска телевизора или някаква музика, защото в крайна сметка сериоалите ще я объркват(представете си прескачането от сцена в сцена, които са напълно несвързани. предполагам, че ще породи психически проблеми след известно време), но наистина не мога да намеря по-добро решение... Освен да си говори с някоя друга възрастна дама/мъж, които също са по цял ден сами. В днешно време това ще е лесно - има скайпове и прочие. Горката дори не може да се движи. Много ми е мъчно, че такава добра жена живее по този начин.
Моля ви, ако има някой, който има същия проблем, да ми пише лично съобщение или да пише тук. наистина смятам, че има решение на проблема. вярвам, че е грешно да стои сама по цял ден, като вместо това може да е с друг. или поне тя така да мисли. поне да има с кой да си говори, а не по цял ден да я е страх от кучетата, които лаят, или от какъвто и да е било шум. гадно е, противно е. особено при положение, че в днешно времето да комуникираш с хора е толкова лесно, удобно и евтино.
благодаря за времето, което отделихте
