Та, мамчета, моят човек заспива само на ръце през деня... и също спи на ръце. Но не мисля, че ние сме го свикнали, просто той само така се успокоява. Не е и от най-поспаливите. За него дълга дрямка е час и половина. Дори в количката не заспива сам, нито пък спи по-дълго. Дали ще го израстне или трябва да го 'науча'? На 7 седмици е.
- Публикувана: 14 юни 2016, 10:49 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2016, 01:17 ч.
Бебето спи..., но само на ръце
Моето дете заспиваше само на ръце. Дори навън го носех на ръце и като заспи, го слагах в количката. Все чаках, чаках този период да отмине. На 6 месеца бях пред разпад, защото вече много ми тежеше. А нощно време не спеше хич добре, ставах по 100 пъти и го разнасях, за да мигнат и съседите. Трябваше да го науча да заспива сам (т.е. не на ръце) и за това много ми помогна книгата "Ръководство за недоспали родители".
Според мен трябва да го научиш да заспива сам и дремките му ще станат, ако не по-дълги, то по-спокойни. Няма на 40-та минута след като си го приспала, примерно, да се налага пак да го приспиваш отново, защото се е стреснал и е започнал да плаче. При мен това беше ежедневие месеци наред. Всички ми казваха, като заспи, да лягам и аз. Как да легна, като тъкмо ще замрежа поглед и той ще писне.
Слагай го да свикне и да заобича креватчето си, а не само като заспи, да го слагаш в него. Защото той е свикнал да заспива в прегръдката на мама и като се пробуди и не е в нея, се стряска. Може да заплаче като го оставиш в креватчето. Остави го няколко секунди до помрънка и пак го гушни. Лека-полека ще свикне. Никога не оставяй бебето да плаче дълго време. Така детето ще се чувства изоставено.
Според мен трябва да го научиш да заспива сам и дремките му ще станат, ако не по-дълги, то по-спокойни. Няма на 40-та минута след като си го приспала, примерно, да се налага пак да го приспиваш отново, защото се е стреснал и е започнал да плаче. При мен това беше ежедневие месеци наред. Всички ми казваха, като заспи, да лягам и аз. Как да легна, като тъкмо ще замрежа поглед и той ще писне.
Слагай го да свикне и да заобича креватчето си, а не само като заспи, да го слагаш в него. Защото той е свикнал да заспива в прегръдката на мама и като се пробуди и не е в нея, се стряска. Може да заплаче като го оставиш в креватчето. Остави го няколко секунди до помрънка и пак го гушни. Лека-полека ще свикне. Никога не оставяй бебето да плаче дълго време. Така детето ще се чувства изоставено.
За да не си като зомби цяла година и половина (когато самò вече ще си идентифицира неговото си кътче за сън и няма да има нужда да разнасяш 12 кг на ръце) е желателно да го научиш (за гушкане винаги има време, ама си жали кръста и съня):
На ръце в твоето легло, после лека полека до теб в твоето легло и накрая на неговото легло. Със шумовете как се справяте? На тихо или шумно спи? А, със светлината?
На ръце в твоето легло, после лека полека до теб в твоето легло и накрая на неговото легло. Със шумовете как се справяте? На тихо или шумно спи? А, със светлината?
Момичета, благодаря 
и моето усещане е такова, но нали винаги се чудим дали постъпваме правилно или не... а и често границата за тези неща лесно се минава. Но наспано и щастливо бебе ми е приоритет 
А как бяхте с разходките навън? При нас са трудна задача.
и моето усещане е такова, но нали винаги се чудим дали постъпваме правилно или не... а и често границата за тези неща лесно се минава. Но наспано и щастливо бебе ми е приоритет А как бяхте с разходките навън? При нас са трудна задача.
Ми тогава защо питаш, след като усещането ти е такова?! След като заспиването на ръце не е проблем за теб, не виждам какво има да се чудиш и тревожиш.
За мен лично би било проблем и съответно бих направила всичко възможно, за да го прекратя. Но това съм аз, с моите си виждания и начин на живот.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Момчето пита, защото 100% някой изключително компетентен капацитет около нея е изтърсил нещо от сорта на " Много лошо го учиш" или "Трябва да му покажеш кой е шефът". 
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Ако не разбираш, значи не си имала дете, което отказва да седи в количка. 
Аз имам две такива. Проблемът с разходката го реших със слинг и ерго раница.
Най-важното в случай на привързано дете ( може да погледнете при интерес и какво е Привързано родителство) е да спреш да слушаш околните и да се опитваш да правиш нещо, просто защото "така трябвало" и да започнеш да се вслушваш и разчиташ само на себе си и интуицията си.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Аз имам две такива. Проблемът с разходката го реших със слинг и ерго раница.
Най-важното в случай на привързано дете ( може да погледнете при интерес и какво е Привързано родителство) е да спреш да слушаш околните и да се опитваш да правиш нещо, просто защото "така трябвало" и да започнеш да се вслушваш и разчиташ само на себе си и интуицията си.
Преди близо три години пусках абсолютно същата тема с каката 
Ами... израстна си го. В градината си заспива сама без проблеми. Вкъщи се налагаше да я приспивам по-дълго, но и това мина. Сега съм обратно от нулата с малкото, което също като кака си спи само в мама. 
И да, слинг и ерго раница е спасението 
Ами... израстна си го. В градината си заспива сама без проблеми. Вкъщи се налагаше да я приспивам по-дълго, но и това мина. Сега съм обратно от нулата с малкото, което също като кака си спи само в мама. И да, слинг и ерго раница е спасението Скрит текст:
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Ако не разбираш, значи не си имала дете, което отказва да седи в количка.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
+1. При нас нещата се оправиха, като стана на 6 месеца, и вече седнал, можеше да гледа света наоколо.
Освен слинга и раничката, като поотрасне още малко, пробвайте на мястото на коша за новородено да сложите кошницата за кола. Нашата количка позволява това да се случи с допълнителни адаптери. Ето така изглежда: https://www.google.bg/search?q=abc+design+cobra&biw=1366& … vegXeR1Y8VlHkM%3A
Ние сложихме кошницата на количката, като беше на 3 месеца. Имахме "зелена" светлина и от ортопеда, при когото го водихме на профилактичен.
Друг вариант е, когато времето позволява, да сваляте гюрука на количката. Като гледаше небето, моето момче също се кротваше.
+1. При нас нещата се оправиха, като стана на 6 месеца, и вече седнал, можеше да гледа света наоколо.
След 6-я месец нещата като по чудо се оправиха и си зяпаше от количката, заспиваше си в нея, докато се разхождаме, изобщо рай. До 2+ годишен спеше в количката, мнооого обичах да се натоварим и цял ден да обикаляме насам-натам.kalei е права, слушай себе си и детето. Много ясно, че няма вечно да спи, гушнат в теб.
Момчето пита, защото 100% някой изключително компетентен капацитет около нея е изтърсил нещо от сорта на " Много лошо го учиш" или "Трябва да му покажеш кой е шефът".
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Ако не разбираш, значи не си имала дете, което отказва да седи в количка.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Но истината е, че децата са различни и , наистина, трябва да се вслушваме в техните нужди и нашето усещане.
Темата е ясно защо е пусната- за да се допитам до мнения и съвети, не виждам какво Ви учудва.
Благодарна съм за споделения опит, вдъхнахте ми кураж
И да се допълня: и при нас е така с количката- приспивам го и така излизаме. Сам в нея не е заспивал дори когато беше на две седмици.
Момчето пита, защото 100% някой изключително компетентен капацитет около нея е изтърсил нещо от сорта на " Много лошо го учиш" или "Трябва да му покажеш кой е шефът".
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Ако не разбираш, значи не си имала дете, което отказва да седи в количка.
А въпроса ти за разходките не разбирам - какво им е трудното? Слагаш го в количката и навън.
Но истината е, че децата са различни и , наистина, трябва да се вслушваме в техните нужди и нашето усещане.
Темата е ясно защо е пусната- за да се допитам до мнения и съвети, не виждам какво Ви учудва.
Благодарна съм за споделения опит, вдъхнахте ми кураж
И да се допълня: и при нас е така с количката- приспивам го и така излизаме. Сам в нея не е заспивал дори когато беше на две седмици.
Няма нищо неодобрително в постинга ми. Напротив - след като на теб така ти е добре, значи няма никакъв проблем. Прави така, както усещаш нещата и както смяташ, че са най-добре за теб и за детето ти. Не слушай другите или пък ако ги слушаш, подхождай критично към казаното от тях. Това, което е добре за тях, не е непременно най-добре за теб.
Така е. Честно казано, представях си разходки по цял ден, лятно време, с бебе в количка, не ми е и минавало през ум, че това може да се окаже мисия невъзможна. Или пък, че дори и един душ ще е предизвикателство. Важното е да са здрави децата, всичко друго минава.Но както Kalei каза, около мен всички " Ааа, еми вие така сте го научили", та си викам явно аз някъде греша. Но всъщност , май всичко си е в.реда на нещата. Такова си ми е бебчето
Но както Kalei каза, около мен всички " Ааа, еми вие така сте го научили", та си викам явно аз някъде греша. Но всъщност , май всичко си е в.реда на нещата. Такова си ми е бебчето
Усмихвай се и не се обяснявай. Сега ти приказват за спането на ръце, после ще си намерят друга приказка. Ние започнахме от моето майчинство през яслата, памперса, биберона, различните извънкласни дейности, кинезитерапия, логопед и сега сме на ''защо детето ще ходи в частно католическо училище'' - ми 'щото така ми харесва пък
Успех!
И моето бебе заспива вечер само с гушкане. Вече е на два месеца и половина. Кърмя я, после я вземам в мен, пускам белия шум...малко разходки из стаята и така.
В количката трудно заспива, пак се налага да я взема в мен да се унесе и така я слагам в нея. Рядко си седи и се вози будна. Не си представям картинка, в която вечер я нахранеам, слагам в леглото и тя заспива.
Всеки ден се моля да се кротне най- накрая в количката и да можем да се разхождаме спокойно и за по-дълго време. Като ми нервничи така в количката направо ме отказва да излизме, а се побърквам вкъщи. Разбира се всеки ден излизаме с надеждата да свикне...
В количката трудно заспива, пак се налага да я взема в мен да се унесе и така я слагам в нея. Рядко си седи и се вози будна. Не си представям картинка, в която вечер я нахранеам, слагам в леглото и тя заспива.
Всеки ден се моля да се кротне най- накрая в количката и да можем да се разхождаме спокойно и за по-дълго време. Като ми нервничи така в количката направо ме отказва да излизме, а се побърквам вкъщи. Разбира се всеки ден излизаме с надеждата да свикне...
Но както Kalei каза, около мен всички " Ааа, еми вие така сте го научили", та си викам явно аз някъде греша. Но всъщност , май всичко си е в.реда на нещата. Такова си ми е бебчето
Усмихвай се и не се обяснявай. Сега ти приказват за спането на ръце, после ще си намерят друга приказка. Ние започнахме от моето майчинство през яслата, памперса, биберона, различните извънкласни дейности, кинезитерапия, логопед и сега сме на ''защо детето ще ходи в частно католическо училище'' - ми 'щото така ми харесва пък
Успех!
Какво значи "частно католическо училище"?
Ние сме на 1г2мес. и все още се приспиваме на ръце.Пробвам да я приспивам в кашарата й,но последва голям рев,че направо не може да си поеме въздух.Всяко дете е различно и не всяко дете позволява да му се бъркат в установения режим.И аз нямам кръст да я държа на ръце(9кг),но преглъщам и се надявам да го израстне.Искам тя да се чувства добре и спокойна.Незнам дали е правилно,но усещам,че за моето дете е правилно.Не ме вълнува,че според хората "ще я разглезя".
Ние сме на 1г2мес. и все още се приспиваме на ръце.Пробвам да я приспивам в кашарата й,но последва голям рев,че направо не може да си поеме въздух.Всяко дете е различно и не всяко дете позволява да му се бъркат в установения режим.И аз нямам кръст да я държа на ръце(9кг),но преглъщам и се надявам да го израстне.Искам тя да се чувства добре и спокойна.Незнам дали е правилно,но усещам,че за моето дете е правилно.Не ме вълнува,че според хората "ще я разглезя".
А за колко време след като си я гушнала, заспива? Според мен и това има значение. Ако е за 10-15 минути, си е направо песен. Но ако е 30-40 и нагоре минути (на мен средно толкова ми отнемаше), ти си истински герой
Не съм засичала с точност.Различно според зависи колко се е уморила през деня.Може би около 15-20 минути. Понякога по-малко.Аз също бих искала да я науча да заспива сама,но в нашия случай не става.Аз не мога да я слушам как се дере.Пробвала съм да я оставя,но тя се задушава в рев и се притеснявам да не й стане нещо.Има деца,които по-лесно свикват да заспиват сами.Била съм свидетел как моя приятелка приспива детето си.Просто го оставя в кошарата с любима играчка,загася лампата и излиза.След 10 минути беше заспало.Питала съм я как го е постигнала.Отнело й е няколко вечери,в които детето с всяка изминала нощ е плакало по-малко и по-малко.Но не се е задушавала в рев като нас.Всяко дете е различно.
Никси, моето дете беше като твоето, но го научих да не заспива на ръце, разнасяйки го и друсайки го из стаята, а в кошарката си, от известно време - и в нашето легло /което не е редно, но.../. От ден 1 и до ден-днешен съм плътно до него. Няма ден, няма нощ, в която да е заспивал без моето присъствие или на баба му в редки случаи. Всеки път се изнася шоу програма. Може би като стане на 3-4 години, като почне повече да вдява, ще се случи да не съм до него до затварянето на очите. Поне така се надявам.
Преди да родя, си представях по друг начин бебешкото заспиване и спане изобщо. Дундуркам го 10-ина минути, бебето заспива, спи един хубав следобеден сън от 2-3 часа, а през нощта се буди 2-3 пъти за кратичко. Нещата при нас бяха на другия полюс, но хубавото е, че вече целият ад е в миналото. Приспиването, особено обедното, продължава да ми е проблем, но няма нищо общо с бебешките драми и ревове.
Преди да родя, си представях по друг начин бебешкото заспиване и спане изобщо. Дундуркам го 10-ина минути, бебето заспива, спи един хубав следобеден сън от 2-3 часа, а през нощта се буди 2-3 пъти за кратичко. Нещата при нас бяха на другия полюс, но хубавото е, че вече целият ад е в миналото. Приспиването, особено обедното, продължава да ми е проблем, но няма нищо общо с бебешките драми и ревове.
На 7 седмици е хубаво да почнеш да го приучваш на "тихо будно състояние в кошарката". От това състояние може да почне да заспива само.
Гледай да е сухо, нахранено, оригнато- и го слагаш в леглото. Може да помрънка, ама ти ще се позабавиш, няма нужда да го вдигаш веднага.
И като почне да плаче, гледай малко да се позабавяш, минута-две-пет...
Какво като нервничат? Ще свикнат, че е ОК и ще спрат, ама хайде, с първо дете- нормално е да си заложиш бомба. И аз бях така, до над година и половина приспиване на ръце, след това лош сън до 4+.
Много е важно да се научи да будува кротко и да заспива само. Щото иначе ще почне да си спомня как е заспало и като се събуди от нещо нощем, ще се изплаши, че не е на ръце, или не е до теб. И после пак ще трябва да приспиваш на ръце в 3:00 през нощта.
Гледай да е сухо, нахранено, оригнато- и го слагаш в леглото. Може да помрънка, ама ти ще се позабавиш, няма нужда да го вдигаш веднага.
И като почне да плаче, гледай малко да се позабавяш, минута-две-пет...
Какво като нервничат? Ще свикнат, че е ОК и ще спрат, ама хайде, с първо дете- нормално е да си заложиш бомба. И аз бях така, до над година и половина приспиване на ръце, след това лош сън до 4+.
Много е важно да се научи да будува кротко и да заспива само. Щото иначе ще почне да си спомня как е заспало и като се събуди от нещо нощем, ще се изплаши, че не е на ръце, или не е до теб. И после пак ще трябва да приспиваш на ръце в 3:00 през нощта.
Аааааа девойки има и обратен вариант...до 3 годишна моята дъщеря не знаеше, какво значи "приспиване на ръце", и не аз не исках, тя засписаше само в креватчето си , сама... Началото на ДГ ни разказа "играта".....от тогава до ден днешен заспива само в мое присъствие, до нея....Така, че "децата са различни" е много вярна фраза.....
Да де, но на три са вече почти съзнателни, може да му четеш приказка, да изиграеш някакво театро и да почнете да учите как да заспива независимо, като не става от леглото.
С бебе е идеално време да НЕ го учиш да спи на ръце, защото няма спасение, освен да реве в намаляваща прогресия.
Да изчакат да порасне до 3-4 мес. и да може да стои будно и тихо в леглото, така може да почне да се учи на заспиване, особено ако има добре изграден вечерен ритуал.
С бебе е идеално време да НЕ го учиш да спи на ръце, защото няма спасение, освен да реве в намаляваща прогресия.
Да изчакат да порасне до 3-4 мес. и да може да стои будно и тихо в леглото, така може да почне да се учи на заспиване, особено ако има добре изграден вечерен ритуал.
Синът ми беше моя кошмар, не даваше да го пусна от ръцете си, до 6-ти месец ползвах слинг, после смених с ерго раница така спеше, докат аз правих, каквото имам да правя. След това се научи да пълзи и нещата налекнаха, оставях го да си лази, където му душа иска и човекът взе да се уморява, взе да се заглежда по-други неща, да ме остая да свършвам по нещо и започна да заспива не на ръце, а до мен. С прохождането нещата се оправиха ( на годинка проходи). Всички ме плашеха, че като проходило щяла съм да видя какво е мъка... Да, ама не, направо се преродих. С дългите разходки и умората, директно го сложих един ден в леглото му и заспа на мига и от тогава до сега не го люлям или нося на ръце, само когато му никне зъб го взимам да легне до мен, за да е по-спокоен.
Съгласна съм, че някой деца са по-емоционални и имат нужда повече и по-дълго от обятията на мама, но няма да е вечно така. Сега дори в количката си стой, а преди..просто ни беше средство за носене на неговия багаж и покупките ми след разходка.
Виждала съм много укорителни погледи на майки, чийто деца са си стояли в количките без да мръднат и гъкнат, чувала съм много коментари по темата, лошо си си го научила... но нито ми е пукало, нито съм ги отчитала. Изживях си го, беше и хубаво, цялото гушкане на чисто и меко бебе и тежко - ръцете ме боляха , гърбът ме болеше, недоспиването ми тежеше.... Мина и си остана само спомен.
Съгласна съм, че някой деца са по-емоционални и имат нужда повече и по-дълго от обятията на мама, но няма да е вечно така. Сега дори в количката си стой, а преди..просто ни беше средство за носене на неговия багаж и покупките ми след разходка.
Виждала съм много укорителни погледи на майки, чийто деца са си стояли в количките без да мръднат и гъкнат, чувала съм много коментари по темата, лошо си си го научила... но нито ми е пукало, нито съм ги отчитала. Изживях си го, беше и хубаво, цялото гушкане на чисто и меко бебе и тежко - ръцете ме боляха , гърбът ме болеше, недоспиването ми тежеше.... Мина и си остана само спомен.
Аз в другата крайност - малката почти никога не ми е заспивала на ръце. От ден 1 си спи и си стои сама в креватчето. Имаше един много кратък период от 2-3 седмици след изписването, в който заспиваше върху мен - по-хубави моменти почти не съм имала... Чудовищно удоволствие ми беше да я усещам така От тогава до сега си заспива сам сама в стаята, в нейното си легло... Докато никнеха някои по-проблемни зъби е имало моменти, в които се буди с рев и само гушкане помага, но това е за супер малко - ден, максимум два... Понеже ѝ се наложи сериозна сърдечна операция, докато бяхме в болницата рехабилитаторката ме насърчаваше много да я нося и гушкам, за да се научи да диша правилно и да се възстанови по-бързо. Тя често ни казваше (на всички майки там): "Носете си децата.. Всички ви плашат, че ще ги научите на носене, но не е така и на вашите деца им е жизнено необходимо да ги гушкате и носите!!!"
Слинговете и раниците също допринасят много за комфорта и на мама и на бебето - от опит на близки с подобни на авторката на бебето зная, а и на мен са ми удобни и приятни за носене.
Приятно гушкане и дано скоро да стане само по желание, а не по принуда!
От тогава до сега си заспива сам сама в стаята, в нейното си легло... Докато никнеха някои по-проблемни зъби е имало моменти, в които се буди с рев и само гушкане помага, но това е за супер малко - ден, максимум два... Понеже ѝ се наложи сериозна сърдечна операция, докато бяхме в болницата рехабилитаторката ме насърчаваше много да я нося и гушкам, за да се научи да диша правилно и да се възстанови по-бързо. Тя често ни казваше (на всички майки там): "Носете си децата.. Всички ви плашат, че ще ги научите на носене, но не е така и на вашите деца им е жизнено необходимо да ги гушкате и носите!!!" Слинговете и раниците също допринасят много за комфорта и на мама и на бебето - от опит на близки с подобни на авторката на бебето зная, а и на мен са ми удобни и приятни за носене.
Приятно гушкане и дано скоро да стане само по желание, а не по принуда!
Той вече е на 11 седмици В количката спи, но не заспива в нея. Просто има много лек сън, сън от три часа през деня аз не знам какво е. За мен час и половина си е победа, макар че.почти венаги отваря очички поне няколко пъъти. Имал е поспаливи дни-тогава заспива сам, навсякъде. Наистина децата са различни и при всички този етап продължава различно, някои могат да бъдат научени по-лесно от други. Явно нашето момче е по-трудно със съня и има нужда от помощ. Хубаво е да опитвам да го оставям сам, но виждам , че за момента няма как да стане.
Важното е да е спокоен. А и всичко минава.
Веднъж ме.видя една жена как го нося на ръце и ми вика- не заспива в количката ли? И аз отговарям-да, и при вас ли е така? А тя-Да, дъщеря ми беше така, а синът ми пък не спеше през деня.., но щом на 40 се навих на трето, значи не е толкова страшно Имах нужда да го чуя!
В количката спи, но не заспива в нея. Просто има много лек сън, сън от три часа през деня аз не знам какво е. За мен час и половина си е победа, макар че.почти венаги отваря очички поне няколко пъъти. Имал е поспаливи дни-тогава заспива сам, навсякъде. Наистина децата са различни и при всички този етап продължава различно, някои могат да бъдат научени по-лесно от други. Явно нашето момче е по-трудно със съня и има нужда от помощ. Хубаво е да опитвам да го оставям сам, но виждам , че за момента няма как да стане.Важното е да е спокоен. А и всичко минава.
Веднъж ме.видя една жена как го нося на ръце и ми вика- не заспива в количката ли? И аз отговарям-да, и при вас ли е така? А тя-Да, дъщеря ми беше така, а синът ми пък не спеше през деня.., но щом на 40 се навих на трето, значи не е толкова страшно
Имах нужда да го чуя! 
Всяко дете е различно и не всяко дете позволява да му се бъркат в установения режим.
Е това е разковничето според мен
зависи дали и ако да - какъв режим ще се създаде на бебето. Нашето 4 месеца беше почти непрекъснато в слинг заради колики и в момента, в който приключиха, започнах да го слагам в леглото да заспива. Никога не съм я дундуркала, както и никога не съм я оставяла да реве безутешно сама в стаята. Някой вече спомена "Ръководство за недоспали родители" - за мен в тази книга беше истината - родителите насочват децата, но водени от нуждите на децата... имало е дни, в които и по 100 пъти съм влизала в стаята, за да няма драми, но е било 5-6 пъти. Моята дъщеря е кърмена до почти годинка, но благодарение на книгата започна да спи по цяла нощ (до 6 сутринта) на 5-6 месечна възраст, като пак казвам - без драми от нейна страна, а със спокойствие и търпение от моя..,. вследствие на всичко това има много спокойно дете и щастлива и отпочинала мама, която има сили и нерви цял ден с кеф да си се занимава с детето