Емоционалната страна на връзката след раздялата

# 15 19 апр. 2006, 09:46 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

при мен раздялата след 5г с приятел беше странна - първо беше добре /щото се карахме напоследък/, но после... после дойде липсата и самотата.
Мисля, че самотата ме връщаше отново и отново назад - проблема даже не е в конкретния човек, а просто в липсата на някой до теб - ето тогава е нормално да се обърнеш към най-близкия последен и да съжаляваш... ма малко хора правят разлика между съжаление за някого и за нещо.
В случая аз съжалявах за човека - твърде добра ни беше връзката - подходяща за семейство и твърде неподходяща за нашата възраст.
Но мисля, че "осакатяването" идва лично от самия човек - от неговата неспособност да се справи с болката и др преживявания, а не от човека отсреща. ЗАтова има хора "осакатени" и такива приели нещата, примирили се, сложили си "обица на ухото", ама непозволяващи това да ги съсипе и "осакати".
ЗАтова ви желая да превъзмогнете болката, да си стъпите на краката и да продължите напред! И да вървате като Маргарита, че хубавото предстои!

# 16 19 апр. 2006, 10:47 ч.

София
Мнения: 6 999

Цитат на: Tonkata в пн, 17 апр 2006, 13:12

4есто като оставам сама и слушам музика и най ве4е като съм с детето си мисля как сме били знаедно как сме излизали какво сме си говорили .Абе гадни4ко е доста Rolling Eyes

Тъй като се събирахме и разделяхме /на думи/ в продължение на 2 години и аз все това си мислех като тръгнехме да се разделяме - как ще излизаме сами с детето, как ще ни липсва, как...

Сега, когато окончателно се разделихме ме е обзело тотално и пълно спокойствие и щастие. Ако никога не го видя повече няма да ми липсва, като го видя не си мисля нищо - нито положително, нито отрицателно. Все едно съм го обичала на сън и сега съм се събудила. Вярно е, че той съвсем тенденциозно успява да ми пили по нервите и сега, но се стремя да го възприемам като ...2 годишен в период на налагане на собственото си 'аз' - помага ми. Но при мен има връзка и това, че го сравнявам с мъж тотална противоположност на бившия... чак ме е срам понякога, че съм била с него Embarassed

# 17 19 апр. 2006, 23:34 ч.

Мнения: 357

Когато взех решението да се разведа, то беше продиктувано от това, че не виждах начин да живея повече с този човек, единственият разумен изход беше развод! Обаче как да обясня на сърцето си, че това е начина като още го обичах. Тогава много плаках и се бях затворила вкъщи за около месец, незнаех как да го споделя с най-близките се приятели. Когато го направих, те ме подкрепиха и аз се почувствах много по-добре, дните минаваха и в един момент аз разбрах, че мога да живея и без него.
На моменти залитвах пак по старите спомени и хубавите ни мигове заедно, но бързо изтрезнявах от тези опиянения!
В определен момент, когато вече бях преодоляла и приела раздялата ми се случи нещо хубаво, отворих си очите за един човек, който отдавна познавам, а сякаш чак сега го видях!
И така, това ме зарежда с положителни емоции, дава ми надежди и сили да продължавам напред!
Мисля, че не бива да позволяваме раздялата да ни осакатява емоционално, а просто да се учим от грешките си. За мен раздялата с човека, когото смятах, че е голямата ми любов беше един голям урок. И мисля, че не съм станала прекалено недоверчива, а просто преди съм била твърде доверчива! Wink

Дано наистина да съм си научила урока и този път да уцеля правилния човек! Желая го и на всички вас! bouquet

# 18 26 апр. 2006, 00:39 ч.

аз не чувствах никава болка, дори деня след раздялата. Просто в момента, в който някой ме разочарова, ми става абсолютно безразличен. Като тийнейджърка дълго страдах след раздели, но с времето разбрах, че това е напразно хабене на енергия и емоции по хора, които не го заслужават. Първоначално си налагах разума над чувствата, но в последствие ми стана естествено състояние да не пилея емоции. Нали знаете приказката - на какъвто се правиш, такъв ставаш.
Може пък да не съм обичала истински, не знам.

Причина:

Причина: