Уж крушата не пада по-далече от дървото, но винаги има и изключения. С цялото ми уважние, обаче ако мъжът ми беше като неговите родители, не бих го взела. Различни поколения = различни виждания.
И ти май си за свекървенската тема
- Публикувана: 27 юни 2016, 11:23 ч.
- Последно мнение: 16 дек. 2016, 21:15 ч.
Отлитането на порасналите деца от семейното гнездо
И ти май си за свекървенската тема
Ето нещо ценно за четене и размисъл по темата :
http://webstage.bg/socialni-temi/2505-kapanat-na-zavisimostta-v- … r-ueyn-dayar.html
http://webstage.bg/socialni-temi/2505-kapanat-na-zavisimostta-v- … r-ueyn-dayar.html
Това много ми допадна. Майка ми е много независима жена и може би затова и отношенията ни са такива. Това въобще не значи, че не ме обича или че не би направила всичко за мен.
absurt наистина децата са копие на родителите си, понякога доста бледо копие, но все пак - копие. Аз постоянно откривам черти на родителите си у себе си, дори такива, които не харесвам и винаги са ме дразнели.
DV84 ще се въздържа от посещението си в тази тема
Ето нещо ценно за четене и размисъл по темата :
http://webstage.bg/socialni-temi/2505-kapanat-na-zavisimostta-v- … r-ueyn-dayar.html
http://webstage.bg/socialni-temi/2505-kapanat-na-zavisimostta-v- … r-ueyn-dayar.html
Страхотна статия.Спокойна съм, че съм на прав път във възпитанието на детето ми.До сега, карах по усет и интуиция.В случая практиката потвърждава теорията.Благодаря.
Уж крушата не пада по-далече от дървото, но винаги има и изключения. С цялото ми уважние, обаче ако мъжът ми беше като неговите родители, не бих го взела. Различни поколения = различни виждания.
Спокойствие, търпение и силна храна. Като стане на техните години, ще заприлича и още как.
Ето нещо ценно за четене и размисъл по темата :
http://webstage.bg/socialni-temi/2505-kapanat-na-zavisimostta-v- … r-ueyn-dayar.html
http://webstage.bg/socialni-temi/2505-kapanat-na-zavisimostta-v- … r-ueyn-dayar.html
Това много ми допадна. Майка ми е много независима жена и може би затова и отношенията ни са такива. Това въобще не значи, че не ме обича или че не би направила всичко за мен.
Защото "приятел в нужда се познава", не в ежедневно дрънкане по телефон.Харесвам майка ти, харесвам и възхищението което изпитваш към нея.Висшата форма на любовта е, да дадеш свобода и доверие.Това е разликата между орлицата и кокошката.Имаш стархотни криле, Ехи.Това е за майка ти.
За другите, които изпитват непреодолимо желание да се сгушат в прегръдките на мама, дори и вече пораснали, ще ги подсетя за нещо."Крава от теле не бозае", са казали хората.Родителите ви трябва да ви пуснат на свобода, за да полетите.
"Крава от теле не бозае" в контекста на конкретната дискусия би означавало родителят да разчита на емоционална, финансова и др. подкрепа от децата си. Не че няма такива случаи....Но по-често е обратното- "телетата" да не искат или да не им се дава възможност да пораснат 
.
.Е, подкрепа винаги трябва да има и да е двустранна, защото това пък е обичта, но в тази тема посоката е различна.Майката да подкрепи детето си в отлитането, за да си свие то свое гнездо.Един ден, когато родителите се нуждаят от истинска помощ, защото остаряването е факт, трябва да бъдат подкрепени осезателно от децата си, но това не бива да е въпрос на дълг, а на обич.Тя винаги присъства, дълбоко в сърцата на хората.Това са естествени процеси и те също са свързани с природата ни.
Скрит текст:
Според мен е излишно всекидневното звънене на мама. А това мъж да звъни на майка си всеки ден или пък тя му звъни, ми е отблъскващо, айде няма нужда.
Аз съм на мнение, че хората, които говорят с родителите си всеки ден, са по-малко самостоятелни и родителите имат по-голямо влияние при вземането на решения.
Скрит текст:
За мен, говоренето всеки ден по телефона с когото и да е е излишно. Човек трябва да се научи да разчита на себе си, да не занимава други с проблемите си и да не товари останалите с излишна информация. За това има форуми
Само да кажа, че аз пиша от позицията на детето, което напусна мама и тати преди 2 години.
Само да кажа, че аз пиша от позицията на детето, което напусна мама и тати преди 2 години.
А аз съм 100% убедена, че това е така.
Житейски опит, кво да го прАИш.....
И не са виновни "децата", че не могат да пуснат полата на мама.Мама е тази, която не им дава да се "отдалечат на безопасно разстояние".
, за съжаление обаче майките никак не искат да си го признаят това 
...
И не са виновни "децата", че не могат да пуснат полата на мама.Мама е тази, която не им дава да се "отдалечат на безопасно разстояние".
И не са виновни "децата", че не могат да пуснат полата на мама.Мама е тази, която не им дава да се "отдалечат на безопасно разстояние".
Децата на 19-25 отлитат, и си оставаш с брак, в двата смисъла на думата...Иначе хората и преди Интернет са се развеждали .
Както и да е, не съдя никой, всеки се спасява както намери за добре, но не всяко слушане на телефона е "държане за полата на мама", по-скоро сламка мама да не потъне...
. Както и да е, не съдя никой, всеки се спасява както намери за добре, но не всяко слушане на телефона е "държане за полата на мама", по-скоро сламка мама да не потъне...
Скрит текст:
Според мен е излишно всекидневното звънене на мама. А това мъж да звъни на майка си всеки ден или пък тя му звъни, ми е отблъскващо, айде няма нужда.
Аз съм на мнение, че хората, които говорят с родителите си всеки ден, са по-малко самостоятелни и родителите имат по-голямо влияние при вземането на решения.
Скрит текст:
За мен, говоренето всеки ден по телефона с когото и да е е излишно. Човек трябва да се научи да разчита на себе си, да не занимава други с проблемите си и да не товари останалите с излишна информация. За това има форуми
Само да кажа, че аз пиша от позицията на детето, което напусна мама и тати преди 2 години.
Само да кажа, че аз пиша от позицията на детето, което напусна мама и тати преди 2 години.
А аз съм 100% убедена, че това е така.
Житейски опит, кво да го прАИш.....
И не са виновни "децата", че не могат да пуснат полата на мама.Мама е тази, която не им дава да се "отдалечат на безопасно разстояние".
Моят мъж се чува с майка си всеки ден поради простата причина, че тя остана сама, на възраст е, на село, по цял ден няма с кой да си говори и разговорът вечер е необходим, за да сме спокойни, че тя е добре, не толкова той да черпи житейска мъдрост и майчин опит. Откакто децата поотраснаха, той попрехвърля тази задача на тях. Напомня им вечер да се обаждат на баба си, така хем той си спестява досадното "как си? Какво прави днес?", хем тя е доволна, че си е побъбрила с внуците. Ситуацията го налага, не бих сметнала мъж си за зависим от майка си. Ама всеки вижда живота от своята си градинка. Аз лично, като майка на 3 момчета, не бих очаквала всеки ден да ми звънят и дават отчет какво са правили. Сигурно няма да е лошо да ми звънят веднъж седмично, колкото да проверят дали още мърдам.
Когато се чуваш с родителите си редовно (като мен) не означава, че си вързан за тях или те за теб - означава, че просто те интересува, какво правят, как са. Вероятно зависи и от това дали са момичета или момчета. За мен лично няма нищо срамно, нередно или смешно да комуникираш с роднините си редовно. Смешна ми е логиката "държане мама за полата", толкова изпразнено от съдържание понятие.