Сама с малко бебе

Не за брак, а за раждане от донори и бащи неизвестни.

Аз не иронизирам, а просто се чудя колко е оправна и как смело съветва и други жени да не се страхуват ако попаднат в същото положение. Според мен баш за страх си е.
Деца имам две, но ги отглеждаме с жена ми заедно. Достатъчно натоварен е графика и като сме двама - на градина, на разходка, малкото още не се храни самичко та го храним с лъжичката, пък дрехи им избирай, пък ги води поотделно по занимания защото имат различни интереси, и т.н. и т.н. Оправяме се добре, защото сме двама и сме постоянно заети с децата.
Но да ми се хвали сама жена, която и родителите са ѝ сърдити и не ѝ помагат, как чудесно се справя с гледане на две деца, че и да насърчава други жени да не се боят и че ще се справят... ще се справят ама до първата болест, да не дава господ. Едното като съм го водил посред нощ в Пирогов, другото остава с майка си - а ако сам гледаш две какво ще правиш? Че и двете от различни мъже... поне ако бяха от един, в дните му за виждане ще му ги оставиш и ще идеш да си свършиш твои лични работи - а като са от двама, и това трябва да се координира кой кога ще си вземе неговото.
Щом наистина се справя жената - евала. Ама не смятам, че прави услуга на някого като твърди колко прекрасно било и как всеки има сила да се справи.

Крис, ама ти наистина си доста нахален   Никоя жена не е останала сама от добро, естествено, че да се справя сама е най-достойното решение. Ти какво предлагаш - да легне да мре ли направо, щото друг изход няма?   Направо не мога да повярвам как се даваш за пример, че се оправяте с жена ти и колко сте супер на хора, които се справят сами  

Да ти кажа, че се разведох не с две, а с три деца, просто нямах друг избор И нямам грам помощ от родители. И са боледували децата, и съм ги водила по болници и всичко каквото трябва. Ако се наложи, бащата ще поеме нещо също в такава ситуация, не е чужд човек на децата си, само защото сме приключили един с друг. На всичко отгоре вече не ги гледам сама, понеже имам нов съпруг и има кой да гледа едното, ако аз водя другото някъде. Не че можеш да си го представиш де, разбирам, че не ти стига въображението дотам, но и такива неща се случват  

Жената прави чудесна услуга на всички, които са изправени пред неминуема раздяла, като споделя как се е справила. Понеже не можеш ли да си стъпиш на краката и да си гледаш децата сама при раздяла, си просто една губеща жена, която може да мрънка оттук до края на света, ама това няма да те направи нито по-семейна, нито по-щастлива.

Dana този потребител никак не е нахален, а изявява една доста ясна позиция по отношението на прокламирането и рекламирането на този вид родителство.
То е ясно, че решението е достойно когато "ножа опре до кокал" (колкото и вулгарно да звучи) и че никой не стига до такива решение от хубаво. Именно заради това и тъй като природните закони са децата да си имат мама и тати, а не само мама или само тати, се получава един огромен разлом между това кое е добре и кое не е за родителя и детето/децата.
Когато някой е поставен в тази ситуация или сам я е избрал, оптималния вариант е да се справяш добре дори когато нямаш подкрепата на родителите си, но в много други варианти дори с подкрепата на родителите е страшно трудно. Това е една измамно самозаблуждение, което аз съм изпитвала на собствения си гръб, а именно да отговоря "Да справям се прекрасно. Така ми е по-добре" а всъщност да знам, че това не е така и всеки ден да изпитвам безброй притеснения и тревоги, които един родител с партньор не би изпитал.
Та не ми е ОК и не е напълно ОК за детето ми, това, че го отглеждам без баща. Има липси и то много, които се старая максимално да запълня и елиминирам, но с цената на много усилия. Това привидно е справяне добре и така изглежда отвън, но далеч не е така. Колкото и да се правя на успяла ,силна и "самосправяща" се майка - не смятам никой за нахален само защото ми е казал една истина в очите.

Мисля, че на всеки здравомислещ човек му е ясно, че развода е краен вариант и щом се стигнало дотам, явно е имало доста сериозна причина. Никога няма да приема, че някой, на който не му се е налагало да премине през това, може да раздава правосъдие с пълни шепи просто защото е имал късмет да се разбира дългосрочно с партньора си. Защото и аз имах съвсем нормални отношения с бащата на децата почти 15 години, но всичко си замина за няколко месеца. И ако бях само седнала да се вторача колко ще е трудно (което ми го казваха всички), трябваше да се гръмна директно, та да си спестя мъките.  Просто съм краен оптимист и да правят трагедии там където няма тежка болест или загуба на близък, просто ми се струва излишно. На никой животът не е винаги лесен. Крис и жена му и всички семейни двойки също имат своите предизвикателства и трудности, ама едва ли реват от сутрин до вечер колко им е трудно. Действат и това е. Като ти се е наложило да гледаш сам дете/ деца - бориш се, щом се е стигнало дотам. Но да си семеен, без раздяла и да наливаш акъл на разведен човек колко си по-добре от него  - ами на мен лично ми е противно.

Застраховани няма 
Освен това развод не е единствения вариант да се окажеш родител отглеждащ сам детето си - има също донорство, осиновяване, загуба на партньор. Вариантите при които имаш избор са много малко и моето внимание и коментари са насочени именно към тези случаи.
Да достойно е и буди възхищение, но не е никак лек път и трябва да бъде обмислено много добре, защото се случва всичко в живота.
Нищо лошо няма в наливането на правосъдие ако това е лична гледна точка (макар ако не си преминал през подобна ситуация), но пък е неправилно да се втълпява, че всичко е цветя и рози, защото не е и това е потвърдено от самия закон, който отделя родителите отглеждащи сами децата си в отделна родителска група.
Много хора заемат позицията на този потребител - много често и роднини, които след това ще подкрепят решенията, които си взел въпреки мнението, което имат.
Може да е много полезно понякога да се замислим и над тяхната гледна точка, точно защото не разбират напълно противоположната ситуация, но пък имат пример за здраво семейство, което би трябвало да е най-здравословната  нормална среда за едно дете/деца.
Никой не говори да си теглиш ножа или да се гръмнеш ако ти се случи, нито да живееш в страх, че може да стане непосилно ако си решил да го направиш.
Мисля просто, че трябва да се изгради една реална представа какво е да си самотен родител в българския контекст.
Лесно е на малцина - на останалите не !

Справям се, да и то доста добре. И давам кураж на всеки, попаднал в подобно положение, защото в такъв момент е важно да повярваш в себе си и  да не се страхуваш. Защото аз от страх стоях и позволих да ме тъпчат близо две години. И ако някой ми беше дал кураж щях да си тръгна по-рано и да си спестя много неприятни преживявания.
И да, дъщеря ми боледуваше много, не беше лесно, не е лесно и сега и не съветвам никой да живее като мен. Просто давам пример, че човек може да се справи с много неща и да бъде щастлив, дори и да не живее с другия родител.
Крис, какъв точно е проблема с различните бащи? Не виждам какво щеше да е различното, дори да бяха от един баща.
За съжаление при повечето разделени родители проблемът е, че родителите не се разбират, което рефлектира вурху децата. Тук трябва се положат усилията, при взето решение за раздяла да се запази добрия тон и да се поддържат добри взаимоотношения, защото въпреки всичко, добри или лоши ние си оставаме родители и трябва да се грижим заедно за децата си, дори да не живеем заедно. Това обаче, трудно се постига.
Не че семейните двойки нямат същите трудности, не че и при тях понякога единият родител почти не вижда децата или защото много работи, или пък не желае да се занимава с тях. Но там проблемът е замаскиран, нали за пред хората са ,,семейство,,. Проблеми има навсякъде, дали скрити или явни и естествено всеки има право на мнение. Хубаво е обаче да уважаваме чуждите решения, колкото и да не сме съгласни с тях.

 

Не мога да разбера защо, ако някой сподели, че се справя и се чувства добре, веднага някой репликира, че се преструва и не бива да се чувства ок с избора си? И следват един куп причини, за да се чувстваш зле. Въобще, ако не си зле финансово, не изпитваш вина, че детето ти расте без баща и не си повтаряш всеки ден, че си се провалил, никаква самотна майка не си.

Петя - единица са тези, които се справят добре и се чувстват добре. И това да се справяш добре и да си горда с това е повече от радващо.
С две ръце съм да се дава кураж на родител попаднал в тази ситуация и постоянно го правя, но не всички родители отглеждащи сами децата си могат да се похвалят с това, което казваш ти.
Когато нямаш избор и ти се случи е хубаво ако се справиш в един или друг етап и си щастлив.
Тогава може да кажеш с чиста съвест - нямах избор (или взех това решение) справям се добре и не съжалявам.
Когато обаче е личен избор и лична инициатива - нещата стоят по съвсем друг начин.
Ще ти дам пример - моя приятелка ми сподели, че иска да зачене с донор. Поиска точно моето мнение.
Тя знае абсолютно цялата ми история и всичко, което засяга отглеждане на детето ми. Оставих настрана проблемите, които съпътстват ситуацията да отгледаш сам дете, което е припознато и започнах да се замислям какво да отговоря по отношение самото отглеждане на детето без да има фигура на друг родител и без помощ.
Колкото и да се насилвах да кажа - ще се справиш абсолютно сама - не успях. Не успях, не защото съм убедена в обратното, а защото трябваше да дам съвет за създаване на един живот, зависим изцяло само и единствено от един човек. Може би злучи много неблагородно точно от мен казано, но отговорността е огромна и аз не поисках да подкрепя подобно решение - със съвет или личен опит въпреки, че моя е донякъде позитивен.
Надявам се да разбираш позицията ми.

Линдичка, твоето мнение е нормално, но ти имаш личен опит в подобна ситуация и знаеш какво е. На мен единствено една приятелка и сестра ми ми дадоха кураж, когато реших да се разделям - никой друг. Всички други вадеха от 100 кладенеца вода колко е невъзможно да се справя, как повече няма да имам никога нормален живот, колко ще страдам и т.н. Изглежда идея си нямаха колко доволно много изстрадах в няколкото месеца, докато взема това решение и че точно взимайки го, съм решила да приключа със страданията.

В този смисъл, ти си си била искрена и сигурна съм за добро. Но ако приятелката ти в твърдо решила да роди от донор, твоето мнение ще й мине от едното ухо и ще излезе през другото. Решил ли си нещо - рядко чуждите ситуации те трогват и разколебават - те са чужди, не са твоите. Може за приятелката ти да е 100 пъти по-страшна перспективата да остане без свое дете, отколкото да го гледа сама (особено пък ако и роднини ще помагат, кой не е изгледал едно дете). Дано си разбрала какво имам предвид 

Аз се сещам защо Крис така се изказва. Децата му са малки, в тоя форум се чу за проблеми...явно жена му е стигнала до края на силите си и аха-аха да реши и тя да живее сама, ама някак е успял да я изплаши колко ще е страшно. Подозирам, че е от тия мъже, дето уж са добри, но все с нещо вбесяват жена си и тя се чуди няма ли друг живот и някакво спокойствие.

Та затова рекламира как е хубаво да сте двойка, ако ще нещата да са мъчителни.

Е, не е хубаво, хич даже.

Но за авторката на темата ще кажа: да се пази от нов капан, ако тръгне да търси мъж; по принцип доста акули наобикалят майките с дете и ги прилъгват с обещания. Така че хубаво да мисли, за да не се стига лесно до ситуацията с две деца от различни и липсващи бащи. С подчертаване на второто.

Разбира се, че в много отношения изборът да имаш дете, макар и сам, е по-добър от този да решиш да останеш напълно сам. Повечето хора не остават без партньор, защото искат да са сами - това е резултат на житейски събития, които понякога са породени от лични решения, понякога са плод на случайност.
Преди да има възможността да се роди от донор, много познати, останали сами, осиновиха деца; други родиха от баща неизвестен. Дали е добре - не винаги, но не от вчера се налага на родителите да се справят сами - и прабаба ми, и дядо ми, и баща ми са останали сами поради смъртта на половинките си по-рано, отколкото е трябвало. Ми справили са се, не по-зле от други.

Изобщо не е по-добре да избереш да отглеждаш дете сам. Тази криворазбрана демокрация доведе по подобни налудничави идеи. Когато си некадърен при избора на партньор, или си крива ракета по принцип, не е нужно да създаваш поколение, обричайки го на страдание. Едно  дете има нужда от двама родители. И на мен ми е идело да си събера нещата и детето, само защото съм един умопомрачителен егоист и змия, но за миг се спирам и се замислям как моментната ми емоционална нестабилност не бива да взема превес над разума.
Пак ще се повторя като кажа, че това не се отнася за неразбирателство от рода на насилие, липса на всякаква любов и пр.