С какво ви дразнят свекървите- 66

  • 88 945
  • 793
  •   1
Отговори
# 120
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
И аз да кажа - има има. За щастие не моите.
Но познавам хора, които си бяха предопределили, че ще живеят завинаги със сина си и семейството му и домът на сина им е там и само там и дума не може да стане за изнасяне.
Така и стана, синът заведе жена си в тях, да си живеят задружно всички заедно. За около  година успяха да се разведат младите

Това са две различни неща.
Говорим за дарено жилище в града, родителите живеят на село и им се налага да дойдат за няколко дни на доктор или нещо друга, но снахата ги чувства като натрапници.
Да, съвсем различни неща са. Едно е да отидеш на детето си на гости и съвсем друго изневиделица да нахълташ в хола му без никой да те очаква.

# 121
  • Мнения: 1 721
И свекър ми, и моите родители имат ключове от нас. Никой никога не си е позволил да дойде без да се обади и да попита дали е удобно. Свекърите  купиха жилището на ММ в началото на връзката ни, когато си търсехме квартира

# 122
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 13 315

Жилището е мое,наследствено .От баба  ми,която почина още преди да се омъжа.

Силно развито чувство за собственост и у някои млади.


От мен се очакваше да дам моето жилище под наем и да отида да живея със свекърите.
Да,млада бях и не исках,но и съпруга ми не искаше да живеем с родителите му.
Моето жилище стана нашето.И свекърите се разсърдиха.
След години успяхме да купим още едно жилище и те очакваха да се пренесем там.
И когато не го направихме пак се разсърдиха на сина си.
Харесвало му е да е заврян зет. Twisted EvilАми това е простотия.

# 123
  • София
  • Мнения: 24 807
Така е.

# 124
  • Мнения: 5 593
И ние сме дарили всичко, което притежаваме на синовете ни с право на ползване.  Когато прехвърляхме, нотариусът ни посъветва да оставим тази клауза "право на ползване", защото имал примери как  много хора оставали на улицата след  дарения, без това уточнение.  "Благодарни" наследници, с които уж старите  имали споразумение за живеене там, докато са живи, ги натирвали.  Ползвам единствено новопостроено малко жилище, което също по документи е тяхно.  Нямам намерение да ползвам  техните етажи, но в моята си къщичка ще съм, докато съм жива, точно поради тази клауза. Не че някой ме гони, ама си е вид застраховка.
Иначе си имаме ключове за влизане при нужда и никой не злоупотребява. Всъщност моята къща е "ханът", ама на мен ми е много приятно да е така.
Та, както казва Боряна, всичко е до хората.

Последна редакция: чт, 30 юни 2016, 18:25 от K.A.G.

# 125
  • Мнения: 1 285
И бащата на моя мъж така му прехвърли къщата.  Mr. Green Не се знае ейй,децата някой ден може да те натирят без да им мигне окото. Laughing

# 126
  • Мнения: 156
Ние с ММ също живеем в имот, който съм наследила аз. Само нашите имат ключ и то защото ни помогнаха ужасно много, а и да не бяха - пак щяха да имат, защото не злоупотребяват. Но на родителите на ММ нещо не им се свидеше до последно, някак си все едно не вярваха че ще се махнем от тях и като дойде момента почнаха сръдните ( изобщо не ги разбирам дори  ooooh! newsm78 ). Преди това неприятните изказвания на свекито - останете в нашия, ние ще идеме във вашия наготово които ми докарваха почти криза ме оставяха без думи, каму ли да й дам ключ или каквото и да било. Абе странни са ми тия отношения относно имотите. Хората до последно са в добри отношения, а после могат да се избият.  Thinking

# 127
  • Мнения: X
Така е, различни са.
Но пак е хубаво хората да си общуват Свекърите казват например:
"даваме ви това жилище да живеете, но когато ни се налага си запазваме правото да идваме за колкото е необходимо, или като остареем идваме да ни гледате и т.н"
Да е ясно как стоят нещата за да може всеки да е наясно и да си вземат решение ще приемат ли, няма ли да приемат
Те, нещата са ясни, всъщност, въпросът е кой иска да разбира и кой не.
Ако отидат на село старите, ще се върнат само в 2 случая- за малко, за да отидат на доктор и за доизглеждане като не могат сами да се оправят вече.
Като не приемеш жилището, значи ли че ще откажеш да се погрижиш за родителите си, когато му дойде времето?
Или за родителите на мъжа ти?
Ами, докато се огледаш, ще се изнижат едни 20 години и ще дойдеш на тяхното място.
Никой не е останал на 30. Peace




Кой на каквото си е постелил на това и ще легне.

Човек може да се грижи за родителите си и без да делят едно домакинство, в този ред на мисли, както аз бих се погрижила за моите родители, така и той би се погрижил за своите.

Именно.
Въпросът е как и дали въобще ще имат контакти един с друг или просто ще им плащат мед. грижа от асистент в дома им или старческия им дом.  Peace

# 128
  • Мнения: 30 533
Правото на ползване не е само вид застраховка за родителите, много повече са ползите за децата им. Молете се да не разберете как и защо.

# 129
  • София
  • Мнения: 24 807
О, имаше такъв случай в Лозенец- продаваха апартамента с бабата барабар, на чувствително по- ниска цена от пазарната.

# 130
  • Мнения: 7 685
Свекървените имоти винаги са били повод и право за упражняване на контрол върху младото семейство. Дали сме ти го, значи ще ни слушаш или ако не слушаш, няма да ти го дадем.


Те насила не го дават. Като не искаш -не взимай.

Разбира се. То ще кажеш, че имение ти предоставят.

Свекървените имоти винаги са били повод и право за упражняване на контрол върху младото семейство. Дали сме ти го, значи ще ни слушаш или ако не слушаш, няма да ти го дадем.

Да, бе, щото имотите на тъщата не са....... Joy

Аз наистина нямам пример около себе си за проблеми с тъста или тъщата. Иначе съм сигурна, че има.

# 131
  • Мнения: 24 676
Да ,един апартамент бе показан на снимките в обявата за продажба със старец някакъв.Да ти се отще да купуваш.
Някога мъжът ми бе поставил условия да е  прехвърлено,негово, и мястото за строеж.Не  ще на чужда земя и  на чуждо име.Нищо не построи ,не защото не му дадоха, и  признавам ,беше ме яд.Сега това е без значение,тук през къща са празни около мен или на 86 годишни старци,скоро празни.
Манталитета ни е  неизкореним.Някога било важно-заедно са повече работни ръце за нива.Сега от какъв зор да се тъпчем заедно,и  аз не искам.Дори за гледане не  е удобно и  нужно
Ама как без тази тема ще е светът ако е наред  всичко с нас.

# 132
  • София
  • Мнения: 1 305
Не мога да се сдържа да не споделя нашата имотна история-като се сгодихме,купихме жилище с кредит,но ние не можехме да докажем доходи и свекърите ми кандидатстваха за кредит,съответно тях ги записаха в нот.акт като собственици.В последствие ние с ММ изплащахме 2/3 от кредита, а те ни помогнаха с 1/3 от него.Аз си мислех,че скоро след сделката ще припишат имота на ММ,но се оказа,че никой не се сеща и не повдига този въпрос.ММ също смяташе,че няма проблеми да е така,но той все пак има сестра,а и по принцип не е все едно според мен дали е на негово име или на родителите му.Минаха 8 години, за да се реши той да повдигне въпроса и накрая го дариха на него,като в същото време дариха и техния единствен собствен апартамент на сестра му,която не е дала и един лев за него.

# 133
  • Мнения: 3 228
Ники и Кати, ти си плащала също заедно със съпруга си 2/3 от имота праз годините. Аз на твое място бих искала и аз да фигурирам в нотариалния акт.
За дарението към сестра му - решили - дали

# 134
  • Мнения: 26 512
Нали казваш, че са изплатили една трета от кредита.
Фактически от апартамента, който са дарили на сестра му - макар че те още живеят в него сигурно - половината се пада на мъжа ти. Те, изплащайки част от кредита ви, по този начин компенсират мъжа т за тази половина. Иначе пък сестрата ще е ощетена - с половин апартамент и без помощ за кредит.

Според мен са се разпоредили добре помагаѝки и на двете деца  - на едното с пари, на другото с жилище.
Ти също трябва да си собственик на половината апартамент, ако не е така ,, уредете го.

Последна редакция: пт, 01 юли 2016, 13:05 от Iris04

Общи условия

Активация на акаунт