B.D.O., добре сте направили. Но това със собствеността на имотите е деликатна работа. По стечение на обстоятелствата се оказах собственик на 3 малки апартамента. В единия живея с втория си съпруг и дъщеря ми, в другия- синът ми, а третия е за дъшеря ми, но понеже тя е само на 10 години, засега го давам под наем. Мисля точно за апартамента на сина ми- той живее в него, но собственик съм аз. Не изисквам нищо, не контролирам нищо, последното което бих направила е да отида без предупреждение. Но не бих прехвърлила собствеността на него. Същото е и по отношение на апартамента за дъщеря ми. По същия начин аз основно ползвам и се грижа за къщата на баба ми и дядо ми, макар че официален собственик е майка ми. Не намирам за необходимо да ми прехвърля собствеността- нали един ден аз ще я наследя.
- Публикувана: 28 юни 2016, 18:53 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2016, 22:20 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 66
Ами да, и аз исках нещата да се уговорят предварително, но някак си се съмнявах в уговорките. Те ме убеждаваха, че къщата е строена за сина им, че те си имат свой апартамент и никога не би се изнесли от там, че не искат да са като други свекъри и да живеят с младите и.т.н. Но тук таме се прокрадваха идеи като : ами да отидем да живеем ние там, че е в по-хубав град, че има градина и свекърът ще си я работи, когато ти дойдат приятелки аз каква работа имам там - ще идвам само да ви донеса кафето?!?!?!
Абе все едни такива мухабети от които ми стана ясно, че тази работа не е чиста. Само се радвам че си удържах на позицията.
Абе все едни такива мухабети от които ми стана ясно, че тази работа не е чиста. Само се радвам че си удържах на позицията.
Веднага дам пример, който е много често срещан. Възрастните даряват апартамент и отиват на село. Да, но като идват в града на лекар,зимата и прочие хората си имат ключ и си идват у дома си един вид. А снахата счита дома за свой и не ще натрапници.
Хубаво е тея неща да се уговарят, след като между хората няма човещина, за да се подразбират.
От една страна, едва ли има възрастни, готови да си нарушат спокойствието, та без нужда да се заврат в апартамента при снахата, а от друга- ако снахата е решила, че дори и когато им се налага да дойдат за броени дни, ѝ се натрапват, оправия няма.
От една страна, едва ли има възрастни, готови на да си нарушат спокойствието, та без нужда да се заврат в апартамента при снахата
А, има, има. Има такива, които от чиста злоба и проклетия биха го направили. Ама, за щастие, не са ми на мен на главата, така че няма да описвам тука такива екземпляри.
Честно казано и аз това й казах, тя също би желала, но целият проблем е в мъжа й. Мамино детенце, което не смее да се опълчи на родителите си за това. И нали се сещаш, може и сама да го направи, но това би довело до супер конфликтна ситуация с мъжа й, а тя разбира се не желае да се стига дотам. Но ситуацията наистина е грозна и в резултат на това пак се стига до конфликти между тях двамата. Абе, хайде да не задълбавам, че започвам да се ядосвам, а и казах достатъчно. Не е моя историята, че да навлизам в подробности, но всеки път като се видим и чуя някоя поредна изцепка по темата се благодаря за читавата свекърва, която имам и че жилището си е само мое и никой не ми се бърка.
В тези случаи за мен свекървата е виновна дотолкова, че не е възпитала мъж.
Мисля си, че едно е да дойдат на броени дни когато жилището е тяхно, а съвсем друго когато не е. Моят проблем е, че свекърът е много нагъл, обиждащ и агресивен, а свекървата е непознаваща граници и право на лично пространство. Та рискувах, даже и да не бяха дошли да живеят с нас, когато дойдат тя да се разпорежда като у дома, а той да обижда и налага без притеснение.
Всъщност поради решението да не живеем там те се отказаха от нас и спряха всякакви контакти.
Всъщност поради решението да не живеем там те се отказаха от нас и спряха всякакви контакти.
От една страна, едва ли има възрастни, готови на да си нарушат спокойствието, та без нужда да се заврат в апартамента при снахата
А, има, има. Има такива, които от чиста злоба и проклетия биха го направили. Ама, за щастие, не са ми на мен на главата, така че няма да описвам тука такива екземпляри.
И аз да кажа - има има. За щастие не моите.
Но познавам хора, които си бяха предопределили, че ще живеят завинаги със сина си и семейството му и домът на сина им е там и само там и дума не може да стане за изнасяне.
Така и стана, синът заведе жена си в тях, да си живеят задружно всички заедно. За около година успяха да се разведат младите
Не съм си и помислила да дам ключ на майка ми ,нито пък на свеки за нашето жилище.
Жилището е мое,наследствено .От баба ми,която почина още преди да се омъжа.
Не мога да си представя да дам ключ на родител и после да се притеснявам дали няма да влезе точно когато сме се награбили в кухнята например
При другия вариант,ако младото семейство откаже да живее заедно със свекърите ,ако откаже да ползва предложено жилище и отиде под наем,то това пак се приема като неуважение към възрастните.
Защото явно не се предвижда никаква самостоятелност на младото семейство.
Млади са,имат нужда от съвети,от помощ, от напътствия....
И не само от злоба и проклетия го правят свекърите.Има някакво остаряло разбиране,че синът и снахата са длъжни да ги гледат.Чувала съм ги тези глупости...
Жилището е мое,наследствено .От баба ми,която почина още преди да се омъжа.
Не мога да си представя да дам ключ на родител и после да се притеснявам дали няма да влезе точно когато сме се награбили в кухнята например
При другия вариант,ако младото семейство откаже да живее заедно със свекърите ,ако откаже да ползва предложено жилище и отиде под наем,то това пак се приема като неуважение към възрастните.
Защото явно не се предвижда никаква самостоятелност на младото семейство.
Млади са,имат нужда от съвети,от помощ, от напътствия....
И не само от злоба и проклетия го правят свекърите.Има някакво остаряло разбиране,че синът и снахата са длъжни да ги гледат.Чувала съм ги тези глупости...
Не е собствеността проблем,а хората.Ако не искаш да поддържаш имот,дето е техен,но живееш в него заради сметките,че даваш пари за чуждо,и само заради това си е твой проблем.Ако живее някой в твое жилище-докато е там не е твое.Гост си и оставаш такъв.И всеки трябва да създаде свой дом и отгледа деца.Ако не е някакво изключение .Да се изнесе в дома си и остави направеното от дедите в наследство на децата си.
Ама нищо от това не свърших.
Ама нищо от това не свърших.
И аз да кажа - има има. За щастие не моите.
Но познавам хора, които си бяха предопределили, че ще живеят завинаги със сина си и семейството му и домът на сина им е там и само там и дума не може да стане за изнасяне.
Така и стана, синът заведе жена си в тях, да си живеят задружно всички заедно. За около година успяха да се разведат младите
Но познавам хора, които си бяха предопределили, че ще живеят завинаги със сина си и семейството му и домът на сина им е там и само там и дума не може да стане за изнасяне.
Така и стана, синът заведе жена си в тях, да си живеят задружно всички заедно. За около година успяха да се разведат младите
Говорим за дарено жилище в града, родителите живеят на село и им се налага да дойдат за няколко дни на доктор или нещо друга, но снахата ги чувства като натрапници.
Така е, различни са.
Но пак е хубаво хората да си общуват Свекърите казват например:
"даваме ви това жилище да живеете, но когато ни се налага си запазваме правото да идваме за колкото е необходимо, или като остареем идваме да ни гледате и т.н"
Да е ясно как стоят нещата за да може всеки да е наясно и да си вземат решение ще приемат ли, няма ли да приемат
Но пак е хубаво хората да си общуват Свекърите казват например:
"даваме ви това жилище да живеете, но когато ни се налага си запазваме правото да идваме за колкото е необходимо, или като остареем идваме да ни гледате и т.н"
Да е ясно как стоят нещата за да може всеки да е наясно и да си вземат решение ще приемат ли, няма ли да приемат
Така е, различни са.
Но пак е хубаво хората да си общуват Свекърите казват например:
"даваме ви това жилище да живеете, но когато ни се налага си запазваме правото да идваме за колкото е необходимо, или като остареем идваме да ни гледате и т.н"
Да е ясно как стоят нещата за да може всеки да е наясно и да си вземат решение ще приемат ли, няма ли да приемат
Но пак е хубаво хората да си общуват Свекърите казват например:
"даваме ви това жилище да живеете, но когато ни се налага си запазваме правото да идваме за колкото е необходимо, или като остареем идваме да ни гледате и т.н"
Да е ясно как стоят нещата за да може всеки да е наясно и да си вземат решение ще приемат ли, няма ли да приемат
Ако отидат на село старите, ще се върнат само в 2 случая- за малко, за да отидат на доктор и за доизглеждане като не могат сами да се оправят вече.
Като не приемеш жилището, значи ли че ще откажеш да се погрижиш за родителите си, когато му дойде времето?
Или за родителите на мъжа ти?
Ами, докато се огледаш, ще се изнижат едни 20 години и ще дойдеш на тяхното място.
Никой не е останал на 30.
Жилището е мое,наследствено .От баба ми,която почина още преди да се омъжа.
Силно развито чувство за собственост и у някои млади.