Олеле мислих, че само мойта ме бута от количката. Детето се разплака и тя ми удари един гъз с репликата, че щяла съм да видя, че тя като бута нямало да плаче. Почна да бута рязко количката напред- назад, да прибягва с нея и да се държи направо откачено. Скарахме се и вече не правя тази грешка да излизам на разходка с нея и ми е много добре!
- Публикувана: 28 юни 2016, 18:53 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2016, 22:20 ч.
С какво ви дразнят свекървите- 66
Аз съм изпращала моята, нямам по принцип нищо против. Само, че, детето порасна и вече отдавна не иска постоянно да седи в количка. А тя не го сваля от там 
Хайде сега поне се дере и гъне, та тя иска-не иска ще го извади за малко да походи и играе. Но в началото, когато още не ходеше сам или само за ръчичка, детето пребиваваше само в количката и не мърдаше. Живеехме до преди няколко месеца при нея-така беше и ако и го оставя в хола да се занимават.Детето стои до нея на дивана и гледат тв и го приспива. Редовно го приспиваше в 5-6 вечерта, въпреки че я помолих няколко пъти да го разведрява и разсейва, за да не заспива. Тя го хваща в нея и го гали, гали, гали по главата, докато гледат някой сериал и той задрямва.
Нямам против да го гледа, но да извършват някаква дейност(поне в част от времето). Тя непрекъснато повтаря и предлага да и го оставям, иска ми се като има такъв зор, то поне да не го препарира.
Хайде сега поне се дере и гъне, та тя иска-не иска ще го извади за малко да походи и играе. Но в началото, когато още не ходеше сам или само за ръчичка, детето пребиваваше само в количката и не мърдаше. Живеехме до преди няколко месеца при нея-така беше и ако и го оставя в хола да се занимават.Детето стои до нея на дивана и гледат тв и го приспива. Редовно го приспиваше в 5-6 вечерта, въпреки че я помолих няколко пъти да го разведрява и разсейва, за да не заспива. Тя го хваща в нея и го гали, гали, гали по главата, докато гледат някой сериал и той задрямва. Нямам против да го гледа, но да извършват някаква дейност(поне в част от времето). Тя непрекъснато повтаря и предлага да и го оставям, иска ми се като има такъв зор, то поне да не го препарира.
Защото разходката с бебето е и моето удоволствие и няма начин да го преотстъпя, за да въртя къщата. 
Жал да ги ожалиш горките. Те пък що се натискат толкоз?
Аз винаги съм си мислела, че ако някой изведе детето за малко ще ми направи най голямата услуга/добрина/. Дали ще шетам нещо, ще се разкрасявам или просто ще гледам в една точка е без значение. Разходката с бебето няма да ми избяга, нали и утре е ден?
Сега нещата явно не са такива каквито бяха.
Може ли всички свекърви, които искат да разхождат деца, да ми ги пращате на мен? Моля ви, моето дете обича де що е баба, нои собствената му баба се измаря с нея и не предлага разходки. Заедно с баба не бих излязла и аз, досадно ми е да се скупчим и двете, но я пускам с удоволствие.
И моята свекърва така е хващала количката. Аз се правя, че не не се усещам какво иска и така не я е бутала в тези ситуации. Като ме попита дали може й давам, понеже наистина и за бабите е удоволствие да се грижат за внучетата. Аз бих й давала и повече да я бута и други неща да прави, не толкова за да ми помага, колкото да доставя удоволствие, но не съм съгласна тя да се налага, когато съм казала че нещо ще стане по даден начин.
vasq_5, аз сама си гледам детето. Ежедневието ми е такава ши**ния, че едни от малкото моменти, които обичам и ми доставят истинско удоволствие са именно тези, в които се разхождам с детето. 
Е, телевизор нямам, нито се сещам за нещо, което бих искала да правя в тази къща, на която така или иначе съм заложник.
Бабите ни са млади, работещи и дейни жени, които ако все пак изявят желание да ударят едно рамо, то аз лично нямам нужда да е по отношение на детето, ама на - никой не се натиска.
А и за 4м толкова вече съм изкукала, че не мисля, че мога да си оставя детето ако един от двама ни със съпруга ми не е наблизо. С ужас го осъзнах миналата сидмица, когато се наложи да я гледа за един следобяд и щях да откача, дори и по отношение на него.
Е, телевизор нямам, нито се сещам за нещо, което бих искала да правя в тази къща, на която така или иначе съм заложник.
Бабите ни са млади, работещи и дейни жени, които ако все пак изявят желание да ударят едно рамо, то аз лично нямам нужда да е по отношение на детето, ама на - никой не се натиска.
А и за 4м толкова вече съм изкукала, че не мисля, че мога да си оставя детето ако един от двама ни със съпруга ми не е наблизо. С ужас го осъзнах миналата сидмица, когато се наложи да я гледа за един следобяд и щях да откача, дори и по отношение на него.
А какво пречи да изпратите свеки на разходка с бебето в количката, а вие да имате малко релакс или да си свършите някаква работа?
За нас - бабите е голямо удоволствие да повозим бебето.
За нас - бабите е голямо удоволствие да повозим бебето.
Това ми напомни на нашата случка. Като беше бебе малката и на двете баби им беше мъчно, че не могат да дойдат в началото да ни помагат. Просто нямаше как да си вземат отпуска и двете, но не ми и трябваха де. Аз, за да ги успокоя им повтарях - спокойно, другото лято като проходи, ще ви чакам с удоволствие. Ха сега познайте колко желаещи баби имах следващото лято да тичат след току що проходило
Иначе, да ми е жива и здрава мама, утре идва да удари едно рамо за 4 дни и то без да я молим, но пък всички я чакаме с нетърпение. Свеки няма такива мераци.
Vermilion,
Скрит текст:
отлично разбирам колко си изкукала, но можеш да ми вярваш, че ще мине. ВЪпреки, че и двете ми деца бяха супер спокойни и неплачещи бебета, няма да забравя когато синът ми беше на 2 месеца и майка ми дойде да го гледа за няколко часа, за да отидем с баща му на кино, как аз гледах вечерните улици и светлини както дете от Африка гледа кола. Беше ми направо като чудо неземно. Не помня нищо от филма, защото още в началото заспах като пън. Та, с две думи, колкото и да не ти се вярва сега, всичко ще мине и нещата ще се наредят, а ти ще се почувстваш бял човек (и ще започне да ти къса нервичките като първокласниче, тийнейджър и т.н. 
)
)
the wishmaster 
Скрит текст:
Струва ми се, че сме все по-добре и по-добре. Дори вече мога да се похваля, че има наченки на нещо като режим, или поне някакъв ритъм. И тя се очовечи малко, и е толкова сладка... направо е плашещо, че изглежда свикнах. 
В момента докато пиша я храня и хем спи, хем се хили, хем прицивря лекичко, хем не знам на коя планета съм, ама и аз се смея.
В момента докато пиша я храня и хем спи, хем се хили, хем прицивря лекичко, хем не знам на коя планета съм, ама и аз се смея.
