По онова време бяхме в добри отношения, аз бях много дипломатична. Първият път казах "аз тази играчка не му я давам в лвглото, защото...", втория път "имаше случай с едно бебе...., не бива тези играчки в леглото без надзор". Никакъв ефект. Накрая се наложи да се скараме, не само заради играчките. И заради извеждането в най-голямата жега надалеч (количката дори беше мокра след такава разходка). Чашата ми преля, когато се върна без бебето, което оставила на едни хора в една градинка, за да вземе от вкъщи нещо да нахрани едно кученце. Ми накрая и казах да ходи да си се грижи за кучетата (тя има няколко).
Но много страдах, не исках да се карам с нея, тя не е лош човек, но реших, че безопасността на бебето ми е по-важна от чувствата и.
Интересно ми е вие как мислите, дали съм била дребнава или съм била права. И досега ми е криво, че се скарахме тогава.

