
Като гледам и слушам всякакви анализатори, нито един не е оптимистично настроен за близкото бъдеще на Турция. Видно е, че, алтернатива ,каквато ние си представяме за управление на съвременна държава, няма. Повечето опозиционни партии искат да се спазват принципите, заложени от КА, но нямат нищо против понякога да използват и не дотам демократични практики. Мисля, че този господин, който живее отвъд океана е недолюбван не само от хората на бащицата, но и от други широки слоеве. Явно има нещо, което ние не можем да усетим, когато сме отвън. А и превратите, не са това, което бяха. Отдавна хората (поне в Европа или близо до нея) знаят, че това не е решение, а нов още по-голям проблем. Турците имат дъъълъг опит в това отношение.
Що се отнася до разумните хора, особено до интелигенцията, тя винаги е трън в очите на всички управляващи. Дали след журналистите ще последват и театралите, кинаджиите, писателите и т.н. е въпрос, който съвсем скоро ще разберем.
Някак си не си представям Халит и Берг емигранти. Не мога да обясня защо.