Моля за помощ :( Напуснах дългогодишния си приятел алкохолик

Същото!!! И това се е случвало много пъти. Държеше се все едно нищо не се е случило. И аз, за да избегна скандала,  болката и рязката промяна... решавах да преглътна обидата и стреса и този път и да забравя още веднъж. Все го отлагах за другия път. Явно ми трябваше силно разтърсване и продължителен стрес, за да се осъзная, че е време. И вече няма на къде.

Браво,за решението-да си тръгнеш.От опит знам-сега ще ти е мн.по лесно да обърнеш внимание на себе си.Бъди силна,гледай само напред.Постарай се да си намериш повече занимания,за да нямаш време да мислиш за него и да упрекваш себе си.(10години ми трябваха на мен,за да разбера,че този човек няма да се промени).Успех,мило момиче.Не прави грешка да се върнеш-живота ти ще става все по черен и труден..

Не само, че не си виновна, но в момента му правиш огромна услуга като го напускаш.Той или ще потъне или ще се изправи.Остава да удържиш фронта и да не се връщаш.
Моя близка 20 години се бори с мъж алкохолик.И той не беше лош човек извън алкохола.Когато беше пиян бяха скандали, тя опитваше дори да пие с него или изливаше тайно литри алкохол в тоалетната.Ужас просто.Две деца за капак.Накрая, когато тя най-после си даде сметка, че децата потъват, прогледна за това, което се случва и постави ултиматум.Обвиняваше я, че не му била помагала, че била коравосърдечна и какво ли не, но тя беше непреклонна.Постави му последното условие, да влезе за лечение в клиника.Той го направи, но му се видя лошо отношението на лекарите към него и избяга.Това беше краят, защото го посрещнаха със събран куфар и бракоразводно в ръка.Сам влезе отново в клиника, вече по собствено желание и никой не го посещаваше, нито окуражаваше.Познай какво се случи.Изправи се, сам.В момента са разведени, но поддържат добри отношения.

Първо - браво на теб.
Второ - не се чувствай виновна. Ти нямаш вина за неговия порок и неговото държание.
Трето - знаеш ли колко е хубаво да си сама след подобна ужасна връзка?
Четвърто - знаеш ли, че е прекрасно да имаш после нормална връзка?
Радвай се, че нямаш дете, радвай се, че си млада и ще продължиш напред.
Не се връщай, няма да се промени. След всичкия тормоз, погледни в себе си и ще разбереш, че ти просто си привързана към него, защото твърде дълго сте били заедно, но любовта се е умъртвила. Това, което чувстваш, е съжаление  към  него. Не се опитвай да му помагаш повече, нито ще успеете да бъдете приятели. Моят съвет е да режеш всякаква връзка с него, за твое добро. Колкото по-бързо забравиш и започнеш да живееш нормално, далеч от абсурдното и изтормозено ежедневие, ще се почувстваш спокойна.

Както описваш нещата са доста сериозни. Какво можеш да сториш ти още?
Семейството му и близките му какво смятат? Че това е нормално?

И в никакъв случай не влизай в заблуда, че може да бъдете оттук нататък "поне приятели" и да поддържате "нормални отношения". Няма да стане. Както ти казаха по-горе - режеш ВСЯКАКВИ връзки с него.

Авторке, той че има проблем, има. Но и ти имаш огромен проблем щом седиш с такъв човек.

Семейството му, са наясно. Може би единствено майка му, се опитва да му помогне по някакъв начин, но той я реже моментално. Баща му има същия проблем. И мисля, че тя е претръпнала и просто се е отказала. Опитва се от време на време да му каже нещо.. Но без успех. Относно приятелите му.. той не поддържа много връзка с повечето от тях. Само с някои с които пие. С другите поддържат някакви бегли отношения. И той е много затворен, по принцип. Тези с които е по-близък, се притеснявам, че дори го окуражават и му пълнят главата, че аз съм проблема. И че се опитвам да го командвам. А аз просто не искам да се унищожи така. Явно не мога да го спра. Единственото което мога е да го спра да не унищожи и мен.

Определено и аз имам проблем. Трябваше нещата да станат крайно непоносими, за да го осъзная. Времето през което човек може да се самозалъгва е безгранично. Явно ме е било страх.. и не исках да погледна истината в очите. Някак, когато не е постоянно такъв, се заблуждавах, че просто е временно и че всеки има проблеми. Че вероятно аз съм не по-малко виновна. И че трябва да му помогна. Че си няма друг и аз съм длъжна да му помогна. Но край. Накрая аз щях да имам нужда от помощ.

Явно често тези хора имат един модел на поведение. И за него аз съм гадна, зла и му натяквам някакви неща, които не му харесва да чува за себе си. Надявам се да намери сили да се оправи сам. Благодаря за подкрепата!

Не си длъжна да помагаш на някой, който счита че му пречиш.
Бъди благодарна, че нямате деца . Всъщност, ти дете си имала в негово лице. Само, че майчинството дава едни други емоции, не тези с които той те е "дарил" .
Толкова много време си дундуркала пиянде, че направо ти се чудя...
 Аз едва изтраях година, че и с бебе, че и с родата му. Това не се променя. Ето девет години минаха, ми все си е пиянде.
Много е важно "състрадателната" ти душа да не те поведе отново по пътя на самоунищожението т.е към него.
Не се залъгвай момиче, ти не си спасението му, не МОЖЕШ да го спасиш.
Спасявай себе си.
От кога не си с него? Колко време мина?

В тези няколко изречения си описала най-правилното нещо и най-голямата глупост. Това е нелечима болест и е хубаво, че нямате деца, бизнес, имоти и общи семейства, за да можеш да си тръгнеш по най-добрия начин (този, който си описала). Без скандали, наранявания, обиди. Той не е виновен, че е болен, но и ти не си виновна, че е болен. Случило му се е на него. Ако беше брат, родител, остава такъв за цял живот. Щом е гадже, възползвай се от шанса, че можеш да се спасиш от това.
Когато ти стане мъчно, не си спомняй красивите моменти - ще ги имаш по-красиви с друг. Спомняй си как се е напикавал в леглото ви и ти е трябвало да му лежиш в . А той от срам се е правел, че няма нищо. Спомняй си колко пари за екскурзии, хубава храна и парфюми е изпил. И ще изпие. Как ти е вонял на бъчва, как е приказвал глупости... И бягай! Щото можеш. Не ти се случва, когато си на 60 и да кажеш "А сега накъде!", да ти се струва, че всичко е свършило - младостта, целият ти живот.
Не ти трябва живот на обещания и нарушения. Така е с тях - когато са трезви обещават, когато решат да не го спазят, просто се напиват и ето ти причина за забравяне на това, което са обещали! И чиста съвест! - Бих, но се напих!
Умират млади от всякакви болести - основната им е алкохол, но той прави черния дроб на пихтия. Не ти трябва! Чудесно си направила! Чудесно!
Спискам ти палци съвсем скоро да срещнеш друг. Може да не е любовта на живота ти, но поне временно да те разсее там и да забравиш за опикания вонящ търсещ скандала любовник. Така ще го наричам, за да не ти е романтично.
Дано и ти да си спазиш обещанието и да не е поредното напускане с връщане.

Миличка този филм съм го гледала ама 1 към 1 и да ти кажа, че си постъпила правилно да го напуснеш. Не си виновна с нищо и за никой, не си изоставила болен човек или малко дете, изоставила си един пропаднал вече човек, който те дърпа назад. Извинявай, но той се напикава в леглото ви, това нормално ли ти се струва!?
Не се връщай назад, любовта ти ще изчезне с времето, особено като си поживееш като свободна и спокойна жена известно време.
Нещо много важно, не се връщай - нищо няма да се промени, просто няма и ще загубиш още толкова години да се занимаваш с един пропаднал тип без капка воля и отговорност.

Браво момиче.Браво че си го направила. Той има проблем и то сериозен.Стига се вече и до напикаване.Нещата ще стават и по зле, а както разбирам той не желае да приеме че има проблем.
Близките ти са много прави. Не са пристрастни , а са реалисти.
Този човек е избрал алкохола.Зависим е , а тези хора са изключетелни манипулатори.Никога не виждат вината в себе си , но са способни да накарат околните да се чувстват виновни за всичко.Винги ти ще си виновна.Той винаги ще си намира повод да пие.А ако се откаже ще живееш в страх да не би да започне отново
Млада си живота е пред теб.Сега ти е мъчно , но ще мине.Гледай напред и вземи живота си в ръце.Не позволявай да осакатиш бъдещето си с алкохолик.

Много малко алкохолици стигат до осъзнаването, че имат проблем. Някои са доста интелигентни и знаят какво вършат, но си мислят, че не е проблем. Че стига да искат и от утре няма да пият. Но искат повече да пият, отколкото всичко останало (даже и любимите си хора и гаджетата си).
Ако някой приятел започне много да им приказва по темата - зарязват го. И си пият на спокойствие. Без много дуднещи и упрекващи около тях.