За някои да се гледаш отстрани насън е нетипично и автоматично го слагат в графа странно.
- Публикувана: 13 юли 2016, 23:02 ч.
- Последно мнение: 12 дек. 2016, 13:26 ч.
Случи ми се нещо странно XIV
Като сте почнали със снимки, да покажа и моята облачна снимка. Впрочем, аз непрекъснато снимам небето и все нагоре гледам...
Скрит текст: 
Май един или два пъти съм засичала твоя снимка тук и съм те запомнила като в облаците.
Всеки ден в 14:12ч си поглеждам часовника. Ако не е часовника, то тогава виждам изписано някъде 14:12 - компютър, телефон, друг часовник...
Доста е странно. Но съм чела по темата, че се случва... обяснено е по някакъв начин и т.н. Но при мен странното е, че това е рождената ми дата
Доста е странно. Но съм чела по темата, че се случва... обяснено е по някакъв начин и т.н. Но при мен странното е, че това е рождената ми дата
Всеки ден в 14:12ч си поглеждам часовника. Ако не е часовника, то тогава виждам изписано някъде 14:12 - компютър, телефон, друг часовник...
Доста е странно. Но съм чела по темата, че се случва... обяснено е по някакъв начин и т.н. Но при мен странното е, че това е рождената ми дата
Доста е странно. Но съм чела по темата, че се случва... обяснено е по някакъв начин и т.н. Но при мен странното е, че това е рождената ми дата
Най-после намерих време да ви разкажа и моите странности. Доста е дълго,предупреждавам.
Та, с приятелят ми сме от София,но решихме да се изнесем на квартира, защото не искахме повече да живеем ту в тях,ту в нас. Преместихме се на ул.Веслец (около лъвов мост се намира). По време на огледа апартамента ми се стори адски тих, спокоен и светъл. Веднага се съгласихме да го наемем и за една седмица се нанесохме и заживяхме там. В продължение на два месеца всичко беше съвсем нормално, нищо притеснително и странно. Докато не се появи едно зверско напрежение. Прибираме се в нас и все едно нещо адски тежко ти се стоварва на главата,напряга те и те изнервя до максимум. Започнахме да се караме непрекъснато,грандиозни скандали за нищо,събирала съм си багажа сигурно четири пъти. Една вечер чаках МП да се прибере от работа,бях решила да сготвя и както си стоя в кухнята чувам някакъв супер зловещ звук (ааррр, нещо подобно) да се носи от дясно на ляво около мен. Изпитах нечовешки ужас звънях на МП да се прибира по-рано, но ме отряза категорично. Звънях на баща ми,който каза,че не живея сама, имам съседи и в тоя ред на мисли се опитах да си втълпя, че над нас местят мебели,въпреки че знаех,че не е така.
При един последващ скандал, аз пак съм събрала багажа и поисках МП да ме закара до нас. Ако искате вярвайте дървената врата на апартамента се беше заключила и не се отваряше. За нея нямахме ключ,никога не е ставало така. Около половин час се борихме с отвертки и други инструменти,но не успяхме да я отворим. Почнахме да си говорим,сдобрихме се и след около пет минути вратата съвсем самичка изщрака и се отвори.
Когато оставах сама вкъщи винаги имах чувството,че някакъв МЪЖ лежи на леглото със скръстени ръце и крака и ме гледа. Всеки път. Беше ужасяващо,не знам как осъзнавах, че е мъж,но бях убедена.
И последната случка преди да се изнесем беше една вечер, когато се унасяхме вече да спим. В мокрото помещение се чу как нещо пада. Аз се стреснах и казах на МП да отиде да види какво е паднало,но той не стана. На следващия ден ми каза, че сутринта е видял шкафа над мокрото широко отворен (в този шкаф държахме кутии от монитор и компютър и съответно никога не е отварян по време на престоя ни), а в мокрото на земята са паднали прах за пране,шванти и една четка. Държа да отбележа,че не го бях отваряла два дни.
Не знам какво беше това,но знам,че беше много лошо,зловещо и водеше само до неприятни емоции. Съжалявам,че стана толкова дълго.
Та, с приятелят ми сме от София,но решихме да се изнесем на квартира, защото не искахме повече да живеем ту в тях,ту в нас. Преместихме се на ул.Веслец (около лъвов мост се намира). По време на огледа апартамента ми се стори адски тих, спокоен и светъл. Веднага се съгласихме да го наемем и за една седмица се нанесохме и заживяхме там. В продължение на два месеца всичко беше съвсем нормално, нищо притеснително и странно. Докато не се появи едно зверско напрежение. Прибираме се в нас и все едно нещо адски тежко ти се стоварва на главата,напряга те и те изнервя до максимум. Започнахме да се караме непрекъснато,грандиозни скандали за нищо,събирала съм си багажа сигурно четири пъти. Една вечер чаках МП да се прибере от работа,бях решила да сготвя и както си стоя в кухнята чувам някакъв супер зловещ звук (ааррр, нещо подобно) да се носи от дясно на ляво около мен. Изпитах нечовешки ужас звънях на МП да се прибира по-рано, но ме отряза категорично. Звънях на баща ми,който каза,че не живея сама, имам съседи и в тоя ред на мисли се опитах да си втълпя, че над нас местят мебели,въпреки че знаех,че не е така.
При един последващ скандал, аз пак съм събрала багажа и поисках МП да ме закара до нас. Ако искате вярвайте дървената врата на апартамента се беше заключила и не се отваряше. За нея нямахме ключ,никога не е ставало така. Около половин час се борихме с отвертки и други инструменти,но не успяхме да я отворим. Почнахме да си говорим,сдобрихме се и след около пет минути вратата съвсем самичка изщрака и се отвори.
Когато оставах сама вкъщи винаги имах чувството,че някакъв МЪЖ лежи на леглото със скръстени ръце и крака и ме гледа. Всеки път. Беше ужасяващо,не знам как осъзнавах, че е мъж,но бях убедена.
И последната случка преди да се изнесем беше една вечер, когато се унасяхме вече да спим. В мокрото помещение се чу как нещо пада. Аз се стреснах и казах на МП да отиде да види какво е паднало,но той не стана. На следващия ден ми каза, че сутринта е видял шкафа над мокрото широко отворен (в този шкаф държахме кутии от монитор и компютър и съответно никога не е отварян по време на престоя ни), а в мокрото на земята са паднали прах за пране,шванти и една четка. Държа да отбележа,че не го бях отваряла два дни.
Не знам какво беше това,но знам,че беше много лошо,зловещо и водеше само до неприятни емоции. Съжалявам,че стана толкова дълго.
Преди две години майка ми изкара инсулт. Няколко месеца преди това, припаднала вечерта в банята, била е сама. След това каза, че докато лежала там, майка и е държала главата и на коленете си и след като майка се поосвестила, мамито и казала дословно: - Хайде, аз вече ще си тръгвам, ти си по-добре.
Няколко месеца преди мамито да почине, беше видяла Богородица на прозореца, а вечерта преди да почине (починала на сутринта), казала на майка ми - Утре ще е.
Няколко месеца преди мамито да почине, беше видяла Богородица на прозореца, а вечерта преди да почине (починала на сутринта), казала на майка ми - Утре ще е.
Направо ми настръхнаха косите, но онова с майка ти и мамито ти, ми изпортиха част от усещането, да беше написала просто баба!
Чела съм че когато земните дни на някого са на свършване, се получава нещо като мост между двата свята и тогава стават видими странни неща.... Понякога се виждали дори и от странични хора, а не само от човека на когото предстои да се сбогува с живота!
ПП Аз съм от тези които "мрънкаха" както се изразиха тук някои. И понеже ми писна да мрънкам в последните теми, а и нямаше смисъл, напоследък още щом прочетях "сънувах нещо...." и прескачах поста.... Забелязах и обрата в темата- просто все повече сънуващи се включваха, а истинси странни истории вече почти никой не пише, явно не само на нас не ни харесва стила ала съновник, който придоби темата....
Радвам се че вече има специална тема за мозъчните проекции и пътешествията на сън
Teddy92 страшни преживявания
И аз се сетих за подобна случка, в една от стаите където живея е починал човек , по навик вечер затварях всички врати на стаите и отивам в спалнята, всяка вечер се чуваше трясък , сяксш нещо се блъскаше във вратата, стрясках се и ставах да отворя, сега вече се усетих и не затварям, ако спя в същата стая е тихо , мислила съм си , че някой има, но защо в случая вратата пречи
Затова като се нанесохме на новото място (семеен имот), в който са жияли 3 поколения, съответно умирали, след това квартиранти и пр, напръсках всеки ъгъл със здравец и светена вода, като междувременно прекадих с тамян.
Съветът ми към всички, които отиват да живеят на ново място е да спазят поне този ритуал. Не знам дали помага, на мен лично ми донесе малко повече спокойствие. А съм от паниките, определено
Съветът ми към всички, които отиват да живеят на ново място е да спазят поне този ритуал. Не знам дали помага, на мен лично ми донесе малко повече спокойствие. А съм от паниките, определено
Teddy92, тръпки ме побиха от разказа ти, надявам се никога повече да не изпитваш това ужасно чувство, че има някой в стаята. 
Мисля, че много добре знам за какво точно говориш, понеже не веднъж и при мен се е случвало, с тази разлика, че в собствената ми къща и не всеки ден. Правя си нещо и си мисля за съвсем обикновени ежедневни неща и изведнъж от нищото ме обзема ужасно чувство, че има някой в стаята, усещам къде точно се намира, понякога се движи, а друг път е винаги зад мен и не смея да се обърна... Обзема ме паника, гърлото ми се свива, очите ми се пълнят със сълзи незнайно защо, става ми едно супер тягостно, понякога успявам да изляза от стаята, но понякога не мога, не мога да обясня защо, но оставам, просто си седя и се опитвам да се разсея с нещо. Не знам какво е това, но чувството, което ме обзема, когато се "появи" в стаята ми, винаги е едно и също и не съм го усещала при никакви други обстоятелства, а съм се плашила и стряскала не веднъж през живота си.
Мисля, че много добре знам за какво точно говориш, понеже не веднъж и при мен се е случвало, с тази разлика, че в собствената ми къща и не всеки ден. Правя си нещо и си мисля за съвсем обикновени ежедневни неща и изведнъж от нищото ме обзема ужасно чувство, че има някой в стаята, усещам къде точно се намира, понякога се движи, а друг път е винаги зад мен и не смея да се обърна... Обзема ме паника, гърлото ми се свива, очите ми се пълнят със сълзи незнайно защо, става ми едно супер тягостно, понякога успявам да изляза от стаята, но понякога не мога, не мога да обясня защо, но оставам, просто си седя и се опитвам да се разсея с нещо. Не знам какво е това, но чувството, което ме обзема, когато се "появи" в стаята ми, винаги е едно и също и не съм го усещала при никакви други обстоятелства, а съм се плашила и стряскала не веднъж през живота си.
Преди години 20 годишния син на приятелка почина.... Рак, отчаяна борба 5 месеца.... Вечерта в която почина бяха с майка си в онко диспансера във Варна, момчето е било с 41 градуса температура, през голяма част от времето бълнувал, унасял се, събуждал се и казвал по някоя осъзната дума.... В един момент седнал в леглото и се загледал във вратата, майка му била седнала на леглото, а той облегнат на нея - усетила че е някак съсредоточен, сякаш вижда някой, нещо.... Започнал да говори съвсем свързано че дядо му идва за него, много се зарадвал че го вижда, а после започнал да гледа и сочи с ръка към долния край на леглото, казал че дядо му седи там и чака....описал човека, а никога не бил го виждал, заради семейни караници и вражди с бащата, (който също беше починал и майката на момчето имаше втори брак, а съпругът и беше осиновил синът и) дори снимка на дядото не били му показвали, а и той бил починал малко преди раждането му.....Младежът починал след няколко часа, като през цялото време повече не се унесъл, а разговарял с дядото- кимал и казвал по някоя дума.....Майка му като свидетел на станалото, разказваше тази история- хем беше потресена, хем някак успокоена. Самата тя имаше рак и почина след 2 години- през това време говореше че не я е страх от смъртта и че синът и я чака.
ПП Някой писа за пукащи мебели и техника....Преди години имахме един телевизор, който много пукаше- човек да мине около него, терасна врата да се отвори и да се промени температурата в стаята- тогава направо изчаткваше много силно. Сега имаме климатик чиято пластмаса непрекъснато пука, но със сигурност си е просто от пластмасата, а при това си е от скъпа марка.... Предишния ни климатик, който стоеше на същото място не пукаше- та понякога просто уреда издава такива звуци
Teddy92, тръпки ме побиха от разказа ти, надявам се никога повече да не изпитваш това ужасно чувство, че има някой в стаята.
Мисля, че много добре знам за какво точно говориш, понеже не веднъж и при мен се е случвало, с тази разлика, че в собствената ми къща и не всеки ден. Правя си нещо и си мисля за съвсем обикновени ежедневни неща и изведнъж от нищото ме обзема ужасно чувство, че има някой в стаята, усещам къде точно се намира, понякога се движи, а друг път е винаги зад мен и не смея да се обърна... Обзема ме паника, гърлото ми се свива, очите ми се пълнят със сълзи незнайно защо, става ми едно супер тягостно, понякога успявам да изляза от стаята, но понякога не мога, не мога да обясня защо, но оставам, просто си седя и се опитвам да се разсея с нещо. Не знам какво е това, но чувството, което ме обзема, когато се "появи" в стаята ми, винаги е едно и също и не съм го усещала при никакви други обстоятелства, а съм се плашила и стряскала не веднъж през живота си.
Мисля, че много добре знам за какво точно говориш, понеже не веднъж и при мен се е случвало, с тази разлика, че в собствената ми къща и не всеки ден. Правя си нещо и си мисля за съвсем обикновени ежедневни неща и изведнъж от нищото ме обзема ужасно чувство, че има някой в стаята, усещам къде точно се намира, понякога се движи, а друг път е винаги зад мен и не смея да се обърна... Обзема ме паника, гърлото ми се свива, очите ми се пълнят със сълзи незнайно защо, става ми едно супер тягостно, понякога успявам да изляза от стаята, но понякога не мога, не мога да обясня защо, но оставам, просто си седя и се опитвам да се разсея с нещо. Не знам какво е това, но чувството, което ме обзема, когато се "появи" в стаята ми, винаги е едно и също и не съм го усещала при никакви други обстоятелства, а съм се плашила и стряскала не веднъж през живота си.
Преди години 20 годишния син на приятелка почина.... Рак, отчаяна борба 5 месеца.... Вечерта в която почина бяха с майка си в онко диспансера във Варна, момчето е било с 41 градуса температура, през голяма част от времето бълнувал, унасял се, събуждал се и казвал по някоя осъзната дума.... В един момент седнал в леглото и се загледал във вратата, майка му била седнала на леглото, а той облегнат на нея - усетила че е някак съсредоточен, сякаш вижда някой, нещо.... Започнал да говори съвсем свързано че дядо му идва за него, много се зарадвал че го вижда, а после започнал да гледа и сочи с ръка към долния край на леглото, казал че дядо му седи там и чака....описал човека, а никога не бил го виждал, заради семейни караници и вражди с бащата, (който също беше починал и майката на момчето имаше втори брак, а съпругът и беше осиновил синът и) дори снимка на дядото не били му показвали, а и той бил починал малко преди раждането му.....Младежът починал след няколко часа, като през цялото време повече не се унесъл, а разговарял с дядото- кимал и казвал по някоя дума.....Майка му като свидетел на станалото, разказваше тази история- хем беше потресена, хем някак успокоена. Самата тя имаше рак и почина след 2 години- през това време говореше че не я е страх от смъртта и че синът и я чака.
ПП Някой писа за пукащи мебели и техника....Преди години имахме един телевизор, който много пукаше- човек да мине около него, терасна врата да се отвори и да се промени температурата в стаята- тогава направо изчаткваше много силно. Сега имаме климатик чиято пластмаса непрекъснато пука, но със сигурност си е просто от пластмасата, а при това си е от скъпа марка.... Предишния ни климатик, който стоеше на същото място не пукаше- та понякога просто уреда издава такива звуци
Тези срещи и покани към берящите душа хорица от техни близки ,които идват да ги викат и прибират при тях са доста често явление
Аз също съм набюдавала това при мои роднини и съм склонна да вярвам,че не е плод на халюцинации,висока температура и т.н