Домашно насилие?

Това,че не се е появила,за да начеше нечие любопитство нищо не значи.Не е и длъжна да го прави.Доколкото виждам от последните и мнения,жената си има други сериозни притеснения

Аз бях прочела това и мислех, че тя е авторката.

Нямате ли някакво себеуважение? И ако не мислите за себе си, помислете за детето Ви! Коя нормална майка ще остане в дом, в който има насилие и ще бележи психиката на едно невинно дете?!?
Не си намирайте оправдания! Има организации и хора, които помагат на такива като Вас! Детето няма да бъде присъдено на баща - насилник! Напуснете веднага, заради Вас, заради детето! Длъжна сте!

Много дълбоко се потресох от историите на авторката и бременното момиче. Не знам в кои градове живеят, но съм готова да окажа всякаква помощ, каквато мога, включително и да приютя някого у дома за няколко нощи.

Здравейте. Много се извинявам, че се закачам за темата на авторката и то като анонимна, но не знам как да направя нова тема без да си ползвам ника. А не искам да си позлвам ника, защото има хора, които ме познават тук. Много искам да споделя какво се случва с мен обаче и да помоля за съвети. Аз мисля, че съм жертва на психически тормоз. Аз съм на 33 години и имам партньор. Нямаме брак. Още от самото начало имаше тежки присъпи на ярост от негова страна. Затваряне на телефона му беше любимо. Първо беше силна ревност, ако сме на купон не ме пуска да мръдна от него, ако отида дори да си сипя едно питие ме обвиняваше в изневяра. Беше често пиян тогава. Сега не пие почти. После обърна плочата и започна да иска да се разделяме непрекъснато. Бягаше от мен. Буквално. Криеше се с дни и не вдигаше телефона много често. Каквото и да се случваше аз бях виновна. Винаги обаче се завръщаше и почваше да ми сваля звезди. Защо останах при него не знам. Обичах го в мойта си представа за любов. Някаква изкривена явно. И желание да го променя за добро.

Към днешна дата при нас нещата са 50 на 50. Имаме и щастливи моменти, в които всичко е супер и много се обичаме. Той пак сваля звезди тогава. Ама после идват много тъмни моменти. Това, което се случва сега е следното:
Аз съм финансово зависима от него, защото съм без работа от известно време. Той вече не пие толкова и изкарва доста добри пари. Проблемите ни са други вече. Натяква ми за парите и иска да си търся работа. Ако ми се дават пари се иска обяснение за какво са похарчени. Уж така невинно се пита това, но ако той реши, че е глупава покупката става скандал. Да започна да спортувам, че съм била дебела. Аз много страдам от тия изказвания. Хвърля предмети по мен ако се ядоса при караница или удря по повърхности. Мен не ме е удрял, но е заплашвал, че ще ме фрасне. Обижда ме с каквито се сетите епитети: лигла, мърла, овца, крава, тъпа. Почна и пред майка ми да ме обижда и окото не му мига. Гони ме от апартамента си ако реши. Не съм му готвела достатъчно, не съм чистела достатъчно. Не ми дава да променям нищо в жилището и да стане по-приятно за живеене, защото то си е негово и той плаща за мебелите. Много се ядосва ако нещо стане с мебелите. Аз се хващам, че получавам паника ако има петно на дивана например или съм счупила нещо и почвам да се чудя как да го скрия. Всичко той определя как ще бъде. Иска да ходи в чужбина да работи и ме обвинява, че само заради мен стоял в тая държава. А аз не мога да тръгна никъде сега, защото имам болен близък, за който се грижим със семейството. Преди години аз имах шанс за чужбина, но той тогава ми се увеси на врата и ми каза, че без мене не може да живее и се държеше прекрасно до момента, в който шанса за чужбина изчезна. Не беше само той причината да не замина де. Имаше и други причини.  Сега новото е, че иска дете и ако нямало да му родя едно да съм го оставела да си го направи с друга. А аз имам в момента и здравословни проблеми. Той се дразни на проблемите ми. Разпадала съм се. Как сме щели да имаме деца. Но не е само това причината да не искам явно. Може би подсъзнателно ме е страх от този човек да имам дете. Ама той утре ще реши да ме изхвърли пак и после какво правим. Въпреки, че както казах не съм първа младост не мога да се реша на дете. Това ме кара да си мисля, че ще стана просто една робиня. Майка му е властна и съм убедена, че ще иска да се намеси във всичко. Тяхното семейство ме имат мен за някаква, която не може сама в живота да се оправя. Била съм се държала аз като дете. После в розовите моменти на щастие се убеждавам, че е време и че трябва да родя едно дете. После той пак решава, че съм му крива. Това е като въртележка някаква. Не знам има ли изход.

Верно ли се чудиш дали да родиш дете от този мъж

Веднага се махай от този човек.  Да му родиш дете означава да съсипеш и своя, и на детето живот. Щом си зависима финансово е по-сложно, но не си търси извинения и причини да останеш. Намери си първо работа,  начертай си план какво да правиш и бягай. Приеми го като нещо, от което буквално зависи животът ти. В никакъв случай не забременявай, такъв баща е най-лошото,  което можеш да причиниш на бъдещото си дете.Уверявам те, че дори да останеш бездетна и сама ще е в пъти по-добре. След като изобщо се чудиш, значи не го разбираш, но дано успееш да се измъкнеш. Истинското физическо насилие е въпрос на много малко време. Другото никога няма да спре.

До сега писах, пък то го изтри. Искам само да вметна, че това, което казвам е тъмната страна, затова казах 50 на 50. А после понякога следват месеци на затишите, любов и разбирателство с него. Тоест винаги е така. Години вече. Месеци на любов и после месеци на скандали и гореописаното. Почти всички случки горе са от тъмните му периоди. Винаги е като въртележка. Има и много щастливи моменти. Колкото и това да звучи странно. Затова съм била винаги така объркана и затова съм обмисляла и дете с него. Дори съм обмисляла семейна терапия или нещо подобно, защото в светлите моменти съм имала надежда, че има шанс, че той може би има някаво биполярно разстроство или нещо подобно, защото става друг човек буквално. Може да е супер мил, добър, любящ и честно казано е страхотен с децата и те много го обичат. Това на брат му той го обожава. Съвсем не е само злодей и не мисля, че просто го изграе на добър в добрите си моменти, защото те понякога са месеци наред. Вече и не пие, защото алкохола правеше нещата много зле. Затова нещата са били винаги при мен много объркани. Това негово мило състояние понякога може да е месеци, но винаги ще следва избухване и промяна. Не си търся оправдание.

Пишеш доста интелигентно.  Вземи порови и прочети за поведението на насилниците.Това, което описваш, е много характерно. Много жени, стояли в такива връзки,  казват същото. С времето светлите периоди ще стават много по-малко.  Това, че обича деца, изобщо не е критерий.  Ако сега си позволява да те обижда и инижава, представи си какво ще е да го прави пред собственото си дете.

На прав път си, тоест започваш да осъзнаваш, че това Е домашно насилие. Като бивша жертва на такова знам, че човек е объркан, заслепен, особено ако още има любов към него. При теб очевидно е така. Много добре знам, че не е лесно да го напуснеш и постоянно се питаш ами ако това, ами ако онова ... ?!? Също знам и че в миговете на просветление си казваш, че ето, нещата се оправят. Няма да се оправят. Знам какво е и да трепериш от страх да не стане проблем, независимо дали е заради петното на дивана, дали не си говорила с някой друг, дали еди какво си ... Аз треперех постоянно и любимият ми момент беше, когато тръгва за работа, защото ми предстоят няколко спокойни часа. В последните месеци преди да избягам стигах до там, че много добре знаех, че като ми каже излизам за малко няма да е за малко и че като излезе ще ми изневери, но вярвай ми, предпочитах това, само и само да съм сама. Страшно самоунижение, но страхът ми беше по-голям. Само че имам и дете от него и това усложнява значително нещата, както и другите са ти казали. Той пък ми се караше, че съм слаба. Голямата му мъдрост беше "Слабият човек е болен човек". Ами какво да направя, слаба съм. Да чукна на дърво, здравословни проблеми нямах и засега нямам. Олигофрен ... Освен всичко друго, съм бита много брутално от шестия месец на връзката до края (5-6 години). Голяма овца, нали?
Каза, че искаш съвети. Няма да те съветвам да си тръгнеш на секундата, макар че именно това трябва да направиш, но знам и че още не можеш. На жертвите им кипва в един момент и тогава спира да ги е страх, спират да се замозаблуждават и просто си тръгват. Това, което на мен ми помогна беше: всеки път, когато почнеше да ми е жал, си припомнях някакви гадости, които ми е причинил, разнищвах ги и си повтарях: Ти не заслужаваш това, не заслужаваш това !!! Как ще се почувства майка ти, ако разбере как се държат с теб? И т.н.
Друго много важно нещо - наистина е важно да има кой да ти подаде ръка. И не говоря само за финансовата част. Говоря да имаш дори и един човек, на който да разказваш, да повтаряш едно и също и той да не се изморява да те слуша и да ти дава кураж. Аз имах късмета да имам двама такива и благодарение на тях съм жива. Отделно, че после семейството ми разбра всичко (живееха в друг град и криех от тях, макар че те усещаха, че нещо става) и застанаха плътно зад мен. Без тях нямаше и да се откача така лесно.
Сигурна съм, че любовта ти в един момент ще си отиде и ще прекратиш рязко, но силно се надявам да не чакаш дотогава, а да си тръгнеш навреме.
Предполагам си изгледала всички филми и изчела всичко за домашното насилие. Ако не си - почвай да ги гледаш, ще се надъхаш. А ако си - гледай ги пак. И после пак. И чети. Разучи закона за домашното насилие.
Един ден като се отървеш от тъпака и срещнеш човек, който истински те обича, няма да повярваш защо си стояла и един ден. Ама някои от нас сме малко като едни гъски и имаме нужда да научим някои уроци по болезнен начин.
Пожелавам ти от цялото си сърце да прогледнеш колкото се може по-скоро и да действаш !!!

По принцип не пиша в такива теми, но тази специално ми е много близка, затова и се обръщам към другата Анонимна. Минах през същото като теб. БНД се държеше точно като твоя приятел - чудесен мъж за пред останалите, мил и любящ с мен, ако съм по-ниска от тревата и ако нещата се случват по неговия начин. Ако обаче посмея да му противореча или да не се съобразя с него- става звяр. Не ме е удрял, но по същия начин хвърляше предмети и обиждаше. Според него никога не правех нещата както той ги искаше: никога не бях достатъчно добра, бях ужасна майка, домакиня и жена. Изхвърляше храната, която бях стотвила, преди да я опита дори, само защото днес не му се ядяло такова. Мога да давам безкрайни примери. Имах чувството, че живея с шизофреник.

Разликата беше, че аз никога не съм спирала да работя и винаги съм имала собствени пари, така че един ден просто му казах, че си тръгвам. Преди това говорих с адвокат, подадох молба за развод, намерих си квартира, взех се детето и се махнах. Не, не беше лесно. Бяхме заедно от 10 години. Навик, привързаност, несигурност - всички тези неща са неизбежни, но трябва да си по-силна от тях.

Един съвет от мен - никога, никога не му позволявай да те убеди да имате дете. Повярвай ми - нещата само ще се влошат. Събери смелост и се махни оттам.

До Анонимна.На 33години не си съвсем престаряла.Понякога при хората щастието и късмета идват на по-късен етап.Спасявай се, докато е време.По-горе са те посъветвали да си направиш план.Намери си работа, играй театър пред него, че наистина го слушаш и най-накрая ще започнеш работа.Намери си квартира и когато стъпиш на краката си се махай.Това, ако не можеш да разчиташ на майка си.Защото споменаваш за майка си....., а тя какво мисли по въпроса?Тя нали е ставала свидетел как те обижда.Не иска ли да те вземе при нея временно, докато си стъпиш на крака?
Този човек наистина те тормози.Той явно изпада в някакви състояния,психическо  разстройство, не казвам, че е луд.Но има разни такива състояния, тук може да прочетеш и да откриеш много от изброените от теб действия и поведение.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%B8%D1% … D1%82%D0%B2%D0%BE
Има много такива хора, които дори не подозират, че те са такива.

Анонимна, млада си, вземи си живота в ръце. Никакви розови моменти не могат да компенсират останалото, което описваш. И по-зле ще става, само че после ще страда и дете.
Намирай работа и се махай!

Неговото поведение прилича на тези разстройства:

Параноидно личностово разстройство - характеризира се със злопаметност, склонност към отмъстителност, подозрителност, изопачено приемане на околните и непреклонно чувство за правота.

Нарича те овца и тъпа крава, защото знае че само такава би живяла с него. Нормална личност никога няма да остане да търпи подобно отношение. Надявам се поне да си търсиш работа в момента.