♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

Турция наложи извънредно положение в страната

http://www.investor.bg/centralna-i-iztochna-evropa/335/a/turciia … -stranata-221216/

-   Как е тя? Добре ли? Всичко наред ли е?- Въпросите на Корай и Неджми се преплитаха, когато посрещнаха Ясемин и Синан.
-   Да, спокойно, всичко е наред- с вдигнати ръце и засмяна физиономия им отговори Синан.
-   Охх успокоих се!- Неджми си отдъхна, но за Корай това не бе достатъчно.
-   Какво й има на Кльощавелката? Защо й прилоша? Или са се скарали с Йомер? Този студен човек… Хич не ми хареса физиономията му тази сутрин, хич.. Или е болна? Болно ли е момичето? Аххх, язък, толкова е млада…
-   Млъкни, Корай, млъкни най- после!- Ясемин дръпна Синан и тримата с Неджми отидоха в кабинета й.
-   Какво й има на Дефне? Умрях от притеснение да не й е направил нещо Йомер?
-   Направил й е, как да не е- засмя се Синан, което му донесе удар по рамото от Ясемин и неразбиращ поглед от Неджми.
-   Какво искаш да кажеш? Не разбрах…
-   Не мисля, че ние трябва да ви го съобщим, но… Дефне е бременна- обясни Ясемин.
-   Какво? Бебе… ще си имаме внуче- радостта на Неджми беше очевидна.- Йомер ще става баща.. не мога да повярвам…
-   И той така- засмя се отново Синан. Беше искрено щастлив за младото семейство.
-   Но защо стигна до болница? Да няма някакъв проблем?
-   Апендицита й се беше възпалил, затова бяхме на лекар… но след лека операция сега всичко е наред…
-   Какво е трябвало да преживее милата… Трябва сега да сме до тях, но..
-   Знам, бате. При сегашното ни положение е по- добре да не изнервяме Йомер допълнително..
-   Както и да е- опита се да разведри натежалата атмосфера Ясемин.- Да мислим за щастието, което ни очаква.. Ще си имаме бебе…
-   Юхх Ясемин, ама ти май наистина се размечта за бебе..
-   Е какво толкова, скъпи.. Дефне ми е скъпа приятелка, така че аз ще съм любимата леля на малкия юнак…
-   Защо реши, че ще е момче- изненада се Синан.
-   Така са решили бъдещите родители… а знаеш, че никой не може да се противопостави на Йомер и Дефне… дори съдбата.
И тримата се смееха, докато мъжете се отправяха към собствените си кабинети. Неджми нямаше търпение да съобщи хубавата новина на Нериман.

След като почти цяла седмица не се бяха чували с Дефне, Тюркян и Нихан бяха на ръба на нервите си. Сутринта младоженците трябваше да са се прибрали, но никой от двамата не отговаряше на телефона си. Бяха звънели и в къщата, но резултата беше същия. Незнайно защо нямаха телефоните на Синан и Ясемин- Нихан не можеше да повярва на този си пропуск, затова не им оставаше нищо друго, освен да отидат до фирмата.
-   Здравейте! Какво ще обичате?- Дериа ги гледаше като че са извънземни.
-   Здравей, моето момиче- поздрави я Тюркян.- Търся Дефне, тук ли е?
-   Не, в болницата е- безцеремонно се изцепи Дериа.- Припадна и г-н Йомер я заведе.
-   Боже, какво е станало с момичето ми?- Викна Тюркян.
-   Ей, говори, че ей сега ще те цапна- намеси се и Нихан.- Какво е станало с нашата Дефне?
Дочул виковете, дойде Синан.
-   Какво става тук? Какви са тези викове?
-   Г-н Синан, какво е станало? Защо Дефне е в болница?
-   Ахх Дериа- идеше му да убие секретарката.- Елате, лельо Тюркян, Нихан. Нищо сериозно няма, успокойте се, елата с мен в кабинета ми.- Поведе той двете жени.
Викна и Ясемин и двамата спокойно им обясниха за апендицита, но решиха да премълчат за бебето. Беше си право на Дефне да им каже.
-   Трябва веднага да я видя- заяви Тюркян.- Искам да се уверя, че е добре.
-   Няма проблеми, лельо Тюркян- увещаваше я Синан.- Ние бяхме там, преди малко си дойдохме. Успокойте се, нищо не е станало.
-   Да, г-жо, успокойте се. Дефне е добре, не се притеснявайте. Приберете се, а като я изпишат, ще отидете да я видите.
-   Хайде, лельо Тюркян- подкани я и Нихан.- С Йомер Дефне е в сигурни ръце. Когато може, ще ни се обади- като никога прояви разум снахата.
С още малко убеждения и много успокоения в крайна сметка успяха да придумат бабата, че с внучка и всичко е наред. Двете с Нихан се прибраха, но решени ако до утре нямат вест от Дефне, отново да отидат до фирмата.

Йомер не се отдели и за миг от леглото на Дефне, макар тя да спа през повечето време. Сега имаше още една причина да не я оставя сама и за миг. Бебе- самата дума го караше да се усмихва. Ръката му галеше корема й, все едно усещаше бебето в него. Една сълза капна и той побърза да я изтрие с яд.
-   Не ми пука. Те са виновни за всичко.- Прошепна той и лицето му отново стана каменна маска.
-   Но страдащия си ти.. а това наранява мен… - прошепна Дефне.
-   Будна ли си? Как се чувстваш?- Побърза да смени темата Йомер.
-   Аз съм добре, ти как си? И не ми излизай с номера- всичко е наред.- Предупреди го ядосаната Дефне. Разбираше колко самотен се чувства той е момента- нямаше ги леля му и чичо му, нямаше го приятелят му. Беше отново сам, но този път тя щеше да е до него.
-   Само ти ме познаваш толкова добре- прошепна Йомер.- Само ти виждаш какво става вътре в мен, само ти ме разбираш.
-   Така е просто защото ти допускаш само мен.- Погали го тя по лицето.
-   Само ти ме обичаш, затова.- Наведе се и я целуна, за да заглуши протеста, който прочете в очите й. Все пак не успя.
-   Това не е истина, Йомер. Знам, че те боли, но трябва да си силен.
-   В този щастлив момент сме само аз и ти.- Целуна я отново и продължи замислен.-  Защо хората са такива- обичащи лъжата и измамата, нараняващи се..- доуточни, когато тя го погледна неразбиращо.
-   Никой не е безгрешен, Йомер. Това е урок, който всеки от нас учи. Всички правят грешки, затова и трябва да умеем да прощаваме.
-   Как да им простя? Как да простя нещо, което не мога да осъзная? Да приема… Сега трябваше всички да празнуваме щастието ни, но те успяха и този момент да развалят…
-   Не е вярно- придърпа го в прегръдките си Дефне. Ръцете й милваха гърбът му, докато го успокояваше.- Този момент си е само наш и никой не може да го съсипе. Ти си с мен, с нас, и това е най- важното в момента. Ти си нашият живот… и ние твоя.

Както винаги Исмаил бе в работилницата рано сутринта. Беше леко притеснен за Дефне, но вярваше, че всичко с нея е наред, щом е с Йомер. Вече запарваше чая, когато се появи и майстор Садри.
- Добро утро, Исо! - поздрави го майстора  и го огледа, сякаш за да погледне в душата му.
- Добро утро!- Отвърна Исо.- Чаят ей сега ще стане, а аз ще скоча набързо да взема нещо за закуска.
- Добре, момчето ми. Добре! Не се притеснявай - погледна го съчувствено Садри и се зае с работата си. Напоследък Исо му се струваше посърнал. Не разговаряше оживено с него, както обикновено, не споделяше и все едно не слушаше. На моменти майстора си говореше сам. Просто Исмаил дотолкова беше потънал в мислите си, че изобщо не разбираше и не виждаше какво се случва извън ума, душата и сърцето му. Явно беше влюбен .... но не искаше да го признае дори пред себе си... Или по-точно се страхуваше да го направи.
Замислен, младежът излезе от работилницата в посока закусвалнята, като подритваше камъчета и си подсвиркваше. Изведнъж се сблъска с някой и торби с покупки и зарзават се разпиляха на посоки по земята.
- Оооо, не! - Чу познат глас.- Какво ще правя сега. Дано всичко да е здраво! - вайкаше се момичето. - Яйцата! Божеее яйцата, оххх сега ще трябва да купя други.
- Аз...аз много съжалявам! - Най-сетне успя да проговори той. Минута по-късно осъзна, че момичета пред него е Мелек. Тогава се втурна да събира всичко от земята и да го прибира обратно в торбите. Половината от нещата не ставаха вече за нищо, яйцата бяха станали на омлет ... само че на земята, а хлябът се беше отъркалял в пръста. Може би само плодовете и зеленчуците бяха годни за употреба.
- Охх Исо!- Чак сега тя разбра с кого се е сблъскала.- Извини ме, но сега трябва да изтичам до вкъщи за да взема пари и да се върна обратно в бакалията! - Почти изплака Мелек като се държеше за челото.- А какво ще обясня на майка ми?
- Спокойно, Мелек! Не се тревожи. Хайде, да вървим!
- Но, къде? Къде ще ходим?! Казвам ти че трябва да тичам до... - Но Исо я прекъсна, преди да довърши.
- Спокойно, момиче! Аз ще платя покупките, все пак аз те блъснах…
- Но как, не.... Не мога да приема. Аз също не те видях...бях се замислила. - Каза тя, гледайки в земята засрамена.
- Хахаха - засмя се Исо.- Явно и двамата не сме внимавали къде вървим и затова се сблъскахме. Нищо, така е трябвало да стане. Все пак трябва да се извиня, затова аз ще платя нещата. Без повече приказки- подкани я той с ръка.
- Добре, да тръгваме - каза тя и погледна скришом към момчето.

Тюркян и Нихан бяха в болницата още в 9 сутринта. Макар предишната вечер да бяха говорили с Дефне по телефона, баба й твърдеше, че няма да се успокои, докато не я види с очите си. Това принуди Дефне да й даде адреса на болницата и ето ги сега двете тук. След като ги упътиха от регистратурата, те се качиха с асансьора и забързани по коридора, спряха на вратата на стаята. Но не влязоха… Йомер беше седнал на леглото до Дефне, държеше ръката й и й говореше нещо тихичко, а тя се усмихваше като най- щастливата жена на планетата. Очите на Тюркян се насълзиха- знаеше, че е дала дъщеря си на човека, който ще се грижи най- добре за нея. С периферното си зрение Йомер ги забеляза, обърна се към тях и ги покани при тях.
-   Имаме си гости. Лельо Тюркян, Нихан, защо стоите там. Елате!
-   Бабо, Нихан- повика ги и Дефне. Триейки сълзите си, двете влязоха и застанаха от двете страни на леглото й.
-   Миличка, как си?! Всичко наред ли е?- Попита снаха й.
-   Добре съм, както виждате… Нищо ми няма, не се притеснявайте…
-   Как няма да се притесняваме, операция е това.- Възнегодува Тюркян.- До кога ще си тук?- Продължи с разпита си баба й.
-   Следобед я изписват- намеси се Йомер.
-   Толкова бързо? Тогава си идваш вкъщи, аз ще се грижа най- добре за теб!- Нареди Тюркян, при което другите трима завъртяха очи.
-   Стига глупости, бабо! Как ще се прибера вкъщи… Отивам си у дома, Йомер ще се грижи за нас…
Докато Тюркян продължаваше да я убеждава, че няма кой друг да се грижи за нея по- добре, лукава усмивка се разля по лицето на Нихан.
-   Чакай, чакай… имате и друга новина за нас, нали?- Ухили се тя.
-   Каква друга новина? Какво има сега?- Изненада се свекърва й.
-   Познавам по лицето ти, Дефне. Казвай бързо- продължи Нихан.-  Истина е, нали? Бременна си!
-   Да- щастливо отвърна Дефне, докато Йомер само се усмихваше доволно.- Очакваме бебе!
-   Бебе!- Възкликна Тюркян.- Ще ставам баба! Какво щастие, Боже! Какви дни доживях…
-   Честито и на двама ви!- Нихан беше радостна за приятелката си.- Знам, че двамата ще бъдете страхотни родители!- Целуна първо Дефне, а след това прегърна и Йомер.
-   Това е най- хубавата новина, която можеше да ни съобщите. Честито, моето момиче! Ще бъдеш най- добрата майка- Прегърна и целуна Дефне баба й. След това прегърна и Йомер:- А ти ще се грижиш за тях, нали? Знам, че ще го направиш.
-   Те са всичко за мен. Бъдете сигурна, че ще ги пазя повече и от живота си, лельо Тюркян.
-   Толкова съм щастлива. Трябва да разкажа на всички в махалата. Моята Дефне ще става майка. Хайде Нихан, да вървим.. А Сердар и Есра как ще се зарадват.. – Не спираше да бърбори Тюркян, докато подканяше снаха си да побърза. На вратата се обърна:- Йомер, поверявам ги на теб. Сигурна съм, че ще са в сигурни ръце.
 След което двете посетителки си отидоха, Йомер отново се настани до съпругата си. Беше положил едната си ръка на корема й, а с другата милваше лицето й, докато устните му намериха нейните. Понякога щастието не можеше да се опише с думи.. можеш само да го почувстваш.