♡~ Пакетна Тема ~♡ N•42

-   Къде са? Защо още ги няма?- Корай щеше да откачи. Седнал на един от столовете в офиса, с две момичета да му масажират китките и трета да му прави вятър, беше готов да припадне.- Да не им се е случило нещо? Самолетът им да не се е разбил? Катастрофирали ли са? Мъртви ли са?- Викаше като обезумял Корай.
-   Ще те ударя с нещо, наистина. Що за думи са това?- Синан беше също на ръба на нервите си. Не знаеше защо закъсняват Дефне и Йомер, нито дали въобще ще дойдат. Не беше посмял да звънне на Дефне през цялата седмица, камо ли снощи.- Ей сегичка ще пристигнат.. или полета е закъснял, или са в задръстване.. Успокой се най- после, Корай!
-   Няма да се успокоя, не мога да се успокоя- вайкаше се той.- Ако нещо стане с моята Кльощавелка, няма да го преживея….
-   Ааааа ама прекаляваш вече, Корай!- Избухна Ясемин. Самата тя беше притеснена от това какво ще се случи и не можеше да изтърпи кризите на фотографа.
-   Пииииссс, не можеш да ми казваш какво да правя.. Противна вещица… Ти нали си имаш Синан, другите не те интересуват…
-   Стига, Корай, стига!- Синан едва се сдържаше. Молеше се двамата да пристигнат час по- скоро, за да се свърши тая лудост вече.

Докато чакаха асансьора, Йомер и Дефне стояха прегърнати. Не им пукаше за погледите и шепненията наоколо- всеки виждаше само другия. По пътя нагоре с тях имаше още четири пет човека, затова те се оттеглиха най- отзад. Йомер се опита да подразни Дефне, като плъзна ръката си от кръста й нагоре, след това започна да си играе с косата й, като още я прегръщаше. Схванала бързо намеренията му, тя лекичко се отдръпна, само колкото нейната ръка да се мушне между тях и да достигне врата му. Сякаш той удари Йомер, а Дефне се засмя тихичко, когато той подскочи. Позволи си един бърз поглед към него, колкото да види шока в очите му от това, че му е отговорила, и отново се загледа напред. „Така ли, г-жо Дефне. Отмъщението ще е сладко.” мислеше си Йомер. „Ако това е начина да те разсея от очакващото ни горе, съгласна съм.” самонавиваше се Дефне. Планът й обаче се обърна срещу нея в момента, в който ръката на Йомер тръгна в обратна посока и се спря малко под кръста й. Изтръпнала и несмееща дори да диша, тя усети дъха му до ухото си:
-   Така как е? Или още малко надолу…
Дефне успя да хване ръката му, преди да изпълни думите си. Опитвайки се да запази самообладание, тя си отдъхна, когато асансьорът спря. Другите хора се измъкнаха и двамата останаха сами… за още два етажа. Тя се отдръпна от него в момента, в който вратите се затвориха. Подпряла гръб на съседната стена, не осъзна колко добра позиция му осигурява, докато той не притисна тялото й със своето.
-   Искате ли нещо от мен, г-жо Дефне?- Смехът личеше в гласа му, въпреки сериозното му лице.
-   Нищо, което да не можете да ми дадете, г-н Йомер. Но не тук и не сега- продължи тя, когато усети спирането на асансьора.
Хванати за ръка, двамата влязоха в Пасионис. Целият екип ги очакваше, начело с Корай. Всички викаха и ги поздравяваха, докато Йомер стоеше с каменно лице, а Дефне се опитваше да компенсира с усмивка и за двамата.
-   Йомерджим, Дефне- като никога я нарече по име Корай.- Добре дошли, скъпи мои. Толкова се радвам да ви видя. Дръпни се, грозница- изтика той Дериа и прегърна Дефне. До Йомер обаче дори не посмя да се приближи.- А на теб какво ти има? Защо си толкова намръщен от първата минута? Момиче, да не сте се скарали вече? Разделяте ли се?- Готов да се разплаче, извика той.
-   Всичко е толкова красиво- каза Дефне, за да го разсее.- Вие сте го приготвили, нали?
Докато тя се занимаваше с глупостите на Корай и приемаше поздравленията от другите работници на фирмата, Йомер и Синан не отделяха погледи един от друг- единия леден, другия засрамен. В продължение на няколко секунди, или може би минути стояха и се гледаха като вцепенени. Йомер се напрегна, преглътна и погледът му потъмня. За миг през ума му премина думата "братко" - но тя остана неизречена. Сам не бе осъзнал още какво означава да се откаже от приятеля си. Очите на Синан изразяваха съжаление, болка бе изписана на лицето му, все едно без думи му се извиняваше. Естествено и тези думи щяха да останат само мислени. За миг промяната на изражението на Йомер- сякаш и него го болеше- даде трохичка надежда на Синан, че някога, някак си, приятелят му ще го разбере и ще му прости. След като повечето от служителите поздравиха младото семейство Ипликчи и се върнаха към работата си, Синан се приближи към двойката:
-   Добре дошли! Радваме се, че се върнахте!- Прегърна Дефне, а на Йомер само кимна. Знаеше, че не може и не трябва да прави нищо повече.
-   Добре дошли и от мен- Ясемин беше до Синан през цялото време. Тя целуна и прегърна Дефне, а след това и Йомер. Колкото и студен да беше, той не се отдръпна.- Как прекарахте, искам всичко да ми разкажеш- обърна се тя към младоженката.
-   Аз отивам в кабинета си.- Прошепна Йомер на Дефне и продължи на висок глас.-  Благодарим на всички за посрещането, постарали сте се, благодарим. Сега нека всички се върнем към това, за което сме тук- да работим.- И се отправи към стаята си без да погледне повече назад.
-   Той никога няма да е същия. Никога няма да ни прости- прошепна отчаяно Синан.
-   Не говори така, скъпи. Всичко ще се нареди, ще видиш- опита се да го успокои Ясемин, като го прегърна през раменете.
-   Така е, г-н Синан- обади се и Дефне.- Сега просто е наранен, прекалено рано е. Но той ще ви прости.. и на вас, и на семейството си.. Аз ще се погрижа.- Кимвайки решително на Ясемин, самата тя се отправи към кабината на Йомер.

Нериман крачеше напред назад и крещеше на Мине без причина- обичайната й практика за успокоение на нервите.
-   Седни вече, Нериман. Път от тук до Мерсин направи с това обикаляне напред назад.
-   Защо не се обажда Корай? Трябваше да ни информира при завръщането на Йомер… как е той, как се държи… Или не се е върнал? Наистина ли е останал в Италия с онази…
-   Онази е неговата съпруга, любовта на живота му. А Корай не се е обадил, защото е намерил нещо за ядене, а той не се сеща да прави друго, освен да се тъпче!
-   Не говори така, Неджми….
-   Не съм излъгал, истината говоря. Стой, отивам да звънна на Синан, той е хиляди пъти по- надежден източник от Корай…

Дефне влезе, без да почука. Йомер стоеше, вперил поглед в една точка, без да вижда нищо. Тя отиде и седна в него, като го прегърна с все сила.
-   Моля те, не си го причинявай. Нито на себе си, нито на тях.
-   Не мога, Дефне. Не мога да се преструвам все едно нищо не се е случило. Боли ме само като погледна Синан- пред очите ми са всичките пъти, в които му разкривах душата и сърцето си, а той е мълчал и не ми е казвал..
-   Мислиш ли, че на него му е било лесно? Да крие от теб толкова голяма тайна и да знае как ще те унищожи тя, ако ти я разкрие… Аз знам какво е.. затова и те моля пак да помислиш.. Синан страда също като теб и мен, той също е жертва…
-   Не сега, Дефне. Не мога, не ме карай да правя нищо сега.
Изведнъж Дефне се преви на две в ръцете му. Хвана се за корема и едвам не извика от болка. Всичко се завъртя пред очите й, причерня й.
-   Дефне, какво стана? Какво ти е? Какво има?- Крещеше Йомер, докато тя припадна в ръцете му. Паникьосан, той просто стоеше с нея в ръце и не знаеше какво да направи.
Чули виковете му, Синан и Ясемин нахълтаха в стаята. При вида на загубила съзнание Дефне и двамата се заковаха на място.
-   Какво й има? Какво й е на Дефне?- Попита Яса.
-   Не знам, изведнъж нещо й стана… От дни не й беше добре, но..
-   Бързо да я закараме в болница- викна Синан. Двамата с Йомер само се спогледаха, преди да хукнат през вратата. Ясемин беше по следите им.