С какво ви дразнят свекървите- 67

О.к. поправям се.Претенциите на родителите.

И да кажа че не съм свекърва и няма да бъда - тъща съм.

Точно на двамата са претенциите, но свекървите винаги, без пропуск, набеждават снахата.
От лични наблюдения, родителите в повечето случаи заедно взимат решенията и налагат режима и позволеното и непозволеното за детето и "претенциите" ги изразява, този който оставя детето на някоя от бабите към момента. Но понеже оставящия детето, боикновенно е майката, дори на свеки да го оставя, като си даде инструкциите веднага е виновна и са само и единствено нейни претенции. А мамин златен, нито ще се погрижи той да остави детето, ако се налага, нито ще е толкова настоятелен, направо ще си го е страх да каже на маминка, какво не трябва да се дава или да не прави детето

В случая с племеницата ми, основното мрънкащо лице е брат ми   Може би той е машата, но е факт, че всички безумия идват от неговата уста  
Дълго го чакаха това дете, сигурно се опитват да дадат най-доброто, но аз лично никога не бих се съгласила да я гледам дори за 15 минути  
По въпроса с пипането- без майтап, наистина ползваха каишка до скоро  , но с цел да не падне и да не се удари. Иначе те си я водят за ръка, но само родителите имат това право. Околните са потенциални бактерионосци или може да я пуснат и да падне...Не ходи на градина, като тръгне- жална им майка на госпожите  

И аз осъзнавам,че  някои  неща-не претенции към мен-но  неща в гледането на децата са  изискани от сина ми.Не  всички.И двамата   са леко  претенциозни  към гледането.
Имаше едно  като виц как се гледа първо дете и как следващите.Те  са на първите две.Дай боже  да има повече,но едва ли.И като зяпна за нещо се размисля защо,та  идвам до извод,че  е негово творение изискването да го кажа.Много се втеляват  по тях.Но  са техните деца и правото да си ги правят каквото искат е  тяхно.Не  ми пречи.Защото още не са достигнали до мен.Вероятно няма да съм  толкова вгледана в нещата,не нарочно.

Ще кажа жалко и за детето.

И аз така мисля, но нищо не мога да направя  Дано се успокоят с времето.

За ухото, разбира се .
Преди години съпругът ми сподели, че не мислим да живеем в България и съвсем скоро ще се ориентираме към друга държава. Реакцията на свекър ми беше: "Ама как така? Ами ние?" . Имаше предвид кой ще ги гледа на старини и ужасно грозно ми стана от реакцията му (свекър ми има още 3 сина, така че не е опрял само и единствено до нас, за разлика от родителите ми, защото аз съм единственото им дете). Съвсем скоро предстои да им съобщим, че много скоро заминаваме (съпругът ми отива с осигурена работа, вече е подписал договора, от фирмата помагат с набавяне на информация и в общи линии не скачаме в тъмното), шегуваме се, че ако свекър ми ни зададе същите въпроси, съпругът ми ще му отговори "Ами, вие оставате тук."
Това вместо запис, защото ви изпуснах тотално.

Ха, ха! темата разби поредния мит. Толкова пъти е коментирана темата с "претенциите на снахата" и свекървите толкова са настоявали, че са само на тази никаквица претенциите. А какво излезе?
 

Шушулче ,ако спре до тук  е  нормално.Всеки има страхове и  не всеки скача от радост децата му да са далеч.Свива се сърцето  винаги,когато не са  наблизо да ги виждаш и  е нормално.Ненормално е да се попречи заради тези страхове.Защото  може да те тресне и  ледена шушулка зиме докато вървиш по тротоара.Няма да спрем да живеем заради страха.
А   и гледането си е страх.Но  това е дълга тема.Всъщност може би точно този син ще ги "гледа",не винаги   акта е лично действие.Не  се настройвай  негативно предварително,освен ако вече не си настроена,ще ти е  по-спокойно да живееш.

Преди години мъжът ми тръгна да прави докторат в чужбина и свекърва ми, която тогава беше на 50 години орева света, че сме ги оставяли сами и нямало кой да ги гледа на стари години. Свекъра беше на 55. Няколко месеца по-късно мъжът ми се отказа и се прибра. Каза, че вече е стар за тая работа, по-добре да си търси по-доходоносно поприще от науката и напусна тогавашната си работа. Тогава пък свекървата пак ревна - Защо е зарязал докторантурата? Какво щели да кажат хората - връща се от чужбина защото се е провалил Аз мислех, че ще се зарадва тогава, че ще има кой да я гледа на стари години, ама не - то при нея няма угодия. Сега почти 20 години по-късно все още не сме я гледали - за щастие. Да е жива и здрава жената! Радвам се, че мъжът ми си изпълни желанието - отиде, видя и сам взе решение на база на собствените си желания и очаквания, а не се повлия от тяхното мнение.
А единствената заръка, която съм давала, когато съм пращала големият син при нея е: И да не го глезиш много! Аз си знам, че зад гърба ми си прави каквото си иска, затова и не съм се напъвала да давам нареждания. Малките не съм ги давала по други причини. Не ми харесва възпитателният й подход - само материалното е важно. Щом всички материални нужди са задоволени, значи всичко е наред. Душата на човека е някаква досадна подробност, на която въобще не си струва да се обръща внимание и много други неща. Ценности като милосърдие, разбиране, доброта, грижа, състрадателност, любов, приятелство за нея не съществуват. Всъщност любовта съществува, но трябва да се отнася единствено към нея. Тя да е най-обичаната, обгрижвана и винаги на първо място.
Но всъщност аз наскоро установих, че моята свекърва не е точно за тази тема. Попаднах на темата за невъзможните хора в нашия живот и разбрах, че тя е точно такъв човек. Каквото и да направя няма угодия. Случвало се е дори да й угаждам на желанията, а тя после пак да ревне, че не трябвало да бъде точно така

Жалко за нея.То  без материалното нищо не става,но...се зарадвах на поста ти.Защото доста млади хора го поставят на първо място-материалното де.А то е само част от живота ,средство за другите нещо,които са най-важните да си Човек.

Благодаря ти за милите думи До тези изводи обаче стигнах след много изпитания. И аз съм човек като другите, и нищо човешко не ми е чуждо. Имали сме много, наистина много, сега имаме малко. Свиква се. Но имаме и дете с увреждане и ако имам право на едно едничко желание - то ще е детето ми е да е здраво и да може да отлети от гнездото като другите ми деца някой ден. Веднъж, когато свекървата пак беше ревнала как били сами и ние сме надалеко (да кажа, че родният ни град е на 400 км от София и си ходим рядко, но причините за това не са, че е далече, а че с тях е много трудно да се разбираме), аз й казах, че аз пък ще се радвам, ако всяко дете може да си хване пътя самостоятелно и да има свой щастлив живот дори и без мен. Имах предвид и най-малкото дете. Не ме е страх, че ще остана сама, страх ме е, какво ще стане с малкия като ни няма нас. Разбира се, че братята му ще се грижат за него. Но нали и те ще искат да си имат свой живот. Вместо радост да са трима, ще йм оставя грижа. Но тя тези неща не може да ги разбере. Гледа ме и се чуди - дали не съм се чалнала нещо. Тя гледа само и единствено себе си и собствените си представи за това какво трябва да се случва в живота й. Всички трябва да са на пета около нея. Емоционалната й интелигентност е нулева, а иначе се има за много чувствителна
Та така, трябва да си го преживял, за да го разбереш, за съжаление.

Да  ти кажа ,някога ми бе фикс идея  да учат децата ми. Сега стигаме до извода,че можеше да са щастливи и без това.Вярвам,че правиш  най-доброто за детето си.И се надявам да е щастливо,с такава майка вече  е,но има  и още.Още неща ,които ще получи или извоюва за това щастие.И си права-братя и сестри си помагат ,кръв е.Но  всеки има живота си.Дава рамо ,но не може да поеме всичко.Има начини,има средства да се намери път и ти ще го откриеш ,заедно с детето си. Нямам представа какво  му е ,но щом мечтаеш да отлети ,вероятно  е възможно.

За другият казус с момичето и свекърите у тях в чужбина. Не помня името на потребителката, защото само отгоре ви прочетох (то имало и нова тема  ), но да й кажа, че няма защо да си слага такъв таралеж в гащите.


Та само разстояние, отстояване на себе си и държане на интересите на семейството си, което се състои от мъж и деца би оправило ситуацията. Успех и дано мъжът ти е на твоя страна!

Момичета,  има ли тема,  С какво ви дразнят снахите,  че доста съм набрала?