Отношението на мъжете Ви към Вас, след преживян аборт!?

Явно, не схващаш!

Що за глупаво заключение?
Къде написах, че на мъжете им е забранено да кажат какво отношение искат в даден момент?

Какво има да схващам?
Аз съм длъжна да науча сина си на човечност, съпричастност, толерантност, благородство и т.н.
Не ми е работа тепърва да "предавам" подобни ценности на съпруга си.А и ако той до към 30-та си година ги няма, тепърва едва ли ще се научи на тях.Работа на родителите МУ е била да го научат на всички тези човешки ценности, не моя.
Затова казах, аз предпочитам вече научен мъж.Да знае какво се прави, когато приятел има нужда от помощ, когато жена ти е в тежко положение, когато детето ти има нужда от бащиното ти рамо....Това не се учи "след брака".Това са основи във възпитанието, които човек би трябвало да усвои още "от люлката", от мама и тати.

Не съм казала такова нещо. Но от изписаното останах с впечатление, че ценностите били различни при мъжа и жената, с което не съм съгласна.
Коментирах това:
Щом се налага да го осветлява, значи той ги няма. А ценностите са стандартни, имам предвид тези за човечност и др. от сорта, така че няма как да ги има и той, но в друг вид.
В крайна сметка опираме до това дали да създаваме семейства и деца с човек без ценности. Едни са за, други против, всеки сам избира.

Едно и също въртим, а защо, не знам?
Десетина пъти поне написах, че да не проявиш " ценностите си" по начина, по който човекът срещу теб иска, не означава че ги нямаш, а просто че ги афишираш по свой си, различен начин.
Затова и трябва да си говорят хората- като в секса е.
Ако не си кажеш и покажеш какво ти харесва, ще си седиш незадоволен/а и ще обвиняваш мъжа си/ жена си.
Но, както виждам, сто пъти да обясня, пак ще се подмине и отново ще се настоява, че мъжът е длъжен да знае точно как жена му иска да реагира, защото само нейните, лични  виждания, са единствено правилните.

Ако един човек не само не афишира, но и открито и в прав текст казва, че не притежава съответните ценности, може би трябва да му повярваме. Мъжът на авторката буквално й е теглил една  майна и й е заявил да спре да му хленчи. Ако тоя има въобще не просто някакви ценности, а елементарна човещина, сигурно са погребани доста надълбоко.

Не съм ти поставила задача свързана с логическо мислене, за да се почесваш и нямам намерение да ти разказвам конкретни части от живота си, за да обяснявам нещо, като елементарно съчувствие с което всеки е запознат.
Чувствителността на един човек е свързана с нервната му система и това става ясно още в детските му години за околните, ако отвори уста и говори.Няма гаранция, че ще бъде разбран и тогава.Животът му е драматичен, защото преживява емоционално всяко събитие в живота си и в последствие се оказва с вид натрупване, което затормозява него самия, не другия.Не успява сам да игнорира болката причинена от собствената му емоционалност и съответно не може да се отърси с бързината с която други успяват.Различният стои недоумяващо, приканва го към мобилизация, крещи му или му набива "канчето", че е с мислене или позиция на жертва в живота, без да съобрази причината поради която страда този човек.Ориентир е основателността на причината.
Не ни е виновен  другият винаги за това, което се случва в живота ни.Има хора с поредица от тежки обстоятелства в живота си, които накрая рухват, колкото и да се опитват да ги преглъщат, игнорират или да се отърсват.
Да караш другият да се чувства виновен за това, че е с различна чувствителност е неправилно, но има общоприета форма на поведение в обществото ни.В съпружеските отношения, когато обстоятелството е свързващо е натоварено със съответният вид съпричастност.
п.п.
Дано не съм те надценила и най-после разбереш какво съм написала.
Няма да водя спор от любов към спорта с теб, нито да се повтарям и потретвам.Въздържам се умишлено от емпатия, защото се щадя.Не съм най-здравият човек на планетата и вероятно не съм единствена.

Много добре при това знам за съжаление. Работя с жертвите на такъв и много често животът им е съсипан, защото някоя "авторитетна буля" им е казала, че като не ги пребиват то не е голям проблем ... ТОЙ така ги обичал!!!

Въпреки това пак липсва връзката между твоите приказки - защо намесваш в това, че той не знаел какво очаква тя и психическия тормоз? В цитата ми не става дума за знаене или незнаене как да реагира, а за умишлена психическа атака към авторката.

Как точно ако един мъж не ми дава състрадание и грижа ще ме превърне в богиня вечно тормозена психически? 

Точно.

"Ценностна система - Ценностната система е съгласуван набор от етични ценности на дадено лице, организация или общество, които служат като стандарт за насочване на човешкото поведение във всички ситуации."
Речник на думите в българския език

Няма такова нещо като афиширане по различен начин, един е.

Прекалено насериозно си се взела и си си повярвала дотолкова, че да ми обясняваш базата, на която стъпвам, опонирайки на адептите на " правилната реакция". Не ми пречиш, но става малко като " крадецът вика дръжте крадеца"
 Задачи можеш да поставяш вкъщи, както и да следиш да бъдат изпълнени точно по твоите критерии за правилност.
И не водя спор с теб, убедила съм се, че с хора, за които има само една истина- тяхната, би било доволно безсмислено занимание.

Не, не си ме разбрала.Мъжът на авторката не я разбира, защото няма нейната чувствителност, но това не е основателна причина да й крещи.

Моля!?
Откога "стандарт" означава виждането на няколко души за точно определена реакция, без диапазон?
Да търся ли подзаконов акт, в който да се определят разрешените начини да се радваш, тъжиш и съпричастваш?
И съответните наказания, ако не си достатъчно ентусиазиран и отдаден на представата и изискванията на "1984" ?
Защо не вникнеш поне в дефиницията и да се замислиш?
"Съгласуван набор от етични ценности"- как става това съгласуване, по телепатичен път ли или с комуникация и синхронизиране на понятията, и споделяне на реакциите?
Ако синхронизирано с обществото, приемем за смешен филм на Чаплин, длъжна ли си ти да се смееш така, както аз или да се пляскаш по бедрата като чичото до теб?

Ами да, права е Absurt, всеки по различен начин може да покаже загриженост или тъга за случилото се. Ето, давам пример: 11 ч вечерта, аз болна и двете деца също, с температура, а моя мъж в кръчмата пиян. Ми сигурно се притеснява човека, чак и от мъка се напил. Ама всеки както може, така си показва чувствата (ако има такива).

1.когато видиш паднал на земята човек, да го попиташ има ли нужда от помощ, как се чувства.А не да се обърнеш на другата страна и да се правиш, че не го виждаш...
2.когато видиш самотно дете да плаче, да го попиташ какво му се е случило, дали не се е загубило.
3.когато видиш мъжа ти умълчан, замислен, нервен, да го попиташ какво става, какво му тежи, да не се правиш, че не го забелязваш
4.когато днес шефа ти е крещял за щяло и нещяло и ти, прибирайки се у дома, от прага даваш воля на сълзите си от яд и безсилие, мъжа ти да те прегърне и да каже "Какво се е случило, мила?Добре ли си?", вместо да те отреже с "Какво си се разревала пак, ма?Ей, не спря да цивриш за всяка дреболия!"
5.когато детето ти се върне с двойка, въпреки че е учило, и е унило и тъжно, да му кажеш, че нищо фатално не е станало, то е умно дете и ще се справи с всяко препятствие, а не да му се разкрещиш "Пак ли двойка, бе, говедо...ей не я научи тая математика, глупав ще си умреш!"
6.когато.....
да продължавам ли с примерите?    
Ей така става.И това не се учи от съпругата след като се ожените, а е работа на мама и тати да те научат на тези елементарни и валидни (поне би трябвало да са валидни) за всяко човешко същество ценности.

absurt, диапазон има, но със сигурност не включва описаното.