Не мога да разбера какво общо има между просяците и аптеките? 
Иначе и аз не ползвам услугите на места, където са се държали неучтиво.
Иначе и аз не ползвам услугите на места, където са се държали неучтиво.
- Публикувана: 26 юли 2016, 12:20 ч.
- Последно мнение: 16 авг. 2016, 14:48 ч.
За грубостта, мазохизма и принципите
По принцип не се връщам на място, където обслужването е било грубо, но...
В момента съм много недоволна от една нискотарифна авиолиния - Трансавия - сбъркаха ми терминала на бордната карта и за малко да си изпусна самолета. След това писах оплакване и така и не получих отговор!
Сега принципите ми кават да не летя никога повече с тях...от друга страна не знам дали няма да се изкуша от някой евтин полет...та в случая сигурно ще изневеря на принципите.
В момента съм много недоволна от една нискотарифна авиолиния - Трансавия - сбъркаха ми терминала на бордната карта и за малко да си изпусна самолета. След това писах оплакване и така и не получих отговор!
Сега принципите ми кават да не летя никога повече с тях...от друга страна не знам дали няма да се изкуша от някой евтин полет...та в случая сигурно ще изневеря на принципите.
Ще си позволя да политизирам малко темата с цитат от снощната реч на Мишел Обама:
"That is what Barack and I think about every day as we try to guide and protect our girls through the challenges of this unusual life in the spotlight, how we urge them to ignore those who question their father’s citizenship or faith. How we insist that the hateful language they hear from public figures on TV does not represent the true spirit of this country. How we explain that when someone is cruel or acts like a bully, you don’t stoop to their level. No, our motto is, when they go low, we go high."https://www.buzzfeed.com/mbvd/the-michelle-obama-speech-that-bro … KxxpBl#.wxRP66jq7
Накратко, уважайте себе си, за да ви уважават другите. Нагрубяват ви? Обръщате гръб и излизате.
"That is what Barack and I think about every day as we try to guide and protect our girls through the challenges of this unusual life in the spotlight, how we urge them to ignore those who question their father’s citizenship or faith. How we insist that the hateful language they hear from public figures on TV does not represent the true spirit of this country. How we explain that when someone is cruel or acts like a bully, you don’t stoop to their level. No, our motto is, when they go low, we go high."https://www.buzzfeed.com/mbvd/the-michelle-obama-speech-that-bro … KxxpBl#.wxRP66jq7
Накратко, уважайте себе си, за да ви уважават другите. Нагрубяват ви? Обръщате гръб и излизате.
Не се връщам никъде където са се държали неучтиво с мен, някой даже арогантно. Живеем в чужбина и мога да кажа, че и там го има това нещо, случвало ми се е, но не е като у нас.
Пример от преди минути: Влизам в пекарна, поздравявам и отсреща се чува: Казвай какво искаш? Имах чувството, че лелята ще ме набие, че съм си позволила да вляза, за да си купя хляб. Излязох, писна ми да се занимавам.
В един от столичните молове исках да свалят от манекена рокличка за дъщеря ми, за да я премеря, защото беше с един номер по-голяма и прецених, че ще й стои по-добре. Жената ми се сепна, да съм преценяла на място и знам ли колко е трудно да се облича и съблича манекен.
Обсъждате аптеки и мога да кажа, че досега винаги съм попадала на услужливи фармацевтки.
Пример от преди минути: Влизам в пекарна, поздравявам и отсреща се чува: Казвай какво искаш? Имах чувството, че лелята ще ме набие, че съм си позволила да вляза, за да си купя хляб. Излязох, писна ми да се занимавам.
В един от столичните молове исках да свалят от манекена рокличка за дъщеря ми, за да я премеря, защото беше с един номер по-голяма и прецених, че ще й стои по-добре. Жената ми се сепна, да съм преценяла на място и знам ли колко е трудно да се облича и съблича манекен.
Обсъждате аптеки и мога да кажа, че досега винаги съм попадала на услужливи фармацевтки.
Тъй като не съм скандалджийка, дори когато се налага, начинът ми да оценя ниско една услуга е да не я ползвам вече и като черна станция да разказвам за опита си 
Понякога правя компромиси. Примерно, има един ресторант, в който се храним редовно за вечеря. Веднъж се оплескаха с обслужването, но пак ходим там. Вероятно, ако това беше първото ми посещение, нямаше да ходя вече, но имаха натрупан кредит.
Понякога правя компромиси. Примерно, има един ресторант, в който се храним редовно за вечеря. Веднъж се оплескаха с обслужването, но пак ходим там. Вероятно, ако това беше първото ми посещение, нямаше да ходя вече, но имаха натрупан кредит.
Има един противен просяк с акордеон, вози се в трамвай 20 и като не му дадеш пари, псува. Обикновено се качва от Младежкия театър и слиза на театър София. И двете ми деца ги беше страх от него, когато бяха малки.
И аз съм мазохист и ходя пак... да ме пита човек. Но аз по принцип бързо забравям лошите неща и може би е заради това. Вече втори, трети път... усещам се.
На мен пък не ми пука грам и не се впечатлявам,ако в ресторанта са ме обслужили лошо,но пък храната е вкусна и ми харесва си продължавам да ходя
Както и по други обекти-ако си заслужава стоката,има по-голям избор,удобна е локацията няма да ме откажат позивите на някоя леля в критическата или снощен чичак
Както и по други обекти-ако си заслужава стоката,има по-голям избор,удобна е локацията няма да ме откажат позивите на някоя леля в критическата или снощен чичак
Не мога да разбера какво общо има между просяците и аптеките?
Иначе и аз не ползвам услугите на места, където са се държали неучтиво.
Иначе и аз не ползвам услугите на места, където са се държали неучтиво.
Няма как да си оставя парите на място, в което нямат добро отношение към клиентите си
Прочетох коментарите ви и се оказа, че аз реагирам малко по-различно. Случвало се е да се държат грубо с мен, но това винаги са били наети лица. Не съм срещала собственик на бизнес (аптека, магазин и т.н.) да се държи грубо, напротив, те се борят за всеки един клиент. Та тъй като това са наети лица и ако спра да ходя, ще ощетя собственика, който в повечето случаи няма вина и не винаги е наясно с държанието им в негово отсъствие. И действам огледално на тяхното държане. Ако продавачката е някоя патка и се държи неприятно, започвам и аз да се държа така - каквото повикало, такова се обадило. Но не спирам да ходя на това място, защото да речем ми е удобно по маршрута. Да видите как набързо кротват подобни персони.
Според ситуацията - понякога спирам да посещавам даден обект, друг път ескалирам оплкаването докато не стигна до правилния човек, който може да вземе отношение по казуса.
Като пример мога да дам една случка с магазин Била от преди няколко години. Прибирайки се от работа, реших да си спестя готвенето и минах да взема едно печено пиле. Настроена за тиха и спокойна вечер без гравитиране около печката отварям плика и в този момент ме лъхва миризма на развалено пиле. Грабвам пилето както е в плика и обратно в магазина, на касата моля да извикат управител. Касиерката отегчено ми обеснява, че няма управител, бил си тръгнал и ме загърбва. Аз обаче упорито продължавам да настоявам да се видя с някой от магазина. Най-накрая идва една леля и ме гледа вкиснато. Обеснявам ситуацията и настоявам да ми върнат парите. Тя компетентно ми казва, че това няма как да стане, Била нямат такава практика и разваленото пиле не е техен проблем, каквото получели от достачвика, това слагали да пекат, така че ако искам да подам оплакване и да си търся правата, то най-добре да се свържа с фирмата доставчик. Запазвайки спокойствие започвам да и обеснявам, че аз работа с достчвика нямам и че моите отношения са с Била. Показвам бележката и казвам "Сделката е между вас и мен, а не с трето лице". Тя троснато ми отговаря "Искате ли телефона на доставчика или не?". Тръгвам си и на следващия ден звъня директно в централния офис на Била и не мога да си кривя душата, но бързо ме свързаха с правилния човек, който ме изслуша много внимателно. До края на деня получих обаждане от управителя на магазина с извинение и покана да ги посетя. Върнаха ми не само парите, но ме компенсираха с бутилка вино по мой избор.
Като пример мога да дам една случка с магазин Била от преди няколко години. Прибирайки се от работа, реших да си спестя готвенето и минах да взема едно печено пиле. Настроена за тиха и спокойна вечер без гравитиране около печката отварям плика и в този момент ме лъхва миризма на развалено пиле. Грабвам пилето както е в плика и обратно в магазина, на касата моля да извикат управител. Касиерката отегчено ми обеснява, че няма управител, бил си тръгнал и ме загърбва. Аз обаче упорито продължавам да настоявам да се видя с някой от магазина. Най-накрая идва една леля и ме гледа вкиснато. Обеснявам ситуацията и настоявам да ми върнат парите. Тя компетентно ми казва, че това няма как да стане, Била нямат такава практика и разваленото пиле не е техен проблем, каквото получели от достачвика, това слагали да пекат, така че ако искам да подам оплакване и да си търся правата, то най-добре да се свържа с фирмата доставчик. Запазвайки спокойствие започвам да и обеснявам, че аз работа с достчвика нямам и че моите отношения са с Била. Показвам бележката и казвам "Сделката е между вас и мен, а не с трето лице". Тя троснато ми отговаря "Искате ли телефона на доставчика или не?". Тръгвам си и на следващия ден звъня директно в централния офис на Била и не мога да си кривя душата, но бързо ме свързаха с правилния човек, който ме изслуша много внимателно. До края на деня получих обаждане от управителя на магазина с извинение и покана да ги посетя. Върнаха ми не само парите, но ме компенсираха с бутилка вино по мой избор.
Аз имах случка във Фантастико с един печен джолан. Прибирам се след 8 часа вечерта, отново закъсняла от работа, ама повече от обикновено и понеже трябва да се яде, вземам един джолан от топлата витрина. У дома мъжът ми като го разряза, то кръв тече - вътре суров, а отвън с приятен загар. Завивам джолана и в магазина, отворих го, видяха го и даже не съм говорила, освен да помоля за управителя, момчето толкова пъти ми се извини, върна ми парите и въобще не ми е създавал проблеми и да шикалкави. Риба също съм връщала миришеща на стара мазнина, сирене с някакви хрупкави частици вътре, каквато стока не е наред, колкото и да не ми се разкарва я нося и настоявам да бъде махната от витрината/щанда, за да не се купува от други хора.
Това с просяците според мен има общо - просто, където знаеш че има много такива и агресивни спираш да ходиш там... поне пеша 
, или търсиш заобиколни маршрути и т.н. Докато авторката явно е пренебрегнала навика си да заобикаля за да мине по-напряко и се е стигнало до грозна случка. Има куп квартали в големите градове, през които минавам само транзит и пеша не може да ме накараш да отида, например на Графа в София, където е някакъв ужас или отвратителната Дружба. В Дружба само с кола и транзит, да не се обиждат форумските дружбенки, но е много потискащо там. Срещу просяците може да подадеш оплакване в полицията, но както знаем това често е неефективно, затова да заобикаляш по преките като ги видиш отдалеч е най-добре, те обикновено седят по основните булеварди. И да ви кажа в София е много по-приятно да вървиш по малките и по-тихи улички и без това. 
Аз например след поредица от грозни случки на обществен транспорт почти не се качвам, за щастие си купих кола и си ми е пълен кеф, въпреки, че доста хора карат твърде агресивно, нивата на стрес шофирайки са доста по-ниски от това да слушаш речите на вечно недоволни мрънкала, на пияни и надрусани или да те псува някой циганин защото не му даваш пари, което поне в София се случва редовно в обществения транспорт.
Освен това понякога си е до предпочитания - на автобус мога да преглътна да се кача, на тролей, трамвай и влак - не.
На самолет също ако имаше как нямаше да се кача, ама не заради самите самолети, а заради това че хората се блъскат като говеда по летищата. 
Аз затова си карам най-накрая и да ви кажа по-малко изнервено ми е от вечно бързащите дето висят с часове в чакалнята на полета.
Също така не стъпвам в определени квартали заради грозни случки.
Същото и с магазините - като знам че обслужването е лошо ако е голям отбягвам определени лица, ако е малък спирам да ходя. Лекарите ги сменям често ако не ми харесат, защото ендокринолог да ти напипа жлезата в коридора и да каже, че не е уголемена, като видно е така не е никакъв преглед и не си струва 30-те лева (Александровска, една къдрава персона чието име забравих). А тук при нас едната аптека (Хера Хаджи Димитър) хем е по-скъпа, хем ми е неудобна като локация, хем са недружелюбни, че защо да ходя? Единственият й плюс е, че е денонощна, нищо друго. На големите вериги магазини хубавото е, че може да избираш касиерите, обикновено поне 2-3 работят едновременно.
, или търсиш заобиколни маршрути и т.н. Докато авторката явно е пренебрегнала навика си да заобикаля за да мине по-напряко и се е стигнало до грозна случка. Има куп квартали в големите градове, през които минавам само транзит и пеша не може да ме накараш да отида, например на Графа в София, където е някакъв ужас или отвратителната Дружба. В Дружба само с кола и транзит, да не се обиждат форумските дружбенки, но е много потискащо там. Срещу просяците може да подадеш оплакване в полицията, но както знаем това често е неефективно, затова да заобикаляш по преките като ги видиш отдалеч е най-добре, те обикновено седят по основните булеварди. И да ви кажа в София е много по-приятно да вървиш по малките и по-тихи улички и без това. Аз например след поредица от грозни случки на обществен транспорт почти не се качвам, за щастие си купих кола и си ми е пълен кеф, въпреки, че доста хора карат твърде агресивно, нивата на стрес шофирайки са доста по-ниски от това да слушаш речите на вечно недоволни мрънкала, на пияни и надрусани или да те псува някой циганин защото не му даваш пари, което поне в София се случва редовно в обществения транспорт.
Освен това понякога си е до предпочитания - на автобус мога да преглътна да се кача, на тролей, трамвай и влак - не.
На самолет също ако имаше как нямаше да се кача, ама не заради самите самолети, а заради това че хората се блъскат като говеда по летищата. Аз затова си карам най-накрая и да ви кажа по-малко изнервено ми е от вечно бързащите дето висят с часове в чакалнята на полета. Също така не стъпвам в определени квартали заради грозни случки.
Същото и с магазините - като знам че обслужването е лошо ако е голям отбягвам определени лица, ако е малък спирам да ходя. Лекарите ги сменям често ако не ми харесат, защото ендокринолог да ти напипа жлезата в коридора и да каже, че не е уголемена, като видно е така не е никакъв преглед и не си струва 30-те лева (Александровска, една къдрава персона чието име забравих). А тук при нас едната аптека (Хера Хаджи Димитър) хем е по-скъпа, хем ми е неудобна като локация, хем са недружелюбни, че защо да ходя? Единственият й плюс е, че е денонощна, нищо друго. На големите вериги магазини хубавото е, че може да избираш касиерите, обикновено поне 2-3 работят едновременно. 
Готина тема-всичко под ножа:)
Виждам,че повечето не ЗНАЯТ,че в аптеката се влиза с рецепта и липсата на такава не прави хората,работещи там ,,мърли'' и всякакви други
Просяците пък кълняли наум
Докторите -некомпетентни,но все пак пред тях никой не смее да шушне даже:)
Тотално озверяха хората,всеки си мисли,че разбира от всичко,може всичко и дава акъл за всичко,виждам,че повечето опалквания в темата са именно по тази причина,а не защото отношението към тях е лошо-пример-идете в Дания в аптека и си поискайте антибиотик без рецепта!Да видим ,,мърлите'',дето не ви познават колко сте компетентни как ще реагират:)
Виждам,че повечето не ЗНАЯТ,че в аптеката се влиза с рецепта и липсата на такава не прави хората,работещи там ,,мърли'' и всякакви други
Просяците пък кълняли наум
Докторите -некомпетентни,но все пак пред тях никой не смее да шушне даже:)
Тотално озверяха хората,всеки си мисли,че разбира от всичко,може всичко и дава акъл за всичко,виждам,че повечето опалквания в темата са именно по тази причина,а не защото отношението към тях е лошо-пример-идете в Дания в аптека и си поискайте антибиотик без рецепта!Да видим ,,мърлите'',дето не ви познават колко сте компетентни как ще реагират:)
Аз имах случка във Фантастико с един печен джолан. Прибирам се след 8 часа вечерта, отново закъсняла от работа, ама повече от обикновено и понеже трябва да се яде, вземам един джолан от топлата витрина. У дома мъжът ми като го разряза, то кръв тече - вътре суров, а отвън с приятен загар. Завивам джолана и в магазина, отворих го, видяха го и даже не съм говорила, освен да помоля за управителя, момчето толкова пъти ми се извини, върна ми парите и въобще не ми е създавал проблеми и да шикалкави. Риба също съм връщала миришеща на стара мазнина, сирене с някакви хрупкави частици вътре, каквато стока не е наред, колкото и да не ми се разкарва я нося и настоявам да бъде махната от витрината/щанда, за да не се купува от други хора.