До децата на разведени родители, обвинявали ли сте ги за раздялата?

Така е, но това е отиване в другата крайност, което също не е добре.
Ако беше, нямаше да има поголовно нарастване на разделящите се двойки и на деца, растящи в непълни семейства.
При това, днес масово за сериозно съжителство и дете се мисли след 28- 30г. и нагоре.
Не се живее с родителите- защо така " узрялата" любов се изпарява за нула време?

Her_76, много интересно и рядко срещано, според мене, виждане за ситуацията в семейството.
Не видях, обаче, никой да е обърнал внимание на твоите включвания в темата.
Дали и твоя брат/сестра са възприемали ситуацията по същия начин?

Ето, аз ще обърна внимание на включването на Her_76 Съвсем правилно се е ориентирала, че здравословният егоизъм у родителите би бил нещо здравословно и за децата.
Дали братята и сестрите възприемат нещата по същия начин зависи от възрастта. Малкото дете не може да се ориентира, то действа първосигнално - "нека да са си вкъщи и мама, и татко, пък аз нека си заеквам от разправиите им или от студенината между тях!" Когато детето приеме на съзнателно ниво, че схемата е била токсична и едно друго развитие е можело да е по-добро за всички, вече обикновено е доста късно.

Има една руска книга, "Оковите на майчината любов", където този въпрос се разглежда много подробно. Мисля, че там бяха дали правилната градация на любовта и отдаването на грижа по следния начин:

1. Най-първата, важна и доминантна любов и грижа трябва да бъде КЪМ СЕБЕ СИ.
2. Следващата по значение любов е към мъжа в двойката.
3. Едва на трето място по приоритетност идва любовта и грижата за децата...

Т.е., която жена не се е погрижила истински за себе си и след това не се е погрижила за мъжа до нея и отношенията с него, хич да не се залъгва, че  много добре се грижи за децата като "жертва всичко за тях". Не го казвам, за да се почувства някой зле, а защото просто е така и може да бъде полезна камбана за събуждане за някого...

Затова и казах на Таф, че идеята "аз сега ще се разделя, ще се върна при майка и татко, те ще ми помагат, а дали ще има друг мъж в живота ми, ами може би не...", не е от полза за никого, вкл. за детето.

Radhika ,
 аз бях по-малкото дете . Имах брат , който е с 5 години по-голям от мен , мисля че за мен беше по-важно да имам и двамата.
Кармелита_007,
колко жалко , че майка не я е прочела тази книга на младини . Мисля , че причина за това да не остави баща ми е било точно нейното детство . Тя е била на 3 месеца , когато нейният баща оставя баба. Израснала е само с майка и може би не е искала да причини същото на децата си . Още повече , че е от друга държава. Колко често бихме виждали баща си реално ? Веднъж - два пъти в годината ??? Към това като добавим и моето хленчене  ( 7-8 ) , че искам да имам и мама и татко и хорското мнение и стигма към " разведена " жена ......
Наистина от всичко най- много ми тежи това , че мама си пропиля  живота и сега е сама именно заради това ,че ни е поставяла на първо място.

 

Аз съм дете на разведени родители не ги обвинявам, но и не ми е било лесно.От малка съм се грижела за домакинство , рано започнах работа за да не товаря майка ми, баща ми не помага и т.н да не ви отегчавам.Много зависи от родителите, ако и двамата след развода поддържат добри отношения с детето преди всичко и и двамата се грижат за него финансово, няма да има проблем за детето, но ако грижите паднат само на майката в много от случаите детето страда от всяка една гледна точка.

Моите родители се разделиха когато бях на 14. Трудна врзраст ще кажете....да ама не. Преживях го съвсем спокойно. Майка ми беше тази, която взе решението за раздяла. Още преди да е говорила с баща ми, сподели с мен намеренията си. Аз и казах, че има подкрепа от мен, след като не се чувства щастлива в брака си и смята, че ще намери щастие другаде (брей, чак си се учудвам за 14 годишна каква мъдрост съм извадила  ). Двамата се разделиха напълно цивилизовано, без караници, скандали и подобни изцепки. Дори и сега, вече след 13 години раздяла още са добри приятели, поддържат връзка (с тази разлика, че вече си говорят за внука, а не за детето  ) и всеки намери друга половинка в живота си. Не им се сърдя, не съм го и помисляла. Имах страхотно детство, страхотни тийн години и винаги съм имала подкрепата и доверието им. Мисля, че това е най - важното. 

Може би, ще съм единствената, която ще ти опонира.
Майка ти би се развела, ако имаше друг човек, в когото до е влюбена и който да я иска.
Просто не се е появил такъв, затова е останала- на първо място, а не заради вас.
Това, при положение, че баща ти не е пиел и биел, разбира се!
Ако го е правил, пак не заради вас е останала, а от страх как ще се оправи сама.
Не бива да ти тежи нищо, което си казала или искала като дете, защото родителят е този, който взима решението и който в дадени случаи, се крие зад " доброто на децата".

absurt вярвам, че си достатъчно живяла, за да знаеш, че за да се появи влюбен в теб, ти самата трябва да си го пожелала. Да, има жени които се жертват за децата си. Дали това е правилно вече е друга тема. Предполагам, че майката на her_76 е рускиня, които просто се е жертвала за децата си. И искрено съчувствам и на майката и на дъщерята.

О, знам че е така, но това, че не си го пожелала, не е поради жертване за децата, а поради вътрешни твои причини!
Каквито и да са, е грозно да ги приписваш като жертва в името на децата!
Не знам защо си решила, че рускините се изживяват като жертви, тъй като за мен, те са силни жени, които се справят с потомственото пиянство на мъжете си, но от многото ми наблюдения и от личен опит, твърдо вярвам, че каже ли някоя жена, че се е жертвала заради децата си, просто се крие зад фразата, за да не поеме отговорност за решението си.

Подкрепям твърдението ти !Аз познавам 4-5 рускини и това са най силните жени които познавам.Няколко от тях се разведоха  за съжаление къде заради пиянство ,къде заради изневери.Две от тях имат чудесни втори бракове със читави мъже до себеси. Те и тези които останаха сами, отгледаха чудесни деца Великоепни жени и чудесни майки
Всеки решава все пак сам за себеси!
  

П.П .  Искам да прочета "Оковите на майчината любов", стана ми интересно

Интересна тема, жалко че повечето мнения са от жени. Интересно би ми било да чуя мнения на мъже, чийто родители са се развели. Зная, че има значение за момчетата по засиления контакт с бащата, особено след   7-8 год възраст. Дори и родителите да запазят добри взаимоотношения след развода, как им се отразява всекидневната липса на контакт с таткото.

Absurd,  само искам да подчертая,  че "жертва заради децата"  е моето виждане на нещата. Моята майка ни веднъж не се е изказала по този начин.  

Ами като няма мъже, има книги от детски психолози. Аз цитирах една по-напред в темата. Идеята е, че до определена възраст малкото момченце е "влюбено" в майка си и гледа на бащата като на конкурент, ревнува майка си. Ако в този момент родителите се разделят, желанието му майката да е само негова, изведнъж ще се сбъдне и първоначално детето ще е доволно, после обаче ще почувства лична вина и дори може да започне да прави отчаяни опити да събере отново родителите си. Ако не преодолее тази вина, остатъци от нея може да останат за цял живот. Ако има здраво семейство, момченцето надраства този период и започва да се отъждествява с бащата, да копира поведение от него, да търси постоянно неговото внимание и одобрение. Ако липсва фигурата на бащата в този период, може да има проблеми в бъдеще със самочувствие, самооценка, самостоятелност, увереност, отношенията с противоположния пол, сексуални проблеми. Затова е силно препоръчително дори родителите да са разделени, бащата да продължава да бъде основна фигура в живота на момченцето, а ако не може - тази роля да играе друг мъж от семейството или близък извън него или учител-мъж или треньор. Разбира се, това са вероятни, но не задължителни последствия. Ако пък семейството не е "нормлано" последствията също могат да са много лоши и по-лоши от тези при развод.
Също така, не очаквайте някой да посочи точно какви проблеми има и кои от тях от какво са следствие. Това често е извън знанието на човек, ако не се е занимавал целенасочено с проблемите си. Нещо може да рефлектира някъде по съвсем невидим на пръв поглед начин. Често хора с проблеми са много успешни на пръв поглед, само че вместо зад успехите им да стои любознателност и естествен стремеж към развитие, стои желание за себедоказване, "смачкването" на конкуренцията, невъзможност за приемане на дори малки неуспехи, заради липсата на признание от родител в детството. Отстрани човек може да изглежда много амбициозен и успешен, без да се забелязва и от самият него колко "болни" са тези амбиции.
А, между другото, absurd е напълно права. Всеки взима сам собствените си решения и прави всичко заради себе си, а не заради някой друг. Дори децата си човек ражда заради себе си, а не заради тях. В случая когато жена избере да не се разделя с тормозещ я мъж, може би не би могла да понесе последствията от другия възможен избор. Да речем, че се развежда, но чувства постоянна вина, която я смазва, не успява да се справи финансово и емоционално и така или иначе не може да бъде щастлива.

Виждам, че в темата пишат доста деца на разведени родители, затова си позволявам да попитам нещо, ако може. Имам много близък приятел, който има дете на 11 години, с бившата му жена са се разделили когато детето е било на 3 години. Всички живеят в един и същ град и той участва активно в живота на детето. Това, което ми прави впечатление обаче е, че всички роднини на детето се държат с него като с дете с някакви дефицити или крайно нуждаещо се, преживяло най-голямата трагедия на земята. Нищо не му се отказва на това дете, стига се до свръхкупуване на боклуци и най-лошото - тъпченето му с храна и лакомства, което е довело до наднормено тегло. Понякога си позволявам да правя коментари по въпроса, дори и забележки, но отговорът е, че не ги разбирам нещата, защото нямам деца все още...   Как да го убедя, че по този начин не компенсират нищо? Моето виждане е, че не се е случило нещо чак толкова трагично - детето има двама родители, които винаги са на разположение, плюс родинините и от двете страни. Защо е необходимо да се държат с него като с безмозъчно (извинявам се за думата, но е точно така) - дори не го оставят да стои само вкъщи, все трябва да има кой да го наглежда. Още нещо - ако единият родител не му купи нещо, веднага тича при другия и започва с манипулациите. Греша ли като изказвам мнение, че не са нормални тези неща?

Това са грешки не само, защото родителите са разведени,а също си е често срещано явление-детето да  се глези,протектира,угажда,обслужва и да не му се дава възможност да порастне до 40 и кусур години.Децата са си манипулатори,диктатори ,меркантилни са и са като водата  -винаги си намират от къде да минат ,за да стане тяхното.Ако родители и близки не желаят на променят тези явления целенасочено,колкото и да ги съветваш,полза няма.