ЮЛСКА ТЕМА 36

Жалина първо трябваше да направите морето с децата и после почивката 

Преди спеше следобед, вече не. От месец, може и повече да е, не иска да спи следобед. Спи 12 часа през нощта и се наспива за цял ден. Винаги е лягала рано, но ставаше в 6ч. Оня ден спа 12ч., но поне 11 задължително. Сама си ги прави тия режими, не знам хубаво ли е, лошо ли е.
Ох, ние на почивка без дете не знам...., най- рано догодина, но кой знае... По- скоро след 2 години.

И Ема напоследък отказва да спи следобед, за сметка на което в 22:00 е готова за лягане и заспива от раз, вместо да се убеждаваме по половин час, че трябва да се спи. Проблемът обаче е, че аз не мога да мина без следобеден сън, особено сега, както ходим на плаж, и се налага пак да се убеждаваме по половин час за час и половина дрямка. Айде баща й като е първа смяна, добре, ама като е втора, няма на кого да я оставя докато аз дремвам.

Ужасявате ме с това неспане. Това е свещено време за мен, благодарение на което си изкарвам, ако не прехраната, то поне шоколада и виното. Ужасен ужас ме очаква... Дано не боледуват и да си ходят редовно на градина.

След 3 много деца започват плавно да отказват следобедния сън. И аз така бях, има на кого да прилича. Но други и на 7 спят следобед и в училище дремеха по чиновете, някои хора цял живот спят на обяд. И за мен е свещено време, ама не ме пита.

И аз съм ужасена от неспането, така съм обаче от самото начало. Сутринта (или по-скоро тази нощ) К стана в 5:30. Обикновено се събужда в 8-8:30.

Преди няколко дни го приспах следобед собственоръчно за първи път от една година насам. Няма никакъв проблем да не спи след обяд и да изкара до 22:30, а после да стане в 7:00. Не съм предполагала, че такова нещо е възможно. Аз винаги съм спяла поне по 10 ч.

От друга страна, той е толкова отракан и самостоятелен, че скоро ще изяви желание да се изнесе на квартира....


Всичко съм изчела! Пропуснах няколко РД, обаче. Скарлет, Хера, да са живи и здрави хубавиците! Дори не знаех, че така сте се разписали пак. Бях се разработила доста, че ММ напусна завода и изведнъж реши да прави писмени преводи, та аз трябва да му ги редактирам след това. После пак ходихме на море. Заклевам се, повече няма да стъпя там през високия сезон. Дори и на Иракли е претъпкано с чужденци! Преди ненавиждах руснаците, но вече ми се струват ангели в сравнение с новите (мургави) курортисти от близо и далеч. Имам чувството, че никога не ми е било толкова топло на нашето море, дори и през юни беше ад. Явно аз нещо не съм в ред.

Вярвам в хомеопатията. За сериозни болести не бих рискувала, но за грипове съм я пробвала много пъти. Хомеовокс, Парагрип, Ангин хийл и Осцилококцинум ползвам винаги. Точно преди морето си сецнах кръста и бях доста зле, макар че не толкова, та да не замина... Пътуването беше голяма мъка, на секундата си припомних как пищях при всяко друсане на колата по време на злополучната ми бременност. И посленото ми пътуване - в таксито с изтеклите води.... В крайна сметка кръста си оправих  с хомеопатия. Обадих се на разни приятелки, претеглих мненията им за различните илачи и си купих Траумил. На 5-ия ден ми мина, а нямаше изгледи да се оправя. Иначе знам туй-онуй за технологията на производство и не виждам основания за оптимизъм. Ходила съм и на "сериозен" хомеопат. Чак такава балама обаче не става от мен. Да давам 50 лв, че да си говорим дрън-дрън и накрая да ми капнат 10 капки в устата, дето не ги знам от какво са....

Покрай манията ми за море пропуснах светското събитие на годината - сбирката на випуска. Тази година нямах никакво настроение и като гледам снимките.... Моите съученички не само чакат внуци, те СА баби! Аз очевидно нямам огледала вкъщи....

И аз така гледах във Фейса снимки от някакво събиране на съученици, не ги познавам, случайно ми бяха излезли. Гледам и цъкам с език - тия колко са дърти, докато не видях, че са набори. Добре, че ние сме млади, защото не знам. Явно и аз нямам огледала вкъщи или поне избягвам да ги ползвам.


      
За градината се гледат обстоятелствата при класирането и записването, а не при тръгването, нали? По повод въпросът ти. Май не би трябвало да имаш проблем.
А няма ли реално съученички, които да са станали баби? Защото на по 40г има баби, обаче от моите съученички още няма. Има една с дъщеря на 20г, но не е родила още. Има и на по 19-18г. Скоро все някоя ще изпищи!

Пинке, мисля, че има, но по понятни причини не контактувам с подобни!

За ДГ чакаме 4-5-то класиране. Оказа се, че в движение пак нещо са променили точките, та са се качили на 9.1, но това се е случило и с останалите под чертата.

О, аз съм останала с впечатление, че сте приети отдавна, още май, и само чакате учебната година.

О, да, така е, в ДГ на Терп, но е твърде далеч. Има една на 100 м. За нея става дума.

Ясно. И ние имаме на 100м, но нямаме шанс за там. Рушветът тази година бил 5000лв, в Общината се плащал.

Е,Пине много бе и то в общината.Тук върви около 3 000.

Много е, да. Ние от 2-3 места чухме за 2000, но е било за предни години. За тази година от конкретна майка, на конкретно дете чух, за 5000лв, че са им поискани, от въпросната госпожа, която отговаря в Общината за градините. Тук системата е такава, че само на това ниво е възможно да се влезе с връзки. Майката се чудеше дали не е минало през човек, който си е сложил комисионна, за да стигне тази цифра. В крайна сметка те са приети в съответната градина, в която не бяха приети на първо класиране, както и ние, за същата се борехме. Пари не са давали, но е станало с много близък човек, много близък на кмета и през него, но са чакали цял месец, много трудно е станало. Ние нямаме такива връзки, всъщност нямаме никакви. И излишни 5000 нямаме, че и 2000 също.
Аз го раздавам толерантен човек, но не мога да скрия, чеме доядя за някои приети. Можеше ние да сме на тяхно място. Например за чужденците ме е яд, които са с временни лични карти. При нас са руснаци. Нямаме предимство пред тях. Също имам позната, самотна майка, по документи, иначе бащата ги подпомага, не живее с тях. Не, че искам да съм на нейно място, в никакъв случай. Но на тях дори това не им е най- удобната градина, но по други симпатии си я е харесала и понеже има предимство са приети. Никакъв смисъл няма да ровя в такива детайли, старая се да се пазя далеч от подобен род злоба, но няколко пъти вече си го помислям за чужденците. И понеже те всички живеят все в центъра, и са много, а местата точно тук не стигат, та се борим и с тях за държавните си градини.

Ох, мойте съученици още са далеч от баби и дядовци, повечето са с бебета и малки деца, но в работата се чувствам като баба понякога. Установих, че с най-добрия ми и стар приятел сме приятели от почти 26 години (без един месец), а имам двама колеги, които не са навършили още 25. Малко ми е депресиращо. Когато работех в тези среди преди първото ми дете, бях сред много младите, направо детенце (тогава не се усещах така), а сега направо в средната възраст. Тц, тц, тц...
В понеделник започваме ремонт у нас, на две стаи. У-жас! Имаме събота и неделя да ги изпразним (не е ясно къде точно ще отиде този багаж), после децата и татко им се изнасят при свекърва ми, а аз ще си живея у нас. Някъде между купчините багаж ще трябва да спя, сигурно на земята, върху някой надуваем дюшек. И това ще бъде в идеалния случай 20 дни. У-жааас!

Когато класираха моите, изместихме две момченца. Понеже ми стана много съвестно, толкова им гледах имената, че съм ги запомнила. На родителската среща родителите им присъстваха. Явно и те са записани по не знам какви канали. 5000 ми се струва направо нереално за една детска градина!  Ако на мен някой ми беше поискал подкуп, го чакаше някое репортажче сто про. Ужасно, ужасно ненавиждам нещата да не са честни. Ненавиждам и двете страни на тази порочна, гнусна практика, която се е загнездила по всички институции и ужасно ме е яд, когато някой знае за нещо подобно и не прави нищо по въпроса. Жалко, че не знам как да докажа, че тези двамата са приети не по редовия начин.

Терп, съчувствам ти, но я си помисли след тези 20 дни (реално ги сложи 30), колко хубаво ще стане! И ще бъде хубаво поне още няколко месеца!   Шегувам се, разбира се, въоръжи се с търпение и стискай зъби, защото резултатът ще си заслужава. Наехте ли си дизайнер, както мислеше?

Аз пък нямам почти никакви приятели с деца (от по-близките), а не съм в първа младост вече. При все това ме гледат като някакъв еднорог и се чудят дали да ме съжаляват, или да ми завиждат.