В литературата нерядко терминът "щаман" и "шаманизъм" се използват неправомерно, като религиозни специалисти, които не са всъщност шамани се назовават с това име.
Ще започна с това, че дефиниция що е това шаманизъм не съществува. Всъщност съществуват множество дефиниции (някой беше преброил, че са над 130 !!!!!!! ), макар че аз в една тетрадка си бях извадил едва ок. 40.
Т.е. почти всеки изследовател на въпроса си дава своя дефиниция и тълкувание, без да има консенсус по въпроса за последните ок. 120 г., когато шаманизма се превръща в обект на научно изследване в края на 19 в. (Според О. Хулткранц практически всеки изследовател дава свое тълкуване на шаманизма).
Така-а... Все пак има ли някакви признаци, общи черти, които могат да ни насочат към това какво е шаманизъм, и какво не е?
Могат да се посочат няколко признака (тук следвам тезата известния руски етнограф и изследовател на шаманизма проф. В. Басилов):
1. Одушествяване и одухотворяване на целия околен свят.
2. Всеобща взаимовръзка на съществата в този свят.
3. Човекът не отделя себе си от обкръжаващата го природа и от Космоса като цяло.
4. Космосът е достъпен за човека - за постоянни посещения. И което е основополагащо - тези посещения се правят в алтернативно състояние на съзнанието. Това е прочутия шамански транс, който според някои изследователи е основната отличителна черта на шаманизма.
Тук се причисляват шаманските пътувания и т.н.
Тук става деликатно, тъй като всички изследователи си дават свои тълкувания на състояния като транс, екстаз и пр. и пр., опитите за психологическото им диференциране не са според мен особено успешни, тъй като включват доста широк спектър от състояния, които само отстрани изглеждат сходни.
Американският антрополог Майкъл Харнър използва определението "шаманско състояние на съзнанието", като не му дава теоретична дефиниция, но в произведенията си достатъчно подробно описва (с множество примери) какво представлява това. Пък всеки да си го тълкува както иска.
Изследователският интерес на Харнър към шаманизма го кара да задълбочи своето навлизане в темата и да започва сам да практикува шаманизъм под ръководството на индиански шамани. Всъщност един от тях още в началото го окуражава с думите: "Аз мога да ти разказвам за моите неща, но ако сам опиташ ще научиш много повече".
Така Майкъл Харнър става първия антрополог, минал "от другата страна на барикадата" и сам взел в ръце шаманския тъпан. Постепенно той оформя свой метод, наречен Core Shamanism (същностен или базов шаманизъм).
Методът на Майкъл Харнър е интересен поради особения подход, който използва. По време на теренните си проучвания в Амазонията през 50-те и 60-те години на ХХ в. М. Харнър се запознава с шаманизма на хиваро, конибо и някои други индиански народи и започва да изучава шаманските методи под ръководството на местните шамани. По-късно той учи при шамани от Сев. Америка и изследва шаманските практики в Сибир, Индонезия и други части на света.
Харнър се убеждава, че шаманизмът навсякъде има една обща основа, обща същност, върху която са наслоени различни допълнения, обусловени от културата, религията и традициите на съответния народ.
Той се съсредоточава върху общата основа, общата същност извън културните особености и нарича своята система базов или същностен шаманизъм (на англ. Core shamanism). През 1980 г. М. Харнър издава своята книга "Пътят на шамана", която скоро се превръща в световен бестселър (в България беше издадена през 1998 г.).
Ще вметна, че от няколко години в България също се извършват обучения по неговия метод Core Shamanism.
http://ulfrden.blogspot.bg/2016/07/2016.html
Повечето изследователи посочват, че "трансът" включва различни състояния (и с различна интензивност) - от тежка каталепсия като при шаманите на саамите, до лека еуфория, като при някои практики в Сев. Америка.
Разбира се, има и още отличителни белези на шаманизма, но за тях по-нататък...
Ако разгледаме религиозните практики на коренните народи в Сев. Америка, ще видим, че типично шамански практики с изпадане в трансови състояния (ШСС) и "пътуване" има при ескимосите, атабаските в Субарктика, при крий и оджибуей, при някои племена в Калифорния.
Някои изследователи отричат наличието на шаманизъм в Сев. Америка (като нерядко "аргументът" е, че там е не е известно понятието "шаман". Както вече посочих, при част от племетана в Сев. Америка има абсолютно типични шамански практики; при други, при които уж няма "шаманизъм" (напр. лакота, чернокраки и др.) при ритуала на "тресящата се шатра" или при ювипи имаме типичните черти на шаманско пътуване...
http://eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/Plains/bit/yuipi.html
Ако разгледаме литературата по въпроса, ще видим, че повечето антрополози говорят за shamans and priesta (т.е. за шамани и жреци) при индианците, като диференцират тези две категории религиозни специалисти. Да по функции се различават ясно, но... ако разгледаме историята, ще видим че тези две функции са нерядко са се изпълнявали от една и съща личност, която в дадени случаи е действала като шаман, в други като жрец.
Ако видите прим. разказа на Черния Лос за първите му видения в детството и за болестта му, ще разберете, че тове разказ за типичната "шаманска болест", която трябва да премине всеки бъдещ шаман (в книгата "Един велик шаман говори", София, 1995). В същото време като церемониален ръководител на Танца на Слънцето той се явява в ролята на жрец (така се и казва на англ. - Sun Priest).
И т.н., и т.н. - литературата е обширна (меко казано), темата е безкрайна...
Но практиката е по-важна...
Ще започна с това, че дефиниция що е това шаманизъм не съществува. Всъщност съществуват множество дефиниции (някой беше преброил, че са над 130 !!!!!!! ), макар че аз в една тетрадка си бях извадил едва ок. 40.
Т.е. почти всеки изследовател на въпроса си дава своя дефиниция и тълкувание, без да има консенсус по въпроса за последните ок. 120 г., когато шаманизма се превръща в обект на научно изследване в края на 19 в. (Според О. Хулткранц практически всеки изследовател дава свое тълкуване на шаманизма).
Така-а... Все пак има ли някакви признаци, общи черти, които могат да ни насочат към това какво е шаманизъм, и какво не е?
Могат да се посочат няколко признака (тук следвам тезата известния руски етнограф и изследовател на шаманизма проф. В. Басилов):
1. Одушествяване и одухотворяване на целия околен свят.
2. Всеобща взаимовръзка на съществата в този свят.
3. Човекът не отделя себе си от обкръжаващата го природа и от Космоса като цяло.
4. Космосът е достъпен за човека - за постоянни посещения. И което е основополагащо - тези посещения се правят в алтернативно състояние на съзнанието. Това е прочутия шамански транс, който според някои изследователи е основната отличителна черта на шаманизма.
Тук се причисляват шаманските пътувания и т.н.
Тук става деликатно, тъй като всички изследователи си дават свои тълкувания на състояния като транс, екстаз и пр. и пр., опитите за психологическото им диференциране не са според мен особено успешни, тъй като включват доста широк спектър от състояния, които само отстрани изглеждат сходни.
Американският антрополог Майкъл Харнър използва определението "шаманско състояние на съзнанието", като не му дава теоретична дефиниция, но в произведенията си достатъчно подробно описва (с множество примери) какво представлява това. Пък всеки да си го тълкува както иска.
Изследователският интерес на Харнър към шаманизма го кара да задълбочи своето навлизане в темата и да започва сам да практикува шаманизъм под ръководството на индиански шамани. Всъщност един от тях още в началото го окуражава с думите: "Аз мога да ти разказвам за моите неща, но ако сам опиташ ще научиш много повече".
Така Майкъл Харнър става първия антрополог, минал "от другата страна на барикадата" и сам взел в ръце шаманския тъпан. Постепенно той оформя свой метод, наречен Core Shamanism (същностен или базов шаманизъм).
Методът на Майкъл Харнър е интересен поради особения подход, който използва. По време на теренните си проучвания в Амазонията през 50-те и 60-те години на ХХ в. М. Харнър се запознава с шаманизма на хиваро, конибо и някои други индиански народи и започва да изучава шаманските методи под ръководството на местните шамани. По-късно той учи при шамани от Сев. Америка и изследва шаманските практики в Сибир, Индонезия и други части на света.
Харнър се убеждава, че шаманизмът навсякъде има една обща основа, обща същност, върху която са наслоени различни допълнения, обусловени от културата, религията и традициите на съответния народ.
Той се съсредоточава върху общата основа, общата същност извън културните особености и нарича своята система базов или същностен шаманизъм (на англ. Core shamanism). През 1980 г. М. Харнър издава своята книга "Пътят на шамана", която скоро се превръща в световен бестселър (в България беше издадена през 1998 г.).
Ще вметна, че от няколко години в България също се извършват обучения по неговия метод Core Shamanism.
http://ulfrden.blogspot.bg/2016/07/2016.html
Повечето изследователи посочват, че "трансът" включва различни състояния (и с различна интензивност) - от тежка каталепсия като при шаманите на саамите, до лека еуфория, като при някои практики в Сев. Америка.
Разбира се, има и още отличителни белези на шаманизма, но за тях по-нататък...
Ако разгледаме религиозните практики на коренните народи в Сев. Америка, ще видим, че типично шамански практики с изпадане в трансови състояния (ШСС) и "пътуване" има при ескимосите, атабаските в Субарктика, при крий и оджибуей, при някои племена в Калифорния.
Някои изследователи отричат наличието на шаманизъм в Сев. Америка (като нерядко "аргументът" е, че там е не е известно понятието "шаман". Както вече посочих, при част от племетана в Сев. Америка има абсолютно типични шамански практики; при други, при които уж няма "шаманизъм" (напр. лакота, чернокраки и др.) при ритуала на "тресящата се шатра" или при ювипи имаме типичните черти на шаманско пътуване...
http://eaglecircle.org/indexbg/docs/resursi/Plains/bit/yuipi.html
Ако разгледаме литературата по въпроса, ще видим, че повечето антрополози говорят за shamans and priesta (т.е. за шамани и жреци) при индианците, като диференцират тези две категории религиозни специалисти. Да по функции се различават ясно, но... ако разгледаме историята, ще видим че тези две функции са нерядко са се изпълнявали от една и съща личност, която в дадени случаи е действала като шаман, в други като жрец.
Ако видите прим. разказа на Черния Лос за първите му видения в детството и за болестта му, ще разберете, че тове разказ за типичната "шаманска болест", която трябва да премине всеки бъдещ шаман (в книгата "Един велик шаман говори", София, 1995). В същото време като церемониален ръководител на Танца на Слънцето той се явява в ролята на жрец (така се и казва на англ. - Sun Priest).
И т.н., и т.н. - литературата е обширна (меко казано), темата е безкрайна...
Но практиката е по-важна...
,