Е, как, ще се успокоят, че не само те са тъпи и страдащи 
- Публикувана: 28 юли 2016, 10:48 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2016, 15:22 ч.
Защо хората искат захаросана реалност?
Сирен, сериозно ли ти първа хвърляш камъка?
Зодии. Винаги се стига до там. За мен е безмерна скука. Що да не хвърля камък в блатото?
И защо трябва да страдам? Някои хора искат да ме видят тъпа мама/страдаща и каквото там се сетят, не знам с какво ще им подобри реалността, захаросана или осолена.
с горното изречение как би могло да се работи...
не променяш ничия реалност във форум.
по-добре мислещ дразнител, отколкото посредствен такъв
Мамасита, никой не иска да те види такава или онакава, поне гледам себе си и болшинството от хората в тази тема. Но, сори, цялото описание на случката в парка е типична, емблематична и всичко -ична за квачката и златното й Ейце в големия свят. Явно с първото дете не ти е правило впечатление или баби и дядовци са гледали повече детето, та не си била майка в реално майчинство с всичките му екстри. Но сега лично си в бозата, та няма начин, проявяват се разни типични поведения и мисления от типа, че всички на площадката пречат, никой не се грижи за вселенската безопасност на бебето ти, а чуждите деца са безкрайно невъзпитани и трябва не кой да е, а ти да ги повъзпиташ или да ги запратиш на ръба на Диска.
Първото си дете до 2г. и нагоре не се е отлепвало от мен. Точно с него съм била доста по градинките. И беше не сто, ами хиляда процента майчинство- кърмене до година и 10 месеца, слинг, ЕБХ, спане заедно до незнамсикога, домашни пюрета, абе целия панаир по книга, както си трябва. Направо съм била не в бозата, ами в киреча. Буквално не можеше да бъде изведен навън от баба, защото ревеше именно за мен- аз бях главен дежурен по градинките. Всъщност тогава и нямах баби наблизо. Той ми беше златното яйце, пък и мъжко чедо и пръв внук- впрегацията беше огромна. Тогава го гледах в София и личният ми демон бяха кучкарите, чието четирикрако злато дефекира там, дето моето двукрако трябва да се разхожда. Южният парк ми изправяше косата.
Съвсем в реално майчинство си бях, на стотици километри от баби, класика. Не че и сега малките ги оставям на баби- не са за оставяне, само ми идват на гости да им се порадват. Само не знам какво разбираш под "нереално майчинство"- във всеки случай е много трудно да се случи, ако имаш кърмаче, което зависи от теб на всеки 3 часа и няма как да го връчиш на някой с прах, термос, шише и инструкции.
Хайде малко чуждите златни яйца пък да се срещнат с "различни"- едни такива луди, които си мислят, че България ще е по-добра страна, ако хората почнат да обръщат леко внимание на публичното си поведение, вместо вече 30 години след комунизма да си отиграват "свободата".
Съвсем в реално майчинство си бях, на стотици километри от баби, класика. Не че и сега малките ги оставям на баби- не са за оставяне, само ми идват на гости да им се порадват. Само не знам какво разбираш под "нереално майчинство"- във всеки случай е много трудно да се случи, ако имаш кърмаче, което зависи от теб на всеки 3 часа и няма как да го връчиш на някой с прах, термос, шише и инструкции.
Хайде малко чуждите златни яйца пък да се срещнат с "различни"- едни такива луди, които си мислят, че България ще е по-добра страна, ако хората почнат да обръщат леко внимание на публичното си поведение, вместо вече 30 години след комунизма да си отиграват "свободата".
Не, всъщност не е от ЕГН-то, и преди съм се чудила кога българите са станали толкова разпасани на публични места. И чужденци го забелязват. Няма го това специфично внимателно поведение на цивилизован човек.
Не е и в гледането на бебета, вече го правя със затворени очи и ми минава под радара.
Наистина го мисля- има доста специфичен проблем. Някакво безхаберие и карай-да-върви. Липсва идеята, че ако не си пречим един на друг, ще сме по-продуктивни и по-спокойни. Може би защото сме загубили надежда, че има смисъл да сме продуктивни, та защо да си даваме зор да се държим добре.
Говоря не само за градинките, просто това им е проявлението. Иначе доста неща са ме изумявали и не защото не съм си намерила средата- напротив, винаги съм се движила в среда, за която пък ме обвиняват, че не знам какъв е "реалният живот за повечето хора". Привичките в Софийския университет ми изправиха косата след добре смазаната система на АУБ. Ей такива работи. С години, не е от ЕГН-то.
Не е и в гледането на бебета, вече го правя със затворени очи и ми минава под радара.
Наистина го мисля- има доста специфичен проблем. Някакво безхаберие и карай-да-върви. Липсва идеята, че ако не си пречим един на друг, ще сме по-продуктивни и по-спокойни. Може би защото сме загубили надежда, че има смисъл да сме продуктивни, та защо да си даваме зор да се държим добре.
Говоря не само за градинките, просто това им е проявлението. Иначе доста неща са ме изумявали и не защото не съм си намерила средата- напротив, винаги съм се движила в среда, за която пък ме обвиняват, че не знам какъв е "реалният живот за повечето хора". Привичките в Софийския университет ми изправиха косата след добре смазаната система на АУБ. Ей такива работи. С години, не е от ЕГН-то.
Виж сега, съвсем сериозно разбирам за какво говориш. Но... само се хабиш излишно. Ако ще обръщаш внимание на някого, то е на възрастните, които придружават децата, а не на самите деца - те са неравен противник. Засраменият родител/баба/дядо/леля/_бавачка, ще имат по-добър възпитателен ефект пред детето.
А от каква възраст мога да се обръщам към самото дете, ако ми пречи?
Мисля, че всички над 5 могат да разберат директна забележка. И някои по-умни четиригодишни. Трябва ли всеки път да правя презентация пред майката/бабата/гледачката защо смятам, че поведението на детето не е ОК? (да приемем, че "пречи ми" е валидно извинение, дори да съм невротична застаряваща лелка с ПМС- и ние сме хора сепак...или искате да кажете, че примерно 24-годишна бездетна няма да избръмчи още по-силно от някое неприятно детенце? И на нея ли й пречат хормоните/бебетата/ЕГН-то?)
На баба с инсулт нищо няма да кажа, все пак имам някакво уважение и избягвам да съветвам по-възрастни- приемам, че или си знаят. Или пък знаят, че грешат, ама не им пука вече. И в двата случая няма какво да кажа и няма как да имам влияние. Още повече пък да ги засрамвам, напротив, аз съм на страната на възрастните, не на децата. Не стига, че имат непослушно дете, ами и аз да ги засрамвам, че не го гледат добре...айде стига, имам някаква емпатия.
Мисля, че всички над 5 могат да разберат директна забележка. И някои по-умни четиригодишни. Трябва ли всеки път да правя презентация пред майката/бабата/гледачката защо смятам, че поведението на детето не е ОК? (да приемем, че "пречи ми" е валидно извинение, дори да съм невротична застаряваща лелка с ПМС- и ние сме хора сепак...или искате да кажете, че примерно 24-годишна бездетна няма да избръмчи още по-силно от някое неприятно детенце? И на нея ли й пречат хормоните/бебетата/ЕГН-то?)
На баба с инсулт нищо няма да кажа, все пак имам някакво уважение и избягвам да съветвам по-възрастни- приемам, че или си знаят. Или пък знаят, че грешат, ама не им пука вече. И в двата случая няма какво да кажа и няма как да имам влияние. Още повече пък да ги засрамвам, напротив, аз съм на страната на възрастните, не на децата. Не стига, че имат непослушно дете, ами и аз да ги засрамвам, че не го гледат добре...айде стига, имам някаква емпатия.
да, ама на теб може всичко да ти пречи, точно защото си невротична лелка, но това не ти дава право да правиш забележки на чуждите деца, особено когато не правят нещо забранено или опасно. Можеш да го помолиш да спре риенето с крака, защото вдига прах, но не и да му обясняваш какво би трябвало да знае или може или колко да е умно и да разбира - тази неща ги запазваш за своите деца. Или отиваш при бабата с инсулта и й казваш "моля, кажете на внучето си да не рие с крака, защото вдига прах". Отстрани ти също можеш спокойно да се вместиш в разпасаната лелка, която си позволява да възпитава чуждите деца, включително да ги притиска психологически. Като нищо някой пък ще си заработиш проблеми от някоя майка тип скрита лимонка, която ще се окаже по-ербап от теб. Ако ще възпитаваш, първо започваш от себе си и как твоето поведение изглежда отстрани.
Ти нали досега казваше, че възрастните са разпасани, как така приемаш по подразбиране, че възрастните си знаят? Те, ако си знаеха, нямаше да се държат така, че да те възмущават.
Ти нали досега казваше, че възрастните са разпасани, как така приемаш по подразбиране, че възрастните си знаят? Те, ако си знаеха, нямаше да се държат така, че да те възмущават.
Между другото, когато синът ми беше на 3 и нещо, имаше все още лошия навик да се вози с количка.
Едни прости дядовци на село като го видяха, побързаха веднага да му кажат, че вече е голям за това, че е юнак и че трябва да ходи. Прави бяха. И аз му набих канчето и го пуснах да ходи, че се беше изучил на мързел. Изобщо не ми пука кой ще го възпитава, ако нещо е нередно и го видят. Може да му е от полза, едва ли ще му рани душата издълбоко.
Лиляна, поколенията деца бързичко се сменят, а стандартите още по-бързичко падат. Понякога наистина е като във вица- какви деца бе, това са животни някакви! А и откъде знаеш какви точно са ми обръщенията към децата?
Едни прости дядовци на село като го видяха, побързаха веднага да му кажат, че вече е голям за това, че е юнак и че трябва да ходи. Прави бяха. И аз му набих канчето и го пуснах да ходи, че се беше изучил на мързел. Изобщо не ми пука кой ще го възпитава, ако нещо е нередно и го видят. Може да му е от полза, едва ли ще му рани душата издълбоко.
Лиляна, поколенията деца бързичко се сменят, а стандартите още по-бързичко падат. Понякога наистина е като във вица- какви деца бе, това са животни някакви! А и откъде знаеш какви точно са ми обръщенията към децата?
По принцип децата не пречат, но има някои , които не могат да се контролират.
Защо едното дете трябва да диша прахта, която вдига другото?
Нормално е да се направи забележка.
Аз също правя забележка ако сметна за наложително. (Слава Богу такива деца, на които да правя забележки са рядкост)
Защо едното дете трябва да диша прахта, която вдига другото?
Нормално е да се направи забележка.
Аз също правя забележка ако сметна за наложително. (Слава Богу такива деца, на които да правя забележки са рядкост)
...А и откъде знаеш какви точно са ми обръщенията към децата?
Иначе поколенията деца ги виждам ежегодно, те все още са си деца, независимо от кое поколение са.
Това дете пречи не само на мен, то прави нещо, което е изобщо неприемливо за всички, които бяха наоколо.
Ако само на мен пречи, може изобщо да не го отбележа. Обаче обръщам внимание на неща, които нарушават общата среда и най-вече ако се правят съзнателно и напук.
Има и други неща, които хем пряко не ми пречат, хем ужасно ме дразнят, защото са симптоматични за общия разпад и гадост.
Ако само на мен пречи, може изобщо да не го отбележа. Обаче обръщам внимание на неща, които нарушават общата среда и най-вече ако се правят съзнателно и напук.
Има и други неща, които хем пряко не ми пречат, хем ужасно ме дразнят, защото са симптоматични за общия разпад и гадост.