Виж сега, има разлика между "Ай, какъв голям юнак си станал, я покажи как тичаш." (макар че също е идиотско, когато е отправено към чуждо дете - не го знаеш какви проблеми има) и язвителното "Време ти е да имаш акъл." Второто е мерене на приказки и сарказъм към дете, което по принцип не е добър метод. И ако никой копче не може да ти каже да възпитаваш своите деца чрез сарказъм и психиране, макар и да има своето мнение, то не е приемливо да го насочваш към чуждо дете. То не е равностоен противник, а язвителната забележка те прави противник. Щото спокойно можеш да кажеш "не прави така, виж колко прах се вдига", ако толкова държиш да учиш чуждите деца на поведение в обществото.
- Публикувана: 28 юли 2016, 10:48 ч.
- Последно мнение: 9 авг. 2016, 15:22 ч.
Защо хората искат захаросана реалност?
Мммм..не, все още държа на идеята си, че срамът е източник на израстване и креативност. Безсрамието води след себе си безхаберие и безсъзнателност.
"Би трябвало да имаш акъл" е напълно съобразено със знанието, че на 9 г. това дете наистина се мисли за някак пораснало и с акъл. Тоест и то само би се сетило, че се държи идиотски, аз само го подсещам. Дете на 5г. няма да има такова възприемане. Така че срамът не идва от мен, той си е вграден в детето, именно за да се научи.
На английски е хубава фразата, използва се честичко- "You should know better."
"Би трябвало да имаш акъл" е напълно съобразено със знанието, че на 9 г. това дете наистина се мисли за някак пораснало и с акъл. Тоест и то само би се сетило, че се държи идиотски, аз само го подсещам. Дете на 5г. няма да има такова възприемане. Така че срамът не идва от мен, той си е вграден в детето, именно за да се научи.
На английски е хубава фразата, използва се честичко- "You should know better."
Не знам какъв е най-добрият подход, но и "не прави така" е наредба и на детето пак му става гадно. На децата по принцип им става гадно от забрани и наредби. И по най-милият начин да наредиш или забраниш нещо е гадно за едно дете. Но пък си трябват граници. Не може да риташ топки по пързалки или да вдигаш прах ако си голямо "дете", а наоколо да си играят малки деца и всички да те търпят.
Аз все още държа на идеята си, че "жегването" по-скоро задоволява потребности на "жегващия", защото е его-удовлетворяващо да си язвителен, но е по-трудно да помислиш как да кажеш нещо, така че хем да има ефект, хем да не унижава достойнството на отсрещния. Но трябва да ти пука, че отсреща имаш човешко същество. И всъщност дехуманизирането е истинският проблем, на който "разпасаното" общество е само симптом - "аз и моите хора сме хора, всички други са под-хора и няма какво да им се церемоня като пазя чисто и се държа прилично".
А shaming-a като съзнателен инструмент не е ОК за каквото и да става въпрос. Работата може да се свърши доста по-ефективно без shaming частта.
Извън всичко това, самото допускане, че засрамваш някого, означава, че не е безсрамен, така че язвителността не го "спасява" от безсрамие.
А shaming-a като съзнателен инструмент не е ОК за каквото и да става въпрос. Работата може да се свърши доста по-ефективно без shaming частта.
Извън всичко това, самото допускане, че засрамваш някого, означава, че не е безсрамен, така че язвителността не го "спасява" от безсрамие.
...и освен това не виждам как детето би могло да ми е опонент. Никое дете на 9 няма да настоява, че всъщност няма акъл- те вече имат честолюбие. Просто го използвам. С момичетата- "ау, ама вече какви сте големи госпожици!" (никога няма да тръгнат да спорят, че не, малки са и още са момиченца:)
Изразявам се така, защото наистина смятам, че на 9 имат много способности и заложби. Защото наистина вярвам, че имат акъл и това, което правят, е някакво изключение. Парадоксално е, но когато очакваш повече от детето, то с гордост прави повече. За децата най-обидното е да ги инфантилизираш и да чуят "е, той е още дете, какво искаш!" (а на девет е дете, ама доста съзнателно и не иска да е "дечко").
Андариел, разбира се- в обществената йерархия възрастните са над децата. Живяли са, срещали са трудности- нормално е да изпитвам емпатия към възрастните, а не към децата, дето още нищо не са усетили от живота, ама смеят да имат претенции.
Изразявам се така, защото наистина смятам, че на 9 имат много способности и заложби. Защото наистина вярвам, че имат акъл и това, което правят, е някакво изключение. Парадоксално е, но когато очакваш повече от детето, то с гордост прави повече. За децата най-обидното е да ги инфантилизираш и да чуят "е, той е още дете, какво искаш!" (а на девет е дете, ама доста съзнателно и не иска да е "дечко").
Андариел, разбира се- в обществената йерархия възрастните са над децата. Живяли са, срещали са трудности- нормално е да изпитвам емпатия към възрастните, а не към децата, дето още нищо не са усетили от живота, ама смеят да имат претенции.
Заслужават. Обаче уважението не е емпатия, друго е.
Емпатия е да знаеш, че при децата работят неща като "вече си голям".
Освен това един възрастен не може да изпитва перфектна емпатия към дете. Доста неща са забравени.
Децата са слаби в обществен план, да. Обаче иначе не са нещо чак толкова крехко и чупливо. Напротив, едно дете може да ти причини повече вреда и от възрастен, въпреки интелекта и опита ти. Самите деца освен това нямат емпатия към възрастните.
Емпатия е да знаеш, че при децата работят неща като "вече си голям".
Освен това един възрастен не може да изпитва перфектна емпатия към дете. Доста неща са забравени.
Децата са слаби в обществен план, да. Обаче иначе не са нещо чак толкова крехко и чупливо. Напротив, едно дете може да ти причини повече вреда и от възрастен, въпреки интелекта и опита ти. Самите деца освен това нямат емпатия към възрастните.
Възпитавай си както си искаш, другите родители също го правят и децата от малки вече знаят, че никой друг няма право да ги докосва, удря, да им се кара, имат примери и как да отговарят, когато някой се опита да ги унижи. Изобщо няма да се учудя на отговор, сега ще се обадя на първия полицай да те пита коя си ти, че да ми се караш или обиждаш. И това не е измислица, а чиста реалност. По9сле иди разправяй, че не си казала нещо лошо, даже бабата с половиния мозък ще свидетелства, че е било точно както казва детето.