Защо хората искат захаросана реалност?

Не да възпитават чуждите деца, а да направят забележка на дете, което не се държи добре и пречи на останалите. Мисля, че по-ясно от това няма как да го кажа.

В момента истерията се вижда в твоя пост. И утре можеш съвсем спокойно да извъртиш някой шамар на някое дете, дето те било подразнило дори само с поглед, именно защото смяташ, че то се мисли за царче и изобщо всичко, което си описала в поста си. И утре може също такава истеричка да "възпита" твоето дете.Това го пропускаш - палачинката се обръща. На кучкарите можеш да правиш забележки колкото искаш, но дали ти стиска? Или лекинко пресмяташ, че може да те наритат или да насъскат някое по-големичко куче срещу теб. Децата са лесна плячка - тях може.
Интересно тези, които са живяли по чужбините да кажат дали и доколко си позволяват да правят забележки на чуждите деца и как точно ги правят. Не че не предполагаме всички тук какво ще напишат, но по-добре да го напишат, за да го има.

Струва ми се, че се изяснихме 1100 пъти , че за забележка иде реч. Мамасита го описа даже съвсем подробно. Но ти си риеш с краката и вече пада по гърба ти. 
Не съм "извъртявала шамар на никого", нито подкрепям физимческото насилие.
 Но да ми обясняваш как трябва да се обърна към съда щом някое дете хвърля прах в очите на моето и да заведа пет свидетели на предпоследната инстанция при трето обжалване е вече прекалено даже за моите стандарти.
Смятам, че ти просто ми предлагаш  да си налягам парцалите и да търпя? Ти ще търпиш сигурно ако кучето на комшията сере всеки ден пред вратата ти? Ще търпиш да ти пушат в лицето? Ще търпиш деца да ти драскат колата?
 

Разбира се, че ако детето пречи, е по-логично да се обърнеш към възрастния, с който е то. Анди е напълно права за това.
Ако ще казвам нещо на детето, има си начини за това и определено не е нито чрез сарказъм, нито чрез викане. Да повиша тон съм си позволявала само на деца, които тормозят животни или други деца и са без възрастен с тях. Ако има възрастен, тонът е за него.
Що се отнася до тезата за сегашното поколение, което си позволявало всичко - т.е. да праши на пясъчника, направо ме разсмивате. Аз бях от кротките деца, но ние израснахме сами на улицата, никой възрастен не се е занимавал с нас след пет-шест годишната ни възраст. На какви щуротии съм била свидетел, не е истина. Е, крещели са по децата разни хора, ако ги видят, но никой не се е впечатлявал от това. И не само нашето поколение е такова. Баща ми е роден 1932 година, винаги с умиление говори за патриархалните времена, когато са треперели на възрастните, но като заразказва случки от детството си, излизат едни такива работи, дето на моите синове на ума няма да им дойдат. Та да, поразглезени са сегашните деца, защото такова е времето, има доста материални придобивки, от друга страна са ощетени, защото все възрастни им ходят по главите. Разглезени са обаче и родителите - кой се е вживявал толкова в напрашени дрехи преди години?

ако забележките ти са такива, каквито демонстрираш тук като отношение, по-вероятно е някой срещу теб да подаде жалба за тормоз над дете. Раздразнените хора не правят любезни забележки на децата, а или като Мамасита я карат на "трябва вече да знаеш как да се държиш", което на прост език означава "виж се, за пет пари акъл нямаш", до откровено съскане или обиди от типа "айде, стига си рил с тези крака, виж колко прахоляк вдигаш". Нагледала съм се на такива навремето. Но със сигурност, ако ги питаш, са били много загрижени и любезни.

Когато децата правят опасни неща, те донякъде го съзнават, затова се стряскат, когато възрастен им подвикне да престанат. Но аз повече съм виждала истерясали лелки и злобни чичковци, които не се посвеняват да си изкарат цялата патология върху чуждите деца, но в същото време не смеят да гъкнат пред някой по-силен от тях.

      Да се прави забележка за неприемливо поведение би било продуктивно, но само ако критериите за неприемливо поведение са еднакви. А те често не са.

      В описания случай с вдигането на прах- да, пречи се, но би могло и по-кротко да се обърне внимание на детето, едва ли дете на 9 е искало специално да вреди на останалите. Не мисля, че една саркастична забележка е уместна в случая.

      По-напред дадох пример- където се разбиват вълните на плажа децата се гонят и пръскат, да , пречат на минаващите , които точно там искат да се разхождат спокойно. Ами всеки си иска своето , в случая няма как да е приятно и за двете страни.

      Друг случай- детето ми на 4г., гони се из алеите на градинка с детска площадка с други деца, смеят се високо, забавляват се. Една баба от пейката им шътка, че трябва да пазят тишина, защото внучето и- пеленаче в количка трябва да спи. Ами и децата искат да се гонят и да си играят, няма как да е тихо, не е музей, все пак. Все трябва да има място и за малко по-шумни игри.

      Друг пример от тази тема- на поляната трябвало да ходят големи, площадките били за малки ама какво значи малки и големи, като всички са деца?Пък и не до всяка градинка и площадка се намира свободна поляна.

      Още един- до нас има импровизирано футболно игрище, не голямо оградено с мрежа. Ама някоя топка все ще профучи и ще падне на главата на някого, който седи на близките пейки, ами и едните и другите искат да са навън и да се забавляват по свой начин.

      Аз съм малко скептична към това- всеки да прави забележка на всеки, защото всеки си има своето разбиране за редно и нередно. Някога ни правеха забележка възрастните, но толкова сме вземали от дума и не израснахме рецидивисти. Има една баба във входа ни, някога,преди много години  като беше студентка все ни гонеше да не играем с топка на нейната стена/ тогава на улицата имаше само къщички, сега е голям блок/, но тя беше най- привлекателната стена за игра на "Просто 10", ако помни някой тази игра.

      Хубаво е децата да се възпитават в ценности и това да е обществен ангажимент.Не е добра идея всеки да има право на собствена интерпретация и разбиране по въпроса.

Андариел, стига с това право на силата! Това не е аргумент- "щом детето има як татко, може да се държи както си иска". Е, и моите имат як татко, 191 висок и гледа лошо, ама това не ги извинява.

В случая е уместна точно саркастична забележка, защото дете на 9 вече има сериозни наченки на емпатия и е наясно, че прави нещо не както трябва. Та трябва да почне да му се настройва социалното усещане.

Ако е в планината или в гората- да вика, да рита, да се каля. Ама има места, на които не е приемливо. Да го заведат някъде из природата. Родители са- отговорности имат, не е само да се заклатят до близката площадка и да лочат бира.

Зависи от забележката към детето. Все може да се измисли вариант за забележка, така че тя да не обиди детето, може първо да се пробва с молба - "Моля те не вдигай толкова прах, защото....".
Всъщност, винаги първо може да се подходи с добро, повечето пъти децата разбират и престават с "белята".
Не очаквам от тях 100% съобразяване с околните, защото са деца и се увличат в игрите.

Мамасита, дай някоя друга история, че да отциклим.

Ощетени?
Това е виц, нали?
Възрастните им ходят по главите, ама друг път. Точно обратното е и резултатите са явни.
Личи си как възрастните (учители напромер) успяват да ходят по главите на днешните мамини.

Нямам други истории, активно ги избягвам. Моето е като в приказката Сливи за смет- просто няма какво да се разказва, защото активно си управлявам и захаросвам реалността.

Забележка бих направила на дете лично за явно обществено неприемливо поведение. За малки несъществени прояви - не. На детето директно бих казала. На родителя- ако то не преустанови поведението си.
Защото често деца с рецидивни съществени противообществени прояви са такива с безхаберни родители. Или защото реално едно дете много по- често взима бележка от непознат възрастен. Или защото възрастен край него няма в дадения момент. Или защото това дете просто пречи лично на мен, на моите деца или на останалите.
Ако има край него родител /това далеч не е задължително/, нека и той да си приказва с него или да си упражнява там каквито си е счел за допустими методи за възпитание. Аз обаче като възрастен не бих била безучастна.
И никога не съм си помисляла дори да ударя, да раздавам квалификации, да обидя или да повиша тон. Едното няма нищо общо с другото. Има начини за по- културно въздействие.


Може, разбира се. Ако такава бъде отправена към моите деца не бих се засегнала ни най- малко. Във възпитанието на едно поколение следва да участва цялото общество и така е и исторически от край време. Защото родителят не е посаден пожизнено около децата си и не винаги е свидетел на поведението им. Което си е напълно нормално. Все пак децата излизат от бебешкия период с постоянното присъствие около тях.
В тази връзка:
следва да изразя несъгласие. Всяко общество си има мерки за неприемливо поведение и за рязко отличаващото се такова от етичните правила си е ясно, че те са в разрез с общоприетото. От примери дори няма нужда. Големи хора сме, знаем ги.

Сарказмът е по-скоро за собствения душевен комфорт, в случая твоя, да се докажеш колко си велика, а не за благото на детето. И да, ти упражняваш правото на по-силния, колкото и да се опитваш да го изкараш другояче. И нищо не съм казала за таткото 1.90, а ти постоянно го отчиташ. Ако детето имаше покрай себе си як татко, вместо инсултната баба с половин мозък, едва ли щеше да си позволиш не само сарказъм, а и дори да погледнеш накриво детето. Или щеше да викнеш "твоя татко"?

Сарказмът е много грозно нещо, особено насочен към дете.
Има много начини да се направи нормална забележка като се подходи с добро.

Не ми пука за подход, емоции и златни дечица. Важното е да се усетят.

Ходят, разбира се. Деца на 10 години не излизат сами навън, а с родителите си. Това категорично не е нормално. И това ги прави мамини. Ощетени са, не могат да се еманципират. Мама се занимава да ги пази дали някой няма да им напраши очите или да ги сдърпа във време, когато е време те сами да се справят с дребни предизвикателства.