детето плаче когато се напикава в гащите....

  • 4 402
  • 32
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 46 600
А ако нищо не правят до няколко месеца само ще тръгне.
Готовността, когато е налице няма нужда от подпомагане. И няма нито един инцидент след това.

# 16
  • Мнения: 30 802
Или ще тръгне, или ще почне да прави инати и да стане голям проблем.

# 17
  • Мнения: 46 600
Зависи какъв е натискът на родителите, ако е по-голям ще стане проблем.

# 18
  • Мнения: 378
Моята дъщеря също плачеше. Никога не съм го смятала за ненормално. Първите пъти, когато пишкаше в гърнето, пак плачеше. Плаче, защото до този момент не и се е случвало пишканото да и се стича по крачетата, нито пък да го чува как пълни гърненецето. Как да стане приучването към гърне, ако не се мине през тези "открития"? Какво значи детето не е готово? Как да е готово за нещо, което изобщо не знае? На моята дъщеря махнах памперса на 2 год. и 3 месеца. Имам предвид, че беше на 2 години и 3 месеца, когато започна изцяло да си казва кога и се пишка и да си търси гърнето.  Дете на тази възраст вече усеща физиологичните си нужди. Пак казвам, плачеше защото се плашеше какво става с нея и защо си усеща пишканото. И това е съвсем нормално. Много бързо обаче осъзна разлката между гащи и памперс и логиката на случващото се. "Плаче защото не е готова за махане на памперс" не е вярно твърдение. То по тази логика трябва приучването към гърне да става към първи клас някъде...

# 19
  • Мнения: 8 984
Klitemnestra , би ли споделила от каква възраст на детето си започнала да го слагаш на гърне?

Не сме казали, че се чака до първи клас, нито до 3-4 години!
Има си просто един психологически момент, който се достига на възраст 2г. и няколко месеца и тогава нещата се получават лесно и естествено. Без драми. Напълно излишно е и двете страни да се стресират с дълги месеци слагане на гърне, еле пък ако и детето плаче и не иска.

Напълно споделям мнението на Не се сърди, човече!

# 20
  • Варна
  • Мнения: 25 320
"Плаче защото не е готова за махане на памперс" не е вярно твърдение.
Напротив, точно това значи в повечето случаи, особено пък в описания от авторката. Моят син пък не е ревал нито веднъж, нито от шума на гърненцето, нито от стичане на урината по крачетата. Просто в един ден пробва на гърне, хареса му и започна от раз да си върши нуждите в гърнето! Ако беше започнал да плаче, да се стиска, да се напишква с рев в никакъв случай нямаше да настоявам за пустото гърне, щях просто д аму върна пелената и да опитам отново след няколко седмици. Всяко дете е различно и различен е моментът, когато решава, че е готово да се раздели с памперса. И този момент никога не е в първи клас, аз първокласник с памперс не съм видяла. Но да упорстваш и да слагаш дете на гърне на всяка цена, само защото е чукнало 2 години е абсолютно погрешно.

# 21
  • Мнения: 46 600
То по тази логика трябва приучването към гърне да става към първи клас някъде...
Не. Всъщност, когато детето стане готово не се налага никакво учене. Както в животинските семейства малките повтарят действията на големите инстинктивно (когато узреят достатъчно).
Дъщеря ми започна направо в тоалетната на 2 г. и 8 м. От раз, без инциденти, без рев, без гледане на часовник, без нищо. При други познати деца стана +- няколко месеца, без значение дали са учени или не.

Иначе когато се опитвах да я уча и не беше готова нищо не правеше в гърнето, ако ще да седи 2 часа (не й пречеше да си седи, нито ревеше, нито искаше да става). После ставаше и си свършваше работата, при това без грам да й пука, играе си все едно нищо не се е случило ooooh! нощем пак така. Напикае си и си спи сладко, ако не следя ставаше на лед. Беше ми писнало от пране. Зарязах всичко и оставих детето да порасне. Не съжалявам.

# 22
  • Мнения: 378
Ами на две години и два месеца беше вече, когато започнах трайно да я оставям без памперс през деня. За един месец се научи да ходи на гърне и да не се напикава в гащите. Но първите 2-3 пъти плачеше като се напишка, и наистина беше от страх какво става с нея, защото досега това не и се беше сулчвало. Но като видя, че аз съм спокойна и и обяснявам какво се случва, се успокои. Просто идваше да и сменя гащичките като ги намокри и след месец спря да ги мокри. За мен горната граница за приучаване към гърне е 2 години плюс 1-3 месеца и 3 години плюс 1-3 месеца за махане на нощен памперс. За нощния може и по-рано, но аз предпочитах да става в топлото време, не през зимата, може да не я усетя някой път и да спи цяла нощ мокра. То и дневния може по-рано де, някои майки успяват и по-рано да си научат децата и аз лично им се възхищавам, но не съм от тях. Няма неготово дете, има мързеливи родители без подход. И аз съм една от тях. Защо във времето преди памперса децата са ползвали гърне още около годинка? Защото прането на пелени е било по-трудно, отколкото да отделиш известно време за приучаване на детето да си казва. А и на самото дете му е било по-неприятно да е мокро, защото е усещало, че е мокро.  Сега това приучаване е отишло много напред във времето, защото памперса е много лесен. На майките. А и на децата, защото не се усещат мокри и не виждат причина да пишкат в гърне, като могат да си пишкат в памперса.

# 23
  • Мнения: 30 802
То по тази логика трябва приучването към гърне да става към първи клас някъде...
Не. Всъщност, когато детето стане готово не се налага никакво учене. Както в животинските семейства малките повтарят действията на големите инстинктивно (когато узреят достатъчно).
Дъщеря ми започна направо в тоалетната на 2 г. и 8 м. От раз, без инциденти, без рев, без гледане на часовник, без нищо. При други познати деца стана +- няколко месеца, без значение дали са учени или не.

Иначе когато се опитвах да я уча и не беше готова нищо не правеше в гърнето, ако ще да седи 2 часа (не й пречеше да си седи, нито ревеше, нито искаше да става). После ставаше и си свършваше работата, при това без грам да й пука, играе си все едно нищо не се е случило ooooh! нощем пак така. Напикае си и си спи сладко, ако не следя ставаше на лед. Беше ми писнало от пране. Зарязах всичко и оставих детето да порасне. Не съжалявам.


А щеше ли да търпиш за готовност до 4-5г. възраст? Щото и такива случаи има- свиква си детето и си действа. Аз лично не бих могла да изтърпя на всичките магарии на малките деца на всичкото отгоре и да напълни гащите и да го сменям като бебе.

Приучването започва с това да обърнеш внимание какво се случва. Ако не се усеща, като ака, мама ще усети и ще изиграе едно театро, за да подчертае, че това не е ОК. Даже с по-строг тон, ако трябва. Детето ще почне да свързва събитията.

И аз не свалях памперса от раз, махах и връщах на периоди, обаче не съм спряла да обръщам внимание на случващото се. Щото е лесно дете на 2 не просто да не е готово, а вече активно да си е изградило навик, че гащите му са тоалетната, че и инатливо да си пази този навик, напук на възрастните.

# 24
  • София
  • Мнения: 1 609
Това последното не съм го виждала. Но съм виждала друго - мама е решила, че щом заветната и ключова възраст Х е достигната, то памперсът се маха. След което мама започва да говори, обяснява, гони с гърне и прочее, и прочее, като в крайна сметка научава в кои моменти обичайно детето има нужди и съответно го слага на гърне. И гордо обявява, че е махнала памперса и инциденти няма. Обаче след това детето отива на ясла, градина, с гледачка и когато попадне сред хора, които не му знаят навиците и не могат непрекъснато да го дебнат, то отново започва да се изпуска. Системно. Защото всъщност детето не е разбрало какво се случва, защо се случва и как да се контролира. То не се е научило на нищо, майка му се е научила.

С което не казвам, че всички деца са така. Не казвам, че няма дете на 2 години, което да разбира, познава, контролира и сигнализира за нуждите си. Но пък казвам, че в 100% от случаите, които познавам аз лично е  било точно така. И казвам, че според мен е неправилно да се слага някаква горна граница и да се приема за общовалидна, да се гонят срокове при почти всякакви обстоятелства и да се приема, че ако детето не е придобило съответното умение на определената възраст, то значи никога няма да го придобие, или родителите му са мързеливи и безхаберни, или то самото нещо не е наред. Наистина - първокласник с пелени няма.

# 25
  • Мнения: 8 984

А щеше ли да търпиш за готовност до 4-5г. възраст? Щото и такива случаи има

Аз за такива случаи не съм чувала.  Rolling Eyes

Съгласна съм с Адинка.

# 26
  • Варна
  • Мнения: 25 320
И аз не съм. Доста преди 4-5 години децата вече се осъзнават, най-малкото виждат, че всичките им връстници са без пелени, абсурд ми се вижда някое да упорства чак дотам, че напук да си върши нуждите в гащите. Сега, може да има някои изключения, но все пак не говорим за изключенията в момента.

# 27
  • Мнения: 30 802
Само че поредността е сбъркана: първо обясняваш, за да разбере какво се случва; след това представяш гърнето- ако трябва, стои в стаята всеки ден. И така имам момиче на 2г., което нямаше и следа от готовност, но с подсказване и учене на думичките от 18 месеца малко по малко вече в момента си казва и осъзнава какво става. Само че майката трябва да помага на осъзнаването- нали все пак сме възрастни, говорим, учим децата на думи и смисъл.

Щото ако чакаш само да започне да говори на тая тема...3 и нагоре. Особено пък извън България, където всякакви опити за приучване на гърне под 3г. са обявени едва ли не за издевателство над детето.

# 28
  • Мнения: 8 984
Никой не е казал, че чакаме сами да започнат да говорят на тая тема. Въпросът беше, че много по-лесно се приучава на възраст 2г. Без драми и стрес и за двете страни. И е безсмислено от 6-тия месец да го слага човек на гърне и да се тормозят всички с месеци.

Аз лично си ги спестих тия месеци и съм много доволна. Препоръчвам!

# 29
  • Мнения: 30 802
Не от шестия месец, нито да стои с часове на гърнето- но ако искаш на 2 да има повече попадения, на 18 месеца трябва да започне отнякъде процесът.

Иначе аз предпочитам инциденти пред гарантирано пълни памперси всеки ден. Особено за номер 2- там тренирането може да почне доста рано и спестява гадости.

Общи условия

Активация на акаунт